П Р О Т О К О Л
гр. София, 23 април 2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-10 състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА |
|
|
|
|
|
|
|
Секретар: |
АНЕЛИЯ
ГРУЕВА |
||
сложи за разглеждане докладваното от
съдия ЖЕЛЯЗКОВА т. д. № 2293 по описа за
2018 г.
На именното повикване в 13,24 часа
се явиха:
ИЩЕЦЪТ „М.Б.“ ЕАД -
редовно призован, се представлява от адв. Б. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ ЕТ К.К.Н. - призован по реда на
чл. 50, ал. 2 от ГПК - не изпраща представител.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.П. -
нередовно призована, не се явява.
Адв. Б. - Да се даде
ход на делото.
С оглед редовната процедура по призоваване на страните,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва исковата
молба, молба-уточнение от 22.11.2018 г., определение № 1766 от 27.03.2019 г. за
насрочване на делото и 2 броя молби от ищеца от 16.04.2019 година.
Адв. Б. - Поддържам
исковите претенции, така както са предявени. Поддържам искането за
неприсъствено решение. Оттеглям другите доказателствени искания.
Моля да допуснете
уточнение на исковата молба съгласно
молбата ни уточнение от 16.04.2019 г., а именно претенцията за законна лихва,
следва да се счита в размер на сумата от 5 523,31 лева за периода
26.03.2016 г. - 03.08.2017 година. Касае се за допусната техническа грешка в
исковата молба и молбата-уточнение от 22.11.2018 г., което се установява от
обстоятелството, че е налице съвпадане на общия размер на претендираните суми в
размер на 61 205,34 лева.
Моля да допуснете и
следното уточнение на исковата молба,
а именно - претендираната лихва в размер на 15 682,03 лева за периода
21.09.2007 г. - 25.03.2016 г., е договорната лихва по чл. 3, ал. 4, вр. с ал. 1
от договора. Тоест, определеният там основен базов лихвен процент - малки фирми
завишен с четири пункта.
Следващата лихва в
размер на 5 523,31 лева за периода 26.03.2016 г. - 03.08.2017 г., пак
изчислена върху главницата от 40 000 лева, представлява т.н. наказателна
лихва по смисъла на чл. 4 от договора между страните.
Допусната е и
техническа грешка в исковата молба в частта относно претенцията за договорна
лихва по чл. 3, ал. 4, вр. с ал. 1 от договора,
а именно моля искът да се счита предявен за лихва за периода
21.09.2007 г. - 25.01.2010 г. Моля да допуснете уточнение на исковата молба в
този смисъл.
С оглед становището на
ищеца и на основание чл. 129 от ГПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА уточнение на
исковата молба в частта относно претенцията за възнаградителна лихва в размер
15 682,03 лева, като същата се счита предявена за периода 21.09.2007 г. -
25.01.2010 г., както и относно претенцията за наказателна лихва по чл. 4 от
договора, като същата се счита предявена за сумата от 5 523,31 лева за
периода 25.03.2016 г. - 03.08.2017 г.
На основание чл. 146 от ГПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото
съгласно изготвения проекто-доклад, като ИЗМЕНЯ същия съобразно допуснатото
уточнение на исковата молба направено в днешното съдебно заседание от ищеца.
С оглед процесуалното
поведение на ответника и обстоятелството, че същия не е представил отговор на
исковата молба, не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, указани са
му последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание и предвид приложените към исковата молба и
молбите-уточнения писмени доказателства, в резултат на които се установява
вероятната основателност на исковете и на основание чл. 239 от ГПК, Съдът
намира, че са налице предпоставките да се постанови неприсъствено решение по
делото.
ВОДИМ от горното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ
СЪСТЕЗАНИЯ
Като взе предвид
предпоставките по чл. 239 от ГПК и на базата на представените към исковата
молба доказателства, които установяват вероятната основателност на исковете,
СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.М.Н., действащ
като ЕТ К.К.Н. ЕИК ********със седалище и адрес на
управление:***0, ДА ЗАПЛАТИ на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със съдебен адрес:***
- адв. К.Б., по иск с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, сумата от 40 000 лева дължима въз основа на Договор за банков
кредит (продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ“) № BL 2220 от 16.10.2006 г., заедно със
законната лихва върху тази сума за периода от 31.10.2018 г. до окончателно
заплащане на сумата, по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
86 от ЗЗД сумата от 15 682,03 лева - договорна лихва по чл. 3, ал. 4 вр. с
ал. 1 върху главницата от 40 000 лева за периода 21.09.2007 г. -
25.01.2010 г., по иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 5 523,31
лева - договорена неустойка по чл. 4 от
договора от 16.10.2006 г. за периода 25.03.2016 г. -03.08.2017 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
5 287,41 лева - разноски по делото, от които 2 448,21 лева държавна такса
и 2 839,20 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 239,
ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да
се изпрати на ответника с указания за възможностите за защита по чл. 240 от ГПК.
Съдебното заседание
приключи в 13,40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: