Решение по дело №3564/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260285
Дата: 11 септември 2020 г. (в сила от 8 октомври 2020 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20203110103564
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 11.09.2020г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  втори септември две хиляди и двадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова  след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №3564 по описа за 2020 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК от  Д.К.Р. срещу „Ю.“ЕООД  за приемане  на установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника сумата от 201.01 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №Р0414443/10.10.2006г. за периода 10.10.2006г. до 07.02.2007г., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №4866/2008г. по описа на ВРС и е образувано ИД №20198930400996 по описа на ЧСИ Д***, като погасено по давност. 

В исковата молба се излага, че въз основа на Заповед  за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4866/2008г. по описа на ВРС, 20с. ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 201.01 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №Р0414443/10.10.2006г. за периода 10.10.2006г. до 07.02.2007г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 01.07.2008г.  до окончателното й изплащане и разноски. Въз основа на издадения ИЛ  на 25.09.2008г. било образувано ИД №20198930400996 по описа на ЧСИ ***. На 21.12.2017г. бил сключен договор за цесия между първоначалния кредитор „Мобилтел“ ЕАД и „Ю.“ЕООД.  

Твърди се, че погасителната давност за вземането е изтекла на 25.09.2013г., на основание чл.110 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „Ю.“ЕООД е депозирало отговор, в който е изразено становище за неоснователност на иска.

Не се оспорват твърденията, че ищецът е осъден по ч.гр.д. №4866/2008г. по описа на ВРС да заплати на „Мобилтел“ЕАД сумата от 201.01 лева- главница и 65 лева разноски, както и че за събиране на тези вземания е образувано  ИД №20198930400996 по описа на ЧСИ ***. Твърди се, че след постановяване на ТР №2/26.06.2015г. с молба по ИД №20198930400996 по описа на ЧСИ *** е поискано извършване на изпълнителни действия, с което давността била прекъсната.  Сочи се, че до постановяване на ТР №2/26.06.2015г. давност по време на изпълнителния процес не е текла като до този момент е било приложимо ППВС №3/18.11.1980г. 

Отправя се искане за отхвърляне на претенцията. 

Съдът след като съобрази  събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира  следното :

Представен е изпълнителн лист, издаден по ч.гр.д. №4866/2008г. по описа на ВРС, с който Д.К.Р. е осъден да заплати на „Молбилтел“ЕАД сумата от 201.01 лева, дължима по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №Р0414443/10.10.2006г. за периода от 10.10.2006г. до 07.02.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението.

С уведомление за цесия на Д. К***Р. е съобщено, че задължението му по изпълнителен лист по гр.д. №4855/2008г. на РС-Варна е прехвърлено на „С.Г.Груп“ООД.

С Договор за цесия от 30.05.2019г. „С.Г.Груп“ООД е прехвърлило процесното вземане в полза на „Ю.“ЕООД.

ИД №20198930400996 по описа на ЧСИ №893-Д*** е образувано по молба на „Ю.“ЕООД вх.№08687/ 18.11.2019г.  с разпореждане от 18.11.2019г. на ЧСИ.

По делото са извършвани справки за притежавани недвижими имоти, трудови договори, декларирани доходи, банкови сметки, движима собственост.

Със запорно съобщение от 22.02.2020г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Венера 2002“ЕООД

Със запорно съобщение от 22.02.2020г. е наложен запор върху МПС собственост на длъжника. 

При извършване на служебна справка в деловодната система на ВРС се установява, че по ч.гр.д. №4866/20008г. по описа на ВРС е била издадена Заповед за изпълнение която е влязла в законна сила на 25.09.2008г.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

По предявения иск с правно основание чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В настоящата хипотеза ищецът оспорва изпълнението с възражението, че вземането по същото е погасено по давност.

Съдебноустановеното вземане се погасява с изтичане на пет години от влизане в сила на съответния съдебен акт съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, като давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение на вземането съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД.  

Съобразно утвърдената  съдебна практика– Решение № 31/09.09.2010г., постановено по т.д. №400/2009г. по описа на ВКС II т.о. и Решение  №325/13.01.2016г. , постановено по гр.д. №2783/2015г. по описа на ВКС, IIIг.о. за прекъсването на давността при образувано изпълнително производство  е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години.

По делото се установява, че ответникът има вземане срещу ищеца  по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №4866/2008г. по описа на ВРС. Актът въз основа, на който е издаден изпълнителния титул Заповед за изпълнение, след извършена служебна справка в деловодната система на ВРС  се установява,че е влязъл в законна сила на 25.09.2008г. Съобразно разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД срокът на новата давност на съдебно установено вземане е пет години и същата съгласно чл.116, б.”в” се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение.  

  Съгласно разясненията дадени в т.10 от мотивите на ТР №2/2015г., постановено по т.д.  №2/2013г. на ОСГТК давността се прекъсва с  предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Видно от материалите по делото е , че изпълнителното дело е образувано през 2019г., към която датата е била изтекла погасителната давност за вземането, която с оглед датата на влизане на заповедта за изпълнение  в сила към 25.09.2008г. Липсват  твърдения и доказателства правоимащото лице по изпълнителния лист да е предприело действие преди изтичане на давностния срок, с които да е прекъснало давността. Възраженията на ответната страна са несъстоятелни, тъй като липсват твърдения и данни да е бил образуван предходен изпълнителен процес за вземането, за да бъде съобразявано ППВС№3/1980г.

С оглед изложеното съдът намира, че вземането на ответника по издадения ИЛ за присъдената главница е погасено по давност с изтичане на пет години от влизането в сила на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителен лист.

На гореизложените съображения съдът намира предявения иск за основателен, предвид и на което същият следва да се уважи.

         По разноските :

С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ищеца за присъждане на сторените от него разноски следва да се уважи.

В полза на ищеца следва да се присъдят : 50 лева за заплатена държавна такса,  на основание чл.78,ал.1 ГПК.

На основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. в полза на адв.И. И*** следва да се присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 300 лева.   

Воден от горното съдът :

 

Р Е Ш И :

               

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 ГПК по отношение на   „Ю.“ ЕООД, ЕИК : *********  със седалище и адрес на управление ***, че Д.К.Р., ЕГН:********** с адрес ***   НЕ ДЪЛЖИ заплащането на сумата от 201.01 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №Р0414443/10.10.2006г. за периода 10.10.2006г. до 07.02.2007г., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №4866/2008г. по описа на ВРС и е образувано ИД №20198930400996 по описа на ЧСИ Д***, поради погасяване на вземането по давност. 

ОСЪЖДА „Ю.“ ЕООД, ЕИК : *********  със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.К.Р., ЕГН:********** с адрес ***   сумата от   50/петдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.   

ОСЪЖДА „Ю.“ ЕООД, ЕИК : *********  със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат И.Т.И. *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.1, т.3 ЗАдв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.

 

 

                                              

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :