Р Е Ш Е
Н И Е
Гр..Павликени..........11.07.2018г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд гражданска колегия в публичното заседание на
дванадесети юни през двехиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
При секретаря Венка Миланова и в присъствието на
прокурора...................................,като разгледа докладваното от
съдията
ГрД № ...........702.............. по описа за .........2017............год
,за да се произнесе съдът взе предвид следното:
В исковата молба се
посочва, че между страните съществуват дългогодишни търговски отношения. Ищецът
е земеделски производител, произвежда и продава, а ответникът купува
селскостопанска продукция-пшеница и царевица.От извършените продажби през
2013г останали неплатени фактури: фактура №***/11.02.2013г за 22 800кг пшеница на обща стойност
12 859.20лв. с вкл. ДДС, по която са извършени
две плащания от по 5000лв. на 20.03.2013г и на 16.04.2013г и е останал
неплатен остатък 2 859.20лв., фактура №***/02.08.2013г за 47160кг пшеница на обща стойност 15
562.80лв. с вкл. ДДС, по която на
29.08.2013г са платени 15000лв. и е останал неплатен остатък в размер на
562.80лв., фактура №***/05.08.2013г. за 42260кг пшеница на обща стойност 13945.80лв. с вкл.
ДДС, по която няма извършени плащания. Твърди, че фактурите са изпращани по емейл
и на ръка. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата по общото
задължение на ответника към ищеца 17 367.80лв., представляваща остатъчни
плащания по две посочени по-горе фактури и и цялата сума по последната фактура,
ведно с лихва за забава от датата на
издаване на последната фактура 06.08.2013г. до завеждане настоящото дело в
размер на 7 217.24лв. и ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане. В съдебно заседание ищецът се представлява от
адв.П.Ч. от ***. Поддържа исковата молба. Претендира за направени разноски по делото по представен списък по чл.80 от ГПК.
В указания от съда срок е постъпил писмен
отговор от ответника. Твърди, че исковете са допустими, но неоснователни. Твърди,че
не дължи претендираните суми по
фактурите и мораторната лихва. Не е оспорил доставката по първите две фактури. Относно последната фактура твърди, че не е получавана,
не е осчетоводявана. Твърди,че на 05.08.2013г не е реализирана търговска
сделка, липсва устна и писмена уговорка между страните за продажба на 42460кг
мека пшеница реколта 2013г. с ед.цена 0.275лв./кг на стойност 13 945.80лв. с
вкл.ДДС. Прави алтернативно искане ако
съдът приеме наличието на задължението по тази фактура, да бъде задължен ищецът
да предаде на ответника 42 260кг мека пшеница.Признава, че страните са в
дългогодишни търговски отношения по договори да покупко-продажба на различни
видове зърно.Твърди,че ответникът не е получавал фактура №***/05.08.2013г., електронно писмо от 27.11.2015г.
Оспорва съдържанието на тази фактура, тъй като отразеното в нея не отговаря на
действителното отношение между страните. В съдебно заседание ответникът се
представлява от адв.Х.В. от ***. Заявява, че ответникът е получил пшеницата по фактури № ***/11.02.2013г и № ***/02.08.2013г , по които има частично плащане от наша страна и че ответникът
не е платил остатъка до размера посочен във фактурите. Твърди,че ответникът не
е получил пшеницата във фактура № ***/05.08.2013 г., не е имало
престация на тези тонове пшеница от ищеца към ответника и за това правим това
възражение за недължимост на тази сума. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
за направине по делото разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Съдът
намира, че са предявени обективно съединени искове по чл.79 ал.1
от ЗЗД, вр.чл.327 от ТЗ и иск по чл.86
от ЗЗД. Ответникът е направил възражение при условията на алтернативност за
предаване на 41 260кг мека пшеница по чл. 187 от ЗЗД.
По делото са приети писмени доказателства: Видно от извадка от счетоводството на
ищеца относно задължения/вземания по партньори от м.януари
2013г. до 31.12.2013г с партньор фирмата на ответника към дата 31.07.2017г,
заведени са фактури, между които фактура
№***/11.02.2013г за 22 800кг пшеница по 0.47лв./кг
реколта 2012г на стойност
12 859.20лв. , от които платени с
БИ №** и ** на 20.03.2013г и 16.04.2013г по 5000лв. плащане за
доставка и са останали неплатени
2859.20лв., фактура №***/02.08.2013г
за 47260 кг пшеница по 0.275лв./кг
реколта 2013г на стойност 15562.80лв., от които платени с БИ
№** 15000лв. плащане за доставка и са останали неплатени
562.80лв., фактура №***/05.08.2013г
за 42260 кг пшеница по 0.275лв. /кг реколта 2013г на стойност
13945.80лв. или общо задължение на ответника към ищеца 17 367.80лв.
Представени са фактура №***/11.02.2013г с падеж 12.02.2013г , подписана от
страните за 22. 800 тона пшеница по 470лв./тон на стойност
12 859.20лв. с ДДС, фактура №***/02.08.2013г с падеж 05.08.2013г за 47160 кг
пшеница мека реколта 2013г на стойност 0.275лв. /кг на стойност 15562.80лв. с ДДС като
представената фактура не носи подпис на получател, фактура №***/05.08.2013г с падеж 12.08.2013г за 42260кг пшеница
мека реколта 2013г на стойност 0.275лв. /кг
на стойност 13945.80лв. с ДДС като представената фактура не носи подпис на
получател. Представени са и фактури №***/22.05.2015г
за царевица зърно реколта 2014г. 25460кг
на стойност 6370лв. с плащане в брой, неподписана за получател и №***/29.05.2015г за царевица зърно реколта 2014г. 25460кг
на стойност 3880лв. с плащане в брой, неподписана за получател. Представена
е извадка от счетоводството на ищеца с отразяване на плащанията на ответника по фактура от ответника на ищеца: 5000лв. на
20.03.2013г, 5000лв. с основание фактура
на 16.04.2013г и 15000лв. на
29.08.2013г по фактура №***.
Представени
са извадки от ел.поща от 19.11.2015г и 27.11.2015г от ел. поща на Т. Х. до ел. поща **** в *** с молба
за потвърждаване плащанията по 5 бр. фактури, между които и процесните три
фактири, както и изпращане на фактури ***,*** и *** с получател „С. Н.“ ЕООД с уточнение,
че първата е с плащане в банка, а другите са платени в брой. По делото са
представени известия за доставяне от
ищеца чрез **** за ответника на
салда и потвърдителни писма за задължения от 21.03.2014г и 14.12.2015г.
Представени са потвърдителни писма от ищеца до ответника за вземания по процестните три фактури на обща стойност
17367.80лв. от дати 31.12.2013г и
11.12.2015г. Представено е писмо от 12.12.2015г
от ищеца за ответника с покана за заплащане на остатъците от частично заплатените
суми по фактури №***/11.02.2013г
и №***/02.08.2013г и цялата сума по фактура №***/05.08.2013г
. Представена е извадка от ****, от
която е видно, че email **** в *** принадлежи на
фирма ****- счетоводна къща и посочения в каталога
мобилен номер ****** е
регистриран както на счетоводната къща, така и на С. Н. като земеделски производител.
По
делото е представена декларация от ищеца
от 31.07.2013г до ТЗ на НСЗ гр.*** , че към тази дата производеното и продадено зърно пшеница мека е 89.420тона.
По делото е представа кантарна бележка от 23.01.2013г ,
издадена от зърнобаза гр.***-публичен склад за
пшеница от 22.800т , превозена
с МПС № *** и *** с шофьор
Р. Й. от фирмата
на ищеца, както и е приет пътен лист от
30.07.2013г на камион, собственост на ответника с шофьр същото лице за превоз
на товари от П. до с.В.,
товарителница от 30.07.2013г за
натоварване на 27960кг пшеница от с. В. до мелница *** гр.П.
Представена е декларация от ответника от 20.08.2013г , че предлаганото
количество от 61тона пшеница е закупено
от фирмата на ищеца. Представена е и декларация от ответника, че с транспортно
средство **** с водач Р. Й. Р. , собственост
на фирмата е натоварена пшеница , поръчана от „***“ООД
Представени
са удостоверения от фирма „***“ ООД гр.П.-Мелница гр.П.
удостоверяващи, че „***“ООД е
закупило от доставчик фирмата на
ответника 61000кг пшеница с фактура от 20.08.2013г, доставено от него на два пъти: на 30.07.2013г-33040кг и на
31.07.2013г-27960кг с камион №***.
Представена
е справка от счетоводството на ответника за доставчик фирмата на ищеца за периода
01.01.2013г-31.12.2017г, от която е видно, че са заведени фактури №№***/11.02.2013г
на стойност 12859.20лв., ***/30.08.2013г на стойнст 15562.80лв., без да е
заведена фактура №***/05.08.2013, а са заведени по-късно
издадените фактури №№***/22.05.2015г и ***/29.05.2015г.
Представена
е извадка от *** за изчисление на законната лихва върху сумата
17367.80лв.за периода 06.08.2013г-06.09.2017г – 7217.24лв.
По
делото е допусната ССчЕ и вещото лице Д.Б. дава заключение, че счетоводството
на фирмата на ищеца се води редовно, докато в счетоводството на фирмата на
ответника балансите на дружеството не са
съставени коректно. В счетоводството на фирмата на ищеца има заведена сметка
„411-клиенти“ с партида „С. Н.“ЕООД, осчетоводни са фактури №№***/05.08.2013г,
***/22.05.2015г, ***/22.05.2015г
като за последните две фактури е осчетоводено плащане. През 2013г добивът на
пшеница от ищеца е била 89420кг. Видно от осчетоводяванията при ищеца
добитото през 2013г количество пшеница са продадени както следва:
47160кг с фактура №***/02.08.2013г и 42260кг с фактура №***/05.08.2013г
и по счетоводни данни към 31.12.2013г
при ищеца няма налични количества пшеница. В счетоводството на ответника
има заведена сметка „401-доставчици“-партида
ЕТ „АТ-А.Х.“ и са осчетоводени фактури №№***/22.05.2015г,
***/22.05.2015г с извършеното плащане, а фактура №***/05.08.2013г
не е осчетоводена, не е вписана в регистрите по ЗДДС:дневник на покупките и
дневник на продажбите, ответникът не е ползвал данъчен кредит по тази фактура.
В счетоводството на фирмата на ответника не се пазят първични документи:пътни
листи и товарителници за периода 29.07.2013г.-05.08.2013г. След обработка на
първичните документи от счетоводителя, те се предават по принцип на собственика. Последният след поискаване на
тези докумнти, не ги предоставя .
При
така изяснената фактическа обстановка безспорно се установява, че между страните съществуват дългогодишни търговски
отношения по договори за покупко-продажба на различни видове зърно, включително
пшеница. Исковата претенция е за
осъждане на ответника да даплати на ищеца
стойността по 3бр. фактури за
доставка на пшеница.
По
фактура №***/11.02.2013г за 22 800кг пшеница по 0
.47лв./кг реколта 2012г на стойност
12 859.20лв. е извършено частично плащане от ответника 20.03.2013г и
16.04.2013г по 5000лв. и са останали
неплатени 2859.20лв., което в съдебно заседание се признава от ответната
страна. В подкрепа на това е и представеното писмено доказателство кантарна бележка от 23.01.2013г , издадена от
зърнобаза гр.***-публичен склад за
пшеница от 22.800т с МПС на ответника, ответникът е извършил
частично плащане по тази фактура на два
пъти, фактурата е осчетоводена в счетоводствата на страните. Искът на ищеца се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен за тази факура.
По фактура
№***/02.08.2013г.
за 47160 кг пшеница по 0.275лв./кг реколта 2013г
на стойност 15562.80лв., от които платени 15000лв. и са останали неплатени
562.80лв., което в съдебно заседание се
признава от ответната страна, ответникът е извършил частично плащане по тази
фактура, фактурата е осчетоводена в счетоводствата на страните. Искът на ищеца се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен за тази факура.
Спорна е
доставката на пшеница от ищеца на ответника по фактура №***/05.08.2013г.,
получаването от ответника на фактура №***/05.08.2013г., дължимостта на сумата по фактура №***/05.08.2013г.,
дължимостта на мораторната лихва. В тежест на ищеца е да докаже при пълно и
главно доказване търговската продажба по силата на която е възникнало
задължение на ответника за плащане по фактура№***/05.08.2013г.,
извършената по тази сделка доставка на пшеница, съобщаването на ответника на
съставената фактура№***/05.08.2013г.,
основание и размер на мораторната лихва.
Събраха
се писмени доказателства по делото, че ищецът е земеделски производител и
произвежда и продава стопанска
продукция, ,конкретно пшеница, а ответникът
купува селскостопанска продукция като я транспортира със собствени МПС
до зърнобаза. За 2013г ищецът е произвел 89 420кг пшеница като я е продал
на ответника на два пъти:
47 160кг –извършена доставка с издадена фактура № ***/02.08.2013г. и 42 260лв., за което количество
ответникът не представя доказателства първични документи, за което е издадена
фактура №***/05.08.2013г неосчетоводена при ответника. Фактурираното количество пшеница по тези две
фактури отговаря напълно на произведеното от ищеца количество. Видно от
представеното съдебно удостовение от „***“ ООД
гр.П.-Мелница гр.П.
удостоверяващи, че „***“ООД е
закупило от доставчик фирмата на
ответника 61000кг пшеница с фактура от 20.08.2013г, доставено от него на два пъти: на 30.07.2013г-33040кг и на
31.07.2013г-27960кг с камион №***, собственост на ответника. Видно е, че това количество отговаря на цялото количество пшеница на ищеца, закупена
от ответника по фактура №***/02.08.2013г- 47160кг и част от останалото количество пшеница на ищеца,
закупена от ответника -13 840кг-част от останалото количество произведена
пшеница реколта 2013г от ищеца и продадена на ответника общо в размер на
89 420кг. Ищецът е произвел това количество пшеница реколта 203г и я е
продал единствено на ответника. Събраните
писмени доказателства доказват покупката
от ответника на 61000кг пшеница реколта 2013г, превозването й с негови
МПС до зърнобазата, отговарящи на признатото от ответника количество
пшеница закупено от него по фактура №***/02.08.2013г
и част от оспореното от ответника количество пшеница по
незаведената фактура при него. Ответникът не представя на вещото лице поискани
първични документи за извършените доставки пшеница за периода
29.07.2013г.-05.08.2013г. По делото не се представят такива както за призната
доставка на пшеница по фактура №***/02.08.2013г, призната от ответника, така и за оспорената
от ответника доставка на пшеница по
издадената фактура №***/05.08.2013г.Ответникът е създал пречки за събиране
на доказателства /първични счетоводни документи/, необходими за изготвяне от
вещото лице на допуснатата ССчЕ и съдът
на основание чл.161 от ГПК приема за доказан факта за извършена от ответната
страна доставка на пшеницата, произведена от ищеца и по оспорената от ответника фактура.
Относно
твърдението на ответната страна, че не е получавал оспорената фактура, съдът
намира, че ищецът доказва с писмени доказателства този факт. Видно от водената
кореспонденция между страните с инициатор ищеца, процесната фактура е изпратена
на ответника по електронен път заедно с други две по-късни фактури като
последните са заведени в счетоводството на ответника и са платени, представено е и писмо от 12.12.2015г от ищеца
до ответника за заплащане на двете
частично заплатени от ответника фактури
за пшеница и оспорената фактура. От електронните извадки за контакти е видна и връзката на ищеца със счетоводната къща, до която са изпращани
емейлите по повод фактурите за
плащане от ответника.
Ответникът
е оспорил фактура №***/05.08.2013г по съдържание като неверен документ като с
оспорването се цели разрушаване на доказателствената сила на документа. Съдът намира, че фактурата е частен
свидетелстващ документ, материализиращ удостоверително изявление на издателя
относно определени факти-в случая
доставянето и получаването на стоки. Със събраните доказателства съдът намира,
че ищецът установява факта на доставката на пшеницата в посоченото количество
по оспорената фактура- основание за издаването й. Не се спори цената на кг от
нея и следователно доказана се явява и стойността на количеството пшеница по
оспоренета от ответника фактура. Искът и по отношение на оспорената от
ответника фактура се явява остнователен и доказан и следва да бъде уважен иска
на ищеца срещу ответника за заплащане на
претендирана облщо сма от 17 367.80лв. –сбор от признатите от съда
суми по трите фактури за дължими от ответника.
Мораторна лихва върху сумата 17367.80лв.за
периода 06.08.2013г-06.09.2017г – 7217.24лв. също се явява основателна и доказана. Налице е неплащане на
дължими от ответника суми след падежа им. Претендира се такава след падежа на последната фактура. Следва ответникът да
заплати сумите по фактурите, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на исковете в съда -7.09.2017г до окончателното изплащане.
По
отношение на направеното възражение от ответника при условие на евентуалност
ако съдът приеме, че сумата по фактура №***/05.08.2013 е дължима, то да извърши доставка на
количеството пшеница по нея на основание чл.187 от ЗЗД, съдът намира същото за процесуално
недопустимо. Не фактурата е основание за заплащане на сумата, посочена в нея.
Основание за заплащане на сумата по фактурата е доказаната доставка на стоката
по фактурата. След като по делото се
установи по безспорен начин извършената доставка на пшеница, стойността й,
дължимостта на посочената сума по фактурата от ответника, то не следва да бъде уважавано възражението за
извършване на доставка на вече доставена стока.
При този изход на делото на
основание чл. Чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените разноски
по делото. Ищецът представил списък по
чл.80 от ГПК на направените разноски. Съдът намира, че следва отвеникът да
зъплати на ищеца направените от него
разноски както следва: 983.40лв. платена
ДТ, 1300лв. платено адвокатско възнаграждение, 10лв. за 2 бр издадени
удостоверения и 250лв. възнаграждение на вещо лице. Претедират се и 345лв.
направени по Чгрд№***/2017г по описа на РС П. по обезпечение на бъдещ иск. Съдът намира, че
направените във връзка с допускането на обезпечение на бъдещ иск правилно са поискани в производството по предявения „бъдещ"
иск, чието обезпечение е допуснато и
тяхното присъждане зависи от изхода на спора по иска., в случая искът е уважен
и тези разноски следва да се възложат на ответгната страна. Общо ответгникът
следва да заплати на ищеца 2888.40лв.
направени разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С. Н.“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.П., ул.*** №***, представлявано от
управителя С. С. Н. да заплати на ЕТ“АТ-А.Х.“ със
седалище и адрес на управление гр.П., ул.*** №***, представлявано от А.Т.Х. сумата 24 585.04лв./двадесет и четири
хиляди лева петстотин осемдесет и пет лева и четири стотинки/, представляваща
главница 17 367.80лв. –сбор от
неплатените суми по фактури№№***/11.02.2013г, ***/02.08.2013г и ***/05.08.2013г и 7217.34лв. мораторна лихва от 06.09.2017г ,
ведно със законната лихва от предявяване на иска-07.09.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, както и 2888.40лв./две
хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ направени
разноски по делото.
ОСТАВЯ без разглеждане
възражението на ответника по чл.187 от ЗЗД като процесуално недопустимо.
Решението подлежи на обжалване
пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Й.П.