РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Разград, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА Административно
наказателно дело № 20253330200268 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Бари спийд“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
Разград против ЕФ № 850510****/06.01.2022г. на Агенция пътна
инфраструктура /АПИ/, с което на основание чл.179, ал.3б във вр. с чл.187а,
ал.2, т.3 от ЗДвП на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от същия закон. В жалбата сочи, че ЕФ е
незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалноправните норми, при
съществено нарушение на административно производствените правила и в
разрез с целта на закона. Счита, че липсва извършено от дружеството
нарушение, тъй като описаното не съставлява нарушение, поради което моли
ЕФ да бъде отменен изцяло. В с.з. не се явява представител.
Въззиваемата страна – Агенция пътна инфраструктура – Национално
тол управление /АПИ/, счита жалбата за неоснователна, а ЕФ за правилен и
законосъобразен, отговарящ на изискванията на закона, поради което моли да
бъде потвърдено изцяло. Излага подробни съображения в депозираните
писмени бележки относно това, че ЕФ съдържа всички необходими елементи и
не е изтекла предвидената в закона давност, поради което същият следва да
бъде потвърден. Претендира се и заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Районна прокуратура - Разград при редовност в призоваването, не се
явява представител в с.з. и не заявява становище по жалбата и по НП.
Районен съд - Разград, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваният ЕФ е издаден срещу „Бари спийд“ ЕООД за това, че
„На 06.01.2022г. в 17:44 часа е установено нарушение №
D5B70B10CEA437E5E053041F160AD30C, с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ
Мерцедес 1318 Л АТЕГО, рег.номер РР****ВМ, с технически допустима
1
максимална маса 13500, брой оси 2, екологична категория Евро 4, без
ремарке, в община Разград, за движение по път І-2 км 76+664, с посока
Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението
е установено с устройство № 10232, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път І-2 км 76+664. За извършеното от вас нарушение на
чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.179, ал.3б
във вр. с чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с ал.3 от ЗДвП, ви е наложена имуществена
санкция в размер на 2500лв.“.
Към преписката освен цитирания ЕФ, са приложени и известие за
доставяне на ЕФ, извлечение от доклад от електронната система за събиране
на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, справка за собственост на МПС,
статично изображение във вид на снимков материал на ППС с рег.№
РР6500ВМ - 2 бр.снимки, протокол № 28765/21 на УС на АПИ за одобряване
на образец на ЕФ, заповед № РД-11-983/13.09.2021г. за утвърждаване на
образец на ЕФ ведно с приложения №№ 1, 2, 3 и 4, становище от Управление
на информационна система и инфраструктура от 07.05.2025г.
Допълнително се представят протокол за установяване годността за
приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна
контролна точка, местоположение на СКТ 10232, схема за разположение на
СКТ.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява
основателна и доказана.
Съдът констатира, че обжалвания ЕФ е издаден от компетентен
орган, при спазване на предвидената за това процедура. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по Т. Д. №
1/2013 г. съкратеното производство за административнонаказателната
отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на
производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е
приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Следователно за законосъобразността на
електронния фиш е достатъчно да е изготвен чрез въведени по съответния ред
автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
В този аспект се явяват неоснователни и възраженията на
нарушителя за допуснати нарушения по чл. 34 от ЗАНН. Посочената
разпоредба установява сроковете за съставяне на актове за установяване на
административния нарушения и издаване на наказателни постановления,
които не са част от специалното производство по издаване на електронните
фишове. След като иде реч за установяване на нарушение от автоматизирана
система то датата на установяване на нарушението и дата на издаване на
2
електронния фиш неминуемо съвпадат. След установяване и заснемане на
нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за
административно - наказателно преследване от 4 години и 6 месеца,
предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Независимо от посоченото обстоятелство обаче, според съда, в
конкретния случай са налице основания за отмяна на обжалвания електронен
фиш.
На първо място, дори и да е налице констатирано нарушение, то не е
било налице основание за издаването на електронен фиш за същото, доколкото
към датата на извършване, съответно установяване на нарушението
посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било
предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена именно имуществена
санкция в случая. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното
нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя,
това трябва да е предвидено в закон.
Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в приложимата редакция
към датата на нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./,
предвижда издаването на ЕФ от електронната система по чл. 167а, ал. 3, само
за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП /само за водача, но не и за собственика/.
Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за
издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
поради което и в случая правилното процедиране според съда е било да бъде
съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя
електронен фиш.
С оглед на посоченото към датата на извършване на нарушението, а
респективно това следва и да е дата на издаване на електронния фиш, не е
била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността
да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от
13.02.2024г., законодателят вече е предвидил възможността за издаване на
електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при
установено и заснето от електронната система нарушение и по чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП. До изменението на закона обаче, липсва такава изрична законова
разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове
за този вид административни нарушения.
Доколкото актуалната редакция на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП с допълнението на чл. 179, ал. 3б има процесуален характер и поражда
правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай, а
именно за нарушение, извършено през 2022 година, е недопустимо. В тази
насока и е налице незаконосъобразно развило се административнонаказателно
производство при приложение на процедура, каквато не е била предвидена в
закона, което е основание за отмяна на електронния фиш и без обсъждане на
въпросите по същество.
На второ място, съдът намира, че в случая не е налице и надлежно
описание на административното нарушение в рамките на електронния фиш,
3
което се явява съществено процесуално нарушение. Видно от съдържанието
на електронния фиш, в същия изобщо липсва отразяване на изпълнително
деяние на нарушението, като се има предвид, че съгласно чл. 102, ал. 2, вр. с
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се санкционира поведение на собственик/ползвател,
който допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. В случая, в електронния фиш не е
посочено, че дружеството-жалбоподател има качеството на допустител.
Отделно от това, не е налице и посочване в електронния фиш на
обстоятелството относно това какъв е размерът на незаплатената и дължима
тол такса, а това обстоятелство е относимо към преценката относно тежестта
на нарушението. Допуснатият порок в съдържанието на електронния фиш е
неотстраним в съдебната фаза чрез събиране едва сега на доказателства и
установяване за първи път от съда каква е съставомерната форма на
изпълнителното деяние, като се има предвид и нормата на чл. 10 от ЗАНН.
В конкретния случай е наказано дружеството жалбоподател, без дори
да е конкретизирано в електронния фиш дали то е собственик, или ползвател
на ППС и най-вече, във фиша липсва посочване, че дружеството е допуснало
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Действително, електронният фиш е издаден при
ползване на утвърдения за това образец, но това не освобождава наказващия
орган от задължението да посочи всички релевантни за очертаване състава на
нарушението факти в същия.
На трето място, електронния фиш е издаден при несъобразяване със
законодателството на ЕС и практиката на СЕС в тази насока.
С оглед практиката на СЕС в т.ч. и Решението на СЕС от 21.11.2024
год. по дело С-61/23 санкцията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не съответства на
разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.
Директива 1999/62 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17.06 1999 г. относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури е транспонирана с Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние (§ 2 от ДР на Наредбата), но в нея не
са посочени съставите на административни нарушения, свързани с
незаплащане на дължимите пътни такси и съответните санкции за тях. Същите
са предмет на регулация от ЗДвП, поради което приложимите санкционни
норми следва да се тълкуват и прилагат в съответствие с изискванията и целта
на тази директива.
В цитираното решение Съдът на ЕС приема, че чл. 9а от Директива
1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
4
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
"компенсаторна такса" с фиксиран размер. По силата на чл. 633 от ГПК във
вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е
задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.
Нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвижда налагане на глоба в
абсолютен размер - 2500 лева, за собственик на ППС от категорията по чл.
106, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 106, ал. 1 от Закона за
пътищата. Така определения абсолютен размер на наказанието не допуска
възможност съдът да извърши преценка и да определи наказание в рамките на
санкционната норма, което да съответства на характера и тежестта на
конкретното деяние. От друга страна с разпоредбите на чл. 27, ал. 4 и ал. 4
ЗАНН изрично е забранено да се определят наказания в по-лек вид или в по-
нисък размер от посочените в закона. Налага се изводът, че според
националното ни законодателство правоприлагащите органи нямат
правомощие да определят подходящи санкции за конкретното нарушение,
които да се явяват съразмерни в съответствие с изискването на чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО. Ето защо не е възможно тълкуване и прилагане на
националния закон по начин, който да съответства на цитираната директива,
поради което единственият изход е непропорционалната национална
санкционна норма да не се приложи, защото в противен случай би се стигнало
до несъответстващ на правото на Съюза резултат. Това е единствено
възможният способ, който гарантира пълната ефективност на правото на
Съюза и защитава предоставените права на частноправните субекти.
Ето защо, съдът намира, че в случая издадения ЕФ се явява
незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на процесуалните
правила и противоречащ на правото на ЕС, поради което следва да бъде
отменен.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН ЕФ №
**********/06.01.2022г. на Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, с което на
основание чл.179, ал.3б във вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП на „Бари спийд“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Разград е наложена имуществена санкция в размер
на 2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5