№ 11425
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110143926 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на
1077,05 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от м.07.2017 г. до
м.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
аб. № ******, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.03.2021 г.
до окончателното плащане на сумата, сумата в размер на
153,14 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 25.02.2021 г., както и
1
сума за дялово разпределение в размер на 31,97 лв. –
главница за периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 08.03.2021 г. до окончателното
плащане на сумата, и 4,79 лв. – лихва върху главницата за
дялово разпарделение, за периода от 31.07.2018 г. до
25.02.2021 г. и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
19.04.2021 г. в производството по ч.гр.д. № 13489/2021 г. по
описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз
основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
За дължимите суми за неплатена стойност на
2
доставената топлинна енергия и лихва за забава в
плащането ѝ в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в
сила по отношение на ответника, поради подадено
възражение от последния, поради и което навежда за него
да е налице правен интерес от предявяване на исковете.
Моли за уважаването им. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок, депозиран от ответника,
с който оспорва предявените искове. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва размера на
начислената топлинна енергия за периода, както и
счетоводното й отразяване, която е в давностен срок. В тази
връзка моли да не се допускат поисканите от ищеца СТЕ и
ССЕ. Твърди липса на облигационни отношения с ищеца,
доколкото през исковия период ответницата не била
собственик или вещен ползвател на процесния
топлоснабден имот. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт К., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът П. В. П., редовно
призован, не се явява лично, представлява се от К., която
поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
3
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците имат
качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в
рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода
и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и
положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за
давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на
давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 13489/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено в
срока по чл. 414 от ГПК от ответника възражение срещу исковете.
От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 4 от
12.08.1999г., се установява, че лицето Т.Ч.Т. е продала на К.А.П., чрез неговата майка и
законен представител П. В. П., ответница по делото, следния недвижим имот: апартамент №
103, находящ се в /АДРЕС/, като по делото няма спор, че апартамента, описан по-горе касае
процесния топлоснабден имот. Впоследствие от приетия по делото Нотариален акт №
40/30.05.2012г., се установява, че К.А.П. е продал на ответницата П. В. П. топлоснабдения
имот. От приетата по делото на л.15 молба – декларация от 19.08.1999г. се установява, че П. е
поискала да и бъде открита партида, като е декларирала, че семейството и се състои от трима
члена.
По делото е приет протокол на ОС на ЕС от 21.08.2002г., от който се установява, че ОС
4
на СЕС е взело решение да сключи договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ с /ФИРМА/, като за целта е упълномощено конкретно лице да сключи договора.
Към протокола е приложен и списък на собствениците, присъствали на ОС на ЕС. Решението
по протокола, като необжалвано е влязло в сила и обвързва всички собственици на
самостоятелни обекти в сградата на СЕС, включително и техните правоприемници. Няма спор
по делото между страните, че услугата топлинно счетоводство се извършва от /ФИРМА/.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР,
приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно
или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита
сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата
на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби
облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от
момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В съответствие със
Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна
енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто може да бъде само физическо лице-
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в град София
според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за
битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената
в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото на
собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. В конкретиката на случая,
съдът приема, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото е
собственик на имота по силата на договора за продажба, обективиран в НА № 40/30.05.2012г.,
и заявлението за откриване на партида, като по делото няма данни за последващи транслации
на имота.
Страните не спорят по реалното количество на доставената от ищеца в имота топлинна
енергия и размера на нейната цена, в която връзка не бе допуснато и изслушване на съдебно-
техническа експертиза по делото, поради което съдът с оглед процесуална икономия намира, че
5
не следва да излага доводи по същество в тази връзка.
Изслушаната ССчЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на
останалия по делото доказателствен материал, установява, че процесните суми не са заплатени,
в каквато връзка и вещото лице е направило уточнение в о.с.з. от 21.07.2022г. Вещото лице е
посочило, че за периода м.07.2017г. до м.04.2020г. за възстановяване, след корекция е въведена
сума от 49,48 лева – 49,48 лева, за доплащане сума от 37,49 лева, като 49,48 лева – 37,49 лева,
или със сумата от 11,99 лева е намаляло прогнозното задължение, или крайната сума за
плащане за главница за доставена в имота топлинна енергия е в размер на 1077,05 лева. На
абоната е начислена и сума за изравнителни сметки за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г. в
размер на 31,97 лева. Вещото лице е посочило, че размера на законната лихва, за периода от
15.09.2018г. до 25.02.2021г. върху главницата от 1077,05 лева е в размер на 153,11 лева, а
върху главницата за такси за дялово разпределение в размер на 4,79 лева31.07.2018г. до
25.02.2021г.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ - 1от 27.06.2016г.
Следва да бъде разгледано релевираното от ответника
в срока по чл. 131 от ГПК възражение за давност. С оглед
разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време – месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени в Общите условия
интервали от време. В този смисъл са задължителните за
съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
6
погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009
г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г.,
постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и
др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на /ФИРМА/ се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.
Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г.
е предвидено, приложими в случая е предвидено, че
плащането на месечните суми се извършва след изтичане
на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който са
отчетени. Следователно вземането за цена за потребената
енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето
число на втория месец, следващ отчетния за процесния
период. Заявлението за издаване на заповед на изпълнение
на парично задължение, когато давността е прекъсната, а
впоследствие е спряла да тече, е подадено в съда на дата
08.03.2021г. Това означава, че претендираните от ищеца
вземания изискуеми преди дата 08.03.2018г. са погасени
давност. Съгласно изслушаната ССчЕ това е сума
възлизаща на сумата в размер на 126,58 лева, с който извод
съда се консолидира, доколкото, погасените по давност
7
суми са за периода от 31.10.2017г. до 30.12.2017г., а за
вземането за м.01.2018г. давността е прекъсната с подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Следователно главният иск за доставена топлинна
енергия в имота следва да бъде уважен до размера на
сумата от 950,47 лева, а за сумата от 126,58 лева,
представляваща разликата над уважената сума от 950,47
лева до размера на пълно предявената от 1077,05 лева,
следва да бъде отхвърлен.
Към периода, за който се иска заплащане на
мораторна лихва върху главницата са действащи одобрени
с Решение на ДКЕВР № ОУ - 1от 27.06.2016г., съгласно
които е установен падеж за плащане на месечните дължими
суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от
ОУ/- в 45 дневен срок. Следователно безспорно вземанията
на ищеца са изискуеми. Съблюдавайки тези разпоредби, в
предвид частичното отхвърляне на иска за главница за
отопление на имота, акцесорният иск върху главницата за
отопление на имота също следва да бъде частично уважен,
съобразно изслушаната по делото ССчЕ до размера на
сумата от 122,66 лева, а за сумата в размер на 30,48 лева,
разликата над уважената сума от 122,66 лева до размера на
пълно предявената от 153,14 лева следва да бъде отхвърлен.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл.10 от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и
8
търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената
за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Сумата е доказана по размер, съгласно
заключението на вещото лице, и не е в погасителна
давност. Следователно този главен иск следва да бъде
уважен изцяло за пълно предявената сума от 31,97 лева,
дължима за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г. При
уважаване на главния иск за главница за дялово
разпределение следва бъде уважен и акцесорния такъв за
лихва върху тази главница в размер на 4,79 лева, за
периода от 31.07.2018г. до 25.02.2021г.
Искане за присъждане на разноски са направили и
двете страни. При този изход на делото, на основание чл. 78,
ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и
на двете страни. Така на ищеца в заповедното производство
следва да му се присъдят разноски в размер на 66,00 лева,
съобразно уважената част от исковете. На адвокат С. К. К.
от САК, с адрес на упражняване на дейността в /АДРЕС/
следва да и бъде присъдено възнаграждение в хипотезата на
чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв., като е видно от приетото по делото
ч.гр.д. № 13489/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, че
страните са уговорили представителство в горепосочената
9
хипотеза в заповедното производство. Така на адвокат К.
на основание чл. 7, ал.2, т.2, вр. т.7 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да и бъде определено възнаграждение в размер на
300,00 лева, или съобразно отхвърлената част от исковете
на адвокат К. в заповедното производство следва да и бъдат
присъдени разноски в размер на 37,19 лева. В исковото
производство ищецът е заплатил държавна такса в размер
на 25,34 лева, 250,00 лева за изслушване на ССчЕ, като на
ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ следва да му бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева, или на ищеца в
исковото производство, съобразно уважената част от
исковете следва да му бъдат присъдени разноски в размер
на 372,61 лева. На адвокат К. в исковото производство в
горекоментираната вече хипотеза, също следва да и бъде
определено възнаграждение в размер на 318,69 лева, или на
адвокат К., съобразно отхвърлената част от исковете следва
да и бъде присъдено възнаграждение в размер на 39,51 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
10
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********
срещу П. В. П., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, че П. В. П. дължи на /ФИРМА/,
сумата в размер на 950,47 лв. /деветстотин и петдесет лева
и четиридесет и седем стотинки/, представляваща главница
за доставена топлинна енергия през периода от м.01.2018 г.
до м.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в
/АДРЕС/, аб. № ******, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
08.03.2021 г. до окончателното плащане на сумата, сумата в
размер на 122,66 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия, за периода от
15.09.2018 г. до 25.02.2021 г., сумата в размер на 31,97 лв.,
представляваща главница за такси за дялово
разпределение, за периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 08.03.2021 г. до окончателното
плащане на сумата, сумата в размер на 4,79 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение, за периода от 31.07.2018 г. до
25.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
доставена в имота топлинна енергия, за сумата от 126,58
лева, представляваща разликата над уважената сума от
950,47 лева до размера на пълно предявената от 1077,05
лева, за периода от м.07.2017г. до м.12.2017г., както и иска
за мораторна лихва върху главницата за доставена в имота
топлинна енергия, за сумата в размер на 30,48 лева,
11
разликата над уважената сума от 122,66 лева до размера на
пълно предявената от 153,14 лева, и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 13489/2021 г.
по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 66,00 лева,
деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат С. К. К. от САК, с адрес на упражняване на
дейността в /АДРЕС/, сумата в размер на 37,19 лева,
присъдено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 372,61 лева,
деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
12
адвокат С. К. К. от САК, с адрес на упражняване на
дейността в /АДРЕС/, сумата в размер на 39,51 лева,
присъдено адвокатско възнаграждение в исковото
производство в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13