Определение по в. гр. дело №895/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1275
Дата: 28 октомври 2025 г.
Съдия: Вили Дацов
Дело: 20251200500895
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1275
гр. Благоевград, 28.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20251200500895 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Р. Б. Щ., ЕГН **********,
и П. Б. К., ЕГН **********, подадена чрез адв. П. С. срещу Решение № 500099 от
13.05.2025 г. по гр. д. № 382/2021 г. на Районен съд Разлог. С обжалвания съдебен
акт:
1/ е изнесен на публична продан на осн. чл. 348 ГПК следния недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сгР. с идентификатор * по КККР на гр.
Разлог, одобрени със заповед РД-18-33 от 15.05.2006 г. на ИД на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 20.11.2020 г., адрес на
имота в гр. Р., п.к. *, ****, който се намира на етаж * в сгР. с идентификатор * –
друг вид сгР. за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор *, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ 46 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сгР.та: на съшия
етаж - обект с идентификатор *.10, под обекта - обект с идентификатор *.1, над
обекта - обект с идентификатор *.16), заедно с принадлежащото му избено
помещение № 5, с площ от 10 кв.м., заедно с припадащите се идеални части от
общите части на сгР.та и от правото на строеж, при пазарна цена от 44 600 лв.
Постановено е след извършването на публичната продан сумата от недвижимия
имот да се разпредели между съделителите съобразно правата им в
съсобствеността, както следва: за П. Р. Р., ЕГН ********** – 16/24 идеални части
от имот, за Р. Б. Щ.– 4/24 идеални части от имота и за П. Б. К. – 4/24 идеални части
от имота;
2/ е изнесена на публична продан на осн. чл. 348 ГПК следната движима вещ,
представляваща: лек автомобил с рег. № *, марка и модел Тойота Рав 4, с рама *,
двигател *, при пазарна стойност 4750 лв. Постановено е получената от
публичната продан парична сума от МПС да се разпредели между съсобствениците
съобразно правата им в съсобствеността, както следва за П. Р. Р. – 20/24 идеални
части от автомобила, за Р. Б. Щ. – 2/24 идеални части от автомобила и за П. Б. К. –
2/24 идеални части от автомобила;
3/ отхвърлена е като неоснователна и недоказана претенцията по сметки на
основание чл. 346 от ГПК, предявена от П. Б. К. и Р. Б. Щ. против П. Р. Р. за
заплащане на сумата в общ размер на 17 750 лв., формирана както следва: 6800 лв.
1
– дадени лични средства за закупуване на процесния апартамент, 700 лв. – дадени
за заснемане на обекта и нанасянето му в кадастралната карта на гр. Разлог, 250 лв.
– представляваща разходи за изготвяне на ПУП на сгР.та, в която се намира
процесния апартамент и сумата в общ размер на 10 000 лв. – за извършени
подобрения в процесния апартамент.
С въззивната жалба решението се обжалва в частта, с която е отхвърлена
претенцията по сметки на осн. чл. 346 от ГПК за заплащане на сумата в общ размер
на 17 750 лв. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частите, с които е
постановено изнасянето на публична продан на недвижимия имот, представляващ
самостоятелен обект в сгР. с идентификатор * и на движимата вещ,
представляваща лек автомобил с рег. № *, марка и модел Тойота Рав 4, с рама *,
двигател *, поради което в тези негови части решението е влязло в сила.
Предмет на въззивното производство е единствено претенцията по сметки на
основание чл. 346 от ГПК, предявена от П. Б. К. и Р. Б. Щ. против П. Р. Р. за
заплащане на сумата в общ размер на 17 750 лв.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на П. Р. Р.,
предявена срещу П. Б. К. и Р. Б. Щ.. По своята същност претенциите по реда на чл.
346 ГПК имат облигационен характер и представляват осъдителни искове и
предявяването им представлява последващо обективно съединяване на тези
осъдителни искове с конститутивния иск за делба (определение № 6482 от
24.03.2015 г. по в. ч. гр. д. № 1074/2015 г. на Софийски градски съд). Затова с
депозирането на молба с вх. № 500381/07.03.2024 г., в която са описани подробно
исканията за сметките, П. Б. К. и Р. Б. Щ. са осъществили последващо обективно
съединяване на искове (виж определение № 7856 от 23.03.2015 г. по в. ч. гр. д. №
3282/2015 г. на Софийски градски съд). Следователно П. Б. К. и Р. Б. Щ. са
ответници по иска за делба и ищци по исковете за сметки. П. Р. Р. е ответник по
исковете за сметки. П. Б. К. и Р. Б. Щ. са и въззивници, понеже въззивното
производство е образувано по депозираната от тях въззивна жалба.
С Определение № 1247 от 22.10.2025 г. по в. гр. д. № 895/2025 г. на Окръжен
съд Благоевград на осн. чл. 101 ГПК съдът указа на Р. Б. Щ., ЕГН **********, и П.
Б. К., ЕГН **********, че в едноседмичен срок, считано от получаване на препис
от определението, следва да отстранят констатираната нередовност в подадената от
тях молба с вх. № 15875/20.10.2025 г. – непосочване на конкретен способ за
десезиране на съда от исковете за сметки, като уточнят дали в молбата им е
обективирано тяхно изявление за отказ от тези искове или за оттегляне на
въззивната им жалба с вх. № 500509/11.06.2025 г.
В срока за изпълнение на указанията, дадени с Определение № 1247 от
22.10.2025 г. по в. гр. д. № 895/2025 г. на Окръжен съд Благоевград, Р. Б. Щ. и П. Б.
К. са депозирали молба с вх. № 16109/23.10.2025 г. С нея те заявяват, че на осн. чл.
233 от ГПК се отказват от своите искове с правно основание чл. 346 от ГПК,
предявени от тях против П. Р. Р., ЕГН **********, за заплащане на сумата в общ
размер на 17 750 лв., формирана както следва: 6800 лв. – дадени лични средства за
закупуване на процесния апартамент, 700 лв. – дадени за заснемане на обекта и
нанасянето му в кадастралната карта на гр. Разлог, 250 лв. – представляваща
разходи за изготвяне на ПУП на сгР.та, в която се намира процесния апартамент и
сумата в общ размер на 10 000 лв. – за извършени подобрения в процесния
апартамент. Молят да се прекрати производството по делото.
С молба с вх. № 16109/23.10.2025 г. Р. Б. Щ. и П. Б. К. надлежно са изпълнили
в срок указанията, дадени с Определение № 1247 от 22.10.2025 г. по в. гр. д. №
895/2025 г. на Окръжен съд Благоевград, като са уточнили, че на осн. чл. 233 ГПК
се отказват от своите искове за сметки.
Съгласно чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от
2
спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да
предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или
касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
Според определение № 253 от 21.12.2017 г. по ч. гр. д. № 3576/2017 г., Г. К., І г.
о. на ВКС от цитираната разпоредба следва, че при наличието на волеизявление в
този смисъл, законът третира постановеното решение като процесуално
недопустимо, тъй като предприетото от ищеца процесуално действие преди
влизане на решението в сила има за последица погасяване процесуално
правоотношение и отпадане правото и задължението на съда да разреши спора със
сила на пресъдено нещо. Разпоредбата на чл. 233 ГПК е израз на диспозитивното
начало в гражданския процес - чл. 6, ал. 2 ГПК, съгласно който предметът на
делото и обемът на дължимата защита и съдействие, се определят от страните.
Съгласието на ответника по исковете за сметки – П. Р. Р. не се изисква –
нейното становище е ирелевантно, тъй като ищците не могат да предявят отново
същите искове (виж определение № 346 от 09.10.2015 г. по гр. д. № 3534/2015 г., Г.
К., ІV г. о. на ВКС).
Р. Б. Щ. и П. Б. К. са ищци по исковете за сметки. Те са направили отказ от иск
чрез депозирането на молба с вх. № 15875/20.10.2025 г., която впоследствие е
уточнена с молба с вх. № 16109/23.10.2025 г. Молбите са подадени лично от
ищците Р. Б. Щ. и П. Б. К., които са ги подписали със саморъчен подпис. Затова не е
необходимо представянето на изрично пълномощно с оглед на изискването на чл.
34, ал. 3 ГПК. С молбите си те изразяват ясно и недвусмислено своето
волеизявление за отказ от исковете за сметки по чл. 346 ГПК, които са предявили
срещу П. Р. Р., както и своето искане да се прекрати производството по тях.
Следователно с направения от Р. Б. Щ. и П. Б. К. отказ от иск съдът е бил
надлежно десезиран от ищцците с правния спор, който е предмет на исковия
процес. Десезирането на съда с този спор обуславя недопустимост на
първоинстанционното решение в частта, с която районният съд се е произнесъл по
тези искове. Съгласно чл. 233, изр. 3 ГПК, когато отказът е направен пред
въззивната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. В случая
недопустимостта на част от въззивното решение не се дължи на липса на
подведомственост или на подсъдност, поради което производството на делото
следва да се прекрати по отношение на исковете за сметки (виж решение № 360 от
13.06.2014 г. по гр. д. № 796/2012 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС).
Според определение № 535 от 24.10.2016 г. по ч. т. д. № 1694/2016 г., Т. К., ІІ т.
о. на ВКС в хипотезите, при които не извършва проверка на валидността,
допустимостта и правилността на обжалваното решение, въззивният съд се
произнася с определение за обезсилване на решението и за прекратяване на
производството по делото - напр. чл. 233, изр.3 ГПК /оттегляне или отказ от иска
пред въззивната инстанция/, оттегляне или отказ от въззивната жалба /чл. 264, ал. 1
ГПК/.
В хипотезата на отказ от иск, осъществен пред въззивната инстанция,
първоинстанционното решение се обезсилва с определение. В случая отказ от иск е
осъществен само по отношение на исковете за сметки. Първоинстанционното
решение следва да бъде обезсилено само в частта му относно претенциите по
сметки, тъй като в останалата му част то не е било обжалвано и е влязло в сила (в
този смисъл определение № 272 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 150/2010 г., Г. К., ІІ г. о.
на ВКС). Първоинстанционното решение е обжалвано само в частта относно
исковете за сметки, които са били предявени от ответниците по иска за делба Р. Б.
Щ. и П. Б. К. срещу П. Р. Р.. Отказът от тези искове обуславя недопустимост на
първоинстанционното решение само в обжалваната му част, с която съдът се е
произнесъл по исковете по сметки, предявени от Р. Б. Щ. и П. Б. К. срещу П. Р. Р.,
3
поради което на осн. чл. 233, изр. 3 ГПК тази част от решението следва да се
обезсили и производството по тези искове следва да се прекрати.
Определението за прекратяване на исковото производство, вкл. въззивното, и
обезсилване на постановеното първоинстанционно решение поради отказ от иск е
преграждащо определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, което за първи
път се постановява от окръжния съд като въззивна инстанция (виж мотивите към
Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г., ОСГТК на
ВКС). При съобразяване на действащата редакция на чл. 274, ал. 2 ГПК (след
изменението й със ЗИДГПК, ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.), тези определения подлежат
на обжалване пред съответния апелативен съд (определение № 4274 от 24.09.2025
г. по к. ч. гр. д. № 3323/2025 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС).
Така мотивиран и на осн. чл. 233, изр. 3 ГПК Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ насроченото за 13.11.2025 г. открито съдебно заседание по
делото.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 500099 от 13.05.2025 г., постановено по гр. д. №
382/2021 г. по описа на Районен съд Разлог в обжалваната му част, с която е
отхвърлена като неоснователна и недоказана претенцията по сметки на основание
чл. 346 от ГПК, предявена от П. Б. К., ЕГН **********, и Р. Б. Щ., ЕГН
**********, против П. Р. Р., ЕГН **********, за заплащане на сумата в общ размер
на 17 750 лв., формирана както следва: 6800 лв. – дадени лични средства за
закупуване на процесния апартамент, 700 лв. – дадени за заснемане на обекта и
нанасянето му в кадастралната карта на гр. Разлог, 250 лв. – представляваща
разходи за изготвяне на ПУП на сгР.та, в която се намира процесния апартамент и
сумата в общ размер на 10 000 лв. – за извършени подобрения в процесния
апартамент и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по исковете за сметки,
предявени от П. Б. К., ЕГН **********, и Р. Б. Щ., ЕГН **********, срещу П. Р. Р.,
ЕГН **********, на основание чл. 233 от ГПК поради отказ от иск, направен от
ищците по исковете за сметки – П. Б. К., ЕГН **********, и Р. Б. Щ., ЕГН
**********, в хода на въззивното производство, обективиран в молба с вх. №
15875/20.10.2025 г., уточнена с молба с вх. № 16109/23.10.2025 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4