Решение по ЧНД №1186/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 639
Дата: 26 септември 2025 г. (в сила от 17 октомври 2025 г.)
Съдия: Цветан Иванов Колев
Дело: 20251100201186
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 639
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря Вероника Р. Д.
в присъствието на прокурора Г. П. К.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно дело №
20251100201186 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 44 от Закона за екстрадицията и
европейската заповед за арест.
Образувано е по искане вх. № 19509 от 17.02.2025 година на прокурор
от Софийска градска прокуратура, за предаване на лице българския
гражданин М. Л. Д., ЕГН **********, на компетентните власти на Република
Австрия на основание Европейска заповед за арест.
В искането е посочено, че на 15.01.2025 година по дело № 3 St 333/24k
от Прокуратура Вийнер Нойщадт, Република Австрия е издадена Европейска
заповед за арест, с цел провеждане на наказателно преследване за извършени
няколко престъпления на територията на Република Австрия в периода 2021 –
2022 година, които са правно квалифицирани съобразно законите на
издаващата държава като такива по чл.33 /укриване на дънъци/ от Закона за
финансовите престъпления и чл.153В /укриване на социални осигуровки/ от
Наказателния кодекс на Р.Австрия.
С определение, постановено на 14.02.2025 година, е оставено без
уважение искането на Софийска градска прокуратура за вземане най-тежката
мярка за неотклонение спрямо исканото за предаване лице, като съдебният
състав е взел следващата по тежест мярка за неотклонение „домашен арест“.
В производството пред съда, в открито съдебно заседание на 26.02.2025
година българският гражданин М. Л. Д. не даде съгласие за незабавно
предаване на съдебните власти на Република Австрия. Заявява, че не се
1
отказва от принципа на особеността.
Представителят на Софийска градска прокуратура поддържа искането,
като счита, че са изпълнени законовите условия за допускане на поисканото от
компетентните власти на Р.Австрия предаване на българския гражданин.
Лицето, поискано за предаване и неговия защитник взеха становище да не
бъде уважавано искането за предаване, съответно да не бъде изпълнявана
европейската заповед за арест.
Съставът на Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
прецени събраните в производството по чл. 44 ЗЕЕЗА писмени доказателства,
за да се произнесе, взе предвид следното:
За да бъде постановено решение за предаване, на което и да е лице,
включително и български гражданин по искане на друга държава-членка на
ЕС въз основа на издадена ЕЗА, е необходимо да са налице положителните
предпоставки по чл. 36 и чл. 41 ЗЕЕЗА и да не са налице отрицателни
(препятстващи) предпоставки по чл. 39 или чл. 40 ЗЕЕЗА, както и основание
за отлагане или предаване с условие.
Настоящият състав счита, че са налице условията за уважаване на
искането за предаване на М. Л. Д. на основание издадената Европейска
заповед за арест, поради следните съображения:
По форма, съдържание и превод на български език внесената от Градска
прокуратура Европейска заповед за арест отговаря на изискванията на чл. 37
от ЗЕЕЗА. Заповедта е издадена от компетентен орган на издаващата държава,
видно от писмените доказателства ЕЗА е била потвърдена от съд и с нея се
иска предаване на същото лице – българският гражданин М. Л. Д., ЕГН
**********, на компетентните власти на Република Австрия за провеждане на
наказателно преследване срещу него.
Европейската заповед за арест съдържа минималния изискуем обем от
данни по чл. 36, ал. 1 ЗЕЕЗА, като е посочено, че Д. е заподозрян в
извършването на умишлено нарушаване на задълженията за уведомяване,
разкриване на информация или спазване на истината, като не е водил пълна и
точна документация, счетоводни книги и отчети, както и дневници за
събиране на данни от използвания касов апарат и не е подал годишни данъчни
декларации за облагане на данък върху доходите и ДДС.
Обвинен е и в това, че е извършил действия по умишлено намаляване на
данъка върху добавената стойност, нарушавайки задълженията за подаване на
надлежни декларации.
Отделно от това, българският гражданин е обвинен и в това, че като
работодател не е внесъл социални осигуровки на служителите си.
Престъпленията са квалифицирани като съобразно законите на
издаващата държава като такива по чл.33 /укриване на дънъци/ от Закона за
финансовите престъпления и чл.153В /укриване на социални осигуровки/ от
Наказателния кодекс на Р.Австрия, като в заповедта е уточнено, че същите се
наказват, съгласно наказателните закони в издаващата държава с наказания
„лишаване от свобода“ с максимален срок от четири години.
2
За престъпленията по чл.33 от Закона за финансовите престъпления е
предвидено наказание „глоба“, равняваща се на до два пъти размера на щетата
за фиска, като е възможно в допълнение към това наказание може да бъде
наложено и наказание лишаване от свобода за срок от четири години.
За престъплението по чл.153В от НК на Р.Австрия е предвидено
наказание лишаване от свобода за срок до една година или „глоба“, равняваща
се на до 720 дневни парични ставки.
Посоченият от издаващата държава срок на наказване попада и в
изискуемия минимум на срока по чл. 2, т.1 от Рамково решение 2002/584/ПВР
на Съвета от 13 юни 2002 година относно Европейската заповед за арест и
процедурите за предаване между държавите–членки.
Съгласно текста на тези Европейска заповед за арест се издава за
деяния, които са наказуеми съгласно правото на издаващата държава-членка с
лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за не по-малко от 12
месеца, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката,
изискваща задържане, е не по-малко от 4 месеца.
Деянията, за които е издадена ЕЗА не са включени в списъка по чл. 36,
ал. 3 ЗЕЕЗА, както и в този по чл. 2, т.1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на
Съвета от 13 юни 2002 година относно Европейската заповед за арест и
процедурите за предаване между държавите–членки, поради което за същите
се изисква двойна наказуемост, но тъй като престъпленията, за които се иска
предаването на българския гражданин на компетентните власти Република
Австрия имат аналог и в българския Наказателен кодекс – чл.255, чл.255а НК,
аналогичен на престъпление по чл.33 от Закона за финансовите престъпления
и чл.255б, аналогичен на престъпления и чл.153В /укриване на социални
осигуровки/ от Наказателния кодекс на Р.Австрия, като извън съмнение е
обстоятелството, че давността за наказателно преследване не е изтекла, както
в Република Австрия, така и в Република България.
М. Л. Д. е пълнолетен български гражданин, който не е осъждан на
територията на Република България.
По отношение на него към настоящия момент не са налице висящи
наказателни производства в Р България, видно от приложената справка от
Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република
България и от приложената към писмо, изходящо от Национална следствена
служба справка от Единната информационна система за противодействие на
престъпността.
Изложените по-горе обстоятелства сочат на несъмнен извод за
наличието на всички основания, посочени в разпоредбата на чл. 36, ал. 1
ЗЕЕЗА за изпълнение на посочената Европейска заповед за арест по
отношение на българския гражданин М. Л. Д. на компетентните власти на
Република Австрия, а именно: предаването на лицето е поискано с цел
провеждане на наказателно преследване на деяние, наказуемо по правото на
издаващата държава с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от
една година, като давностният срок за наказателното преследване не е
изтекъл.
3
Съдържанието на процесната ЕЗА напълно покрива законовите
изисквания, установени в разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗЕЕЗА
съдържа достатъчни по обем и съдържание, и безпротиворечиви данни за
времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени престъпленията
и степента на участието на исканото лице в извършването им.
От страна на М. Л. Д. не се прави отказ от принципа на особеността по
чл. 61 от ЗЕЕЗА, съгласно който лице, предадено въз основа на ЕЗА, не може
да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано за престъпление,
извършено преди предаването му, различно от това, за което е издадена
заповедта.
Удовлетворено е и изискването за двойна наказуемост на деянието.
Не са налице данни, които биха обосновали отказ да се изпълни ЕЗА по
чл. 39 и по чл. 40 ЗЕЕЗА. Съдът назначи комплексна съдибно-психиатрична,
психологична експертиза, от чието заключение е видно, че Д. не страда от
психично заболяване, дееспособен е, може да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съдът изиска от издаващата държава гаранциите по смисъла на чл. 41,
ал. 3 от ЗЕЕЗА и в дадения срок по делото са постъпили и приложени в
оригинал на немски език с надлежен превод на български език гаранции от
страна на съдебните власти на Република Австрия, че след като бъде
изслушан българският гражданин М. Л. Д., последният ще бъде върнат в
Република България на неин граничен контролно–пропускателен пункт за
изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ или взета
мярка, изискваща задържане.
Не са налице основания за приложението на чл. 52 ЗЕЕЗА – срещу
исканото лице няма висящо наказателно производство или влязла в сила
присъда за престъпление, различно от посоченото в ЕЗА.
Горното налага извода, че лицето, чието предаване се иска, следва да
бъде предадено на издаващата държава въз основа на получената ЕЗА.
На основание чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА по отношение на исканото лице следва
да се вземе мярка за неотклонение „задържане под стража“ до фактическото
му предаване на издаващата държава, като на основание чл. 260, ал. 1 ЗИНЗС
мярката следва да се изпълни в Затвора–гр. София, а наложената на основание
чл. 68 НПК на исканото лице Д. забрана за напускане пределите на Република
България следва да бъде отменена.
Воден от горното и на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА, Софийски
градски съд,
РЕШИ:
ДОПУСКА изпълнението на Европейска заповед за арест от
15.01.2025 година, издадена по дело № 3 St 333/24k от Прокуратура Вийнер
Нойщадт, Република Австрия и ПРЕДАВА българския гражданин М. Л. Д.,
ЕГН **********, на компетентните власти на Република Австрия, с цел
4
провеждане на наказателно преследване за извършени няколко престъпления
на територията на Република Австрия в периода 2021 – 2022 година, които са
правно квалифицирани съобразно законите на издаващата държава като
такива по чл.33 /укриване на дънъци/ от Закона за финансовите престъпления
и чл.153В /укриване на социални осигуровки/ от Наказателния кодекс на
Р.Австрия.
ВЗЕМА на основание чл. 44 ал. 7 от ЗЕЕЗА мярка за неотклонение
„задържане под стража” по отношение на М. Л. Д., ЕГН **********, до
фактическото му предаване на компетентните органи на издаващата държава
по допуснатата за изпълнение Европейска заповед за арест.
Мярката за неотклонение „задържане под стража“ да се изпълни в
Затвора–гр. София.
Решението подлежи на обжалване и протестиране по реда на
чл.48,ал.1 от ЗЕЕЗА пред Софийски апелативен съд в пет дневен срок,
считано от днес.
Препис от решението, след влизането му в сила да се изпрати незабавно
на:
Министерството на правосъдието на Република България;
Върховна касационна прокуратура отдел „МПП”;
Софийска градска прокуратура;
МВР, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество и Главна
дирекция „Национална полиция“, Началника на Затвора–гр. София.
На Прокуратура Вийнер Нойщадт, Република Австрия да се изпратят и
преписи от протокола от съдебно зцаседание от 26.09.2025 година и от
съдибно-психиатричната, психологическа експертиза.
След влизане в сила на Решението да се уведоми Националното бюро на
България в Евроюст за това, че процедурата е приключила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5