№ 1990
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330203339 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 20-1030-
000780/12.02.2021 г. на ** група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, с което на П. М. Я., ЕГН **********, с адрес **** е наложена глоба
в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР са отнети 6 контролни точки.
Жалбоподателят в жалбата излага бланкетни възражения за
неизясняване на фактическите обстоятелства и тъй като не било посочена
категорията на превозното средство, нарушителят бил възпрепятстван да
разбере в какво е обвинен, липсвало съответствие между фактическите
обстоятелства и правна квалификация.
Страната редовно призована, не се явява представлява се в съдебно
заседание от адв. З., който в писмено становище моли да се отмени
процесното наказателно постановление, поради допуснатите съществени
процесуални нарушения.
Въззиваемата страна сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив, не
изпращат представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по
преписката твърдят законосъобразност на акта и съставянето му като
съобразено с процесуалните правила.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоопределения срок, от
1
процесуално легитимирана страна, която има право на жалба, поради което
съдът намира, че същата е редовна и допустима.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 23.01.2021 г. около 12:20 ч. жалбоподателят управлявал лек
автомобил Опел Корса с рег. № ***, собственост на И. С. З., в гр. Раковски на
ул. „Георги С. Раковски“. Срещу № 167 служебните си задължения по
контрол на движението изпълнявали свид. Г.П. и свид. Д.Ж., които спрели за
проверка водача на процесния автомобил. Установили че водачът на
автомобила – П. М. Я. го управлява без поставен обезопасителен колан. Свид.
П. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с
бланков № 978776 от 23.01.2021 г., и го връчил на нарушителя.
На базата на съставения от АУАН било издадено процесното
наказателно постановление и нарушителят бил наказан съответно за
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП с глоба в размер на 50 лв и на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР му били отнети 6 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се доказва частично от показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта, които заявяват, че поддържат
констатираното в АУАН, изясняват механизма на установяване на този вид
нарушения и мястото където същото е било констатирано. За изясняване на
фактите съдът се базира и на писмените доказателства АУАН, справка за
нарушител/водач и Заповеди рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. и рег. № 8121з-
825/19.07.2019 г.
Действително актосъставителя и свидетеля по акта сочат, че не се сещат
за конкретния случай, но по фактическата обстановка не се спори и тъй като
нито се въведоха оспорвания на фактите, нито има доказателства, които да
оборват констатациите в акта, като се изяснява принципно механизма на
установяване на този вид нарушения, съдът отчете презумптивната
доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал.2 от ЗДвП.
Не се установиха противоречия между доказателствата, включително
гласни и писмени като същите са еднопосочни и взаимнодопълващи се.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
който да са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Съдът намира за неоснователно въведеното възражение, че поради
непосочване на категорията на МПС, на жалбоподателя било нарушено
правото на защита да разбере в какво точно нарушение бил обвинен.
Категорията на МПС е определена от закона чл. 149 , ал. 1 от ЗДвП, същата
не подлежи на доказване ако е индивидуализиран автомобилът управляван от
нарушителя. Видно от АУАН, в същия е посочено подробно, че нарушителят
управлява лек автомобил ОПЕЛ КОРСА, с рег.№ ***. Същото е посочено и в
Наказателно постановление № 21-1030-000780 от 12.02.2021 г. на ** група
Пътна полиция, към ОДМВР - Пловдив. Ето защо според настоящата
2
инстанция управляваният от наказания лек автомобил е индивидуализиран в
достатъчна степен както в АУАН, така и в НП.
Отделно конкретната категория МПС не е между елементите на
фактическия състав, т.е. не е съставомерен елемент за административно
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма - Водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и
N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. Ето защо без значение е коя
конкретно категория е управляваният лек автомобил.
Не се споделя от настоящия състав на съда възражението на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до
опорочаване на процедурата по издаване на наказателното постановление и
АУАН. Всички елементи на фактическия състав на нарушението са подробно
описани.
Извършените нарушения са описани недвусмислено и изчерпателно в
унисон с ангажираната административно наказателна норма и правилото за
поведение.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от
компетентно лице по представената заповед № 8121з -515/ 14.05.2018 г., т.
1.3, като компетентността не се оспорва, при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна
квалификация на установените нарушения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед№ 8121з -515/ 14.05.2018 г.,
т. 2.11, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е
инструктивният срок по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване
на правото на защита на наказаното лице.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които са извършени), като се
преповтарят констатациите в АУАН без да се излиза от очертаните с акта
факти. Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за управление на МПС, без поставяне
на обезопасителен колан.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 137а, ал. 1, от ЗДвП. Посочените
норми гласят, че регистрираните моторни превозни средства подлежат на
3
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност, както и че водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани.
От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил
всички съставомерни признаци на нарушенията.
Установява, се че П. М. Я. като водач на МПС на 23.01.2021 г. около
12:20 часа в гр. Раковски, на ул. „Георги С. Раковски“, срещу № 167, е
управлявал собствения на И. З., автомобил Опел Корса, с рег. № ***, като не
бил поставил обезопасителния си колан. Именно това е поводът да се
ангажира административнонаказателната му отговорност. Жалбоподателят не
е съобразил правилата на ЗДвП, като по време на движение не е използвал и
поставил обезопасителния колан, с който е бил оборудван. Посочените в НП
правила за поведение имат за цел да се гарантират живота и здравето на
всички участници в движението, както и да се предотвратят настъпване на
ПТП та с фатални последици.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да постави
обезопасителен колан може да доведе до настъпване на общественоопасни
последици – за живота и здравето на самия него. Затова съдът намира, че
деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, която предвижда при
нарушение на правилото по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП нарушителят да се наказва
с глоба в размер на 50 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното
спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН,
като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като не се разкриват белези на по-ниска обществена опасност в сравнение
с други случаи, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно
нарушение. Личността на дееца също не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, видно от множеството нарушения на ЗДвП,посочени в
справката нарушител/водач. Наказанието е точно определено, а не в
определени граници. Размерите на наложените глоби са фиксирани от
законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда и се приемат за
правилно определени. Правилно е приложена и Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР където в чл. 6, ал. 1 т. 9, е предвидено че за неизпълние
на задължението за използване на предпазен колан се отнемат 6 контролни
точки, от първоначално предвидените 39.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и
4
законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 20-1030-
000780/12.02.2021 г. на ** група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, с което на П. М. Я., ЕГН **********, с адрес **** е наложена глоба
в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР са отнети 6 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5