Р
Е Ш Е
Н И Е №
2843
Град Пловдив, 11.11.2009
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV
граждански състав, на петнадесети октомври две хиляди и девета година,
в
закрито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА КАНДУЗОВА
при
секретаря ПЕТЯ ЦОНКОВА,
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
3115 година по описа 2007 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.
278 и следващите от ГПК /отм./, във вр. с § 2, ал.1
от ПЗР на ГПК.
Предявеният иск е за делба на съсобствен недвижим имот и намира правното си основание в
чл.34 и сл. от ЗС. Производството се намира в първа фаза - по допускане на
делбата.
Ищецът А. В. А. твърди, че
с ответниците Ц. Д. С., Я. И. М., Р. Н. С., Р.
В. М., И. Ж. Б., М. Ж. Т., И. Д. П. и Г. Г. П. са съсобственици на следния
недвижим имот : нива от 3700 кв.м., представляваща част от бивш парцел № 45 от
масив № 200 по плана на кв. ”П.”, местност “Т.” на гр. Пловдив, при граници:
север – парцел № 38 – нива, юг – полски път, запад – парцел № 39 – нива, който
имот по действащия кадастрален план на землището на гр. Пловдив – Запад
представлявал два имота: 1/. Имот № 200163 с площ от 2.055 дка с граници: имот
№ 200164 – нива, имот № 200169 – нива, имот № 200083 – нива и имот № 200147 –
полски път и 2/. Имот № 200164 с площ от 1.644 дка с граници: имот № 200147 –
полски път, имот № 200163 – нива, имот № 200169 – нива, имот № 200168 – нива и
имот № 200039 – нива.
В исковата си молба ищецът
посочва, че придобивното основание на страните за
имота, чиято делба се иска, е съдебна спогодба за делба, одобрена на
16.12.1994г. по гр.д. № 8377 от 1994г. по описа на Пловдивски районен съд. По
силата на тази спогодба процесния имот бил поставен в
дял на А.Д.К., М. С. С., С. И. Б., В. И. С.,
четиримата починали преди подаването на исковата молба в съда, и на ответниците Ц. Д. С. и Я. И. М..
С молба от 28.01.2008г.
/л.47/ ищецът уточнява законните наследници на починалите страни по съдебната
спогодба, в чийто общ дял бил поставен имота, а именно: законните наследници на
покойния А.Д.К., които били М. Т. К. /съпруга/, Н. А. П. /дъщеря/ и Р. А. К. /дъщеря/,
законните наследници на покойната С. И. Б., респ. на нейната майка М. С. С.,
които били И. Ж. Б. и М. Ж. Т., и законните наследници на покойния В. И. С.,
коти били ответниците Р. Н. С. /съпруга/, Р. В. М.
/дъщеря/ и П. М. Х. /внук/.
С молба–уточнение от
21.04.2008г. /л.73/ ищецът излага ново твърдение, като посочва, че “липсва
документ за валидно извършена делба на имота”, а съсобствеността между страните
върху описаните два имота произтичала от решения на Поземлена комисия – гр.
Пловдив, които представя, приложени към писмо на ОСЗГ – гр. Пловдив с изх. №
П-317/12.03.2008г. /л.74- л.85/. Подобно становище ищецът поддържа и в о.з. на
27.05.2008г.
С ново писмено уточнение,
депозирано на 03.06.2008г. /л.102/, ищецът посочва, че възстановителните
решения на Поземлена комисия – Пловдив, от които произтичала съсобствеността
между страните върху процесните имоти, били Решение №
463/08.08.1994г., с което се възстановявала
собствеността на наследниците на Н. Х. К. /л.84/ и Решение № 472/ 29.08.1994г.,
с което се възстановявала собствеността на наследниците на И. М. С. /л.85/. С
първото решение се възстановявало правото на собственост върху нива от 1.600
дка, а с второто – върху нива от 2.000 дка, които ниви впоследствие били
включени в един имот, а именно – имота, описан в исковата молба като част от
парцел № 45 от масив № 200. Този именно имот бил предмет на съдебната делба по
гр.д. № 8377 от 1994г. по описа на ПРС и той бил поставен в общ дял на
наследниците на Н. Х. К. и на И. М. С.. Уточнява, че наследници на Н. Х. К.
били покойния А.Д.К. /син/ и ответника Ц. Д. С. /дъщеря/. Наследниците на И. М.
С. били покойните М. С. С. /съпруга/, С. И. Б. /дъщеря/, В. И. С. /син/, както
и ответника Я. И. М. /дъщеря/.
Приживе А.Д.К. продал
наследствените си от Н. Х. К. идеални части от имота на ответниците
И. Д. П. и Г. Г. П.. Сделката била сключена с нотариален акт № 166, том 24,
дело № 8103/ 29.05.1996г. на нотариус при ПРС.
С последното уточнение /от
03.06.2008г./ ищецът прави изменение на иска си, на основание чл.117, ал.4 от ГПК /отм./ чрез привличане на нови ответници - И. Д.
П. и Г. Г. П., и оттегля иска си срещу ответниците М.
Т. К., Н. А. П. и Р. А. К. /наследници на А.Д.К./.
Съсобствеността за ищеца
произтичала от договор за продажба на наследство от 19.04.2005г., по силата на
който наследникът на В. И. С. – П. М. Х., му прехвърлил наследствените си права
и задължения.
Кръга на страните по
делото, ищецът уточнява окончателно, с молба от 14.10.2008г., приложена на
л.154 по делото.
Поради липса на съгласие
за прекратяване на възникналата между страните съсобственост, ищецът прави
искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде допусната съдебна
делба на недвижимия имот между тях, “съгласно законните права на
съсобствениците”.
В съдебно заседание ищецът
се явява лично и поддържа изцяло предявения иск.
От ответниците,
всички редовно призовани, становище по иска излагат Ц. Д. С., лично и чрез
пълномощника си адв. У., Я. И. М., лично и чрез пълномощника
си адв. А., както и ответника И. Д. П..
Ответникът Ц. С. оспорва
изцяло иска. Счита, че той е недопустим, тъй като, от една страна ищецът не се
легитимирал като собственик – съсобственици на имот № 200164 били тя и ответниците И. П. и Г. П., а от друга страна – съдебната
делба, на която се позовавал ищеца /от 1994-та година/, била извършена преди
окончателно финализиране на реституцията, започнала с Решение № 463/08.08.1994г. и Решение № 472/ 29.08.1994г. и приключила с
Решение № П-4631/07.03.1998г. /за имот № 200164/ и Решение №
П-4721/07.03.1998г. /за имот № 200163/ т.е. съдебната делба нямала годен
предмет.
Ответникът Я. М. също
оспорва изцяло иска, като до края на процеса поддържа становището, че “ищецът
не посочва конкретно и ясно кой е имота, чиято делба се иска, какво е
основанието на възникналата съсобственост, както и не представя и титул за
собственост”, което правило невъзможно да вземе точно становище по самия иск.
Освен това, Я. М. твърди, че тя е собственик на 5/8 ид.части
от имот №200163 по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт
№ 43, том VІ, дело № 579/2002г. по описа на нотариус с рег. № *** по РНК.
Ответникът И. Д. П.
поддържа становище, идентично с това на Я. М..
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът направи следните фактически констатации:
Видно от представения
Протокол от 16.12.1994г. по гр.д. № 8377/1994г. по описа на Пловдивски районен
съд, вписан под № 152 от 19.12.1994г., том Х, се одобрява постигната между
страните по делото спогодба за делба, така че в Дял първи – общ дял на А.Д.К.,
Ц. Д. С., М. С. С., В. И. С., С. И. Б. и Я. И. М. се
дава и те получават в изключителна собственост и владение земеделска земя - нива
от 3700 кв.м. от поделяемия парцел № 45 от масив
№ 200 по плана на кв.”П.”, местността “Т.”, гр.Пловдив, при граници: север –
парцел № 38 – нива на Иван Дуков, юг – новообразуван полски път, запад – парцел
№ 39 – нива на К. К..
Четирима от съдеделителите, получили общия дял са починали преди
подаване на настоящата искова молба в съда, а именно: А.Д.К., М. С. С., В. И.
С. и С. И. Б..
А.Д.К. е починал на
23.02.1997г. и е оставил за законни наследници М. Т. К. /съпруга/, Н. А. П.
/дъщеря/ и Р. А. К. /дъщеря/, видно от представеното удостоверение за наследници №
000029/09.01.02008г., издадено от Община Пловдив /л.40/.
Преди смъртта си А.Д.К. е
прехвърлил чрез договор за замяна, сключен с № 166, том 24, дело № 8103/
29.05.1996г. на нотариус при ПРС, 800/3700 ид.части
от нивата от 3700 дка на И. Д. П. и съпругата му Г. Г. П. – ответници
по делото /л.108/.
М. С. С. е починала на
19.09.2003г., след смъртта на дъщеря й С. И. Б. /поч.
на 10.10.1995г./ и след смъртта на сина й В. И. С. /поч. на 06.04.2002г./. Тя е оставила за законни наследници
дъщеря си Я. И. М. и внуците си, наследяващи я по право на заместване от
покойните си родители, а именно: Р. В. М. /дъщеря на В./ и И. Ж. Б. и М. Ж. Т.
/деца на С./. В. И. С. е оставил за законни наследници освен дъщеря си Р., и
преживялата го съпруга Р. Н. С., и внука си П. М. Х., наследяващ го по право на
заместване на починалата преди него дъщеря М. В. Х. /починала на 05.05.1985г./.
Горните фактически
констатации се направиха въз основа на представените удостоверения за
наследници на М. С. С. /л.41, 42/, С. И. Б. /л.43/ и В. И. С. /л.2 и л.118/,
които не са оспорени от страните и съдът кредитира изцяло.
На 19.04.2005г.
наследникът на В. И. С. – неговия внук П. М. Х. е продал на ищеца по делото
цялото си наследство – права и задължения, останало му от дядо му. Продажбата е
извършена чрез договор с нотариална заверка на подписите под рег. №
1367/19.04.2005г., по описа на нотариус М. С. с рег. № *** по РНК, вписан под №
***, т.13 от 10.08.2005г. /л.13/.
За изясняване
индивидуализацията на процесния имот, по делото са
изискани и постъпили от ОСЗ – Пловдив справки за пълните истории на имоти с №
200163 и № 200164 в землището на гр.Пловдив – Запад, както и осем броя решения
на ПК – Пловдив /л.74 – л.86 и л.182 – л.185/.
Партидите на двата имота
/№ 200163 и № 200164/ са открити на 07.03.1998г. въз основа на две
възстановителни решения : Решение по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ за възстановянане на право на собственост в стари реални
граници № П-4721 от 07.03.1998г. на наследниците на И. М. С. – за имот №
200163 – нива от 2.055 дка и Решение по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ за възстановянане на право на собственост в стари реални
граници № П-4631 от 07.03.1998г. на наследниците на Н. Х. К. - за имот №
200164 – нива от 1.644 дка. Посочените две решения не се съдържат измежду
осемте такива, изпратени от ОСЗ – Пловдив. Вместо тях са представени две други
по-стари решения: Решение № П-472 от 29.08.1994г. на ПК – общ. Пловдив за
възстановяване правото на собственост на наследниците на И. М. С. в стари
реални граници на нива от 2.000 дка от общ имот № 36.825 дка, находящ се в землището на гр.Пловдив, в местността “Т.”,
имот № 45, масив № 200 по кадастрален план на кв.П. /л.85/, и Решение № П-463
от 08.08.1994г. на ПК – общ. Пловдив за
възстановяване правото на собственост на наследниците на Н. Х. К. в стари
реални граници на нива от 1.600 дка от общ имот № 36.825 дка, четвърта
категория, находящ се в землището на гр.Пловдив, в
местността “Гюмюшеви върби”, имот № 45, масив № 200
по кадастрален план на кв.П. – 40г. /л.84/. Върху двете решения на ПК – общ.
Пловдив от 1994-та година нито е отбелязано, че те са влязли
в сила, нито са посочени скици на имотите, като неразделна част от решенията.
Вместо скици, приложени
като неразделна част към възстановителни решения по ЗСПЗЗ, по делото са
представени други скици за имот № 200163 – нива от 2.055 дка и за имот № 200164
– нива от 1.644 дка, а именно: скица № Ф04538/ 16.11.2007г. /л.20/, скица №
Ф00931/ 20.05.2004г., скица № Ф200164 /л.61/, скица № Ф05150/ 18.06.2008г.
/л.122 и л.183/ и скица № Ф05149/ 18.06.2008г. /л.122 и л.183 -гръб/. В
текстовата част на скиците е отразено, че имот № 200163 е собственост на М. С.
С., С. И. Б., В. И. С. и Я. И. М. въз основа на
съдебен протокол № 152 от 19.12.1994г., том Х, а имот № 200164 е собственост на
Ц. Д. С., въз основа на същия съдебен протокол, и на И. Д. П. и Г. Г. П., въз
основа на нот. акт № 166 от 29.05.1996г.
Видно от писмо с изх. №
П-1077/ 29.09.2008г. на Общинска служба по земеделие – Пловдив, посочените
по-горе Решение № П-4721 от 07.03.1998г. и Решение № П-4631 от 07.03.1998г. не
се съхраняват в архива на ОСЗ на хартиен носител и тъй като с “въпросните имоти
са извършвани сделки на разпореждане, в информационната система на ОСЗ са
въведени последващи актове за право на собственост,
което не позволява да бъде направен препис от решенията”.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за делба е
недоказан и неоснователен, поради което ще се отхвърли. Не се установи по
категоричен начин по делото съсобственост между страните върху конкретно
индивидуализиран недвижим имот, възникнала на посоченото от ищеца
основание–наследствено правоприемство, свързано
с извършена реституция по реда на ЗСПЗЗ.
Спорният имот, чиято делба
се иска е възстановен по реда на ЗСПЗЗ и по отношение на него важи изискването
да има влязъл в сила административен акт на Поземлена комисия /ОЗСГ/ за
възстановяване на собственосттта, за да настъпи
реституционния ефект. Такъв административен акт по делото не е представен.
Представените две решения на ПК от 1994-та година - Решение № П-472 от
29.08.1994г. и Решение № П-463 от 08.08.1994г., нямат
силата на констативен нотариален акт за собственост, тъй като не са влязли в сила и не са придружени със скица, а за да бъде
легитимен документ за установяване на собственост в едно съдебно производство,
респ. за да бъде официален удостоверителен документ, който се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила, решението на ПК
трябва да е влязло в сила и да е скрепено със скица на имота.
Освен, че върху самите
решения не е отбелязано, че те са влязли в сила, това
обстоятелство се установява и от справките от ОЗС - т.нар. пълни истории на
имота. От същите се установява, че фактически реституцията по отношение на
спорния имот е извършена през 1998г. - с Решение № П-4721 от 07.03.1998г.– за
имот № 200163, представляващ нива от 2.055 дка и с Решение № П-4631 от
07.03.1998г. - за имот № 200164, представляващ нива от 1.644 дка. С първото
решение имот № 200163 е бил възстановен на наследниците на И. М. С., а с
второто имот № 200164 - на наследниците на Н. Х. К.. Посочените възстановителни
решения на ПК от 1998г. не се представиха по делото т.е. не се установи
наличието на годен титул за собственост, респ. за съсобственост между
наследниците.
За такъв не може да се
приеме и представения протокол за съдебна спогодба за делба от м.декември 1994.
Предмет на тази делба е нива от 3700 кв.м., и ако се приеме, че тази нива е идинтична с имоти с №№ 200163 и 200164, то очевидно е, че
към към датата на одобряване на съдебната спогодба -
16.12.1994г., тази нива не е била в патримониума на
наследодателите на съделителите, тъй като
реституцията не е била приключила.
Освен това, идеята на
реституцията е отчуждените имоти да се върнат в патримониума
на лицето, от което са били отнети, така че да се заличат последиците от
отчуждаването т.е. да се приеме, че те никога не са били отчуждавани, поради
което кръгът на законните наследници на собственика се определя към момента на
откриване на наследството му. Последното обстоятелство - момента на откриване
на наследството, респ. кръга на законните наследници на общите наследодатели И.
М. С. и Н. Х. К. също остана недоказано по делото.
След като не се установи
съсобственост върху имот, възникнала на посочено от ищеца основание, иска за
делба се явява неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед отхвърлителния диспозитив, ищецът
следва да заплати държавна такса, съобразно чл.9 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения,
Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на А. В. А. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., бул. ”***********” № **, партер, ПРОТИВ Ц. Д. С. с
ЕГН: **********, с адрес: гр. П., бул. “************” № **, Я. И. М. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ул. “******” № **, Р. Н. С. с ЕГН: **********, с
адрес: гр. П., бул. “************” № **, бл.****, вх.*, ет.*, ап.**, Р. В. М. с
ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул. “*******” № **, ет.*, ап.**, И. Ж. Б. с
ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул. “********” № **, вх.*, ет.*, ап.**, М. Ж. Т.
с ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул. “************” № **, И. Д. П. и Г. Г.
П., двамата с адрес: гр.П., ж.к.
“******” № **, вх. *, ет.**, ап.**, ЗА ДЕЛБА на следния недвижим имот : нива от 3700 кв.м., представляваща част
от бивш парцел № 45 от масив № 200 по плана на кв. ”П.”, местност “Т.” на гр.
Пловдив, при граници: север – парцел № 38 – нива, юг – полски път, запад –
парцел № 39 – нива, който имот по действащия кадастрален план на землището на
гр. Пловдив – Запад представлявал два имота: 1/. Имот № 200163 с площ от 2.055
дка с граници: имот № 200164 – нива, имот № 200169 – нива, имот № 200083 – нива
и имот № 200147 – полски път и 2/. Имот № 200164 с площ от 1.644 дка с граници:
имот № 200147 – полски път, имот № 200163 – нива, имот № 200169 – нива, имот №
200168 – нива и имот № 200039 – нива.
ОСЪЖДА А. В. А. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Пловдив, бул. ”*******************” № **, партер, да заплати по сметка на
ВСС сумата 100.00 лв. /сто лева/ - държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски окръжен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ/п./ Ж. К.
Вярно
с оригинала.
КК