Присъда по дело №3689/2020 на Районен съд - Бургас

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 3292 ЗМ - 53/2020
г. по описа на 04 РУ на МВР - Бургас, преписка пр. вх. № 1145/2020 г. по описа на РП -
Бургас, пор. № 452/2020 г. по описа на РП - Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу
М. Е. В. , ЕГН **********, роден на --------- г. в гр. Бургас, български гражданин, средно
образование, осъждан, с постоянен адрес в гр. Бургас, ул. „*“ № 1 и настоящ адрес в с. *,
общ. Средец, за това, че на 06.01.2020 г., в гр. Бургас, ж.к. „*“ зад бл. 114, при условията на
опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот -
счупване на декоративна пластмаса на вендинг-автомат “Зануси LX“, отнел чужди движими
вещи - сумата от 40,00 /четиридесет/ лева, собственост на „*“ ЕООД гр. Бургас с ЕИК *, от
владението на управителя на дружеството Г. И. И. от гр. Бургас, с установена по делото
самоличност, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият В., като посочва, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка. Предлага се да бъде определено наказание „лишаване от свобода” в размер на
шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. А.Х. от АК-Бургас, поддържа, че
подсъдимият следва да бъде признат за невиновен, като набляга на липсата на
доказателства, доказващи повдигнатото обвинение.

Подсъдимият В. заявява, че не е виновен и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М. Е. В. , ЕГН **********, е роден на --------- г. в гр. Бургас, български
гражданин, средно образование, осъждан, с постоянен адрес в гр. Бургас, ул. „*“ № 1 и
настоящ адрес в с. *, общ. Средец.
С влязла в сила на 30.07.2013 г. присъда по НОХД № 139/2013 г. по описа на PC -
Средец В. е бил осъден за престъпление по чл. 195 от НК на 6 /шест/ месеца „лишаване от
свобода“ с 3 години изпитателен срок при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, а с влязла в сила
на 04.05.2018 г. присъда по НОХД № 61/2018 г. по описа на PC - Средец е бил осъден за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК на „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца при първоначален „общ“
режим, което наказание е изтърпяно на 20.07.2018 г.
На 06.01.2020 г., около полунощ, подсъдимият В. се намирал в ж.к. „*“ в гр. Бургас,
като се разхождал навън.
Подсъдимият решил да извърши кражба на парична сума от монтирания навън на
улицата зад блок 114 - ти в жилищния комплекс кафе-автомат “Зануси LX“, собственост на
„*“ ЕООД гр. Бургас, ЕИК *. Подсъдимият В. имал предходен опит в подобен вид кражба,
за каквито бил и осъждан, и дори търпял ефективно наказание. Подсъдимият счупил с ръка
капачето на кафе-автомата и проврял ръката си навътре, откъдето успял да вземе наличната
сума от 40,00 лева в монети. С тази сума впоследствие си закупил храна и дрехи.
На следващата сутрин свидетелят Г.И. - управител на „*“ ЕООД, чиято собственост
бил кафе-автоматът, установил извършеното посегателство над имуществото отнетата сума
1

от 40,00 лева.
Вендинг-автоматът се намирал в близост до магазин, на който имало монтирана
охранителна камера. Св. И. прегледал записите от вечерта, констатирал, че едно лице бърка
в машината, а впоследствие предал на полицията записа от охранителната камера.
Била депозирана и жалба, като И. и друг път бил подавал жалби за разбити машини,
което било известно на св. В И.- служител в 04 РУ на МВР-Бургас.
При техническото изследване на записа по протокол № 187 от 04.06.2020 г. по описа
на БНТЛ при ОДМВР - Бургас е установено, че няма следи от манипулация, но записаното
лице не може да се идентифицира.
От извършената по делото съдебно-оценъчна експертиза е изведена стойност на щета
на кафе-автомата - 38,20 лева /тридесет и осем лева и двадесет стотинки/ лева.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
от показанията на разпитаните свидетели – В И. (частично), Г.И. (включително прочетените
по реда на чл. 281 НПК на л. 16 от ДП), от заключенията на вещите лица по извършените
оценъчна и техническа експертизи, актуална справка за съдимост на подсъдимия,
веществени доказателства- диск със запис от охранителна камера, както и от другите
приложени по делото писмени доказателства и доказателствени средства- справка за
съдимост, протокол за доброволно предаване и други.
Съществени въпроси повдигат показанията на свидетеля В И.. Съдът кредитира
показанията му единствено в частта, в която същият заявява, че св. И. го е уведомил за
кражбата и е предоставило запис от охранителна камера, както и че многократно преди това
е заявявал за кражби от автоматите на дружеството. В останалата им част, в която се
съобщава за признания на подсъдимия В., показанията не следва да се кредитират, тъй като
така би се стигнало до приобщаване на признания, преди подсъдимият да е имал качеството
„обвиняем”. Иначе казано, би се стигнало до приобщаване на доказателствени материали,
извън предвидените в НПК способи. В този смисъл е и решението на ЕСПЧ по делото
Митев срещу България (Dimitar Mitev v. Bulgaria, Application no. 34779/09, 8 march 2018), в
което се поставя под съмнение приобщаването на самопризнания, направени пред органите
на МВР, извън установените в НПК процедури за даване на обяснения.
По отношение на изготвения протокол за доброволно предаване на ВД-диск,
настоящият състав намира, че същият представлява писмено доказателство, като чрез
разпитите на свидетелите, се установи верността на отразеното в него.
Съдът кредитира изцяло и заключенията на изготвените по делото експертизи, които
са отговорили пълно, ясно и точно на поставените въпроси и дават категорично становище
по поставените задачи. От оценъчната експертиза се установяват щетите по вендинг-
автомата, докато от техническата става ясно, че предоставеният запис не е манипулиран.
Съдът кредитира и заключението в частта, в която се посочва, че лицето не може да бъде
идентифицирано. Последното обстоятелство обаче не изключва записа от доказателствената
съвкупност.
Самият диск със запис представлява годно доказателство, което е приобщено по
законовия ред и на което бе извършен оглед в съдебно заседание, като страните не
направиха никакви възражения. Именно на наличните записи пряко се вижда механизма на
деянието и те се явяват съществена част от доказателствената съвкупност. На практика
2

показанията на свидетеля И. възпроизвеждат видяното на записа, поради което и няма
основание същите да не бъдат кредитирани. Съдът кредитира и прочетените по реда на чл.
281 от НПК негови показания, тъй като е разбираема липсата на спомен относно датата на
деянието и конкретната сума, доколкото свидетелят заявява, че вендинг –автоматите на
дружеството са били многократно разбивани- обстоятелство, което се потвърждава и от
показанията на И., който посочва, че познава служебно И. именно заради подаваните жалби.
Съставът кредитира в цялост прочетените обяснения на подсъдимия В., в които
същият излага механизма на деянието, като те не са изолирани, а напротив- съответстват на
останалия доказателствен материал по делото.
При съвкупния анализ на гореизброените доказателства следва категоричният извод,
че В. е действал по начина, описан във фактическата обстановка. От доказателствената
съвкупност безспорно се установява, че от вендинг-автомата е била взета парична сума, като
едно лице бърка с ръка във вътрешността на машината. По-съществен се явява въпросът,
касаещ установяване авторството на деянието. Съставът намира, че от доказателствените
материали може да се направи категоричен извод, че именно подсъдимият В. е извършил
деянието. Това се потвърждава най-вече от неговите обяснения, депозирани на досъденото
производство и прочетени по реда на чл. 279 от НПК. Следва да се отбележи обаче, че при
изграждането на извода за авторството на деянието не е нарушена разпоредбата на чл. 116
от НПК, забраняваща присъдата да почива само на самопризнанието на подсъдимия, както и
разпоредбата на чл. 279, ал. 4 от НПК, забраняваща присъдата да почива само на прочетени
обяснения. В обясненията си В. разкрива подробно и точно механизма на извършеното
деяние, който механизъм се потвърждава от приложения по делото запис от камера. В.
посочва, че бръкнал с ръка в автомата и счупил капачето, като на записа се вижда как лице
бърка във въпросния автомат, като вкарва почти изцяло ръката си вътре. Т.е. не остава
никакво съмнение, че именно подсъдимият е авторът на деянието, тъй като няма как по друг
начин същият да излага такива детайли по извършването му, които могат да бъдат
установени единствено и само от видеозаписа. Последният се явява в подкрепа на
направеното самопризнание, поради което и не са нарушени посочените по-горе законови
забрани, гарантиращи спазването на принципа са разкриване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият В. е осъществил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно- за това, че на 06.01.2020 г.,
в гр. Бургас, ж.к. „*“ зад бл. 114, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на декоративна пластмаса на
вендинг-автомат “Зануси LX“, отнел чужди движими вещи - сумата от 40,00 /четиридесет/
лева, собственост на „*“ ЕООД гр. Бургас с ЕИК *, от владението на управителя на
дружеството Г. И. И. от гр. Бургас, с установена по делото самоличност, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения,
гарантиращи необезпокояваното упражняване на правото на собственост и на владение на
гражданите.
3

Налице е годен предмет на престъплението- парична сума в размер на 40.00 лв.
/четиридесет/ лева, собственост на „*“ ЕООД гр. Бургас с ЕИК *. Парите са движими и са
били чужди за подсъдимия- същите са били собственост на ощетеното юридическо лице.
Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на вещта, което обхваща
два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху
вещта от страна на дееца. В процесния случай, към момента на отнемането им, паричните
суми са се намирали във владение на свидетеля Г.И.- управител на дружеството собственик
на автомата. Сумата се е намирала в машината, т.е. във вещ, върху която оправомощеното
по закон лице във всеки момент има достъп. Съдът счита, че от събраните по делото
доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимят В. е прекъснал
осъществяваното от И. владение върху вещите. В. е отнел паричната сума в размер на 40
лв., с което същият е прекъснал възможността на последния да осъществява фактическа
власт върху нея, като същевременно е установил своя собствена.
Подсъдимият е осъществил деянието чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот- чрез счупване на декоративна пластмаса на вендинг-автомата.
Същата преграда, освен декоративната си функцията, е осъществявала и охранителна
функция, тъй като ограничава достъпа до вътрешността на машината, извън необходимото-
за вземане на съответната напитка, и затова е преграда, здраво направена за защита на лица
или имот (арг. от Тълкувателно решение № 54 от 16.09.1989 г. по н.д. № 49/89 г., ОСНК).
Налице е и квалифициращият признак по чл. 196, т. 2 НК- деянието е извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК. С влязла в сила на
30.07.2013 г. присъда по НОХД № 139/2013 г. по описа на PC - Средец е бил осъден за
престъпление по чл. 195 от НК на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“ с 3 години
изпитателен срок при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, а с влязла в сила на 04.05.2018 г.
присъда по НОХД № 61/2018 г. по описа на PC - Средец е бил осъден за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на
„лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца при първоначален „общ“ режим, което
наказание е изтърпяно на 20.07.2018 г. Иначе казано, В. е извършил деянието, предмет на
настоящото производство, след като е бил осъждан два пъти на „лишаване от свобода” за
умишлено престъпление от общ характер, като изтърпяването на едното наказание не е било
отложено за изпитателен срок.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като В. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведение - съзнавал е, че отнетите вещи
са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния
владелец, но въпреки това е установил своя власт над тях. Подсъдимият е целял това и е
имал намерение противозаконно да присвои вещите. Неговото намерение се извлича и от
последващите му действия, като същият си е купил храна и дрехи, т.е. същият се е
разпоредил с тях. Неговите действия по време на изпълнителното деяние са били
последователни и добре обмислени и спокойно осъществени. Безспорно е, че подсъдимият е
съзнавал, че извършва деянието си след като е осъждан.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” за
срок от три до петнадесет години.
Съдът намира, че не са налице отегчаващи обстоятелства по отношение на В.. Съгласно
разпоредбата на чл. 56 от НК не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелствата, които са
взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. В този смисъл няма
4

как на първо място да бъдат отчетени предходните осъждания на В., тъй като именно те
обуславят квалификацията на деянието му като такова, извършено в условията на опасен
рецидив. Отново с оглед разпоредбата на чл. 56 от НК не следва да се отчитат и
причинените вреди на вендинг-автомата, тъй като те обуславят квалификацията на деянието
във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК- чрез разрушаване на преграда.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия В. обстоятелства, съдът отчете на
първо място сравнително младата възраст на подсъдимия към момента на деянието- 25
години (в Решение № 510 от 22.11.2012 г. по н.д. № 1615/2012 г. на ВКС се приема, че
деецът е на млада възраст до навършване на 26 години). Следва да се отчете и оказаното
съдействие на фазата на досъдебното производство. Не следва да се отчита като такова
обстоятелство направеното на по-ранен етап от производството изявление, че ще се опита да
възстанови причинените с престъплението вреди. До такова възстановяване не се достигна, а
и производството пред настоящата инстанция протече по общия ред, поради което няма как
да се вземе нито като смекчаващо, нито като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Съставът намира обаче, че е налице изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на
чл. 55, ал. 1 НК, при наличието на което налагането на най-лекото предвидено наказание, би
се явило несъразмерно тежко по отношение на подсъдимия. За такова обстоятелство съдът
намира много ниската стойност на предмета на престъплението. Следва да се отбележи, че
изключителните смекчаващи обстоятелства са различни за всеки конкретен случай и не
могат да бъдат лимитативно посочени. В конкретния случай се касае за кражба-
престъпление против собствеността, с което не се засягат други обществени отношения,
освен тези, гарантиращи необезпокояваното упражняване на право на собственост на
гражданите (за разлика от грабежа, например). Така посоченото право е оценимо в пари и
неслучайно един от определящите признаци, който е установила съдебната практика, за да се
приеме, че има извършено престъпление, е отнетата вещ да има стойност, и то такава, която
да прави наложително прилагането на най-тежкия вид юридическа отговорност-
наказателната. Поради това, при престъплението кражба, ниската стойност на отнетата вещ
(или вещи) може да се приеме за изключително смекчаващо обстоятелство, което да влияе
съществено за преценката за обществената опасност на дееца и на извършеното от него
деяние. В настоящия случай съставът счита, че стойността на отнетите вещи- паричната
сума от 40 лева, не е толкова ниска, че да обуслови отпадане на наказателната отговорност
на В. на основание чл. 9, ал. 2 НК, но е достатъчно ниска да обуслови приложението на чл.
55 НК. Налагането на наказание „лишаване от свобода” в размер на минимума от три
години, не кореспондира на тежестта и обществената опасност на извършеното и би се
явило необоснована репресия спрямо подсъдимия, поради което наказанието следва да бъде
определено именно по правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК- в границите между предвидения в
закона абсолютен минимум за този вид наказание от 3 месеца до три години. При
индивидуализацията на наказанието в тези граници съдът съобрази изброените по-горе
обстоятелства, като липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства обуслови и
определянето на наказание „лишаване от свобода” за срок към минималния възможен
размер, а именно- четири месеца. Съдът намира, че така определеното наказание би
постигнало всички залегнали в чл. 36 НК цели и най-вече поправянето и превъзпитанието на
дееца, тъй като преди това търпяното ефективно наказание не е постигнало този ефект.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил
осъждан на "лишаване от свобода" за престъпления от общ характер, поради което по
отношение на същия не са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от
ЗИНЗС за определяне на първоначален "строг" режим на изтърпяване на така наложеното
наказание "Лишаване от свобода”, тъй като не са изминали повече от пет години от
предходното изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”.
По разноските:
5

По отношение на разноските, съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия В., да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас направените по делото разноски
в досъдебното производство в размер на 54,90 лв. Също така, В. дължи да заплати и
сторените в съдебното производство разноски в размер на общо 20 лв. за явяване на вещите
лица в зала и отговори на поставените въпроси. Подсъдимият дължи да заплати и 5 лева
държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.Бургас.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала!
АР
6

Номер на акта:	4
Дата:	23 февруари 2021 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20202120203689
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 септември 2020 г.

Присъда по дело №3689/2020 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите