Решение по КНАХД №362/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София, с адрес: [населено място], [улица] касационна жалба на „***“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [улица], бл. 44, вх. „А“, ет. 7, ап. 20, представлявано от управителя А. К. К. срещу Решение № 189 от 09.05.2025 година, постановено по АНД № 1838 по описа за 2024 година на Районен съд Перник.

С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление (НП) № 795831-[рег. номер] от 06.11.2024 година на началник отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „***“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]бл. 44, вх. „А“, ет. 7, ап. 20 е наложена имуществена санкция в размер на 1 300 /хиляда и триста/ лева за извършено административно нарушение по чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година на МФ, като е намалил размера на имуществената санкция на 600 /шестстотин/ лева.

В касационната жалба началникът на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП поддържа, че първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение в частта, досежно наложената имуществена санкция, тъй като при издаване на наказателното постановление е била съобразена новата редакция на ЗДДС, като за този вид административно нарушение се предвиждало друг размер на имуществената санкция, а именно от 1 000 до 4 000 лева, като в този смисъл счита, че правилно и законосъобразно е била наложена санкционната норма, като е определен размер малко над минималния, съответно 1 300 лева. Съобразно изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който решението на Районен съд Перник да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно и вместо него да бъде постановено друг, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба „***“ ЕООД поддържа, че решението е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. По същество излага доводи в посока на това, че на първо място в съставения АУАН е отразена друга фактическа обстановка, различна от тази, която е отразена в протокола. Твърди, че е налице несъобразяване с императивната разпоредба на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Навява доводи за наличие на предпоставки, водещи до прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С тези доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който оспореното решение да бъде изцяло отменен, респективно да бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление.

В проведеното на 24.09.2025 година съдебно заседание началник отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ редовно призован не се явява, представлява се от старши юрисконсулт П. П., който поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Моли съда да постанови съдебен акт, с който решението на Районен съд Перник да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно и вместо него да бъде постановено друг, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 24.09.2025 година съдебно заседание „***“ ЕООД редовно призован не се представлява.

В проведеното на 24.09.2025 година съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник предлага да бъде оставено в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, касационен състав като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лица по чл. 210, ал. 1 от АПК, за които постановеното решение е неблагоприятно срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предвид това същите са допустими.

Разгледана по същество касационната жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ е основателна.

Разгледана по същество касационната жалба на „***“ ЕООД е неоснователна.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Постановеното съдебно решение обаче е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.

С Акт за установяване на административно нарушение № [рег. номер] от 09.10.2024 година, издаден от инспектор по приходите в Национална агенция по приходите при Централно управление и в присъствието на свидетеля М. А. Ж. – главен инспектор по приходите е ангажирана административнонаказателната отговорност на „ЕВИ – РЕН – Е“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]бл. 44, вх. „А“, ет. 7, ап. 20 за това, че на 05.10.2024 година, в 15:45 часа при извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, а именно „Драгановска кръчма“, находяща се в [населено място], [улица]между блок № 35 и блок № 37 и стопанисвана от дружеството е установено, че за извършена покупка, преди легитимиране от органите по приходите, консумация на 2 броя безалкохолни напитки и 2 броя гофрети с обща стойност 14,60 лева е извършено плащане в брой в 15:20 часа от Е. А. В. – ИП, за което плащане не е издаден фискална касова бележка, а е издадена бележка от нефискален принтер, модел „EPSON“, в която се съдържа наименование на стоката, единична цена, обща сума, дата и час, наподобяваща визуално и по съдържание касов бон. Деянието е квалифицирано от страна на актосъставителя като административно нарушение на разпоредбите на чл. 7а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ. Съставеният АУАН е връчен на управителя на дружеството на 09.10.2024 година.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на дружеството е депозирано Възражение с вх. № 26-Е-1155 от 16.10.2024 година.

Въз основа на съставения АУАН, началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ е издал Наказателно постановление № 795831-[рег. номер] от 06.11.2024 година, с което на основание чл. 185,ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложил на „***“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]бл. 44, вх. „А“, ет. 7, ап. 20, представляван от управителя А. К. К. имуществена санкция в размер на 1 300 /хиляда и триста/ лева за извършено административно нарушение по чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година на МФ. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 19.11.2024 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с Решение № 189 от 09.05.2025 година, постановено по АНД № 1838 по описа за 2024 година го е изменил, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 600 /шестстотин/ лева.

За да постанови атакуваният съдебен акт първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и след техния анализ съвкупен и поотделно е приел от фактическа страна отразената в АУАН и НП фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, след извършване цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на имуществената санкция и във връзка с доводите на жалбоподателя, в решението е прието, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени изцяло императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като са изложени всички обстоятелства необходими за установяване на вмененото административно нарушение. Приел е също, че по категоричен начин е било доказано извършеното от страна на наказаното лице административно нарушение и правилно същият е бил подведен под административнонаказателна отговорност. Съдът обаче е счел, че размерът на наложеното административно наказание от страна на административнонаказващият орган не е определено правилно при прилагане разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, поради което е счел, че размерът на наложената „имуществена санкция“ следва да бъде намален в размер на 600 /шестстотин/ лева, в който смисъл е изменил наказателното постановление.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН касационният съд обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 1, предл второ от АПК.

На първо място, настоящият касационен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за извършено административно нарушение по чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ. Разпоредбата на чл. 7а, ал. 1 от тази наредба забранява на лицата по ал. 3 да представят документ с информация за текуща сметка по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон. От събраните в хода на съдебното следствие пред първа съдебна инстанция доказателства безспорно се установява, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение по чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ, тъй като в деня на проверката, а именно 05.10.2024 година в стопанисвания от него търговски обект – „Д. кръчма“, находящ се в [населено място], [улица]между блок № 35 и блок № 37 е бил представен документ, наподобяващ по съдържание на фискален бон. Същият е бил генериран от нефискален принтер, като този документ е с дата на отпечатване 05.10.2024 година и съдържа името на артикула, количеството и единичната цена, а така също и общата дължима сума, която била в размер на 14,60 лева, но не представлявал фискален бон. Затова правилно както районния съд, така и наказващият орган е приел, че „***“ ЕООД е следвало да понесе отговорност за процесното административно нарушение.

На второ място, настоящият касационен състав счита за неоснователни доводите на дружеството за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Осъщественото деяние не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административно нарушение по чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ. Процесното нарушение създава предпоставки за ощетяване на фиска и не би могло да се приеме, че е с ниска степен на обществена опасност.

На трето място, основателни се явяват доводите на началника на отдел „Оперативни дейности“ София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, като при изменение размера на наложената имуществена санкция е слязъл под установения от законодателя минимум, с което на практика се нарушава изискването на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН. Към датата на извършване на нарушението, а именно 05.10.2024 година е била в сила последната редакция (ДВ, бр.106 от 2023 година) на чл. 185 от ЗДДС, която предвижда, че: „На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 се налага глоба – за физически лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лева, или имуществена санкция – за юридически лица и еднолични търговци в размер от 1 000 до 4 000 лева“, а ал. 2 на същата разпоредба гласи, че: „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лева, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6 000 до 20 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“. Анализът на тези две разпоредби сочи на това, че както съдът, в случаите в които изменя размер на наложената имуществена санкция, така и административнонаказващият орган не могат да слязат под установения минимум от 1 000 лева. В настоящият случай, като е изменил наложената имуществена санкция от 1 300 лева на 600 лева първоинстанционния съд е допуснал нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 67, ал. 7, т. 2 от ЗАНН предвижда правомощие на въззивната инстанция да измени наказателното постановление като намали размера на наложеното административно наказание или да го замени с по – леко по вид от предвидените за същото нарушение, но във всички случаи следва да се спазва принципа за законоустановеност на наказанията, както и въведената с разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗАНН забрана за определяне на наказание под предвидения най – нисък размер, освен в предвидените в закона случаи.

По изложените съображения постановеното решение от страна на Районен съд Перник, с което е изменено Наказателно постановление № 795831-[рег. номер] от 06.11.2024 година, издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ –София при Централно управление на НАП следва да се отмени, като бъде постановено ново по същество, с което издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал. 3 от ЗАНН основателно се явява претенцията на процесуалния представител на началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като ответното дружество следва да му заплати сумата от 100 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 189 от 09.05.2025 година, постановено по АНД № 1838 по описа за 2024 година на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 795831-[рег. номер] от 06.11.2024 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „***“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]бл. 44, вх. „А“, ет. 7, ап. 20 е наложена имуществена санкция в размер на 1 300 /хиляда и триста/ лева за извършено административно нарушение по чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година на МФ, като законосъобразно.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [улица], бл. 44, вх. „А“, ет. 7, ап. 20, представлявано от управителя А. К. К. да заплати на НАП София съдебни разноски в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.