Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2025г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и пета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско
дело № 8107 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искове на З.А.Б. солидарно срещу НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ и Б.Н.Б., за присъждане на сумата 269760,28лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени загуби, изразяващи се в разликата
между сумата вложена от ищцата по две депозитни сметки в лева и евро открити
при „Корпоративна търговска банка“ АД /“КТБ“ АД/ и изплатеният от Фонда за
гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ гарантиран депозит от 196000,00лв. и
изплатените разпределени суми съгласно частична сметка за разпределение на
налични суми между кредиторите с приети вземания в размер на 40847,71лв. и
91676,78лв., както и на сумата 10000,00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците за имуществени
и неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на исковете –
17,06,2019г., до окончателното им изплащане, както и сумата 166443,25лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 269760,28лв. и сумата
4605,00лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
10000,00лв., двете начислени за периода от 04,12,2014г., когато е изплатен
гарантирания на ищцата депозит, до датата на предявяване на иска –
17,06,2019г., претърпени в резултат на нарушение правото на Европейският съюз.
В исковата молба ищцата
твърди, че била вложител в „КТБ“ АД по две банкови сметки в лева и евро, при условията
на безсрочен депозит. След обявяване на „КТБ“ АД под специален надзор на
20,06,2014 год. и впоследствие отнемането на лиценза на банката на
06,11,2014год., сумите по банковите и сметки станали „неналични“ като
впоследствие и е изплатена от ФГВБ сума представляваща гарантиран депозит от
196000,00лв. и суми съгласно частични сметки за разпределение в размер на
40847,71лв. и 91676,78лв. Така неизплатена останала исковата сума от
269760,28лв.
Твърди, че са налице
нарушения на правото на ЕС, за които е отговорна държавата, изразяващи се в
следното:
- нарушение на чл. 63, б.
"в",
вр. чл. 62, б.
"а" от Регламент /ЕС/№ 575/2013 поради допуснато от БНБ, чрез
подуправителя на БНБ ръководещ управление "Банков надзор" нарушение с
издаване на заповед № 43011/28,03,2014год., с която е дадено разрешение на КТБ
да включи в капитала си от втори ред сума в размер на левовата равностойност на
35000000евро по договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен
дълг, сключен на 24,03,2014год. между „КТБ“ АД и „ТЦ-ИМЕ“ АД със средства
осигурени от самата банка по договори за кредит от 25,03,2014год;
- нарушение на Директива 2013/36/ЕС -
нетранспонирането й в срок до 31,12,2013год., като съответните промени в
националното законодателство са извършени едва към м. август 2015год., с което
са нарушени изискванията на чл. 4, § 2, 3 и 4 за осигуряване на подходящи
мерки, осигуряващи възможност на компетентните органи да получават необходимата
информация за оценка на изпълнението на § 2, както и да разследват нарушения на
изискванията;
- нарушение на
принципа на защита на оправданите правни очаквания при възникване на условията
по Регламент 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, компетентния
орган за банков надзор да съблюдава ефективно изпълнение на пруденциалните
изисквания на правото на ЕС, в резултат на което интересите на ищеца в
качеството на възложител да са гарантирани;
- нарушения на чл. 17 от хартата на
основните права на ЕС /ХОПЕС/-правото
на собственост-нарушение на легитимното очакване на ищеца да получи вземането
над гарантирания размер на депозитите.
Твърди, че са налице
нарушения на правото на ЕС, за които е отговорна БНБ, изразяващи се в следното:
- допуснато
нарушение, чрез подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков
надзор", чрез издаване на заповед № 43011/28,03,2014год., с която е дадено
разрешение на „КТБ“ АД да включи в капитала си от втори ред сума в размер на
левовата равностойност на 35000000евро по договор за предоставяне на заем под
формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24,03,2014год. между „КТБ“ АД и
„ТЦ-ИМЕ“ АД със средства осигурени от самата банка по договори за кредит от 25,
03, 2014 год. с Д. АД, Т. П. Т. ЕАД, П. АД, Р. И. АД и О. И. АД;
- неизвършена
проверка на източниците за погасяване на кредитите, липса на проверка за
свързаност и за целево усвояване на кредитите, използване на отпуснатите от
банката кредити за увеличение на капитала от втори ред;
- непредприемане на
мерки за преустановяване и санкциониране на нарушения на правото на ЕС.
В отговора на
исковата молба НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ излага становище за
неоснователност на исковете.
Възразява, че
твърденията са за нарушения осъществени от страна на БНБ, за които
законодателният орган не следва да носи отговорност. Дори да се приема да е
налице нарушение, то не е съществено, тъй като забавяне при транспониране на
Директивата в периода от 31,12,2013год. до 11,03,2014 од. не е значително,
както и не е в основата на проблемите на „КТБ“ АД. В този смисъл нарушението не
е явно и сериозно.
Оспорва и наличието
на причинна връзка между нарушението и твърдените вреди. По претенцията за
имуществени вреди излага, че ищецът е получил гарантиран размер на вложенията
си от ФГВБ и суми по разпределение. Възразява и, че не е налице нарушение на
принципа за защита на оправданите правни очаквания и на чл. 17§ 1 от ХОПЕС.
Релевира възражение за изтекла давност по отношение претенцията за обезщетение
за забава.
В отговора на
исковата молба Б.Н.Б. излага становище за неоснователност на исковете.
Възразява, че не е
налице нарушение на правото на ЕС, причинна вързка между действия и бездействия
на ответника и твърдените вреди, и в евентуалност - последните по интензитет и
проявление. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по исковете за
обезщетение за забава.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на производство очертани
с исковата молба, възраженията
на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Рамков
договор за платежни услуги от 13,12,2011г. и Рамков договор за платежни услуги
от 17,12,2011г., между ищцата, в качеството на потребител на платежни услуги и „КТБ“
АД - в несъстоятелност, е са налице облигационни връзки, които урежда
изпълнението на отделни или поредица от платежни операции, разрешени от
потребителя, както и задълженията и условията за воденe от банката на платежни сметки, открити по искане
на потребителя.
С Анекс № 75676 към
Рамков договор за платежни услуги от 13,12,2011г. и Анекс № 90853 към Рамков
договор за платежни услуги от 17,12,2011г., на името на ищцата са открити две
банкови сметки: с IBAN: *** – в лева и в евро - с IBAN: ***, при
условията на преференциален безсрочен депозит.
Видно от банково
удостоверение от 31,05,2017г. , издадено от „КТБ“ АД - в несъстоятелност, към
датата на издаването му на името на ищцата са открити две банкови сметки:
с IBAN: *** – в лева и в евро - с IBAN: ***, при условията на
преференциален безсрочен депозит.
Не е спорно между
страните и от събраните доказателства се установява, че в полза на ищцата са
изплатени суми както следва: изплатеният от ФГВБ гарантиран депозит от
196000,00лв. и изплатени суми съгласно частични сметки за разпределение в
размер на 40847,71лв. и 91676,78лв. Остатъкът или сумата 269760,28лв.,
претендирана като обезщетение за имуществени вреди в настоящото производство,
представлява разликата между сумата внесена от ищцата по двете депозитни сметки
в лева и евро, открити при „КТБ“ АД и
изплатените суми – гарантиран депозит и по частични сметки за разпределение.
Прието е като
доказателство Прессъобщение от 20,06,2014год. на БНБ за получено писмено
уведомление от страна на ръководството на "КТБ" АД, в което информира
за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на
всички видове банкови операции.
С решение № 73 по т.
1 от дневния ред по протокол № 11 от заседание на УС на БНБ от 20,06,2014 год.,
„КТБ“ АД е поставена под специален
надзор за срок от три месеца, назначени са квестори, спряно е изпълнението на
всички задължения на банката за срок от три месеца, като дейността й е
ограничена и й е наложена забрана да извършва всички дейности съгласно лиценза
й за банкова дейност. С решението са отстранени членовете на управителния и
надзорния съвет и са лишени от право на глас за срок от три месеца акционерите,
притежаващи повече от 10 % от капитала на банката.
Прието е като
доказателство съобщение на Европейската комисия от 25,09,2014год., с което се
съобщава за откриване на процедура за нарушение срещу РБългария за неправилното
транспониране на чл. 1, пар. 3 и чл. 10, пар. 1 от
Директива 94/19/ЕО (Директивата относно схемите за
гарантиране на депозити), както и за неспазване на принципа за свободно движение
на капитали съгласно чл. 63 от ДФЕС.
Представена е и
препоръка на Съветът на надзорниците на Европейския банков орган към БНБ и ФГВБ
относно необходимите действия за спазване на Директива 94/19/ЕО. Констатирани са
нарушения на нормите на европейското законодателство, като не е спазен срокът
по чл. 10, пар. 1 от директивата за изплащане на гарантираните вземания - 20
работни дни от установяване на неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1,
пар. 3. Посочено е, че на практика влоговете са станали неналични от момента на
поставяне на банката под специален надзор и е спряно изпълнението на всички
задължения на банката за срок от три месеца на 20,06.2014год., като
неналичността на депозитите не е била надлежно обявена от българските органи.
С решение от
06.11.2014г., на осн. чл. 36, вр. чл. 103, ал. 2, т.
25 и чл. 151 от ЗКИ, Управителният съвет
на БНБ отнема лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД, като е
прието да бъде подадено искане за откриване на производство по несъстоятелност
по отношение на банката.
На съда е служебно
известно, че с решение № 664 от 22,04,2015г. по т.д.н. № 7549/2014 г. на СГС,
VI - 4 състав е обявена неплатежоспособността на банката, открито е
производство по несъстоятелност и тя е обявена в несъстоятелност.
Приет е като
доказателство Одитен доклад № 115 за извършен одит на изпълнението
"Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от Българска Н.
Б. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014г.", приет с Решение № 171 от
28,10,2015год. на Сметната палата /. В т. 3. 8. на заключителната му част е
констатирано, че липсата на проверка на източниците за погасяване на кредитите,
наред с липсата или неадекватната проверка за свързаност и за целевото
усвояване на кредитите, не позволява да бъдат установени допуснати нередности,
в т. ч. използване на отпуснатите от банката кредити за увеличение на капитала
от втори ред на банката, което е изрично забранено с влизането в сила на Регламент 575/2013, като тези пропуски
са индикатор за съществени слабости в контролния механизъм в управление
"Банков надзор".
От показанията на
свидетеля А.Т.Б.– съпруг на ищцата се установява, че е в брак със същата от
1971г. Ищцата имала две сметки в „КТБ“ АД – една в лева и една в евро, с обща
сума по тях около 400000,00лв. Банката била по скандален начин съборена и след
това ищцата не можела да разполага със средствата си. На много късен етап част
от парите били възстановени. Ищцата научила от медиите за проблема с банката в
присъствие на свидетеля. След това тя била в шок. Страхувала се, чувствала се
объркана, чувствала ужас и притеснение. Получавала припадъци, вдигала кръвно и
не можела да спи, имала световъртежи и пиела силни лекарства. Поведението и се
променило коренно. Станала избухлива, затворена, изпадала в кризи, променила
отношението си към децата. Имали планове с тези пари да построят къща. Това
били спестяванията на ищцата за цяло живот, които спечелила, като работела в
белгийска фирма като специалист конструктор, с много добра заплата
При така установеното
съдът формира следните правни изводи:
Компетентен съд и
приложим процесуален ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от
нарушение правото на ЕС понастоящем е разрешен с чл. 2в от ЗОДОВ, приет със ЗИД на
ЗОДОВ, обн. ДВ бр. 94/2019г., но съобразно § 6 е приложим за исковите молби
подадени след влизането му в сила. По отношение заварените производства,
каквото е настоящото, образувано на 19,06,2019год., приложим общия ред като по
отношение на дължими държавни такси и разноски следва да се приложи реда на
ЗОДОВ.
Принципът за
отговорност на държавата е утвърден в съдебната практика на Съда на ЕС, а
именно в решение на Съда ЕС от 19 ноември 1991 год. Francovich и др. – С-6/90 и С-9/90 ЕU: С: 1991:
428/, в което се приема да е присъщ на системата на договора. В рамките на
производството по ангажиране на отговорността на държавата за вреди от
нарушение на правото на съюза държавата следва да се разглежда като единен
субект, независимо от характера и функциите и органа в основата на нарушението,
т.е. дали е извършено от орган на
законодателна, изпълнителна или съдебната власт. Ирелавантно е и
обстоятелството дали длъжностните лица, на които е възложено упражняване на
властнически правомощия са освободени от отговорност. / решение от 5 март 1996
год. Brasserie du pecheur и Factortame С-46/93 и С-48/93 EU: С: 1996:
76/.
Относно пасивната
процесуална легитимация, съдът намира следното.
Твърденията на ищеца
обосновават пасивната процесуална легитимация по исковата претенция. В
конкретния случай се твърди нарушение от страна на Държавата на общностното
право, в резултат на дейността на законодателната власт, чрез нетранспониране
на Директива 2013/36/ЕС в срок до 31,
12, 2013 год. като съответните промени са извършени едва към м. август 2015
год., с което са нарушени изискванията на чл. 4§ 2, 3 и 4 за осигуряване на
подходящи мерки, осигуряващи възможност на компетентните органи да получат
необходимата информация за оценка на изпълнението на § 2, както и да разследват
нарушенията. Отговорността на БНБ се обосновава с издаване на Заповед БНБ-43011/28,03,2014
год., с която подуправителят на БНБ е разрешил на КТБ да включи в капитала си
от втори ред сума в размер на левовата равностойност на 35 милиона евро,
привлечена по силата на договор за предоставяне на заем под формата на подчинен
срочен дълг, сключен на 24,03,2014год. между Банката /като заемател/ и „ТЦ-ИМЕ“
АД/заемодател/, финансирайки непряко плащанията към самата банка, извършени от
заемодателя „ТЦ-ИМЕ“ АД със средства осигурени от самата нея по пет договора за
кредит от 25,03,2014год. с „Дунарит“ АД, „Търговски парк Тракия“ ЕАД,
„Планасат“ АД, „Равас инвест“ АД и „Оптима интертрейд“ АД, , с което е
нарушен Регламент 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС. Изложените
твърдения обосновават съпричиняване на вредите за ищеца, макар и с отделни
деяние на ответниците, поради което се претендира солидарното им осъждане в
качеството им на процесуални субституенти.
Предявените искове са
с правно основание чл 4, § 3 от ДФЕС.
Условията за
ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни
субекти от нарушения на правото на Съюза, са следните:
1/ нарушената правна
норма на Съюза да е свързана с предоставянето на права на частноправните
субекти;
2/ нарушението на
нормата да е достатъчно съществено;
3/ имуществена и
неимуществена вреда за ищеца;
4/ наличие на пряка
причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните
субекти вреда ( в този смисъл решение от 28 юли 2016 г., T., C
168/15,
EU: C: 2016: 602, т. 22).
Държавата като страна
членка на ЕС е адресат на задължението за транспониране на Директива 2013/36/ЕС на ЕП и на
Съвета от 26 юни 2013г. относно достъпа до осъществяването на дейност от
кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните
институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна
на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО. Съгласно чл.
162 от същата до 31 декември 2013г. държавите членки приемат и публикуват
законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за
спазването на директива като прилагат тези разпоредби от 31 декември 2013г. Не
се спори видно от становището на ответника НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ заявено в отговора на исковата молба, че директивата да е транспонирана с ДВ, бр.
27/24,03,2014год. със ЗИД на Закона за кредитните институции, като се
създава ал. 2, съгласно която БНБ е компетентен орган в РБългария за
упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, параграф 1,
т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
26 юни 2013г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и
инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 176/1 от
27 юни 2013г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 575/2013". С
транспонирането на директивата са предвидени допълнителни разпоредби по
отношение на правомощията на БНБ за упражняване на банков надзор върху
дейността на банките с цел поддържане на стабилността на банковата система и
въвеждане на изискванията на Регламент /ЕС/ № 575/2013.
В изпълнение на
задължението си съгласно чл. 288 от ДФЕС ответникът
твърди да е предприел необходимите законодателни промени, предоставил
"дискреционна административна власт" на БНБ при регламентиране на
административните процедури и при разпределяне на функциите на отделните звена,
с цел транспониране на директивата и постигане на резултата, предвид което не е
налице нарушение. Настоящият състав намира възражението в този смисъл да е
неоснователно. На първо място нетранспонирането в срок е безспорно нарушение на
задължението на адресата за спазване на срок до 31,12,2013год.
Спорно е дали
нарушението отговаря на изискването за "достатъчно съществено". За
преценка на същото съобразно разясненията на Съда на ЕС в решение от
24,09,1998год. Brinkmann Tabakfrabriken С-319/96, т. 28, е посочено,
че непредприемането на мерки за транспониране в срок, доколкото е очевидно,
покрива критериите за същественост. В този случай държавите членки не
разполагат със свобода на преценка, за разлика от това доколко директивата
правилно е транспонирана в националното законодателство.
Съдът намира, че не е
налице третия изискуем елемент от фактическия състав за ангажиране на
отговорността на държавата, а именно: наличие на пряка причинно-следствена
връзка между нарушението и вредите за ищеца. Твърдението на ищеца е, че при
транспониране на директивата в срок, за него не би възникнало право на
обезщетение се обосновава с това, че би била създадена достатъчно ефективна
система на упражняване на банков надзор, която би осуетила задействане на
механизма на системата за гарантиране на вложенията в банките. Твърдяната от
ищеца вреда - невъзможността да получи не само гарантирания размер на
вложенията, но и цялата вложена сума по договорите с „КТБ“ АД, не е пряко
обусловен от своевременното транспониране на директивата в срок, поради което съдът намира исковата
претенция за неоснователна.
По отношение на
исковата претенция за извършено нарушение на правото на ЕС, по конкретно
на чл. 63, б.
"в",
вр. чл. 62, б.
"а" от Регламент /ЕС/№ 575/2013, посредством издаването на Заповед №
БНБ-43011/28,03,2014год., с което е дадено разрешение на „КТБ“ АД да включи в
капитала си от втори ред сума, съдът намира следното:
Съдържанието на
одитния доклад приложен по делото за изпълнение на "Ефективност и
ефикасност на банковия надзор осъществяван от БНБ за периода от 01,01,2012г до
31,12,2014год." сочи на това за периода да не са осигурени необходимите
предпоставки за ефективно изпълнение на дейността на банковия надзор. Налице е
концентрация на почти всички правомощия, компетентности и отговорности на
банковия надзор в подуправителя на БНБ, ръководещ управление "банков
надзор", което само по себе си поражда риск от неефективност на надзорната
дейност, поради което не е в състояние да поддържа стабилността на банковата система
и защита на интересите на вложителите, поради невъзможност своевременно да се
установят проблемите на кредитните институции и да се предприемат адекватни
мерки за тяхното предотвратяване.
В тази връзка следва
да се отбележи, че задължението за обезщетяване на вреди на частноправни
субекти не може да бъде поставено в зависимост от понятието за виновно
поведение, което излиза извън обхвата на условието "достатъчно
съществено" нарушение на правото на съюза. Ето защо отговорността на Б.Н.Б.
не може да се преценява, с оглед условията предвидени в ЗКИ, предвиждащи отговорност само при умишлени
действия- чл. 79, ал. 8 от ЗКИ, както и от
предварителна отмяна на адм. акт, от който е настъпила вредата. В практиката на съда на ЕС е прието, че
принципно предварителната отмяна на акта, от който е настъпила вредата да не
противоречи на принципа на ефективност, но това задължение може да затрудни
прекомерно получаването на обезщетение за вредите причинени от нарушение на
правото на съюза, ако на практика няма възможност за такава отмяна или същата е
силно ограничена /Решение на съда на ЕС от 04,10,2018год. по дело С-571/16/, което съдът намира
да е налице при евентуално атакуване на заповед на подуправителя на Б.Н.Б. от
частноправен субект, който не е адресат на акта. Законосъобразността или не на акта, респективно на действието или
бездействието на административния орган е относимо към преценката за достатъчно
съществено нарушение на правото на Съюза.
По делото не са
ангажирани доказателства как издадената заповед, дори да се приеме, че е в
нарушение на чл. 63, б.
"в",
вр. чл. 62, б.
"а" от регламент 575/2013 год., за което липсват конкретни
доказателства, пряко е повлияла на правото на ищеца да получи обезщетение. Няма
данни относно това как цитираната заповед е повлияла на ликвидността на „КТБ“
АД, респективно невъзможността да изпълни свои ликвидни задължения спрямо вложителите, спрямо отнемането на
лиценза на банката, довело до получаване на гарантирания депозит за ищеца.
От друга страна общо
констатираните нарушения при упражняване на ефективността на банковия надзор не
обосновават пряка причинно-следствена връзка с твърдените вреди за ищеца.
Съдът намира за
неоснователни и твърденията за наличие на нарушение на принципа на оправданите
правни очаквания. Легитимното очакване на ищцата е обусловено от това да може
да разполага с вложените в банкова институция средства. Неупражняването на
ефективен надзор, в частност върху „КТБ“ АД не е в пряка причинно –следствена
връзка с твърдените вреди, а с начина на управление на дейността от конкретни
лица. Извод в противна насока не може да се обоснове и от рамката заложена
в чл. 17 от Хартата на
основните права на ЕС, и
по специално правото на притежание, респективно очакването на ищеца да
разполага със собствените си средства по вложенията. Причинно-следствената
връзка не е налице, доколкото ищецът сам е обосновал избор за банкова
институция, на която да довери вложенията си, а от друга страна е ясен
законовия механизъм при евентуална неналичност на средствата, чрез задействане
на механизма за гарантиране на влоговете в банките, предвиждащ гарантиран
размер подлежащ на компенсация. Възникналото вземане срещу „КТБ“ АД е и
законовия механизъм в производството по несъстоятелност, предоставящ възможност
на кредиторите да се удовлетворят от
имуществото на банката. Директивата 94/19/ЕО на ЕП и на
съвета от 30,05,1994год. относно схемите за гарантиране на депозити изменена с
Директива 2009/14/ЕО на ЕП и Съвета от 11,03,2009год., трябва да се
тълкува в смисъл, че предвиденото право на вложителя да получи компенсация
обхваща единствено изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на
неналичните депозити на този вложител до размера определен в чл. 7, § 1а от
Директивата изменена с Директива 2009/14, след като се
установи неналичност на държаните от кредитната институция депозити. Правото на
вложителя по чл. 7, т. 6 от директивата не дава основание да се счита, че
вложителят има право на обезщетение за вредата причинена поради забавеното
плащане на гарантирания размер на всички негови депозити или поради
недостатъчен надзор от страна на националните компетентни органи над кредитната
институция, чиито депозит са станали неналични/ в този смисъл решение на СЕС от 25, 03, 2021 год.
по дело С-501/18/.
По претенцията за
неимуществени вреди съдът намира следното:
Съдът цени
показанията на свидетеля Байкушев при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра
изцяло, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства по делото. Въз
основа тях приема, че като научила за проблема с банката и, че няма да може да
разполага със средствата си ищцата е изживяла притеснение, страх и несигурност
за бъдещето. Станала избухлива, затворена, променила отношението към близките
си. Въз основа тях приема, че ищцата е изживяла твърдените отрицателни емоции и
негативно влияние върху психиката, но причина за тях е невъзможността да
разполага със средствата си поради поставяне на банката под специален надзор.
Твърдението, че са резултат от
нетранспониране на директивата в срок от НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РБЪЛГАРИЯ
или в резултат на издадената заповед от
28,03,2014год. от Б.Н.Б., или в резултат на липсата на ефективен банков надзор
от страна на ответника. Поради изложеното съдът приема, че ищецът не е
установил главно и пълно наличието на пряка причинна връзка между поведението
на ответника и твърдените неимуществени вреди. Затова исковата претенция за
неимуществени вреди е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Поради установената
неоснователност на претенциите по главните искове, неоснователни са и заявените
акцесорни претенции за обезщетение за забава върху главниците за имуществени и
неимуществени вреди.
С оглед
неоснователност на предявените искове безпредметно е обсъждането на
релевираните от ответниците възражения за давност.
По разноските:
Съобразно изхода от
спора разноски се дължат в полза на ответниците. Претенциите са за присъждане
на разноски за защита от юрисконсулт, които съдът определя на по 450,00лв. за
всеки от ответниците.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на З.А.Б.,
ЕГН**********, със съдебен адрес: ***, „Делови Център Пловдив“, ет. *******,
мл.адв. Т.Е., предявени солидарно срещу НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
адрес: гр.София, пл. „Народно събрание“ № 2, и Б.Н.Б., адрес: гр.София, 1000,
пл. „Княз Александър I“ № 1, за присъждане на сумата 269760,28 /двеста
шестдесет и девет хиляди, седемстотин и шестдесет, 0.28/лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени загуби, изразяващи се в разликата
между размера на вложената от ищцата сума по две депозитни сметки в лева и евро
открити при „Корпоративна търговска банка“ АД и изплатеният от Фонда за
гарантиране на влоговете в банките гарантиран депозит от 196000,00лв. и
изплатените разпределени суми съгласно частични сметки за разпределение на
налични суми между кредиторите с приети вземания в размер на 40847,71лв. и
91676,78лв., както и на сумата 10000,00 /десет хиляди/лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците
за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на
исковете – 17,06,2019г., до окончателното им изплащане, както и за присъждане
на сумата 166443,25 /сто шестдесет и шест хиляди четиристотин четирдесет и три,
0.25/лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 269760,28лв.
и сумата 4605,00 /четири хиляди шестстотин и пет/лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 10000,00лв., двете начислени за
периода от 04,12,2014г., когато е изплатен гарантирания на ищцата депозит, до
датата на предявяване на иска – 17,06,2019г., претърпени в резултат на
нарушение правото на Европейският съюз.
ОСЪЖДА З.А.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, „Делови Център Пловдив“, ет. *******, мл.адв. Т.Е., ДА
ЗАПЛАТИ на НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, адрес: гр.София, пл.
„Народно събрание“ № 2, сумата 450,00 /четиристотин и петдесет/лв., представляващи
сторените в производството съдебни разноски за защита от юрисконсулт.
ОСЪЖДА З.А.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, „Делови Център Пловдив“, ет. *******, мл.адв. Т.Е., ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Н.Б., адрес: гр.София, 1000, пл. „Княз Александър I“ № 1, сумата
450,00 /четиристотин и петдесет/лв., представляващи сторените в производството
съдебни разноски за защита от юрисконсулт.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред САС, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: