Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 9
гр. Сливен, 25. 01. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесети януари,
две хиляди двадесет
и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 170 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване и
канализация– Сливен” ООД, подадена против Решение № 260024 от 31.08.2020 г.,
постановено по АНД № 554 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 59 от 30.03.2020 г. на Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с което на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т.
6 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл. 200, ал. 1, т. 17 от ЗВ, е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на
Районния съд е материално и процесуално неправилно и необосновано. Изложени са
съображения, че: решението на Районния съд е постановено при неизяснена
фактическа обстановка; обжалваното НП е незаконосъобразно; в случая не е
нарушен чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ; нарушението по чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ не
може да бъде санкционирано по чл. 200, ал. 1, т. 17 от ЗВ, която е приложима
при неизпълнението на други норми от ЗВ. Заявено е искане за отмяна на
съдебното решение с произнасяне по същество с решение, с което да се отмени
процесното НП или евентуално делото да се върне за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не
се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,
Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че от жалбоподателя е нарушена
разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ; направил е извод, че административнонаказващият
орган правилно е приложил санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 17 от ЗВ;
счел е, че наложената имуществена санкция е определена законосъобразно.
Решението на Районния съд е валидно и допустимо.
Изводът на Районния съд, че обжалваното НП е законосъобразно, е правилен.
Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
„Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е титуляр на Разрешително №
31510255 / 19.11.2010 г. за водовземане
от подземни води посредством 5 броя съществуващи водовземни съоръжения –
каптирани извори, в землището на с. Бяла паланка, община Твърдица, с цел на
водовземането – за питейно-битово водоснабдяване на с. Бяла паланка и Жълт бряг,
община Твърдица; при извършена на 05.12.2019
г. от служители на БД ИБР проверка във връзка с разрешителното за водовземане е
констатирано, че: за измерването на отнетите и подадени водни маси от каптираните
извори няма монтирани водомерни устройства; към момента на проверката не се
измерват и отчитат отнетите и използвани водни маси от каптираните извори. За
констатираното е съставен Констативен протокол № СЛ 491 от 05.12.2019 г. по
описа на БД ИБР. Установеното при проверката е квалифицирано като
административно нарушение по 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ в съставен срещу
„Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД АУАН № 3 от 06.01.2020 г., връчен
на дружеството чрез упълномощено лице на 07.01.2020 г. Въз основа на съставения
АУАН, на 30.03.2020 г. е издадено процесното НП. В НП е възпроизведено
съдържанието на акта. Прието е от наказващия орган, че от дружеството е
извършено нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ и е приложена
административнонаказателната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 17 от ЗВ.
С оглед установените по делото факти, изводът на
Районния съд, че от жалбоподателя е нарушена разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т.
6 от ЗВ, е правилен. В разпоредбата на
чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ е предвидено, че водоползвателите- титуляри на
разрешителни, имат задължение да измерват
и да водят отчет за изземваните и използваните води. По делото са събрани
доказателства, че титулярят на Разрешителното осъществява водовземане, без да е
установено наличие на водомерни устройства на водоема, от където се насочва
водата за населените места, и без към момента на проверката да се измерват
отнетите и използвани водни маси от каптираните извори. С процесното НП на
търговското дружество – титуляр на разрешителното, е наложена санкция по чл.
200, ал. 1, т. 17 от ЗВ, съгласно която се наказва юридическо лице, което осъществява
водовземане за стопански цели без монтирано измервателно устройство. От
изложеното следва, че имуществената отговорност на жалбоподателя е ангажирана
законосъобразно – на търговското дружество е наложена санкция, за това че
осъществява водовземане без монтирано измервателно устройство, което
представлява неизпълнение на задължението по 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ да измерва изземваните
и използваните води, и като такова осъществява състава на административно
нарушение по 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ.
Като е съобразил изложените обстоятелства и е
потвърдил наказателното постановление, Районният съд е постановил един законосъобразен
съдебен акт. Първоинстанционното решение не страда от пороци, които да обосноват
неговата неправилност. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са
неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
По изложените съображения, решението на Районния съд,
като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260024 от 31.08.2020 г.,
постановено по АНД № 554 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: