№ 52217
гр. София, 23.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110151345 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от В. М. М. и В. А. А. срещу „България
ЕЪР“ АД след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 1218/2025 г. по
описа на РС Ихтиман, което на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС следва да бъде приложено към
настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото, като с
оглед данните по делото, съдът намира, че спорът не е подходящ за задължително
насочване на страните към медиация.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС ч. гр. дело № 1218/2025 г. по описа на РС
Ихтиман по описа на СРС към настоящето дело.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 26.02.2026 г.
от 09:40 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищците се връчи и препис от депозирания отговор на
исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане два установителни иска с правно основание по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл.7 т. 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 за сумата от по
488,96 лева /с равностойност 250 евро/, представляваща обезщетение по чл. 7,
параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение с над 3 часа на полет FB8843, излитащ по
разписание на 04.10.2024 г. в 11:00 ч. от летище София, България и пристигащ по
1
разписание 04.10.2024г. в 12:40 ч. на летище Анталия, Турция, ведно със законна лихва
за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед
за изпълнение до Районен съд - Ихтиман, до окончателното погасяване на
задължението.
Ищците В. М. М. и В. А. А. са подали заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу „България ЕЪР“ АД за сумата от по 488,96
BGN (четиристотин осемдесет и осем лева и 96 стотинки) за всекиго от тях,
представляваща неизплатено обезщетение, дължимо от длъжника на основание чл.7,
пар. 1, б. “а” от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11 февруари 2004 г. за закъснение на процесния полет с над 3 часа, ведно със законна
лихва до изплащане на вземането.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414
ГПК. След указание до заявителите, последните са предявили установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищците твърдят, че между страните са сключени договор за въздушен превоз за
редовен полет FB8843 с направление София до Анталия за дата 04.10.2024 г., с
планиран час на излитане 11:00 ч. местно време. Полетът обаче излетял с голямо
закъснение и кацнал на летище Анталия, Турция с повече от 3 часа по-късно в
сравнение с часа планиран по първоначалното полетно разписание. Сочат, че в случая
разстоянието между началната и крайната точка на полета e до 1500 км. (изчислено по
метода на дъгата на големия кръг), а именно 901.591 км., поради което приложение
следва да намери хипотезата на чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004.
Ето защо намират, че дължимото обезщетение на всеки от пътниците е във фиксиран
размер от по 488,96 лв., с равностойност от по 250 евро. Твърдят освен това, че на
14.10.2024 г. пътниците упълномощили свой представител, който подал от тяхно име
до авиокомпания България Еър искане за парично обезщетение съгласно Регламент
№261/2004г. на Европейския Парламент и на Съвета. Авиокомпанията обаче не
платила дължимото обезщетение. Поради тези и останалите изложени съображения
молят съда да установи съществуването на вземанията съобразно издадената заповед
за изпълнение. Претендират разноски.
В срочно подаден отговор ответникът счита предявените искове за
неоснователни. Сочи, че не е налице закъснение на процесния полет над три часа, като
реалният час на кацане бил в 12:38 часа, поради което закъснението на полета е 2 часа
и 58 минути, което е под изискуемия праг от три часа. Ето защо намира, че
фактическият състав за присъждане на обезщетение съгласно Регламент (ЕО)
№261/2004 не е осъществен. Следва да се посочи, че предявените от ищците искове са
за полет FB8843, излитащ по разписание на 04.10.2024 г. в 11:00 ч. от летище София,
България и пристигащ по разписание 04.10.2024г. в 12:40 ч. на летище Анталия,
Турция, докато в отговора на исковата молба ответникът сочи, че се касае за
закъснение под три часа на полет FB8843, изпълнен на 04.10.2024 г. по маршрута
летище Варна – летище Анталия, който е имал планиран час на кацане 09:40 часа и
реален час на кацане 12:38 часа. На следващо място сочи, че ищците не представят
доказателства да са изпълнили задължението си да се явят на регистрационното гише
не по-късно от 45 минути преди уговорения час на полета, което било кумулативно
изискване при претендирането на обезщетение по регламента. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищците адв. възнаграждения за исковото и
заповедно производство. Поради тези и останалите подробно изложени съображения
моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.7 т. 1, буква "а" от Регламент (ЕО)
№ 261/2004:
2
В тежест на ищците по предявените искове е да докажат при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпят изгодни за себе си
последици, a именно: валидно възникнало правоотношение по силата на договор за
въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил полет FB8843 с
направление София до Анталия за дата 04.10.2024 г., за който ищците имат потвърдена
резервация; че са се явили на регистрационното гише на летището съгласно указания
от превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45 минути преди обявения му час за
излитане; закъснение на полета от повече от три часа при достигане на крайната
дестинация.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че в полза на ищците са издадени
билети за въздушен превоз на пътници за полет FB8843 за дата 04.10.2024 г.,
изпълняван от ответника; че разстоянието между началната и крайната дестинация е до
1500 км.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3