Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на втори септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №3564 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК от Д.К.Р. срещу „Ю.“ЕООД за приемане
на установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на
ответника сумата от 201.01 лева, представляваща главница по Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги №Р0414443/10.10.2006г. за периода 10.10.2006г.
до 07.02.2007г., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №4866/2008г.
по описа на ВРС и е образувано ИД №20198930400996 по описа на ЧСИ Д***, като погасено по давност.
В исковата молба се излага, че въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4866/2008г. по описа на ВРС, 20с. ищецът е осъден да
заплати на ответното дружество сумата от 201.01 лева, представляваща главница
по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №Р0414443/10.10.2006г. за периода 10.10.2006г.
до 07.02.2007г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда – 01.07.2008г. до окончателното й
изплащане и разноски. Въз основа на издадения ИЛ на 25.09.2008г. било образувано ИД
№20198930400996 по описа на ЧСИ ***. На 21.12.2017г.
бил сключен договор за цесия между първоначалния кредитор „Мобилтел“ ЕАД и „Ю.“ЕООД.
Твърди
се, че погасителната давност за вземането е изтекла на 25.09.2013г., на
основание чл.110 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „Ю.“ЕООД е депозирало
отговор, в който е изразено становище за неоснователност на иска.
Не се оспорват твърденията, че ищецът е осъден по
ч.гр.д. №4866/2008г. по описа на ВРС да заплати на „Мобилтел“ЕАД сумата от
201.01 лева- главница и 65 лева разноски, както и че за събиране на тези
вземания е образувано ИД №20198930400996 по
описа на ЧСИ ***. Твърди се, че след постановяване на
ТР №2/26.06.2015г. с молба по ИД №20198930400996 по описа на ЧСИ *** е поискано извършване на изпълнителни действия, с
което давността била прекъсната. Сочи
се, че до постановяване на ТР №2/26.06.2015г. давност по време на изпълнителния
процес не е текла като до този момент е било приложимо ППВС
№3/18.11.1980г.
Отправя
се искане за отхвърляне на претенцията.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното :
Представен е изпълнителн лист, издаден по ч.гр.д. №4866/2008г. по описа на ВРС, с който Д.К.Р. е осъден да заплати на „Молбилтел“ЕАД сумата от 201.01 лева, дължима по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №Р0414443/10.10.2006г. за периода от 10.10.2006г. до 07.02.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението.
С уведомление за цесия на Д. К***Р. е съобщено, че задължението му по изпълнителен лист по гр.д. №4855/2008г. на РС-Варна е прехвърлено на „С.Г.Груп“ООД.
С Договор за цесия от 30.05.2019г. „С.Г.Груп“ООД е прехвърлило процесното вземане в полза на „Ю.“ЕООД.
ИД №20198930400996 по описа на ЧСИ №893-Д*** е образувано по молба на „Ю.“ЕООД вх.№08687/ 18.11.2019г. с разпореждане от 18.11.2019г. на ЧСИ.
По делото са извършвани справки за притежавани недвижими имоти, трудови договори, декларирани доходи, банкови сметки, движима собственост.
Със запорно съобщение от 22.02.2020г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Венера 2002“ЕООД
Със запорно съобщение от 22.02.2020г. е наложен запор върху МПС собственост на длъжника.
При извършване на служебна справка в деловодната система на
ВРС се установява, че по ч.гр.д. №4866/20008г. по описа на ВРС е била издадена
Заповед за изпълнение която е влязла в законна сила на 25.09.2008г.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
По предявения иск с правно основание чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В настоящата хипотеза ищецът оспорва изпълнението с възражението, че вземането по същото е погасено по давност.
Съдебноустановеното вземане се погасява с изтичане на пет години от влизане в сила на съответния съдебен акт съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, като давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение на вземането съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД.
Съобразно утвърдената съдебна практика– Решение № 31/09.09.2010г., постановено по т.д. №400/2009г. по описа на ВКС II т.о. и Решение №325/13.01.2016г. , постановено по гр.д. №2783/2015г. по описа на ВКС, IIIг.о. за прекъсването на давността при образувано изпълнително производство е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години.
По делото се установява, че ответникът има вземане срещу ищеца по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №4866/2008г. по описа на ВРС. Актът въз основа, на който е издаден изпълнителния титул Заповед за изпълнение, след извършена служебна справка в деловодната система на ВРС се установява,че е влязъл в законна сила на 25.09.2008г. Съобразно разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД срокът на новата давност на съдебно установено вземане е пет години и същата съгласно чл.116, б.”в” се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение.
Съгласно разясненията дадени в т.10 от
мотивите на ТР №2/2015г., постановено по т.д. №2/2013г. на ОСГТК давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ : насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от материалите по делото е , че изпълнителното дело е образувано през
2019г., към която датата е била изтекла погасителната давност за вземането,
която с оглед датата на влизане на заповедта за изпълнение в сила към 25.09.2008г. Липсват твърдения и доказателства правоимащото
лице по изпълнителния лист да е предприело действие преди изтичане на давностния срок, с които да е прекъснало давността. Възраженията
на ответната страна са несъстоятелни, тъй като липсват твърдения и данни да е
бил образуван предходен изпълнителен процес за вземането, за да бъде
съобразявано ППВС№3/1980г.
С оглед изложеното съдът намира, че вземането на ответника по издадения ИЛ за присъдената главница е погасено по давност с изтичане на пет години от влизането в сила на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителен лист.
На гореизложените съображения съдът намира предявения иск за основателен, предвид и на което същият следва да се уважи.
По
разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ищеца за присъждане на сторените от него разноски следва да се уважи.
В полза на ищеца следва да се присъдят : 50 лева за заплатена държавна такса, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
На основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. в полза на адв.И. И*** следва да се присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 300 лева.
Воден от горното съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 ГПК
по отношение на „Ю.“ ЕООД, ЕИК
: ********* със седалище и адрес на
управление ***, че Д.К.Р., ЕГН:********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ заплащането на сумата от 201.01 лева, представляваща
главница по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №Р0414443/10.10.2006г. за периода
10.10.2006г. до 07.02.2007г., за която е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. №4866/2008г. по описа на ВРС и е образувано ИД
№20198930400996 по описа на ЧСИ Д***, поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Ю.“ ЕООД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.К.Р., ЕГН:********** с адрес ***
сумата
от 50/петдесет/ лева, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ю.“ ЕООД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат И.Т.И. *** сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.1, т.3 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :