Решение по дело №548/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 388
Дата: 21 март 2018 г. (в сила от 21 март 2018 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20185300500548
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2018 г.

Съдържание на акта

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    388

 

                                        21.03.2018г, гр.Пловдив

 

                                      В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А                                    

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на  двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                         Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове: Фаня Рабчева

                                                                       Велина Дублекова

 като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.548/ 2018г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                   Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.

                                   Делото е образувано по постъпила жалба  вх. 33 743/ 08.11.2017г. при ПдОС  и вх.№ 8501/ 02.10.2017г. по описа на ЧСИ от Ц.И.В. *** против Постановление за разноски от 30.08.2017г. по изп.д.№ 10179110400282 по описа на ЧСИ П.Н.,*** действие  Окръжен съд – Пловдив. По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

                                   Ответникът по жалбата  Н.К.Н., взискател в изп.производство, редовно уведомена чрез проц.си представител адв.Ил.Д., не взема становище по жалбата.

                                   Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П.Н., в които изразява становище да допустимост, но неоснователност на жалбата, както и в допълнение мотивира обжалвания с настоящата жалба акт.

                                    Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка с доводите по жалбата, намери следното:

                                   Жалбата изхожда от надлежна страна, легитимирана да обжалва акта на съдебния изпълнител за разноски, подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

                        Изпълнителното производство е образувано по инициатива на взискателя Н.К.Н. за събиране на вземане по ИЛ от 08.12.2015г. , издаден по гр.д.№ 14 512/2013г. на ПРС – 15 гр.с. против ЕТ „В. –А.В.“***, представляван от собственика си А. С. В., последният починал в хода на изпълнителното производство, поради което на основание чл.429, ал.2 ГПК конституирани неговите наследници  Ц.И.В. / жалбоподател/, С.А.В. и И.А.В.,*** и изпратени ПДИ.  ПДИ е била получена от длъжницата и жалбоподател на 24.07.2017г, като в срока за доброволно изпълнение  на 07.08.2017г.  е било извършено погасяване на главното и акцесорни вземания спрямо взискателя, вкл. относно разноските за адв.възнаграждение за проц.й представител, потвърждение за което е било изразено и с депозираната от взискателя Н.Н. молба с вх.№ 6113/ 09.08.2017г. В същия срок от страна на жалбоподотелката е било поискано от съдебния изпълнител издаване на постановление за разноски. С На 30.08.2017г. е издадено обжалваното Постановление за разноски, с което са приети разноските  на взискателя, направени за проц. представител за адв.възнаграждение в размер на 400 лева, както и посочени дължими размери на таксите  по т.5, т.3, т.4, т.31, вкл. пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Посочените такси са описани по брой , обща стойност без ДДС  и с ДДС, без описание на фактическото основание за тяхното начисляване, вкл. основанието и начина на определяне на пропорционалната такса по т.26 от тарифата. С оглед на това в настоящото контролно отменително производство не е налице възможност за проверка относно законосъобразността на обжалвания акт на съдебния изпълнител относно основанието и размера на начислените от съдебния изпълнител разноски по ТТРЗЧСИ, вкл. по доводите на жалбоподателката относно липсата на искани от взискателя изпълнителни способи и тяхното заплащане, липсата на основания за извършване на изпълнителни действия, обстоятелството за наличие на доброволно изпълнение от страна на жалбоподателката в срока за доброволно изпълнение , поради което и недължимост на всички определени от съдебния изпълнител разноски с обжалвания акт.        Следователно обжалвания акт се явява немотивиран,  независимо от наличието на изложени в становището на ЧСИ по реда на чл.436, ал.3 ГПК съображения. С оглед на това обжалваното постановление следва да се отмени, като делото се върне на съдебния изпълнител за мотивиране на обжалвания акт чрез посочване на фактическите основания за начисляване на всяка такса по ТТРЗЧСИ чрез описание на съответното извършено действие, вкл. начина на формиране на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, при съобразяване и посочване наличието или липса на изключенията в р.“Забележки“ на същия пункт,  както и отчитане изявлението на взискателя относно погасяване на вземанията, вкл. за разноски за проц.представител.

                          По така изложените съображения и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

 

                                                           Р     Е     Ш     И    :

 

                        ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 30.08.2017г. по изп.д.№ 10179110400282 по описа на ЧСИ П.Н.,*** действие  Окръжен съд – Пловдив, като незаконосъобразно.

                        ВРЪЩА делото на ЧСИ П.Н.,*** действие  Окръжен съд – Пловдив за постановяване на ново постановление за разноски при съобразяване указанията на съда в мотивната част на настоящото решение.

                        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.

 

            Председател:                                 Членове: