№ 35514
гр. София, 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110147263 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба, В. П. П. , с ЕГН : ********** против ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1408, p-n Триадица, ж.к. „Иван Вазов“,
ул. „Балша“ №17, an.1, email: into@minizaeш.bg, представлявано от Борислав Иванов
Николчев „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с искане да се постанови решение , с което да бъде
прогласена нищожността па Договор за заем от разстояние N•. 470331/13.01.2024г., на
основание чл.26, ал. 1,пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД като сключен в противоречие на изискванията
на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗІІК и при неспазване на изискванията на пл. 11, ал.1, т.
10 от 3ПK във вр. с чл.10, ал. 1, във вр. с чл.19, ал. 1, ал. 4 и ал.5, във вр. с чл.21 и с чл.22 от
ЗІІК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗІІК, и искане при условие на
евентуалност на отделни клаузи от същия договор , които не са уточнени. Направено е
искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по реда на ЗПФУР бил
сключен Договор за заем от разстояние № 470331/13.01.2024г., по силата на който ответното
дружество предоставило в заем на ищеца сумата в размер на 4000 лева. Страната поддържа,
че със съглашението наред задължение за заплащане на възнаградителна лихва е предвидено
и задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка в размер на 1689.06лева. В
исковата молба са развити подробни доводи за недействителност на неустоечната клауза.
Ищецът счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК по следните причини: първо, клаузата за неустойка не била
включена в годишния процент на разходите, поради което посоченият в договора ГПР бил
неправилен и заблуждаващ; второ, не били посочени кои точно разходи формират ГПР, като
излага подробни доводи в тази насока. Излага и доводи, че клаузата на чл. 3, ал. 2 от
договора противоречи на добрите нрави, тъй като нарушавала принципа на справедливост и
излизала извън присъщите за неустойката функции. Поставените по договора изисквания
към поръчителя създавали условия ищецът да не може да изпълни задължението си, така и
предвиденият срок за предоставяне на обезпечение бил кратък за изпълнение. Освен това
поддържа, че с неустойката се нарушава изискването кредиторът предварително да оцени
платежоспособността на длъжника по смисъла на чл. 16 ЗПК. В случая включването на
1
клаузата за обезпечаване на задължението по кредита на практика прехвърляла риска от
неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на
кредитоспособността на длъжника върху последния и водела до допълнително увеличаване
на размера на задълженията му. Твърди, че целта на неустоечната клауза е да създаде за
потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което се явява
разход, пряко свързан с договора за кредит – допълнително възнаграждение, дължимо наред
и едновременно с погасителните вноски по заема, което вземане следва да се включи при
изчисляване на ГПР. Счита, че клаузата на чл. 5 е и неравноправна, на основание чл. 143, ал.
2, т. 19 ЗЗП. Счита, че Договор за заем от разстояние №470331/13.01.2024г. е нищожен
на следните основания:Договорът е нищожен поради изначалната недействителност на
съществен елемент от договорното съдържание по чл.11, ал.1, т.9 от 3ПK, а именно
договорната лихва, определена в размер на 40,15%. Счита, че този размер на
възнаградителната лихва е определен в противоречие с чл.9 от ЗЗД като противоречащ на
добрите нрави и като такъв и тази клауза от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.20l0r. на BKC, OCTK, доброте нрави са
неписани и песиетематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от
принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се
ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно зпачение,
защото правната последица от тяхното нарутаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се счтітат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства па един субект за облагодетелствуване на друг
и пр.“Твърди се, че посочения размер на договорната лихва не отговаря на действителния
такъв с оглед обстоятелството, че в приложения към изпратеното ми писмо погасителен
план лихвата е сборно обединена със сумата, посочена като неустойка в изпратената му
преддоговорна информация, като общото наименование на колоната в изпратения ми
погасителен план е "Такса". Това означава, че кредитодателя обединява и изисква за
заплащане общо на сумите, представляващи лихва и неустойка под формата на такса по
кредита. От това следва, че на практика, сумата, представляваща неустойка за
неосигуряване на обезпечение, доколкото по този начин е посочено нейното
предназначение, следва да бъде добавена към посочената като лихва сума, тъй като по
своята правна същност, тя представлява "скрита лихва", още повече, че кредитодателя
изисква заплащането на двете суми под формата на "такса". По този начин аз като
кредитополучател, получавайки кредит в размер на 4000,00 лева, следва да заплатя общо
възнаградителна лихва па заемодателя в o6m размер на 3176,75 лева, включваща лихва в
размер на 1517,69 лева /видно от посоченото в т.6.1. от изпратените ми в преддоговорната
информация погасителни планове/ и допълнително възнаграждение наименовано
"неустойка" в размер на 1689,06 лева /видно от посоченото в т.6.2 от същата преддоговорна
информация/ и съобразявайки изпратения ми в писмото от ответното дружество
погасителния план, където двете суми са обединени под формата на "такса".От това следва
заключението, че посочения размер на лихвения процент по кредита не отговаря на
действителния тьй като сумата, представляваща общия размер на лихвата по кредита е
значително по-висока, като размера на "скритата лихва", представена като "неустойка" е по-
висок от размера на самата лихва, което противоречи на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 от
3ПK, което води до нищожност на договора за кредит на основание чл.22 от 3ПK.Страната
поддържа, че заплатила последно сумата от 1000лева с основание на плащане погасяване на
част от главницата по кредита .
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
2
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Направено е искане ответникът да представи намиращ се у него документ – препис
от Договор за заем от разстояние № 470331/13.01.2024г..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът изразява становище за недопустимост на предявения иск
, при липса на спорно право между страните и застрашен интереси у ищеца , като излага
твърдения , че наред с това клаузата за неустойка е счетена за неравноправна клауза след
проверка от K3П. Това е видно от писмо с вх. № Ц - 03 — 9131/04.11.2024r., което прилага в
цялост, и признава това обстоятелство, като дружеството признава клаузата за
неравноправна, като клаузата вече е премахната от договорите. По реда на чл. 23 ГПК
признава предявения иск. Претендира разноски в размер на 200 лв , юрисконсулстко
възнаграждение.
На самостоятелно основание на чл.211 ГПК , ответното дружество предявява
насрещен иск срещу ищеца , за осъждането за сумата от 100лвглавница, представляваща
част от вноската за главница с падежна дата 11.07.2024г. при общ размер на вноската за
падежна дата – 181.82 лв., ведносъс законната лихва от датата на входиране на исковата
молба до окончателното й изплащане.Претендират се разноски в размер на 200лева.
В насрещната искова молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за
заем от разстояние № 470331/13.01.2024г., по силата на който ищецът бил предоставил заем
на ответника в размер на 4000 лв., със срок да издължаване от месеца, като договорът бил
сключен от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР. Твърди, че на 13.01.2024 г.
заемната сума е преведена на кредитополучателя .Поддържа, че ответникът по насрещните
искове извършил плащания посочения в договора план 22 вноски , з апериода 12.02.2024г. –
03.11.2025г. , като претендираната главница в размер на 100 лева , представлява част от
вноската за главница с падежна дата 11.07.2024г. при общ размер на вноската за падежната
дата 181.82 лева. Прави се доказателствено искане за ССЕ, по поставените въпроси.По
доказателствената тежест на спора, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за потребителски
кредит с посоченото в исковата молба съдържание на оспорената неустоечна клауза,
предвиждаща заплащане на неустойка в сочения размер при непредоставяне на обезпечение
(безспорно), което противоречи на императивна законова разпоредба или на добрите нрави.
В тежест на ответника е да установи, че оспорените клаузи са действителни, както и че
договорът съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря
на императивните правни норми.
По насрещните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже: наличието на облигационно правоотношение с ответника по договор за
потребителски кредит от разстояние (безспорно), че е получил съгласието на ответника за
сключване на договора с обективирана от него воля за предоставяне на заемната сума, по
което същата е предадена на заемополучателя (безспорно), уговорения падеж на връщане,
изискуемостта на вземането (безспорно); че част от съдържанието на договора е валидно
уговорена клауза за възнаградителна лихва, както и размерът на същата; наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.
3
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на
вземанията.
По доказателствените искания на страните, съдът намира следното:
Представените от страните документи са допустими, относими и необходими за
правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото. Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да
бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска за съвместно разглеждане предявеният от ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД иск
за сумата от 100 лева , като ответника по иска В. П. П., с ЕГН : ********** може да
изрази становище в срок на един месец по реда на чл. 131 ГПК.
Дава възможност на ищеца да конкретизира , претенцията си по заявения
евентуален иск, в срок едноседмичен, след изтичането на който ИМ ЩЕ БЪДЕ
ВЪРНАТА В ТАЗИ ЧАСТ.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговора документи.
ЗАДЪЛЖАВА ответникът в срок най-късно до първото по делото съдебно заседание
да представи с препис за ищеца копие от Договор за заем от разстояние №
470331/13.01.2024г., ведно с цялата кредитна преписка.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на дадените указания съдът на
основание чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите, относно които
страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
Допуска и назначава ССЕ , изпълнима от вещо лице Ю. Н. , която след като се
запознае а делото да отговори на въпросите поставени с НИМ , както и на - 1. Какъв е
общият ГПР по процесния договор с включена неустойка за непредоставяне на
обезпечение?2. Какъв е максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК към датата на сключване
на договора?3. Надвишава ли ГПР на договора към момента на сключването на процесния
договор размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК и колко пъти?
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 06.11.2025 г. от 15.00 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
4
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5