Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 69
гр.Враца,17.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 09.06.2020г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N143 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№8286 от 19.09.2019 г. са
предявени при условията на субективно и обективно кумулативно съединяване
искове от Ц.И.К.,ЕГН**********-в качеството му на син и Д.И.К.,ЕГН**********-в качеството му на баща,двамата с адрес
гр.Враца,ул.***,в качеството им на законни наследници на И. Д.К. ЕГН**********
чрез адв.Н.Н.Д. и чрез адв.Ж.В.Т.,***,със
седалище и адрес на управление: София, 1407,бул.***за обезщетение на претърпени
неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател при ПТП,реализирано на
13.04.2019г. , вечерта в с.***,на ул.***.
Сезират съда с искане да бъде
осъден ответника да заплати на Ц.И.К.,ЕГН**********-в
качеството му на син,обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му в
размер на сумата 26 000лв.,предявени частично
от сума в размер на 300000.00/триста хиляди лева/,ведно със законната лихва
считано от датата,на която изтичат 15 работни дни съгласно чл.497,ал.1,т.1,или
дата 02.09.2019г. до окончателното изплащане и на Д.И.К.,ЕГН**********-в качеството му на баща,обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сина му в размер на сумата 26000.00лв. предявени
частично от сума в размер на
250000/лв.двеста и петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва считано от
датата,на която изтичат 15 работни дни съгласно чл.497,ал.1,т.1,или дата
02.09.2019г. до окончателното изплащане.
С протоколно определение от
09.06.2020г.по реда на чл.214 от ГПК,по искане на ищците съдът е допуснал
изменение в размера на предявените искове,както следва:
Относно Ц.И.К. се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. предявени частично от сума в размер
на 300 000 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата, на която изтичат 15 работни дни, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ или
от дата 02.09.2019 г. до окончателното изплащане.
Относно ищецът Д.И.К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 150 000 лв., предявени частично от сума в размер на 250 000 лв.,
ведно със законна лихва върху посочените по-горе суми, считано от датата на
която изтичат 15 работни дни, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ или от дата
02.09.2019 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се излагат
следните обстоятелства:
Ищците поддържат,че на
13.04.2019г.вечерта на адрес в с.***, общ. Враца, на ул. ***, Н.Ц.Х., управлявал
л.а марка „Фолксваген“ модел „Джета“ с peг. № ВР **** АМ, с концентрация на
алкохол в кръвта, като при неподсигурена маневра „движение на заден ход“ блъска
портална метална врата на имота, зад която се намирал И. Д.К., ЕГН: **********.
В резултат на нанесения удар, И. Д.К., ЕГН: ********** получил тежка черепна -
мозъчна травма, в резултат на която паднал на земята. След случилото се Н.Ц.Х.,
с управлявания л.а марка „Фолксваген“ модел „Джета“ с peг. № ВР **** АМ,
преместил на първа предавка и продължил напред, като след известно време се
върнал на местопроизшествието сам и се опитал да премести тялото на
пострадалия, в това време на налични камери на охранителна фирма, намиращи се в имота, служителите на
същата забелязали случилото се и изпратили екип, както и уведомили лице за
контакт в този имот.
Пострадалият бил настанен в
МБАЛ Враца, за оказване на спешна помощ, след което е транспортиран в УМБАЛ
„Царица Йоана - ИСУЛ“ - гр. София, където въпреки положени усилия от лекарския
екип починал на 20.04.2019г. от нанесената
травма.
Ищците твърдят,че
отговорността за процесното ПТП, е на водача на МПС марка „Фолксваген“ модел
„Джета“ с peг. № ВР **** АМ,който грубо нарушил правилата за движение по
пътищата, и станал причина за процесното ПТП на 13.04.2019г. в пряка
причинно-следствена връзка, с което е настъпила и смъртта на И. Д.К., ЕГН: **********
на 20.04.2019г.
Поддържат,че към датата на
събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица №
BG/02/118002456187 с начална дата на покритие 20.08.2018г. и крайна дата на
покритие 19.08.2019г., дата на прекратяване 04.06.2019г.
Поддържат,че било образувано
производство за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК, пр.пр. № 649/2019г. по описа на ОП Враца, ДП № 791 /2019г. по описа на РП -
гр. Враца, съответно ДП № 453/2019г. на РУ - МВР - гр. Враца.
Според изложеното,налични са
основанията за ангажиране на
гражданската отговорност, попадаща в покритието на чл. 493, ал. 1 във връзка с
чл. 477, ал. 1 от КЗ.
В качеството си на увредени
лица по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, ищците считат,че имат право, по
смисъла на чл.478, ал. 1 от КЗ и чл. 432, ал. 1 от КЗ, да претендират пряко от
ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач, изплащане на
обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания по
повод смъртта и загубата на И. Д.К., ЕГН: **********, настъпила на 20.04.2019г.
в резултат на ПТП на 13.04.2019г., които са в пряка причинно-следствена връзка
с ПТП.
Твърдят,че са спазили разпоредбата
на чл.380 от КЗ,като са депозирали писмена претенция на дата 13.08.2019г.,във
връзка с която е образувана щета № ********** и щета № ********** при ответното
дружество. С писмо с изх. № от 29.08.2019г., застрахователят е поискал
представяне на допълнителни документи за произнасяне по предявената от ищеца
претенция. В отговор на писмото е изпратено - писмо от 10.09.2019г.,с което
ищците представили още доказателства.
Твърдят,че към датата на
депозиране на исковата молба,няма окончателен отговор от ответната страна,
което те считат за отказ съгласно закона, тъй като ответникът указал на ищците
да приложат документи, с които същите не разполагат към онзи момент,а на второ
място посочил, като абсолютна предпоставка за решаване и изплащане на
обезщетение необходимостта от документи, който не са абсолютна предпоставка
съответно разпоредбата на чл. 496, ал.3 от КЗ, което по смисъла на закона е
приравнено на отказ съответно чл. 496, ал.2, т.2, КЗ, тъй като към
извънсъдебната претенция са приложени всички необходими документи, въз основа,
на които ответникът е бил във възможност да определи дължимо обезщетение или
откаже, мотивирано.
Ищците поддържат,че смъртта
поставя край на живота като най - ценно човешко благо.
Със
смъртта на И. Д.К.,те са загубили своята най-голяма емоционална и духовна опора,
център на тяхното семейство. Със смъртта му те са загубили, своя баща, син,
любим човек, приятел, подкрепата им. Това наред с обстоятелството, че смъртта
настъпила по такъв нелеп начин и от ръката на близък и добър приятел на
семейството, който се е опитал да прикрие случилото се, още повече засилва
болките и страданията, които изпитват.
Твърдят,че са преживели тежко
загубата на своя син и баща. Негативните последици са невъзстановими и оставят
дълбок и болезнен отпечатък завинаги,тъй като ищците са имали силна емоционална
връзка с пострадалия. Ищците, осъзнават и страдат от факта, че завинаги са
лишени от любовта и подкрепата на своя баща, син, любим човек и свързаните с
това болки и страдания от загубата на толкова близък за тях човек, ще търпят
винаги.
Сочат,че загубата на роден
баща, съответно на син, приятел и любим човек съставлява едно от най - тежките
възможни житейски събития така, че дори и интензивността на страданието на
ищците да намалява във времето, негативните последици са невъзстановими и
оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид факта на силната
емоционална връзка дете - родител, както и момента от живота, в който ищците
губят И. и част от своето семейство - когато имат най-много нужда от неговата
помощ, подкрепа и любов. Тези обстоятелства правят загубата на И. един истински
ужас и неописуема трагедия за тях.
Пострадалият бил изключително жизнен, деен, отзивчив,
инициативен, изпълнен с желание да живее, същият бил лекар по професия, изключителен професионалист
- акушер гинеколог, завеждащ отделението по Акушерство и гинекология в гр.
Враца, многоуважаван професионалист, човек, приятел, с високо социално и
материално положение. Приятел на много свои съграждани от гр.Враца, същият е
помагал, бил е отзивчив, усмихнат, весел и приятен човек. И. е участвал в почти
всяко едно израждане в гр. Враца, в последните 10 години, като е дал живот на
много от децата на своите съграждани, приятели и близки. ,
Пострадалият се грижил за цялото си семейство, както
финансово, /така и морално, същият е бил опората, центъра на своята общност,
както в личен план, така и в професионален план по отношение на своите колеги.
Семейството му е разчитало изцяло и само и единствено на него, по -големият му
син, който вървейки по стъпките на баща си, в момента следва Медицина в гр.
София и разчитал изцяло на баща си да му помага със съвети, напътствия,
подкрепа, същото и по отношение на баща му, изцяло се е грижил, тъй като те
били единствените останали от семейството им, поради настъпила смърт на майката
на И. през юни месец 2015г.
Поддържат,че и до настоящият
момент не са се отърсили от случилото се и страдат от посттравматичен стрес,
изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, като наличните
им здравословни проблеми се задълбочават и развиват в отрицателна посока. Преди
настъпилото събитие, ищците са била контактни, радвали са се на сплотена
семейна среда и на спокоен живот, както и срещи с близки и приятели. В момента
се забелязва затвореността и отчуждеността на ищците, избягват срещи с други
лица и така обичайните за всеки нормален човек с приятели и стремеж към
положителни емоционални преживявания.
Позовават се на представени
към исковата молба доказателства и поддържат,че пострадалият е бил високо уважаван
специалист и човек.
При така изложеното,поддържат че
е справедливо да бъдат обезщетени за компенсиране на неимуществените вреди,
които са претърпели, търпят и ще продължават да търпят, по повод смъртта на И. Д.К. ,както следва за :
1.Ц.И.К., ЕГН: ********** със сума в размер на 200 000,00 (двеста хиляди)
лева, предявени частично от сума в размер на 300 000,00 (триста хиляди) лева,
2.Д.И.К., ЕГН: ********** със
сума в размер на 150 000,00 /сто петдесет хиляди) лева, предявени частично от
сума в размер на 250 000,00 (двеста и петдесет хиляди) лева.
Сезират съда с искане
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 200 000,00 лева, предявени
частично от сума в размер на 300 000,00 (триста хиляди) лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на Ц.И.К., ЕГН: **********, във връзка с
настъпилата смърт на неговия баща,ведно със законна лихва върху посочената по -
горе сума, считано от датата, на която изтичат 15 работни дни съгласно чл. 497,
ал.1, т.1., или от дата 02.09.2019г. до окончателното изплащане и сумата от 150
000,00 лева, предявени частично от сума
в размер на 250 000,00 (двеста и петдесет хиляди) лева, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на Д.И.К., ЕГН: **********, във връзка с
настъпилата смърт на неговия син,ведно със законна лихва върху посочената по -
горе сума, считано от датата, на която изтича 15 работни дни съгласно чл. 497,
ал.1, т.1. или от дата 02.09.2019г. до окончателното изплащане.
В законоустановения и
предоставен му за това срок ответното дружество е упражнило правото са да
подаде отговор.
Ответникът оспорва изцяло
исковите претенции на ищците по основание и размер,оспорва да е причинен деликт
от Н.Х., водач на лек автомобил марка "Фолксваген „Джета”ВР **** АМ,
застрахован при ответника,оспорва твърденията в исковата молба,че пострадалия И.
Д.К. е бил „пешеходец”. Според
ответника,същият е стоял в двора си и не отговаря на определението за участник
в движението „пешеходец” съгласно чл. 107 и следващите от ЗДвП и на чл. 160 и
следващите от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата.
В евентуалност,ако съдът
приеме претенциите за основателни ,моли съда да приеме,че размерът на
обезщетенията, които се претендират е необосновано завишен,както и да приеме допринасяне
от страна на починалият И. Д.К. за настъпване на вредите- след употреба на
алкохол, при потеглил вече напред автомобил „Фолксваген „Джета”излизащ от
портата пострадалия е махнал на шофьора да спре,отишъл е при него и е казал
„Чао”,поради което водачът Н.Х. е спрял автомобила и е изключил от
скорост,както е отворил прозореца да види за какво му маха пострадалия.Пострадалият
бил застанал неправилно зад автомобил Фолкваген „Джета”ВР **** АМ и зад метална
порта на имота си в с.***,която е държал, /факт отразен в представеното по
делото „Искане на основание чл.234 ал.3 НПК Д-453/30.07.19г./", като поради
потегляне на автомобила на заден ход и удар по портата той е получил удар от
портата и е паднал назад,за който факт се твърди в исковата молба,че е
основната причина за смъртта му .Счита,че с това си поведение,пострадалият е
допринесъл за настъпилия вредоносен резултат.
Оспорва твърденията,че смъртта
на И. Д.К. е настъпила само и единствено от удар от портата.
Алтернативно на гореизложеното
,поддържа да е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.
Оспорва посочените в исковата
молба основания за пряк иск срещу застрахователя,оспорва и твърдяната причинно
- следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от
ищците неимуществени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно -
следствена връзка с механизма на инцидента неимуществени вреди, техния
интензитет и проявление които да обосновават размера на исковата претенция.
Оспорва изцяло иска за
присъждане на лихва по претенциите за неимуществени вреди,от посочените в
исковата молба дати.Счита, че такава може да се дължи от момента на подаване на
исковата молба.
Излага подробни правни
аргументи в подкрепа на направените оспорвания.
Поддържа,да не са налице
кумулативните предпоставки на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Оспорва твърдението, че
съприкосновението между автомобила и метална врата на имота, зад която се е намирало
пострадалото лице И. Д.К. има характер на пътнотранспортно произшествие по
смисъла на § 6, т. 30 ДР на ЗДвП. Инцидента е реализиран в двора на имота
находящ се в с. ***, на ул.***, конкретното му място на настъпване е земна
площ, непредназначена за движение на пътни превозни средства. В този смисъл
мястото на настъпване на ПТП-то не е път по смисъла на § 6, т. 1 ДР на ЗДвП.
Същото няма характер на път, отворен за обществено ползване, доколкото се
намира в частен имот, разпоредбите на ЗДвП са неприложими в конкретния случай.
Предвид липсата на приложимостта на правилата за движение към конкретния
случай, служителите на ПП ОД на МВР -Враца не са имали възможност да упражнят
контролните си правомощия, предвид мястото на ПТП /път, който не е отворен за
обществено ползване/ и с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 3, изр. 2 ЗДвП.
Поддържа,че констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 967000-10174 от 23.08.2019г. е издаден при
допуснато съществено противоречие на процесуалните правила, при нарушаване на
последната разпоредба, изключваща контролните правомощия на органите по ЗДвП.
Позовава се на чл.478 ал.1 КЗ ,според
който пострадало лице е това, на което е причинена смърт или което е претърпяло
телесно увреждане от моторно превозно средство,а в случая няма пряк контакт между автомобила и
пострадалия.Телесното увреждане е получено от удар от портална врата.
От представения към исковата
молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 967000-10174 от
23.08.2019г.не може да се направи извод за вината на шофьора, за да бъде това
основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
Оспорва законосъобразността на
издадения Констативен протокол за ПТП пострадали лица от 23.08.2018г.,като
поддържа,че същия е издаден в нарушение на материалния закон- Наредба от
12.01.2009год.,обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г. Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица е съставен едва на 23.08.2019г.,/четири месеца след инцидента/
като липсва и приложена подробна план - схема на ПТП, следователно
констативният протокол е незаконосъобразен, тъй като не отговора на конкретните
изисквания на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з - 41 от 12.01.2009год. и не може да
служи за удостоверяване на посочените в него за възприети от длъжностното лице
факти и обстоятелства. Протоколът е издаден след задължителния едномесечен срок
от произшествието и този факт противоречи на чл.3 ал.2 от Наредба
Оспорва верността на представения като доказателство
към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
23.08.2018г. Произшествието не е реализирано в присъствието на длъжностното
лице, поради което протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила по
отношение на механизма на ПТП, макар че в този случай и това липсва като
възприето / установено обстоятелство.От него не може да се установи механизма
на настъпване на процесното ПТП, като за изясняване на обстоятелствата и
причините за ПТП е образуваното ДП.
Оспорва
и твърдението в исковата молба,че отговорността е била само и единствено на
водача на автомобила и че е налице пряка причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт на И. Д.К.. По делото няма представени доказателства в тази
насока. Има само твърдения за това.
Поддържа,че пострадалият е бил
с лице към движещия се на заден ход автомобил и не е направил нищо, за да се
отклони от габаритите му и от самата врата зад която се е намирал. Същият се е
намирал в опасната зона за спиране, поради което ударът е бил непредотвратим.
Счита, че
се касае за "случайно деяние", по смисъла на чл. 15 НК, изключващо
отговорността на водача.
Излага съображения,че водачът Н.Ц.Х.
е показал отрицателна алкохолна проба при тест с „Дрегер”, но няма данни кога е
тестван.Счита,че водачът е тестван прекалено късно за наличие или липса на
алкохол.Реално органите на МВР разбират чак на другия ден за инцидента.От
свидетелските показания в досъдебното производство категорично се твърдяло, че Н.Х.
е бил употребил алкохол,лъхал е на алкохол и поведението му и реакциите му са
били като след употреба на алкохол.
Сезира съда с искане,ако
приеме,че вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, да приеме, че
вредите не са в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а в резултат на
случайно деяние според дадената в чл.15 НК дефиниция.
Счита,че изложените в исковата
молба твърдения за болки и страдания на ищците не отговарят на действителните
такива и не се доказват с представените към исковата молба доказателства.
Същите са преувеличени в опит да се получи неоснователно по-голямо обезщетение.
Моли съдът да приеме,че не са
представени всички документи на база на които да прецени, че е налице деликт, а
оттам е налице невъзможност да бъде определен размера и дължимостта на
обезщетението,поради което поддържа,че лихва се дължи най-рано от датата на
подаване на исковата молба.
Счита,че аргументирано е
отказано изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците
поотделно, на база представените документи в преписката. Позовава се на това,че
е представен единствено - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,в който
е посочено, че обстоятелствата и причините за ПТП са в процес на изясняване.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ,
ако обезщетението не е определено или изплатено, законната лихва за забава се
дължи или от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3, или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 / а такива не са представени/,поради
което счита,че лихва следва да се дължи най-рано от датата на предявяването на
исковата молба в съда.Позовава се на съдебна практика.
Сезира съда с искане,да
отхвърли исковите претенции на ищците като неоснователни и недоказани ведно със
законните последици, като претендира присъждане на всички разноски по делото,
включително адвокатски хонорар.
Алтернативно на това искане
прави искане при уважаване на исковете ,обезщетението да бъде определено при
условията на съпричиняване и принос на пострадалия за настъпване на
вредоносният резултат 50 или повече %.Моли за присъждане на разноските за
настоящата инстанция ведно с адвокатски хонорар пропорционално на отхвърлената
част от претенциите.
В законоустановения и
предоставен им за това срок ищците са упражнили правото си да подадат
допълнителна искова молба.
Посочват,че всички изложени
обстоятелства и твърдения са доказуеми в процеса,като съответно са направили
всички доказателствени искания.
Оспорват изложените от
ответника доводи,че не е в забава и
лихва дължи от входиране на исковата молба в съда.Считат,че застрахователят не
е имал основания да откаже да се произнесе по основателността на
претенцията.Позовават се на съдебна практика.Поддържат,че въз основа на
представените му документи, застрахователят е имал възможност да се произнесе и
е можел да процедира по реда на чл.97 от ЗЗД,което не е сторил.
Уточняват ,че претендират и
лихви за забава,за които застрахованият е отговорен към увреденото лице,които
са част от застрахователното обезщетение,съгласно чл.429,ал.2,т.2 от КЗ.
Сезират съда с искане да
отдели като безспорно обстоятелството,че към датата на процесното ПТП
задължителната застраховка"Гражданска отговорност" за процесния автомобил е била сключена в
ответното дружество.
В законоустановения и
предоставен му за това срок,ответникът е упражнил правото си да подаде отговор
на допълнителната искова молба.С него оспорва изложените от ищците в
допълнителната искова молба аргументи във връзка с началния момент
лихвата,която се претендира от тях.Поддържа становището си изложено в подадения
отговор,а именно че лихва следва да се дължи най-рано от датата на
предявяването на исковата молба в съда.
Изложените от ищците фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права и
формулирания петитум,дават основание на съда да приеме,по правната квалификация
на исковете,с които е сезиран,че са предявени субективно и обективно
кумулативно съединени искове:1/.Иск за заплащане
на застрахователно обезщетение с правно
основание чл.432,ал.1 КЗ вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна
лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.409 от КЗ.
Правният интерес е обоснован от вида на
търсената защита.Налице е процесуална легитимация на страните.Искът е предявен
от надлежни страни против надлежна страна.Ищците са спазили изискването на
чл.380 от КЗ.Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя
процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции те са допустими.
Съдът отдели
като безспорно и не нуждаещо се от доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение по полица №BG/02/118002456187 с начална дата на
покритие 20.08.2018г. и крайна дата на покритие 19.08.2019г., дата на
прекратяване 04.06.2019г.по отношение на л.а "Фолксваген „Джета”ВР ****
АМ.
Страните спорят
относно механизма на ПТП,налице ли е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК
,в условията на евентуалност съпричиняване от страна на пострадалия,употребил
ли е алкохол,относно настъпването на неимуществени вреди за ищците,техния
размер,началния момент на законната лихва за забава.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест,в тежест на ищците е да проведат пълно и пряко
доказване на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие,извършено
от водача на МПС,настъпили за ищците неимуществени-психически страдания,
причинно- следствена връзка между деликта и вредите, както и да обосноват
размера на претендираните обезщетения.Ответното застрахователно дружество носи
тежестта да докаже твърдяното наличие на хипотезата на чл.15 от НК и въведеното
в условия на евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия,а именно,че последния е проявил поведение,което е пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди,както и възражението си за
началния момент за присъждане на лихва.По така разпределената доказателствена
тежест възражения от страните не са постъпили.
Съдът ,като се
запозна с доказателствата по делото и допуснатите и изслушани съдебно
медицинска и автотехническа експертиза и психологична експертиза,както и със
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели прие за установено
следното:
С исковата молба са представени в заверен
препис удостоверения за наследници и родствени връзки от които се установява,че
И. Д.К. е починал на 20.04.2019г., като ищецът Ц.И.К. е посочен като негов
син,а ищецът Д.И.К. е посочен като негов баща/стр.13 и 15/.
С ТР№1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело
№1/2016 г.на ОСНГТК на ВКС се конкретизира кръга на лицата,материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък.По отношение на най-близкия кръг увредени се запази
разбирането,че това са лицата ,посочени в постановление №4/1961 г. и
Постановление №5/1969 г. на Пленума на ВС.В този кръг са деца-включително и
отглеждани, родители,съпруг-включително и фактическият.
Според приетото
с ТР №1/2016 от 21 юни 2018,наличието на особено близка житейска връзка,даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,следва
да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото.Обезщетение следва да се присъди само тогава,когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод,че лицето,което претендира
обезщетение,е провело пълно и главно докзване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резлутат на неговата
смърт сериозни/като интензитет и продължителност/морални болки и
страдания.Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ,за емоционална подкрепа и доверие,и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществени вреди,подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
При така констатираното,съдът
приема,че ищците са активно легитимирани да сезират съда с исковете си.
Като доказателство по делото е
представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№967000-1017 от 23.06.2019г.Областна
дирекция на МВР-Враца,в който е отразено че на 13.04.2019г. към 22.34ч.в с.***
на ул.***,в двора на имота е настъпил пътен инцидент,между МПС с рег.№ВР****АМ,Марка"Фолксваген",модел"Джета",собственост
на Н.Ц.Х. ЕГН********** ***,управляван от Н.Ц.Х. ЕГН**********,притежаващ
СУМПС№*********,кат."С" валидно до 28.04.2011г.,без употреба на
алкохол,със застраховка "ГО" в ЗД"Булинс"АД,полица №BG/02/118002456187 валидна
от 20.08.2018г. до 19.08.2019г.при който пешеходецът И. Д.К. *** е тежко
ранен,получил тежка черепно-мозъчна травма на главата/5бр.фрактури на черепа с
вътрешномозъчни кръвоизливи,тежка
контузия на главен мозък/ , транспортиран е бил в болница
"Исул"-гр.София с опасност за живота,след което на 29.04.2019г. е
починал.Отразено е също,че обстоятелствата и причините за ПТП са в процес на
изясняване и е образувано ДП№453/14.04.2019г. по описа на РУ-Враца.
Съдът приема,за неоснователни оспорванията на протокола, направени от ответника,тъй
като той безспорно установява настъпването на пътния инцидент и смъртта на
родственика на ищците.
По делото са разпитани свидетели очевидци на процесното ПТП.
Свидетелят П.Я. на
13.04.2019г.,когато станал
инцидента бил на работа.Работи,като охранител към „Елит Тийм Секюрити”и бил патрул.Били викнати по сигнал,казали им, че на камерите са забелязали човек на земята и че
някой се опитва да го вдигне и за това се отзовали на сигнала.Бил с негов колега. Когато отишъл видял,че пострадалият лежи на земята.Причинителят на ПТП,св.Н.Ц.Х. се опитвал да го
вдигне. Говорил с този човек, който се опитвал да вдигне
пострадалият. миришел на алкохол, но не си спомня нещо за поведението му.
Свидетелят Н.Ц.Х.,*** и познава пострадалият,с който били приятели.Били се разбрали
с него да му направи един стилаж. Към обяд докарали материалите
и след обяд го започнал и до вечерта до към осем, осем и нещо часа вече го бил свършил,но от
заварките и пушека очите му се възпалили и било необходимо да си капне капки. Не си спомня и не видял колко е часа,но казал,че си тръгва, защото очите го болели,искал да си отиде у дома, да си капна капки, да се измие и да си легне. В гаража седели малко,почивал си,измил си очите, излязъл и си тръгнал,но пострадалият
извикал: „запри” „запри” и той спрял колата и изключил.Уточнява,че излазъл от двора и когато бил извън двора,пострадалият извикал: „спри за малко” и той спрял.Пострадалият пристъпил,нещо чукнало,врата ли, не обърнал внимание, защото го болели очите и
изчакал на огледалото да се скрие от погледа на колата и включил.Не усетил,че вместо първа задна,бил се отпуснал да тръгва напред, пуснал съединителя и колата тръгнала назад. В
същото време натиснал и педала на газта,като неволно дал и газ.Докато
отреагирал,станала белята.Ако доктора не го бил извикал, нямало да спра. Категорично отрича да са употребили алкохол с пострадалия,тъй като вътре не
е влизал,защото бил мръсен,имал пепел от заварките.
Установява,че не е видял пострадалия.Усетил,че ударил нещо и изкарал колата напред. Спрял и мръднал малко на
2-3 метра отпред и спрял и видялх, че е ударил пострадалия, но телефона му бил вътре в
колата,тъй като не го е търсил.След като видял, какво е станало взел да търси телефона си,но него намерил. Вдигнал пострадалият и го оставил на кракът
си долу ,бил уплашен и не
си спомня след колко време е дошъл човек.
Свидетелят Д.С.,колега на
пострадалия, установява,че не може да си спомни датата,но бил ден събота. Често се чували с пострадалия и в 17.00 часа му се обадил по мобилния телефон.Пострадалият бил на вилата, заедно с Н./водачът на автомобила причинил процеснато ПТП/ и казал, че работят. Поканил го на гости, тъй като ще свършат работа,
взел е месо и ще се почерпят.Н. бил стар ерген и се шегували с него. На същия ден и същата вечер, някъде към 21.45ч. пострадалият и Н. се обадили на свидетеля. Д-р К. продължил да се шегува с Н.,като свидетелят С. поискал да му се обади и
самият Н..Когато се обадил,според свидетелят С. ,Н. бил така пиян,че не можел
да говори.След разговора с Н.,С. разговарял с пострадалият Д-р К. и му казал: "И.е, пращай си го тоя, той е много пиян"
и той казал, че си го изпраща. Това бил целият разговор.Не ставало реч какво са пили и
колко са изпили.
От заключенията на вещите лица по
назначените съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи,които не се
оспориха от страните и са приети от съда като обективно и вярно изготвени се
установява следното:
Вещото лице по назначената САТЕ,след като е
прегледало записа на охранителните камери намиращи се в досъдебното
производство видеозапис №453/2019г. на РУ на МВР Враца, установява следният
механизъм на процесното ПТП:
Лекият автомобил"Фолксваген
Джета"с рег.№ВР****АМ след излизане от двора на дом в с.***,ул. *** е спрял на около 5-6м. със
задната част на автомобила от линията на ориентира/портата/с насоченост на
челната му част в посока пътя и надлъжна ос перпендикулярна на портата.В един
момент от спряло положение водачът на лекия автомобил е включил на задна
скорост на движение,автомобила тръгва назад и със задната челна част на лекия
автомобил в областта на ляв калник в задната му челна част е достигнал до
затварящото се крило на портата,зад което се е намирал пострадалия,удря се в
крилото,което придобива скоростта на движение на автомобила,като същото с тази
скорост се повръща назад и удря тялото на пострадалия,вероятно в началното
съприкосновение в главата,челно и след навлизане със заден мост на около 2,5
метра в двора ,спира след което водачът включва на предна предавка и навлиза в
двора.
Пострадалият пешеходец,след излизане на
лекия автомобил от двора,предприема действие на затваряне на портата,като първо
хваща дясното крило на портата и започва придвижването му със спокоен ход на
затваряне.В момент на достигане на края на крилото до положение на затваряне ,с
оставащи около 0,5-0,8 метра,пострадалият се е намирал с тялото си зад края на
крилото/виж видео 1 въпрос/ и в този момент същото е ударено от лекия автомобил
с придобИ.е на скорост в обратна на затварянето от около 23,58 км/ч,с която
скорост удря тялото на пострадалия.
Включване от предна на задна предавка,се
осъществява след спиране на автомобила.След излизане от двора с движение на
предна предавка,водачът му е спрял автомобила,изключил предна предавка без
изключване на двигателя и след това е включил на задна предавка.
От видеозаписа не се установяват данни за
напускане на пострадалия на имота,през портата от момента на напускане на
автомобила от имота до настъпване на произшествието,т.е пострадалият не се е приближавал в този
период до автомобила.Водачът не е напускал местопроизшествието.
От техническа гледна точка причина за
настъпилото ПТП е неправомерно действие на водача на лекият автомобил с лоста
за превключване на скоростите-включване на задна скорост от водача на лекия
автомобил и тръгване назад с рязко подадена газ в момент в който пострадалият е
затварял портата зад него,на имот дом,находящ се в с.***,на ул.***.
Тялото на пострадалия е ударено от
движението на крилото на портата в процес отваряне,вследствие на удара му от
автомобила.В момента на удара,тялото на пострадалия е било зад вратата ,в
обсега на крилото,във вертикално положение с най-близка точка от тялото до
крилото- главата челно,т.е удара на крилото в тялото на пострадалия е
осъществено с инициален удар в главата.Вследствие на този удар и получен ударен
импулс,ударената част на тялото-главата,получава инерционна сила в посока
ударния импулс-от пред назад спрямо тялото и същото е отхвърлено в посока
назад,към двора и по диагонал към оградната стена,удря се в нея и пада на място
отразено в Протокола за оглед на ПТП- в двора на имота с глава на около 4,3 м.
от линията на портала.Вследствие на удара на крилото в тялото на пострадалия и
вторичен удар в стената и земната повърхност,пострадалият
получава отразените в СМЕ наранявания.
От отразеното в представеният по делото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица водачът Н.Ц.Х. е изпробван с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен №ARDN0015 и не е
констатирано да е употребил алкохол.
От справка за нарушител за периода
2007-2017г. са отразени извършени нарушения по ЗДвП с различна степен на
констатираните нарушения.
Вещото лице е дало заключение,че
пострадалият И. Д.К. не е имал техническа възможност ,в момента на възникване
на опасността-тръгване на лекия автомобил назад да предотварти настъпилото ПТП,чрез изместване на тялото си в ляво,дясно
или назад.Водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да вижда и
възприема движението на крилото на портата в посока затваряне и намиращият се
зад нея пострадал.Имал е възможност да види и възприеме затварянето на крилото
на портата от пострадалия в момента на възникване на опасността и да не
предприема движение на заден ход,за което е имал техническа възможност с лоста
на скоростите,при което ПТП не би настъпило.Пострадалият не е попадал в опасна
зона за спиране.Ако водачът на лекия автомобил,при излизането си от двора на имота,през
отворената порта,е продължил движението си с включена предна предавка,пътен
инцидент да не е настъпил.
От заключението на вещото лице по
назначената СМЕ и приложената,като доказателство по делото медицинска документация:
фиш от ЦСМП-Враца-ЧМТ,кома,лист за преглед на апциент в СО при
МБАЛ-АД-Враца-кома,УМБАЛ"Царица Йоана-ИСУЛ"-ЕАД-София-тежка ЧМТ, се
установява,че причината за смъртта на пострадалия е открита черепно мозъчна
травма/множествени счупвания на черепния свод,счупване на черепната основа,
импресионно счупване на тилната кост вдясно,надлежаща рана вляво челно,мозъчна
контузия,двустранни кръвоизливи над твърдата и под меките мозъчни
обвивки/довела до състояние несъвместимо с живота-мозъчна смърт.
В така описаната медицинска документация и
другите доказателства по делото никъде не е отразено,че от пострадалия са вземани биологични
течности/кръв,урина/за изследване за наличие на алкохол.В приложената
медицинска документация е посочено,че са налични две рани-разкъсно контузна
рана челото и под носа,които по механизъм отговарят да са получени от удар с
метална врата.
В делото няма данни участниците в пътния
инцидент да са употребили алкохол или наркотични вещества.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между
получените телесни увреждания получени от починалия на 13.04.2019г. и
настъпилата смърт на 20.04.2019г.
От заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-психиатрична експертиза се установява следното:
Ищецът Ц.И.К. е бил емоционално
свързан с починалия,негов баща,тъй като родителите му се развеждат в ранната му
детска възраст и грижите и възпитанието му се поемат от баща му.На 13.04.2019г.
е претърпял психотравма,тъй като баща му И. Д.К. е претърпял ПТП,а по-късно
умира.При тази тежка психотравма е настъпило психично разстройство-остра
стресова реакция.По време на изследването съобщил на вещото лице:"Това се
случи неочаквано.Бях потресен.Нямам думи да изразя мъката и страданието,което
изпитах."Вещото лице посочва,че острата стресова реакция има причинно
следствена връзка с процесното ПТП,при което е настъпила смъртта на баща му.Съобщил
е при изследването:"След погребението му не исках да виждам никой.Не можех
да си взема изпитите.Изпитвах голяма мъка от загубата му."Вещото лице дава
заключение,че острата стресова реакция
не е отзвучала до няколко дни и е преминала в Разстройство на
адаптацията,което е отговор на стресогенното събитие и се дължи на факта,че
психотравмата е много голяма.Към момента на освидетелстването му е напрегнат,но
психически здрав.
Ищецът Д.И.К.,баща на пострадалия
на 13.04.2019г. е преживял психотравма-синът му И. Д.К. е претърпял ПТП,а
по-късно умира. При тази тежка психотравма е настъпило психично разстройство-остра
стресова реакция. По време на изследването съобщил на вещото лице:"Това се
случи неочаквано.Бях потресен.Нямам думи да изразя мъката и страданието,което
изпитах."Вещото лице посочва,че острата стресова реакция има причинно
следствена връзка с процесното ПТП,при което е настъпила смъртта на сина му. Съобщил
е при изследването:"След погребението му се затворих в къщи,не исках да
виждам никой.Плачех много и изпитвах голяма мъка от загубата на сина
си."Вещото лице дава заключение,че острата стресова реакция не е отзвучала до няколко дни и е преминала в
Разстройство на адаптацията,което е отговор на стресогенното събитие и се дължи
на факта,че психотравмата е много голяма.Има внезапна смърт на единственото му
дете.Към момента на освидетелстването му е напрегнат,но психически здрав.
Острата стресова реакция се
изразява:в тревожност, подтиснатост , разстройство на съня,плач,тъга за
пострадалия.
Разстройството на адаптацията се
изразява в невъзможност да изпълняват обичайните си задължения.
Вещото лице е установило,че
разстройството на адаптацията е продължила в освидетелстваните 2-3
месеца.Медикаменти не са вземали,а към настоящият момент е отзвучала.
По делото са разпитани свидетелите С.Д.К.,
който свидетелства относно търпените от ищците болки и страдания във връзка с
загубата на пострадалият, относно грижите които е полагал пострадалият за
ищците и отношенията им приживе и Д-р Л.В.К.,
който свидетелства, относно високо социално и професионално положение и име в
обществото на пострадалия.
Свидетелят Д-р Л.В.К.,по професия
акушер-гинеколог, работил в родителното отделение на Окръжна болница - Враца,понастоящем
пенсионер,установява,че негов колега го уведомил ,че д-р К. е пострадал.Това се
случило късно вечерта някъде около полунощ.Познава пострадалия от около 30 години,от момента в който той завършил
и като млад доктор постъпил на работа в Окръжна болница „Христо Ботев”
гр.Враца. Според него той бил един особено добър лекар, служител и
професионалист. Добър и като специалист акушер-гинеколог и като ръководител на
акушеро-гинекологично отделение.Бил амбициозен човек, с добри познания и опит.За
него нямало събота и неделя, винаги бил на разположение и винаги през него минавали
най-трудните случаи.Отзовавал се, когато някой от лекарите от отделението, имал
нужда от професионален съвет и винаги се е обръщал към тях, като човек. Като
човек бил "широкоскроен и добър човек – „ларж”. За него могат да се кажат
само хубави неща, бил спокоен. Един човек който сплотявал колегите си и създал
в отделението професионална обстановка,коренно различна от тази преди той да
оглави отделението.
Свидетелят К. от 20 години познава пострадалия
при процесното ПТП д-р К.,синът му Ц.К. и баща му Д.К..Свързвало ги е
приятелство,при което отношенията им са били като между братя.Били са заедно
често за добро и лошо. Познава цялото му семейство и майка му, която карал с
него много пъти на гр.София, тъй като имала здравословни проблеми, а той не
можел да шофира в гр.София. Ищецът Д.К. бил полковник и след като се пенсионирал живеел,съвместно със загиналия си син И. К. в
с.***.
Познава и ищецът Ц. ,син на
загиналия И. К. още от малък, карал го и на бала му.
Пострадалият изпитвал голяма обич
към сина си, отношение и чувства над бащините,тъй като първият му син починал
на 23 години при нещастен инцидент.Неговите надежди,бащина обич се
съсредоточили към ищеца Ц.,мечтаел синът му да продължи да учи след завършване
на средното си образование медицина, да му помага като баща със съвети. Бил
доволен и се радвал от това, че избрал да следва медицината.Според свидетелят Ц.
е едно "редовно" дете и се чуди как се оправя,тъй като в момента той
е на 23 години, студент без баща.Споделял с него:„чичо С. много ми е зора особено сега в момента”. Той
е студент в гр.София сам-самичък.С баща си имали връзка повече от нормална за
баща и син.Свидетелят установява,че не познава по- отговорен човек от И. К.. Според
свидетелят всеки човек по различен начин си изказва емоцията.Ищецът Ц.,скърбял
от смъртта на пострадалият. След смъртта,се виждали само на гробища и
обикновено след това всеки се е прибирал с наведена глава. Когато И. К. се
развел с неговата майка Ц. е бил хлапак - малко момче.Били съседи на ул.***. Свидетелят
живеел един блок под тях, а след развода доктора живеел срещу Гарнизонния стол
-Бензиностанция „Петрол” заедно с баща си и през цялото време момчетата са били
с него, живеели са с него и се е грижил за тях. Той е бил и баща и майка. Грижел се и за баща си и за двете момчета, а
след смъртта на големият му син, по-големия брат на Ц., той концентрирал и
любовта и всичките отношения към по-малкия си син. Ц. му е споделял,че му е
тежко и се оправя трудно и не намира време да изкара курсове за правоуправление
на МПС и в момента му е трудно, тъй като е студен – V-ти курс медицина.Загиналият, имал доста над средно ниво на доходи и от
това което знае свидетелят никога не са били щадени пари по обучението на Ц. в
гр.София и към баща му ищецът Д.К..
Загиналият И. К., с най-голямо
желание направил нови огради, портали, тотален ремонт на къщата по съвременни
технологии и начини,където след пенсионирането му живеел баща му Д.К.. Идеята била
на това място да се събират или във връзка с лова, или във връзка с
мероприятия, почивни дни – събота, недяла, празници и през цялото време доктора
е бил заедно с баща си и се е грижил за него. Баща му е на 88-89 години и да
изкачва всеки ден стълби до третия етаж не е лесно. Всяка божа вечер този човек
е бил до баща си.
С ищеца Д.К. се виждали на гробища,бил
съсипан, човек който е изпратил съпругата си, големият си внук - първороден, а
сега и синът си. Той е съкрушен. Споделял му,че не вижда смисъл да живее.Загиналият Д-р К. е единствено дете
на баща си. Само той си знае как се чувства.Свидетелят установява,че не би
искал да е на негово място, с каквото може
му помага, но кръвта и бащата е нещо различно и това не е нещо което
някой може да опише или да се обясни.
На 13.04.2019г./денят на инцидента/ се чувал с
д-р К. обадил му се вечерта, знае, че са работили същият ден и са правили
асмалъци.Загиналият е бил заедно всяка събота и неделя, включително се грижел и
за „шурата” /Н.Х. причинителят на ПТП/, помагал му е когато е бил без работа
дори и когато му били взели книжката за алкохол.
Може и да са се почерпили след свършване на
работата.
При така установените факти,съдът намира от
правна гледна точка следното:
Не е спорно,а и от приложеното
удостоверение за наследници се установява,че ищците са син и баща на
пострадалия при процесното ПТП.
Съдът отдели като безспорно и не
нуждаещо се от доказване,наличието на валидно застрахователно правоотношение по
полица №BG/02/118002456187 с начална дата на покритие 20.08.2018г.и крайна дата на
покритие 19.08.2019г. и дата на прекратяване 04.06.2019г. по отношение на
л.а"Фолксваген "Джета" ВР **** АМ,тъй като между страните няма
спор по това обстоятелство.Налице е пасивна материално правна и процесуално
легитимация на ответното дружество да
отговори по предявения иск.
Относно причините за настъпване на произшествието страните застъпват
противоположни версии.Според ищците, причината за ПТП е неправомерното поведение на водача л.а." "Фолксваген"
Джета" ВР **** АМ,който е предприел маневра в нарушение на правилата на
ЗДвП.Според ответникът е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Образуваното производство за
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК, пр.пр. №
649/2019г. по описа на ОП Враца, ДП № 791 /2019г. по описа на РП - гр. Враца,
съответно ДП № 453/2019г. на РУ - МВР - гр. Враца,към датата на насрочване на
делото и към датата на постановяване на настоящия съдебен акт не е
приключило.Поради липсата на произнасяне на наказателния съд въпросите,свързани
с механизма на настъпване на ПТП,авторството на противоправното деяние и вината
за инцидента подлежат на изследване и преценка в настоящото производство.
От
заключението на приложената по делото автотехническа експертиза се установява
противоправността на деянието-налице е неправомерно действие на водача на
лекият автомобил с лоста за превключване на скоростите-включване на задна
скорост от водача на лекия автомобил и тръгване назад с рязко подадена газ в
момент в който пострадалият е затварял портата зад него,на имот дом,находящ се
в с.***,на ул.***.
Пострадалият И. Д.К. не е имал
техническа възможност ,в момента на възникване на опасността-тръгване на лекия
автомобил назад да предотврати настъпилото
ПТП,чрез изместване на тялото си в ляво,дясно или назад.
Водачът на лекия автомобил е
имал техническата възможност да вижда и възприема движението на крилото на
портата в посока затваряне и намиращият се зад нея пострадал.Имал е възможност
да види и възприеме затварянето на крилото на портата от пострадалия в момента
на възникване на опасността и да не предприема движение на заден ход,за което е
имал техническа възможност с лоста на скоростите,при което ПТП не би настъпило.
Пострадалият не е попадал в
опасна зона за спиране.Ако водачът на лекия автомобил,при излизането си от
двора на имота,през отворената порта,е продължил движението си с включена
предна предавка,пътен инцидент да не е настъпил.
При
така събраните доказателства,съдът преценява,че причината за настъпването на
процесното ПТП е неправомерното поведение на водача на лекия автомобил,като
това му поведение е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП,от което са
настъпили и причинените телесни повреди на наследодателят на ищците -открита
черепно мозъчна травма/множествени счупвания на черепния свод,счупване на
черепната основа, импресионно счупване на тилната кост вдясно,надлежаща рана
вляво челно,мозъчна контузия,двустранни кръвоизливи над твърдата и под меките
мозъчни обвивки/довела до състояние несъвместимо с живота-мозъчна смърт..Вследствие
на тези наранявания той е починал.
Неоснователно е възражението,че е налице
случайно събитие.
Съгласно чл.15 от НК случайно
събитие е налице,когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на обществено опасните последици.В случая деецът е могъл да
предвиди настъпването на тези обществено опасни последици от поведението си,тъй
като е имал възможност да избегне същите,както е дало заключение вещото лице от
назначената САТЕ.
Съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД вината при деликт се
предполага до доказване на противното.
Не е налице съпричиняване от
страна на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат.От страна на ответника не се доказа възражението му,че участниците в
ПТП са употребили алкохол,като поради употреба на алкохол от страна на
пострадалия той е допринесъл за настъпване на процесното ПТП.
От страна на ответника не е
оборена презумпцията на чл.45,ал.2 ЗЗД,според която вината при непозволено
увреждане се презумира до доказване на противното.Заключенията на САТЕ и СМЕ
доказват и пряката причинно-следствена връзка между причиненото ПТП и
настъпилата смърт на наследодателят на ищците,от които юридически факти произтичат
и претърпените от ищците неимуществени вреди.
Елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства-установява се настъпването на ПТП на сочената дата,причинено
виновно от водача на застрахования автомобил, настъпването на вреди на ищците,както и причинно-следствена връзка
между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.
Механизмът
на процесното ПТП е установен от приетия констативен протокол,ползващ се с
обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от органите на МВР
действия и изявления,както й от приетата по делото автотехническа
експертиза,която съдът изцяло кредитира,като обективно и компетентно изготвена
и неоспорена от страните.
Фактическият състав на непозволеното увреждане е осъществен ,защото смъртта на пострадалият
е съставомерен резултат от поведението на водача.Водачът на лекия автомобил е имал
техническата възможност да вижда и възприема движението на крилото на портата в
посока затваряне и намиращият се зад нея пострадал.Имал е възможност да види и
възприеме затварянето на крилото на портата от пострадалия в момента на
възникване на опасността и да не предприема движение на заден ход,за което е
имал техническа възможност с лоста на скоростите,при което ПТП не би настъпило,
поради което сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието.Като съставомерен престъпен резултат смъртта на близкият на ищците е довела до
възникване на неимуществени вреди за тях,поради което за причинилия вредата
възниква задължението да я поправи.
След като
за лекия автомобил "Фолкваген „Джета”ВР **** АМ е налице застраховка "ГО" в ответното
дружество" по полица №BG/02/118002456187 с начална дата на покритие
20.08.2018г. и крайна дата на покритие 19.08.2019г., дата на прекратяване
04.06.2019г.е налице валидно сключен договор за застраховка"Гражданска
отговорност" на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на
възникване на ПТП-то,и застраховател по този договор е ответното
дружество,последното е длъжно да заплати на увредените лица застрахователно
обезщетение за причинените им вреди.Кръгът на лицата,които са легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък е
очертан в задължителната съдебна практика,намерила израз в
П-4-61,Пленум,П-5-69,Пленум и ТР-1-18,ОСНГТК. По смисъла на
ТР№1/21.06.2018 г. по т.д.№1 по описа на ОСНГТК на ВКС кръга от лица,които имат
право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на близък включва лицата,посочени в постановление №4 от 25.05.1961 г. и
Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд,и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Ищците ,са легитимирани ако установят
създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата
смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.В последната хипотеза на изключението,обезщетение се
присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.От събраните по делото доказателства анализирани
по-горе,съдът приема за безспорно установено,наличието на особено близка връзка между ищците и
починалият наследодател-баща на първият ищец и син на вторият ищец.
От събраните
доказателства,съдът намира за доказан по делото обема и интензитета на
претърпените от ищците болки и страдания,вследствие смъртта на И. Д.К..Те са
доказани по безспорен начин от заключението на вещото лице от назначената СПЕ и
показанията на разпитаните свидетели. Показанията на разпитаните свидетели са
непосредствени, безпротиворечиви и
последователни, поради което съдът няма основание да не ги кредитира.
Предвид обхвата на застрахователното покритие ,
реламентиран в процесния договор за застраховка, ответното дружество като
застраховател е длъжно да обезщети всички вреди,за които отговаря
застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД.
С оглед направеното от ответника възражение
за съпричиняване на деликтния резултат от страна на пострадалия,съдът следва да
се занимае и с въпроса доколко поведението му е способствало за настъпване на
вредоносния резултат.
Съпричиняващо вредата по смисъла на
чл.51,ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия,дори когато то не
съответства на предписаното от закона,а само това,чието конкретно проявление се
явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди.Релевантен за
съпричиняване на вредата от страна увредения е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия без който не би се
стигнало,наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно
поведение,до вредоносния резултат.
Ответникът не доказа въведеното
възражение,че загиналият е бил повлиян от употреба на алкохол.Показанията на
свидетелят С. се отнасят до водача на автомобила,причинил процесното ПТП,а не
до пострадалият.Вещото лице от назначената САТЕ е дало заключение,че
пострадалият И. Д.К. не е имал техническа възможност ,в момента на възникване
на опасността-тръгване на лекия автомобил назад да предотварти настъпилото ПТП,чрез изместване на тялото си в ляво,дясно
или назад,както и че не е бил в опасната зона за спиране на автомобила.
Преценката за размера на дължимото
по чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се извършва от съда за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение,като понятието
справедливост не е абстрактно,а винаги е обусловено от анализ на всички
специфични за конкретното дело обстоятелства и доказателства.С оглед
определяне на справедлив размер на
дължимото в случая обезщетение за неимуществени вреди,следва да бъде отчетен
действителния размер на моралните вреди,като се съобразят
интензитетът,продължителността на болките и страданията,дали същите продължават
или са приключили,както и наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.Като ориентир за определяне на размера на
дължимото обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния момент за
определяне на обезщетението-настъпилото ПТП.
При обезщетяване на претърпените от
ищците неимуществени вреди следва да се имат предвид и конкретните минимални
застрахователни суми към момента на настъпване на процесното ПТП.Същото е
станало на 13.04.2019г.,към която дата
действа КЗ,обн.ДВ бр.102/29.12.2015г.,в сила от 01.01.2016г.Съгласно чл.492,т.1
от КЗ,минималната застрахователна сума/лимит на отговорност/по задължителната
застраховка "Г.О" на автомобилистите за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие е 10000000лв.,
независимо от броя на пострадалите лица.
С оглед определяне на справедлив размер на дължимото в случая
обезщетение за неимуществени вреди,съдът съобрази следното:
Предвид горните обстоятелства,а също и изискването на
чл.51,ал.1 от ЗЗД за цялостното обезщетяване на вредите, респ.моментът на осъществяване
на деликта и съобразяване със социално-икономическите условия в страната
ни,съдът приема,че Ц.И.К., ЕГН: ********** следва да бъде обезщетен със сума
в размер на 200 000,00 (двеста хиляди) лева, предявени частично от сума в размер
на 300 000,00 (триста хиляди) лева за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на баща му,а Д.И.К., ЕГН: ********** следва да бъде обезщетен със сума
в размер на 150 000,00 /сто петдесет хиляди) лева, предявени частично от сума в
размер на 250 000,00 (двеста и петдесет хиляди) лева за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на сина му и тези обезщетения са справедливи по смисъла на чл.52 от ЗЗД за репариране на
неимуществените вреди претърпени от тях.Деликтната отговорност на ответника
следва да бъде ангажирана съобразно критериите посочени по-горе.
С така определения размер съдът счита,че напълно адекватно се възмездяват
всички претърпени от ищеца неимуществени вреди,като отчита обществените
представи за справедливост при обезвъзмездяване на вреди,предизвикани от такъв
тип деяние.
Като законна последица от основателността на частично предявените главни
искове и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
законна лихва върху дължимите обезщетения.
Съгласно чл.432,ал.1 КЗ,отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането.Разпоредбите на новия КЗ
обаче предвиждат,че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.Съгласно
изричната разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение,ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106,ал.3 и 2.изтичането на срока по чл.496,ал.1,освен в случаите,когато
увреденото лице не е представило доказателства,поискани от застрахователя по
реда на чл.106,ал.3.
В случая ищците са предявили по
реда на чл.380 от КЗ искане за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди търпени от смъртта на наследодателят им-баща и син като са
депозирали писмена претенция на дата 13.08.2019г., във връзка с която е
образувана щета № ********** и щета № ********** при ответното дружество. С
писмо с изх. № от 29.08.2019г., застрахователят е поискал представяне на
допълнителни документи за произнасяне по предявената от ищеца претенция. В
отговор на писмото е изпратено - писмо от 10.09.2019г.,с което ищците
представили още доказателства но до настоящия момент не е изплатено такова.
На основание чл.496
ал.4 от КЗ ответникът също е разполагал с възможност да изиска документи,които
е считал,че са му необходими.Наред с това представените на ответника документи
са били достатъчни ,за да се произнесе по претенцията,с която е бил сезиран.
С Определение №332 от
19.07.2018г.,постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК по ч.т.д.№1614/2018г. по
описа на ВКС,1-во т.о е прието,че изискването от застрахователя на допълнителни
документи,извън представените от увреденото лице по чл.498,ал.2 КЗ,при
положение,че разпоредбата на чл.496,ал.3 КЗ защитава ползвателя на
застрахователна услуга,ако той не е представил определени документи,срещу
отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е
недобросъвестно поведение,в разрез със законовото му задължение да даде
мотивиран отговор по застрахователната претенция,както е и в недопустимо
отклонение от забранителната разпоредба на чл.106,ал.5 КЗ.
При така установеното ,съдът приема,че
законната лихва върху обезщетението следва да бъде присъдена считано от датата, на
която изтичат 15 работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1., или от дата
02.09.2019г. до окончателното изплащане
на обезщетението.
По разноските
При този изход на спора,на основание чл.78,ал.1 ГПК ищците имат право на разноски съобразно
уважената част от иска.Ищците не са освободени от внасяне на д.такса и от разноски при условията на чл.83 ал.2 от ГПК,поради което сторените от тях разноски следва да им бъдат заплатени от
ответника в размер на сумата:14 000 лв. -внесени д.такси и 705 лева заплатени за депозити и д.такса.
Ищците са защитавани безплатно от адвокат на
основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати адвокатско възнаграждение на адв.Ж.В.Т.
определено
по реда чл.7,ал.2,т.4 и чл.2 ал.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на сумата 5530лв. за оказаната безплатна
помощ на ищеца Ц.И.К. и в размер на сумата 4530 лв. за оказаната безплатна
помощ на ищеца Д.И.К.,а общо сума в размер на 10060 лв.
Ответникът прави искане за присъждане на
разноски,но с оглед изхода на правния спор такива не му се следват.
Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД"БУЛ ИНС"ЕИК***,със седалище и адрес на управление:София,1407,бул.*** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.К.,ЕГН ********** с адрес ***,в качеството му на законен
наследник-син на И. Д.К. ЕГН**********, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на неговия наследодател при ПТП,реализирано на 13.04.2019г., вечерта
в с.***,на ул.*** в размер на сумата 200
000,00 (двеста хиляди) лева, предявени частично
от сума в размер на 300 000,00 (триста
хиляди) лева, ведно със законна лихва върху посочената по - горе сума,
считано от датата, на която изтичат 15 работни дни съгласно чл. 497, ал.1,
т.1., или от дата 02.09.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"ЕИК***,със
седалище и адрес на управление:София,1407,бул.*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.К., ЕГН: **********
с адрес ***,в качеството му на законен наследник-баща на И. Д.К. ЕГН**********,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия
наследодател при ПТП,реализирано на 13.04.2019г., вечерта в с.***,на ул.*** в
размер на сумата 150 000,00 (сто и
петдесет хиляди) лева, предявени частично
от сума в размер на 250 000,00 лева /двеста
и петдесет хиляди) лева, ведно със
законна лихва върху посочената по - горе сума, считано от датата, на която
изтичат 15 работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1., или от дата 02.09.2019г.
до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА
ЗД"БУЛ ИНС"ЕИК***,със седалище и адрес на управление:София,1407,бул.*** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.К.,ЕГН********** с адрес *** и Д.И.К., ЕГН:********** с адрес *** деловодни разноски в размер на
сумата от 14 000 лв. /четиринадесет
хиляди лева/ -внесени д.такси и 705 лева /седемстотин и пет
лева/заплатени за депозити и
д.такса.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"ЕИК***,със седалище и
адрес на управление:София,1407,бул.*** ДА
ЗАПЛАТИ адвокатско възнаграждение
на адв.Ж.В.Т. определено по реда чл.7,ал.2,т.4 и чл.2 ал.5 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на сумата 5530лв. за оказаната безплатна помощ на
ищеца Ц.И.К. и в размер на сумата 4530
лв. за оказаната безплатна помощ на ищеца Д.И.К.,а общо сума в размер на 10060 лв./десет хиляди и шестдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
АПЕЛАТИВЕН СЪД-гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: