Решение по адм. дело №734/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на М. И. С., подадена чрез адв. Д. А., със съдебен адрес: ***, [улица], срещу Решение № 1012-12-286#1 от 03.06.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-1806-7 от 21.03.2025 год., с което на осн. чл. 54д, ал. 5 от КСО, е възстановено изплащането на парично обезщетение за безработица на оспорващата за периода от 29.02.2024 год. до 30.05.2024 год. в размер н 28,51 лева дневно.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Моли се за отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателката М. И. С., чрез адв. Д. А., изразява становище за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания административен акт. Представя писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност н адвокатското възнаграждение на жалбоподателката. Представя писмени бележки.

Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № 608-1335 от 03.07.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда гр. Пазарджик М. С. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), на осн. чл. 54а от КСО. Приложила е Заповед № 3154 от 23.06.2023 год. за прекратяване на трудовото правоотношение с „Изипей“ АД гр. София, считано от 26.06.2023 год., на осн. чл. 71, ал. 1 от КСО. С Разпореждане № 121-00-1806-1 от 14.07.2023 год., на осн. чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО на лицето е отпуснато ПОБ за периода от 26.06.2023 год. до 25.02.2024 год. (осем месеца) в размер на 28,51 лева дневно. Във връзка с декларирани упражняване и прекратяване на трудова дейност, за която подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, изплащането на паричното обезщетение за безработица е прекратено считано от 14.08.2023 год. и възстановено за периода от 19.10.2023 год. до 30.04.2024 год.

Със заявление вх. № 608-1335 от 25.01.2024 год. С. е декларирала упражняване на трудова дейност, считано от 29.01.2024 год. във Франция. С Разпореждане № 12100-1806-4 от 29.01.2024 год., на основание чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО, е прекратено изплащането на паричното обезщетение на лицето, считано от 29.01.2024 год. Поради преустановена трудова дейност във Франция лицето със заявление № 610-02-33 от 12.03.2024 год. е декларирало желание за възстановяване изплащането на ПОБ от 29.02.2024 год. По това заявление осигурителният орган е изпратил уведомително писмо от 22.03.2024 год. на М. С., с което на осн. чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомена, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004; документи, удостоверяващи осигурителен стаж във Франция - атестации, сертификати и последните 4 фиша.

С вх. № 1019-12-1702#2 от 27.03.2024 год. в ТП на НОИ - Пазарджик С. е представила следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС - Франция за периода от 29.01.2024 год. до 28.02.2024 год.; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004; фиш за заплати - 1 бр.; копие на атестация за периода от 29.01.2024 год. до 28.02.2024 год. - 1 бр.; копие на трудов договор за трудова дейност от 29.01.2024 год. - 1 бр.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите – членки на Европейския съюз със структурирани електронни документи (СЕД) U001СВ № 945545 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Франция за времето от 29.01.2024 год. до 28.02.2024 год. Във връзка с това е издадено Разпореждане № 121-00-1806-5 от 27.03.2024 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на осн. чл. 54г, л. 4от КСО, е спряно производството по изплащане на ПОБ до получаване на СЕД от компетентната институция във Франция.

В ТП на НОИ – Пазарджик за М. С. е получен СЕД U001СВ № 1302467 от компетентната институция във Франция с удостоверен период на осигурена трудова заетост от 29.01.2024 год. до 28.02.2024 год.

С Разпореждане № 121-00-1806-6 от 18.03.2025 год., на основание чл. 55 от АПК, е възобновено производството по подаденото от С. заявление за отпускане на ПОБ. По постъпилия СЕД U001СВ № 1302467 от компетентната институция във Франция е установено, че С. е упражнявала трудова дейност за периода от 29.01.2024 год. до 28.02.2024 год., т.е. за период по-малко от 12 месеца, поради което е издадено Разпореждане № 121-00-1806-7 от 21.03.2025 год., на осн. чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54д, ал. 5 от КСО, изплащането на ПОБ е възстановено за оставащия към датата на прекратяването период, а именно от 29.02.2024 год. до 30.05.2024 год. в размер на 28,51 лева дневно.

На 09.05.2025 год. С. е оспорила Разпореждане № 121-00-1806-7 от 21.03.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, в частта относно размера на дневното парично обезщетение за безработица – 28,51 лева. Доводите й са за неправилно приложение на чл. 54б, ал. 5 от КСО.

За да потвърди Разпореждане № 121-00-1806-7 от 21.03.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, че органът правилно е приложил материалния закон, целта му и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 1012-12-286#1 от 03.06.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-1806-7 от 21.03.2025 год., с което на осн. чл. 54д, ал. 5 от КСО, е възстановено изплащането на парично обезщетение за безработица на М. С. за периода от 29.02.2024 год. до 30.05.2024 год. в размер н 28,51 лева дневно.

Предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. С оглед на това, съдът констатира, че обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган. В административния акт са изложени правни и фактически основания за издаването му, както и мотиви, в предписаната от закона писмена форма е, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването на оспорените актове са спазени административнопроцесуалните правила за издаването им.

По отношение на материалния закон:

В разпоредбата на чл. 54а от КСО е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най - малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 год.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, т.е. действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

Според чл. 54б, ал. 8 от КСО когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, т. е. действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер. Както е посочено по-горе в настоящото решение заявлението на жалбоподателя за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено на 03.07.2024 год., към който момент посочената норма не е съществувала в КСО – същата е обнародвана в ДВ бр. 67 от 09.08.2024 г.

От събраните по делото писмени доказателства се налага изводът, че всички относими факти и обстоятелства, обуславящи правото на жалбоподатект да получи парично обезщетение за безработица, са съществували към момента на подаване на заявлението. Няма данни да са настъпили допълнителни такива в периода след подаване на заявлението и до влизане в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Законодателят не е придал обратно действие на тази правна норма и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от ЗНА и тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила. Следва да се отбележи, че удължаването на административното производство от страна на административния орган не би могло да се възприеме като релевантен факт, обуславящ приложението на нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО.

Предвид изложеното съдът приема, че административният орган неправилно е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката, позовавайки се на осигурителния доход за процесния период. Административният орган е бил длъжен да се произнесе по подаденото заявление съобразно действащите материалноправни норми към момента на подаване на заявлението – в случая 03.07.2024 год.

В чл. 62, параграф 1 от Регламент (ЕО)№ 883/2004 е предвидено, че компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Параграф 2 на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 от своя страна предвижда, че параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Съответно пар. 3 на чл. 62 от Регламента предвижда, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, праграф 5, буква а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата - членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането.

Дерогацията в случая е относима към компетентността на държавата-членка по последна заетост - в хипотезата на лица по чл. 65, параграф 5 б. „аа‘ от Регламент (ЕО) № 883/2004 - в каквато хипотеза е настоящият случай, а именно компетентна е държавата - членка по пребиваване на безработното лице, чийто период на последна трудова заетост е бил в друга държава – членка. Но и в този случай и съгласно чл. 62, параграф 3 от Регламента компетентната по изключение институция по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа в другата държава-членка, съгласно правилото на чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Съдът намира, че неправилно административният орган е приел, че нормата на чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 да дерогира приложението на разпоредбите на чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от същия. Следователно Решение № 1012-12-286#1 от 03.06.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-1806-7 от 21.03.2025 год., с което на осн. чл. 54д, ал. 5 от КСО, е възстановено изплащането на парично обезщетение за безработица на С. за периода от 29.02.2024 год. до 30.05.2024 год. в размер н 28,51 лева дневно, е издадено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено, а делото да се върне като административна преписка на органа за ново произнасяне по подаденото заявление вх. № 608-1335 от 03.07.2023 год. в Дирекция „Бюро по труда гр. Пазарджик, съобразно указаното в мотивите на решението.

Съгласно чл. 174 от АПК, съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички необходими и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателката искане, НОИ следва да се осъди да заплати на М. И. С. сторените по делото разноски. Същите представляват 10,00 лева – заплатена държавна такса, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева и разноски за преводач на документите от чужд език от заклет преводач в размер на 330,50 лева. Възражението на ответника за прекомерност на разноските е неоснователно, тъй като посочена претенция за адвокатско възнаграждение е съобразено с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за възнагражденията за адвокатска работа и възлиза на 500,00 лева. Следователно сумата от 840,50 лева следва да се възложи в тежест на ответната страна.

Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на М. И. С., подадена чрез адв. Д. А., Решение № 1012-12-286#1 от 03.06.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-1806-7 от 21.03.2025 год., с което на осн. чл. 54д, ал. 5 от КСО, е възстановено изплащането на парично обезщетение за безработица на оспорващата за периода от 29.02.2024 год. до 30.05.2024 год. в размер н 28,51 лева дневно.

ВРЪЩА делото като административна преписка на органа за ново произнасяне по същество при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на М. И. С., [ЕГН], с постоянен адрес: ***, ***, ***, [улица], сумата от 840,50 (осемстотин и четиридесет лева и петдесет стотинки) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно на осн. чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.