РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Силистра, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело
№ 20253400500445 по описа за 2025 година
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от Г. С. З. против Решение №
399/18.06.2025 г. по гр.д.№ 442/2024г. по описа на СРС, в частта, с която съдът е
ВЪЗЛОЖИЛ В ДЯЛ на Ф. М. Ш., на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, следният имот:
едноетажна жилищна сграда е площ от 78 кв.м. и пристройка, долепена до югоизточната
фасада с площ от 30 кв.м., които представляват самостоятелно жилище с обща площ от 108
кв.м., заедно с 48,23% идеални части от поземленият имот, в който е построена жилищната
сграда - имот № 601.0436 (шестстотин и едно, точка нула, четиристотин тридесет и шест) с
площ от 1528 кв.м. (хиляда петстотин двадесет и осем кв.м.), за който е отреден УИИ XIX
(деветнадесети), пл. № 436 (четиристотин тридесет и шест), кв. 52 (петдесет и две) по плана
на с. Искра, общ. Ситово, одобрен със заповед № 168 от 20.09.2007 г. на кмета на Община
Ситово, при съседи на имота: улица, УПИ XVI11 — 440, УПИ VIII — 438, УПИ VII - 437,
УПИ VI - 434 и УПИ XX - 435 и 48,23% идеални части от стопанските постройки в имота.
Жалбоподателят счита, че така постановеното решение в частта, в която съдът е
възложил на ответницата в дял жилищна сграда с обща площ 108 кв. м. и ид.ч. от дворното
място е недопустимо, поради което моли въззивната инстанция да го обезсили в тази част,
като върне делото за ново разглеждане в тази част отдруг състав на РС Силистра. В условие
на евентуалност моли съда решението в частта, с която е възложено на ответницата в дял
на жилищна сграда с обща площ 108 кв.м. да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, като не предлага съдържание въззивния съдебен акт на мястото на
отменения. В с.з. пред тази инстанция не се явява представител. Адв. А. И., процесуален
представител на жалбоподателя Г. С. З., е изпратила молба, с която заявява, че няма да
присъства, тъй като е служебно ангажирана и представя изложение, което представлява
писмена защита, с което поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане
на деловодни разноски.
1
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Ф. М. Ш. и С. С. З.,
чрез адв. С. М. от ШАК, с който изразяват становище, че решението на първоинстанционния
съд в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, поради което жалбата против
същото следва да се отхвърли,като неоснователна.Претендират присъждане на разноски.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е предявена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и при спазени процесуални изисквания на чл.258 и сл. ГПК , поради което е допустима.
С решение №161 от 25.03.2022 г. по ГД №20213420101012 съдът е допуснал
извършването на делба между страните по настоящото дело Ф. М. Ш. с ЕГН ********** от
с. Искра, общ. Ситово, обл. Силистра, ул. „Златна нива“ № 29, Г. С. З. с ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. „Велико Търново“ № 37 и С. С. З. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул.
„Генерал Столетов“ № 27, вх. 1, ет. 4, ап. 16 по отношение на следния недвижим имот: имот
№ 601.0436 (шестстотин и едно, точка нула, четиристотин тридесет и шест) с площ от 1528
кв.м. (хиляда петстотин двадесет и осем кв.м.), за който е отреден УПИ XIX (деветнадесети),
пл. № 436 (четиристотин тридесет и шест), кв. 52 (петдесет и две) по плана на с. Искра, общ.
Ситово, одобрен със заповед № 168 от 20.09.2007 г. на кмета на Община Ситово заедно с
построените в имота едноетажна жилищна сграда с площ от 78 кв.м. и пристройка, долепена
до югоизточната фасада с площ от 30 кв.м., които представляват самостоятелно жилище с
обща площ от 108 кв.м., състоящо се от входно антре, дневна, кухня, 3 спални и санитарен
възел веранда, а на подземно ниво - маза с външен вход, пристройка, долепена до първата
пристройка, представляваща самостоятелно жилище с площ от 46 кв., състоящо се от входно
антре, дневна - спалня, кухня и санитарен възел, както и стопанските постройки в имота,
при съседи на имота: улица, УПИ XVIII -440, УПИ VIII - 438, УПИ VII - 437, УПИ VI - 434 и
УПИ XX - 435, при квоти:
-по отношение на пристройка, представляваща самостоятелно жилище с площ от
46 кв., състоящо се от входно антре, дневна - спалня, кухня и санитарен възел - 4/6 ид.ч. за
Ф. М. Ш. и по 1/6 ид.ч. за Г. С. З. и С. С. З. и
-по отношение на имота и останалите сгради - по 1/3 ид.ч. за всеки от
съделителите Ф. М. Ш., Г. С. З. и С. С. З..
Понастоящем делото е във фазата на възлагането и сметките, но тъй като
първоначално постановеното решение №51/01.02.2023г. по гр. дело № 1012/2021 г. на СсРС
по тези въпроси е било обезсилено в частта, с която В ДЯЛ на Ф. Ш. Е ВЪЗЛОЖЕНА, на
основание чл. 349, ал. 1 ГПК, пристройка, представляваща самостоятелно жилище с площ от
46 кв. м, изградена в имот № 601.0436, с площ от 1528 кв.м. (хиляда петстотин двадесет и
осем кв.м.), за който е отреден УПИ XIX (деветнадесети), пл. № 436 (четиристотин тридесет
и шест), кв. 52 (петдесет и две) по плана на с. Искра, общ. Ситово, одобрен със заповед №
168 от 20.09.2007 г. на кмета на Община Ситово, при съседи на имота: улица, УПИ XVIII –
440, УПИ VIII – 438, УПИ VII – 437, УПИ VI – 434 и УПИ XX – 435. Ф.Ш. е осъдена да
заплати на С. С. З. и Г. С. З. парично уравнение на дяла в размер на 2400 лева- за всеки от
тях., както и в частта, с която На ПУБЛИЧНА ПРОДАН е изнесен имот № 601.0436 с площ
от 1528 кв.м. (хиляда петстотин двадесет и осем кв.м.), за който е отреден УПИ XIX
(деветнадесети), пл. № 436 (четиристотин тридесет и шест), кв. 52 (петдесет и две) по плана
на с. Искра, общ. Ситово, одобрен със заповед № 168 от 20.09.2007 г. на кмета на Община
Ситово, заедно с построените в имота едноетажна жилищна сграда с площ от 78 кв.м. и
пристройка, долепена до югоизточната фасада с площ от 30 кв.м., които представляват
самостоятелно жилище с обща площ от 108 кв.м., както и стопанските постройки в имота,
при съседи на имота: улица, УПИ XVIII – 440, УПИ VIII – 438, УПИ VII –437, УПИ VI – 434
и УПИ XX – 435, като делото е ВЪРНАТО за ново разглеждане, в тези му части, от друг
състав на РС-Силистра, поради произнасяне по непредявен иск, понастоящем предмет на
въззивно обжалване е решение № 399/18.06.2025 г. , постановено по новообразуваното след
2
обезсилването на първоначалното решение, посочено по горе , гр.д.№ 442/2024г. по описа
на СРС.
Още при първоначалното разглеждане на делото във втората фаза е назначена
СТЕ, която определя, че в имота има две самостоятелни сгради, долепени една за друга,
едната от които в размер на 108 кв.м., а другата в размер на 46 кв.м.,двете отговарящи на
условието за самостоятелно жилище. В първото по делото заседание след допускане на
делбата от РС съделителката Ф. М. Ш. е направила искане за възлагане на процесния имот
поради обстоятелството, че при откриване на наследството е живяла в него и не притежава
друго жилище. Правилно РС е съобразил, че в тази фаза на производството да се прави
преценка доколко отговарят на изискванията за самостоятелно жилище допуснатите до
делба сгради е недопустимо, тъй като решението по първата фаза от делбата е влязло в сила
и е задължително за съда и страните на следващите етапи от делбеното производство.
И при двете разглеждания на делото съдът е пропуснал да съобрази, че при
наличие на две самостоятелни жилища и дворно място с площ повече от 1500 кв.м.
очевидно не става въпрос за хоризонтална етажна собственост. При анализ на относимите
факти следва да се изясни още в началото, че понятието „хоризонтална етажна собственост“
намира обосновка единствено в съдебната практика и то по повод неподеляемостта на земя,
върху която са изградени няколко сгради, притежавани в индивидуална собственост. А
хипотезата може да се приравни на отношенията в етажната собственост - собствениците на
отделни самостоятелни обекти в сградата са съсобственици на общите части на сградата, но
съсобствеността върху тях не може да бъде делена съгласно чл. 38, ал. 3 от Закона 3а
собствеността. Делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с
обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена (реш. № 87/ 2011 г., ВКС,
постановено в производство по чл. 290 ГПК). Текстът на чл. 38, ал. l ЗС (при сгради, в които
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички
собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът и т.н.) има предвид
вертикална етажна собственост - т.е. сграда с няколко самостоятелни обекта, които имат
различни собственици. В съдебната практика правилата на чл. 38. ал. 1 и ал. 3 ЗС се
прилагат и за т.нар. „хоризонтална етажна собственост", при която в съсобствено дворно
място има две или повече сгради и собствеността на които не принадлежи на всички
съсобственици на парцела. Приема се, че в тези случаи дворното място също представлява
обща част и не подлежи на делба поради предназначението му и поради разпоредбата на чл.
38, ал. з от ЗС. В този смисъл са ППВС № 4/ 1964 г.; ППВС № 2/ 1982 г.; решения на ВКС
под № 393/ 2009 г., № 192/ 2014 г., № 192/ 2013 2. и др.
Изключение от този принцип е случаят, при който самото дворно място е делимо
според строителните правила и норми, като за всяка от сградите може да се обособи
самостоятелен урегулиран поземлен имот - решение № 504/ 1996 г. ВС. Точно такъв е
настоящия случай, тъй като дворното място е с площ повече от 1500 кв. м., а съгласно чл.
19, ал.1, т.4 от ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване,
свободно или свързано в два имота, се спазват следните размери в селата или частите от тях
с преобладаващ равнинен терен - най-малко 16 м лице и 500 кв.м повърхност, а при
специфични теренни и стопански условия, както и на главни улици - най-малко 14 м лице и
300 кв.м повърхност. Очевидно е, че има вероятност от прилежащия терен да се обособят
два самостоятелни имота към всяка къща, което следва да се съобрази и с възможностите за
излаз на улица и други специфики на терена и сградите, ако има такива.
Ето защо, възприетото от РС в обжалваното решение, че в случая се касае за
хоризонтална етажна собственост и възприетия подход теренът да се възложи в идеални
части, е незаконосъобразен. При хоризонталната етажна собственост теренът не се дели, още
по – малко в проценти, а въпросът се решава по правилата на спор за разпределение на
ползването, ако у страните няма воля за доброволно уреждане на отношенията. Отделно от
3
това, направеното искане за възлагане от съделителката Ф. Ш. е недопустимо – същата
желае само къщата, а при терен, който дава възможност за обособяване на парцел такова
искане е недопустимо, поради което и не следва да се уважава.
Предвид гореизложеното ОС счита, че в случая не се касае за произнасяне по
непредявен иск, тъй като направеното възлагане на терена в проценти между двата имота е
възприето от РС в рамките на хоризонталната етажна собственост, която счита, че има. За да
се възприеме този подход, обаче, следва , на първо място да се изследва въпросът за това
доколко теренът е с такава площ и разположение, че може единствено да обслужва двете
индивидуални сгради, допуснати до делба или от него могат да се обособят два
самостоятелни парцела с жилищна сграда, отговарящи на правилата и нормите на ЗУТ.
От приложената скица е видно, че имотът в сегашния си вид има излаз само на
една улица и то в тясната си част, което, вероятно би затруднило обособяването на два
парцела. Наред с това, съделителката Ф. Ш. не желае възлагане на терен, а единствено на
една от самостоятелните сгради, допуснати до делба, което е недопустимо, поради което
следва целият имот да бъде изнесен на публична продан, като в този смисъл следва да бъде
отменено решението на РС в обжалваните части и постановено ново,с което целият делбен
имот се изнесе на публична продан поради липса на валидно искане за възлагане, както и
поради липса на данни за обособяване на два имота. При това разрешение на втората фаза от
делбата обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която са присъдени в тежест
на страните суми за уравнение на дяловете им в резултат ан постановеното възлагане.
Решението в частта,с която са присъдени ДТ и разноски не е обжалвано, няма
причина то да бъде променяно то тази инстанция с оглед частичната му отмяна.
Въззивникът претендира разноски, които възлизат на 2850 лв. за адв.
възнагражсдение и 300 лв. за ДТ пред въззивиня съд. Въззиваемите са направили
възражение за прекомерност, като считат, че сума над 1000 лв. за адв. възнаграждение не
отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Съгласно чл. 7, ал.2, т.3 от
НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА
(ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 14 ОТ 2025 Г.), размерът на адв. възнаграждение спрямо материалния
интерес на въззивника по това дело – 15 016,67 лв. съобразно критериите, предвидени в тази
наредба е 1751 лв. Сумата от 2850 лв. е съобразена с фактическата и правна сложност по
делото, което е за делба във фазата на възлагането и се гледа втори път след обезсилване на
първоначалното първоинстанционно решение от предишен състав на настоящия въззивен
съд. Съдът не намира основание за намаляване на размера на заплатеното адв.
възнаграждение от въззивника при присъждане на разноските в тежест на въззиваемите.
Същите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия по 1575 лв., равняващи се на
половината от внесените от него суми за ДТ и хонорар на процесуалния представител.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 399/18.06.2025 г. по гр.д.№ 442/2024г. по описа на СРС, в
частта, с която съдът е ВЪЗЛОЖИЛ В ДЯЛ на Ф. М. Ш., на основание чл. 349, ал. 2 ГПК,
следният имот: едноетажна жилищна сграда е площ от 78 кв.м. и пристройка, долепена до
югоизточната фасада с площ от 30 кв.м., които представляват самостоятелно жилище с обща
площ от 108 кв.м., заедно с 48,23% идеални части от поземленият имот, в който е построена
жилищната сграда - имот № 601.0436 (шестстотин и едно, точка нула, четиристотин
тридесет и шест) с площ от 1528 кв.м. (хиляда петстотин двадесет и осем кв.м.), за който е
отреден УИИ XIX (деветнадесети), пл. № 436 (четиристотин тридесет и шест), кв. 52
4
(петдесет и две) по плана на с. Искра, общ. Ситово, одобрен със заповед № 168 от 20.09.2007
г. на кмета на Община Ситово, при съседи на имота: улица, УПИ XVI11 — 440, УПИ VIII —
438, УПИ VII - 437, УПИ VI - 434 и УПИ XX - 435 и 48,23% идеални части от стопанските
постройки в имота, както и в частта, с която Е ОСЪДИЛ Ф. М. Ш. с ЕГН ********** от с.
Искра, общ. Ситово, обл.Силистра, ул. „Златна нива“ № 29 да заплати на Г. С. З. с ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Велико Търново“ № 37 парично уравнение на дяла му в размер
на 8890,82 лв., а също и в частта, с която е ОСЪДИЛ Ф. М. Ш. с ЕГН ********** от с.
Искра, общ. Ситово, обл. Силистра, ул. „Златна нива“ № 29 да заплати на С. С. З. с ЕГН
********** от гр. Шумен, ул. „Генерал Столетов“ № 27, вх. 1, ет. 4, ап. 16 парично
уравнение на дяла му в размер на 8890,82 лв., като вместо това постановява:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН едноетажна жилищна сграда с площ от 78
кв.м. и пристройка, долепена до югоизточната фасада с площ от 30 кв.м., които
представляват самостоятелно жилище с обща площ от 108 кв.м., заедно с 48,23% идеални
части от поземленият имот, в който е построена жилищната сграда - имот № 601.0436
(шестстотин и едно, точка нула, четиристотин тридесет и шест) с площ от 1528 кв.м. (хиляда
петстотин двадесет и осем кв.м.), за който е отреден УПИ XIX (деветнадесети), пл. № 436
(четиристотин тридесет и шест), кв. 52 (петдесет и две) по плана на с. Искра, общ. Ситово,
одобрен със заповед № 168 от 20.09.2007 г. на кмета на Община Ситово, при съседи на
имота: улица, УПИ XVIII – 440, УПИ VIII – 438, УПИ VII – 437, УПИ VI – 434 и УПИ XX –
435 и 48,23% идеални части от стопанските постройки в имота, както и дворното място от
имот № 601.0436 (шестстотин и едно, точка нула, четиристотин тридесет и шест) с площ от
1528 кв.м. (хиляда петстотин двадесет и осем кв.м.), за който е отреден УПИ XIX
(деветнадесети), пл. № 436 (четиристотин тридесет и шест), кв. 52 (петдесет и две) по плана
на с. Искра, общ. Ситово, одобрен със заповед № 168 от 20.09.2007 г. на кмета на Община
Ситово.
ОСЪЖДА Ф. М. Ш. с ЕГН ********** от с. Искра, общ. Ситово, обл. Силистра,
ул. „Златна нива“ № 29 да заплати на Г. С. З. с ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Велико
Търново“ № 37 разноски по делото пред тази инстанция в размер на 1575 / хиляда
петстотин седемдесет и пет/ лева, представляващи половината от направените от последния
разноски по делото пред тази инстанция.
ОСЪЖДА С. С. З. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „Генерал Столетов“ № 27,
вх. 1, ет. 4, ап.16 да заплати на Г. С. З. с ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Велико Търново“
№ 37 разноски по делото пред тази инстанция в размер на 1575 / хиляда петстотин
седемдесет и пет/ лева, представляващи половината от направените от последния разноски
по делото пред тази инстанция.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от получаване на същото от страните по делото по реда на чл.280 и сл.
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5