РЕШЕНИЕ №73
№ 85
гр. С., 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело №
20241870100380 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Д.З." АД, ЕИК ..., срещу А.П.И. /АПИ/ ЕИК: ..., град С., ул. "М." №
регресен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1 от Кодекса за застраховането за
сумата 826.35 лв., от които 627.54 лв. – главница и 198.81 лв. - мораторна лихва за периода
30.04.2021 г.-28.02.2024г. Твърди се в исковата молба, че главницата от 627, 54 лева е
изплатена на 19. 02. 2021 година от ищеца застраховател по щета ********* от настъпило на
31. 01. 2021 г., около 15:10 часа ПТП вследствие необезопасена и несигнализирана дупка
допусната от ответника на третокласен Републикански път III-822, km. 19+200, в посока С. -
И., вследствие на която дупка настъпили имуществени щети на застрахованото при ищеца
МПС л.а. „М." с per. № В ... НТ изразяващи се в срязани две гуми – предна дясна и задна
дясна.
В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да осъди ответника П.И. с
ЕИК: ..., да заплати на ищеца „Д.З." АД с ЕИК: ... сумата от 627.54 лв. - главница,
представляваща регресна претенция по чл. 410, ал. 1 от КЗ, изплатена по щета *********,
както и сумата от 198.81 лв. претендирана като мораторна лихва до предявяване на иска,
както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й
изплащане, а така също и направените по делото разноски
Ответникът АПИ оспорва иска по основание и размер с възраженията и
съображенията посочени в отговора на исковата молба. Оспорва материалната
доказателствена сила на протокола за ПТП. Оспорва се от ответника приложимостта на
представените от ищеца Общи условия за застраховка "Каско на МПС" на "Д.З."АД, с
възражението, че представените общи условия са бланкетни и по съображения че са с
дата 25.11.2019 г., същите са неотносими. Според ответника, видно от отговора на ИМ, за
ПТП което се твърди, че е настъпило на 31.01.2021 г., щом общите условия са неразделна
част от застрахователната полица - чл.344, ал. 1 от КЗ, това води до недоказан
застрахователен риск на евентуалното ПТП. По съображенията изложени в отговора на
исковата молба се твърди че протокола за ПТП е непълен, неточен и неясен и съставен по
данни на заинтересовано лице – водача на МПС, което се твърди че е увредено от ПТП. В
1
отговора на ИМ се съдържа възражението че застрахователната полица не съдържа
минималните задължителни реквизити и че вписаното в нея „пълно каско“ не налага извод,
че твърдяното в исковата молба ПТП и евентуалните щети от него не са сред покритите от
застраховката рискове. Твърди се в отговора на исковата молба, че доколкото има настъпило
ПТП е налице съпричиняване и водачът на МПС е допринесъл за ПТП, тъй като се е движел
в нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП с несъобразена с пътните условия скорост. Оспорва се
от ответника предявения иск и по размер, по съображения, че е прекомерно завишен и
търсената от ищеца сума не съответства на минималните щети от ПТП, в случай че такова е
настъпило. Прави се евентуално искане в отговора на ИМ съдът, ако приеме за осъществено
ПТП и че ответникът следва да отговаря за щетите от него по реда на регреса, да приеме че е
налице допринасяне за ПТП от водача на МПС и за щетите от него и относно отговорността
на АПИ да приложил разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства прие следното:
С полица № 0312200340020503 от 08.09.2020г., между ищеца „Д.З." АД от една
страна и Е.К. от друга, е сключен договор за имуществена застраховка „Пълно КАСКО" на
МПС за л.а. „М." с per. № В ... НТ, с период на покритие от 14.09.2020г. до 13.09.2021 г., при
уговорено покритие "пълно каско" на рисковете, съгласно "Общи условия" на предлаганата
застраховка. По делото е представена в препис застрахователна полица.
На 31.01.2021 г., около 15.10 часа, по време на движение по третокласен
Републикански път III-822, km. 19+200, в посока С. - И., застрахованото при ищеца МПС л.а.
„М." с per. № В ... НТ и неговия водач претърпяват инцидент – ПТП, поради преминаване на
това МПС през компрометиран участък от пътя - необезопасена и необозначена дупка,
вследствие на което по лекия автомобил л.а. „М." с per. № В ... НТ възникват покрити в
последствие от ищеца застраховател щети – срязани са гумите на същото МПС - предна
дясна и задна дясна. Така е настъпило процесното ПТП вследствие попадане на същия
застрахован при ищеца лек автомобил в находящата се на пътя необезопасена и
несигнализирана дупка вследствие на което ПТП са увредени до необходимост от подмяна
предна дясна и лява дясна гуми.
Събитието - настъпването на ПТП и причината за него са удостоверени в
Протокол за ПТП № 1692096/31.01.2021 г. препис от който е приложен по делото, съставен
от длъжностно лице - служител младши автоконтрольор при РУ С..
От събраните по делото доказателства и от кредитираното от съда заключението
на автотехническа експертиза се установява, че на 31. 01. 2021 година, около 15:10 часа, В.
Н. Г. е управлявал лек автомобил л.а. „М.“ с per. № В ... НТ и при движение по третокласен
Републикански път III-822, km. 19+200, в посока С. - И. попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, пълна с вода, което причинило процесното ПТП
от което настъпили щети за посочения автомобил, изразяващи се в скъсани до степен на
подмяна предна дясна и задна дясна гуми. Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, включително и автотехническата експертиза приема за доказана причинната
връзка между несигнализираната и необезопасена дупка на пътното платно и настъпилите
при процесното ПТП и причинените при това произшествие увреждания на автомобила,
застрахован при ищеца – скъсани предна дясна и задна дясна гуми. Видно от кредитираните
от настоящия съд показания на свидетеля В. Н. Г., управлявал тогава посочения свой
автомобил при настъпване на процесното ПТП управлявал автомобила с разрешената за
този участък скорост, съобразена с пътните условия, като управлявания от него лек
автомобил "л.а. „М.“ с per. № В ... НТ е бил правилно разположен в дясната лента по посока
на движението, за което свидетелства и това че увредени от ПТП са предна дясна и задна
дясна гуми. Съприкосновението между управлявания от В. Г. лек автомобил "л.а. „М.“ с per.
№ В...НТ и процесната дупка вследствие на която настъпило ПТП се осъществило първо с
предната дясна гума, след което със задната дясна гума които при съприкосновението с
ръбовете на дупката се срязали и разхерметизирали. Настъпилата повреда на предна дясна и
задна дясна гуми на автомобила се потвърждава от показанията на свидетеля управлявал
МПС В. Г. и от заключението на автотехническата експертиза, кредитирано от съда като
обективно, компетентно и пълно. Настъпилите повреди по предна дясна гума и задна дясна
гума на лек автомобил марка л.а. „М.“ с per. № В ... НТ се намират в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП и като степен на увреденост, напълно съответстват на
2
установения и описан по-горе механизъм на произшествието и на представения опис на
щетите от застрахователя. Необходимата сума за възстановяване на щетите по автомобила
по средни пазарни цени възлиза на 612.54 лв. и съдът приема че сумата изплатена от
застрахователя за репариране на щетите в размер на 270 лева реално отразява нужното за
възстановяване на тези вреди, а получаването й се потвърждава от свидетеля В. Г..
Следователно предявения иск е доказан както по основание, така и по размер. При
преминаване през неравности налягането на гумата не може да компенсира теглото на
автомобила в концентрираното петно на контакт, поради което настъпва масивен удар между
гумата, задна дясна гумата и острия ръб на неравността дупка. Вследствие на този удар се
разкъсват тъканите на гумата и така е скъсана предната дясна гума на увредения при ПТП
лек автомобил марка л.а. „М.“ с per. № В ... НТ . При скорост на движение на автомобила от
50 км/ч, установена от кредитираните от съда показания на свидетеля В. Г. произшествието
е непредотвратимо и ударът с предната дясна гума в дупката се реализира през времето за
реакция на водача и задействане на спирачките. Така съдът въз основа на събраните по
делото доказателства, включително и заключението на автотехническата експертиза и
показанията на свидетеля В. Г. приема за доказано, че настъпилите повреди по лек
автомобил марка л.а. „М.“ с per. № В ... НТ по предната му дясна гума и задна дясна гума,
като степен на увреденост, напълно съответстват на изложените в Опис-заключение на
вредите по МПС, съставен от застрахователя „Д.З." АД.
След настъпване на процесното ПТП – предвидено в застрахователния договор
като застрахователно събитие, при „ Д.З." АД, въз основа на искане за оценка на щети, е
образувана ликвидационна преписка № *********. Извършени са от представители на
ищеца застраховател оглед, опис, и оценка на вредите по застрахования лек автомобил „М."
с per. № В ... НТ и в частност увредените до степен налагаща подмяна предна дясна и задна
дясна гуми, като е определено и изплатено на Е.К. собственик на увреденото МПС
обезщетение на стойност от 612.54 лв. Изплащането на щетите от процесното ПТП е
безспорно и доказано препис от платежния документ е приложен по делото, видно от който
платежен документ сумата от 612.54 лв. е изплатена на собственика на увреденото МПС.
Начислени са и са извършени и 15.00 лв. ликвидационни разноски, за определяне на щетата
подлежаща на възстановяване по сключената застраховка „каско“.
Общата стойност на действително претърпените вреди, възникнали вследствие на
инцидента се установяват в размер на 627.54 лв., включващо 612,54 лева обезщетение и 15
лева ликвидационни разноски
С регресна покана, приложена в препис по делото, изх. № *********/13.04.2021 г.
получена при ответника, А. „П.И.", този ответник е поканен от ищеца да възстанови сумата
от 627.54 лв. изплатено застрахователно обезщетение, ведно с начислените ликвидационни
разноски. Ответникът не е изплатил визираната сума до приключване на устните състезания
по делото.
Изложеното от фактическа страна се установява от приложедите писмени
доказателства заверени копия на документи, съдържащите преписка по щета №
*********/2021г.: Протокол за ПТП № 1692096/31.01.2021г.;Полица по застраховка
„КАСКО" с № 0312200340020503; Общи условия; Искане за оценка на вреди по щета
*********; Свидетелство за регистрация част № II на МПС „М." с per. № В ... НТ;
Удостоверение за техническа изправност на същия автомобил и преминат годишен
технически преглед ГТП; Контролен талон и СУМПС на водача на МПС към момента
на ПТП В. Н. Г.; Опис-заключение на вредите по МПС -1 лист; Снимки на уврежданията
по л.а.- 6 страници; Опис- заключение по претенция № *********; Фактура №
**********/02.02.2021 г; Калкулация - определяне стойност на гуми; Ликвидационен акт
№ 982539/18.02.2021 г; Преводно нареждане за изплатено обезщетение №
201В1О02105001UV; Регресна покана изх. № *********/13.04.2021 год. и Обратна
разписка за получаването й от ответника на 14.04.2021 г.; Опис-калкулация на мораторна
лихва 30.04.2021 г.-28.02.2024г;
Относно посочените фактически констатации няма противоречия в
доказателствения материал.
Съгласно разпоредбите на Закона за пътищата, стопанин на пътищата, част от
Републиканска пътна мрежа, е А.П.И., на която е вменено задължението да се грижи, да
3
стопанисва и да осигурява условията за непрекъснато, безопасно и удобно движение по
републиканските пътища на територията на страната.
На основание чл. 410, ал.1, т. 1 от Кодекс за застраховането, след изплащане на
застрахователното обезщетение, "Д.З." АД встъпва в правата на застрахования и има
основание да получи причинителят на щетата ответник по делото изплатената сума за
обезщетение заедно с обичайните разноски по определянето му от причинителя на вредата, а
така също и на основание чл. 410 ал. 1, т. 2 от КЗ от АПИ като възложител на трети лица
служители на АПИ работа, при или по повод на която са възникнали вредите
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размер на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу (т. 1) причинителя на
вредата както и (т. 2) срещу възложителя за възложената от него работа на трето лице, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
В случая, тъй като поддържането на пътя е иманентно законоустановено
задължение на ответника АПИ, съдът намира че именно този ответник е причинил ПТП и
вредите от него с това че не е премахнал дупката, не я е обезопасил или поне сигнализирал.
Причиняването на процесните щети от ПТП е осъществено от ответника чрез бездействие с
оглед задължението на АПИ по закон да поддържа пътя.
По делото не е спорно, че посочения пътен участък от третокласен
републикански път ІІІ – 822 км 19 + 200, където е настъпило процесното ПТП е път от
републиканската пътна мрежа и като такъв той се поддържа и стопанисва от ответника
А.П.И. /АПИ/ ЕИК .... Именно този ответник е причинил процесното ПТП с бездействие при
законоустановените на АПИ задължения в чл. 31 Закона за пътищата за поддръжка на пътя.
Не е спорно и е доказано по делото, че към момента на ПТП управляваният от
свидетеля В. Н. Г. автомобил „М." с per. № В ... НТ собственост на Е.К. е бил застрахован
при ищеца по застраховка "Пълно каско", със срок на валидност от 14. 09. 2020 год. до 13.
09. 2021 год. като договора за застраховка е материализиран в приложената по делото в
препис полица по застраховка „КАСКО" с № 0312200340020503.
Несъмнено се установиха от събраните по делото доказателства твърденията на
ищеца застраховател за това, че при движение по третокласен републикански път ІІІ – 822
застрахованото при ищеца превозно средство лек автомобил „М." с per. № В ... НТ е
попаднало в находяща се на този път км 19 + 200 необезопасена и несигнализирана по
нормативно установения ред дупка на пътното платно, в резултат на което да са нанесени
материални вреди на посоченото МПС.
Доказано е по делото че увреждането вследствие процесното ПТП на 31. 01.
2021 година на л.а. М.“ с per. № В ... НТ е в резултат на неподдържането и неизправността на
пътния участък, на който е реализирано произшествието, както и на неотстраняването и
несигнализирането на съществуващо препятствие по него – дупка на пътното платно, от
преминаването по която на същия лек автомобил са срязани предна дясна и задна дясна
гуми.
В случая съдът приема, че в резултат на удара на предното и задното десни колела
на автомобила в напречния остър ръб на асфалта след дупката, гумите на тези колела са
срязани, разхерметизирани и повредени до степен на подмяна.
Следва да бъде уважен предявения от „Д.З.“ АД регресен иск срещу АПИ с
правно основание чл. 410, ал. 1, от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, тъй като ищеца доказва с
необходимото пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "каско" между ищеца - застраховател и
застраховано при него лице по отношение на увредения при ПТП на 31. 01. 2021 година лек
автомобил М.“ с per. № В ... НТ, към датата на настъпване на застрахователното събитие –
ПТП с материални щети за този автомобил, осъществило се на 31. 01. 2021 год.
Доказано е и неизпълнението на ответника АПИ задължението му за поддръжка с
грижата на добър стопанин на пътната мрежа – установено в чл. 31 Закона за пътищата.
Безспорно е установено по делото от събраните по делото доказателства
заплащане от страна на ищеца като застраховател по застраховка "каско" на застрахователно
4
обезщетение на увреденото лице Е.К. собственик на увредения при ПТП лек автомобил
марка М.“ с per. № В ... НТ.
Доказани на от ищеца наличието на предпоставките на отговорността на АПИ за
непозволено увреждане - вреда, причинена в резултат на виновното и противоправно
поведение на ответника АПИ и служителите на които е възложена поддръжката на пътя.
Увреждащото деяние е под формата на увреждащо бездействие на АПИ относно процесната
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, както и причинна връзка между
неизпълнените от АПИ задължения във връзка с процесната дупка и настъпилите вреди,
както и видът и размера на вредите. Налице са в случая и доказани, както настъпването на
процесните имуществени вреди, репарирани от ищеца застраховател, така също и
причинно-следствена връзка между противоправното поведение под формата на
бездействие на АПИ и неговите служители най-малко за обезопасяване и сигнализиране на
дупката. Вината за това бездействие се счита за доказана, при положение че не е
опровергана от събраните по делото доказателства, което следва от уредената в чл. 45, ал. 2
от ЗЗД оборима презумпция.
В тежест на ответника е на доказване, а не установява фактите на които основава
възраженията си визирани в отговора на исковата молба. Не е основателно възражението на
ответника по отношение на представените от ищеца Общи условия. Съдът приема че
същите са приложими по договора за застраховка сключен между ищеца застраховател
„Д.З.“ АД и собственика на увреденото при ПТП на 31. 01. 2021 година МПС и
представляват неразделна част от този договор материализиран в застрахователна полица №
0312200340020503 от 08.09.2020г., препис от която е приложен по делото.
Неоснователно е възражението на ответника АПИ че липсва съставен от
компетентен орган протокол за ПТП, поради което поставя под съмнение твърдения от
ищеца механизъм на ПТП. Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на ПТП, са изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.
125 от ЗДвП. В процесния случай ПТП е посетено от полицейски служител младши
автоконтрольор при ОДМВР С., РУ С.. Разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № 13-41 от 12
януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране
между МВР, КФН и Информационния център към Г.Ф. обаче предвижда, че не се посещават
от органите на МВР "П.П." и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са
причинени от друго МПС. В този смисъл, законовият и подзаконов нормативни актове не
съдържат изрично изискване всяко ПТП да бъде посещавано от служители на КАТ, което да
е придружено със съставяне на протокол за ПТП. В настоящия случай повредите по
процесния лек автомобил не са причинени от друго МПС, а от попадане в необезопасена
неравност - дупка на пътя. Освен това следва да се отбележи, че Протоколът за ПТП няма
обвързваща съда материална доказателствена сила спрямо отразените в него факти във
връзка с механизма на произшествието и причинно-следствената му връзка с настъпилите
вреди. Протоколът за ПТП не обективира изявления на длъжностното лице-младши
автоконтрольор относно факти, извършени пред него по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, а
само доказва какви изявления за механизма на ПТП е направил пред него участникът в
пътния инцидент. В случая ищецът е доказал с необходимото пълно доказване, включително
със свидетелските показания на свид. В. Н. Г. и извършената съдебна автотехническа
експертиза както механизма на ПТП, щетите от него по застрахования при ищеца
автомобил, а така също и че причина за настъпването на ПТП и вредите от него е
процесната необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
Недоказано от фактическа страна и неоснователно от правна е и направеното при
условия на евентуалност възражение на ответника за съпричиняване на ПТП от водача на
МПС, на което ответникът претендира за прилагане на чл. 51 от ЗЗД и намаляване на
регресното вземане. Не само от показанията на свидетеля В. Г., но и от характера и размера
на вредите и от автотехническата екпертиза се налага изводът че водачът на МПС лек
автомобил М.“ с per. № В ... НТ се е движел със съобразена с пътните условия скорост.
Достатъчно за извода че не е допринесъл за ПТП е това че ответникът не установява
никакви обстоятелства, от които да следва съпричиняване на ПТП от В. Г. като водач на
посоченото МПС. Съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема че няма
допринасяне за ПТП по смисъла на чл. 51 от ЗЗД и няма основание за намаляване на
5
процесното регресно вземане на ищеца.
Третокласен път ІІІ – 822 км 19 + 200 на който е допусната несигнализираната и
необезопасена дупка, причинила процесното ПТП на 31. 01. 2021 год. е републикански път
по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗП,
републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а съгласно нормата на чл.
19, ал. 1, т. 1 от същия закон републиканските пътища се управляват от А. "П.И.". По
аргумент от чл. 30, ал. 1 от ЗП А. "П.И." осъществява дейностите по изграждането, ремонта
и поддържането в добро състояние на републиканските пътища, чрез своите служители или
други лица, на които е възложила това. Съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Поддържането на
пътищата, съгласно т. 14 от ДР от ЗП, е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата
от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата. С оглед собствеността на
републикански път ІІІ – 822 км 19 + 200, цитираните изисквания следва да се осигурят от
АПИ, поддържането на републиканските пътища в безопасно и изправно състояние.
Несъмнено съществуването на необезопасена дупка на пътното платно на републикански
републикански път ІІІ – 822 км 19 + 200 представлява неизпълнение на законовото
задължение на АПИ да поддържа пътя, като осигурява необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Поддържането на
пътищата, част от републиканската пътна мрежа, включва и недопускането, съответно
отстраняването на дупки по тях, както и сигнализирането им. На основание чл. 19, ал. 1, т. 1
и чл. 30, ал. 1 от ЗП ответникът АПИ е задължен да осъществява дейностите по
поддържането на републикански републикански път ІІІ – 822 км 19 + 200, включително да
означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението, съобразно чл. 13 от ЗДвП. Според § 1, т. 19 от ППЗДвП
"Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В процесния случай установената дупка представлява препятствие на пътя по смисъла на
посочената разпоредба, която е създала опасност за движението, която се е реализирала при
процесното ПТП на 31. 01. 2021 год. с което са причинени описаните имуществени вреди на
застрахования автомобил. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред
препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или
отляво, за да продължат движението си, какъвто в случая доказано не е имало, а е следвало
да се постави за сигнализиране на дупката. Следователно неосъществяването от АПИ и
служители на този ответник на законово регламентираното й задължение по поддържането
на републиканската пътна мрежа, ангажира отговорността на АПИ за непозволено
увреждане като причинител на вредата. Полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишната нормална експлоатация на републиканските пътища и осъществяване на
мерките за защита на техните съоръжения и принадлежности е задължение на ответника А.
„П.И.“. В случая са доказани както неизпълнение на задължението на ответника АПИ по чл.
30, ал. 1 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП, така и причинната връзка между това неизпълнение и
настъпилите щети по процесното МПС, което се установява от показанията на свид. В. Н. Г.
и приетата по делото съдебна автотехническа експертиза. Поради това, ответникът АПИ
като причинител чрез бездействие носи отговорност за настъпилите от ПТП на 31. 01. 2021
год. вреди. Същите са настъпили от неизпълнение на задълженията по недопускането,
респ. отстраняването на дупки по пътната настилка по републикански републикански път ІІІ
– 822 км 19 + 200 и поддържането му във вид, годен за нормалната и безопасната
експлоатация, с оглед предназначение му. Била е налице обективна възможност за
обезопасяването на републикански републикански път ІІІ – 822 км 19 + 200 в процесния
пътен участък. За процесните вреди по застрахования при ищеца автомобила, пряка и
непосредствена последица от неизпълнените от АПИ задължения по поддръжка на
републикански републикански път ІІІ – 822 км 19 + 200 изключителна държавна
собственост, - необезопасяването на дупка на републикански републикански път ІІІ – 822 км
19 + 200. Съдът приема за доказано че именно АПИ отговаря имуществено на основание чл.
45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че ищецът „Д.З.“ АД има основание за суброгация в
правата на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника А.
6
„П.И.“.
По изложените съображения съдът приема, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 от
ЗЗД. Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.
Съдът на основание чл. 410 ал. 1, т. 1 от Кодекс на застраховането следва да
уважи предявения регресен иск и да осъди ответника А.П.И. с ЕИК: ..., да заплати на „Д.З."
АД с ЕИК: ... сумата от 627.54 лв. - главница, представляваща регресно вземане на ищеца
застраховател по чл. 410, ал. 1 от КЗ, която сума е изплатена изплатена от „Д.З.“ АД по щета
*********, сумата от 198.81 лв. мораторна лихва, заедно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ответникът АПИ на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да се осъди да заплати
на ищеца разноските му по делото, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева. Разноските по делото на ответника включват държавна такса в размер на 50 лева,
разноски за съдебна автотехническа експертиза в размер на 300 лева, разноски за свидетел в
размер на 135 лева и както бе посочено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Мотивиран от изложените съображения, на основание чл. 410 ал. 1, т. 1 и 2 от от
Кодекс на застраховането, във връзка с чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.И. с ЕИК: ..., да заплати на ищеца „Д.З." АД с ЕИК: ..., с адрес град
С., бул. „К.Д.“ № сумата от 627.54 лв. - главница, от които 612, 54 лева, изплатени по щета
*********, вследствие ПТП осъществило се на 31. 01. 2021 година на третокласен
републикански път ІІІ- 822 и 15 лева ликвидационни разноски по определяне на щетата,
както и сумата от 198.81 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 30.04.2021 г.,
до 28.02.2024 г., както и законната лихва върху главницата 627, 54 лева, считано от датата на
предявяване на иска 05. 02. 2024 година до окончателното й изплащане, както и сумата 585
лева за направените по делото разноски, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред С.О.С. в двуседмичен срок
от връчване преписа на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7