№ 48312
гр. София, 21.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20251110109317 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК адв. С. Д. е подала молба за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като моли в нейна полза да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за
заповедното производство.
Насрещните страни не са взели становище по молбата.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения двуседмичен срок за
обжалване на решението. Разгледано по същество, искането е частично основателно.
На първо място, следва да се посочи, че съгласно т. 13 от Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не
подлежат на обезсилване при отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, поради което изложените в обратния смисъл доводи в молбата по чл. 248 ГПК са
напълно несъстоятелни.
В полза на процесуалния представител в заповедното производство следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, съразмерно с
отхвърлената част от общия размер на претенциите, заявени в заповедното производство
(която отхвърлена част се равнява на 9, 44 лв. от общо 474, 17 лв.). Съдът намира, че
справедливият размер на адвокатското възнаграждение за заповедното производство е 200
лв. по следните съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС
дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива
2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални
1
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика
на СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на ответника бъдат
присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение
за заповедното производство. При определяне на размера им съдът намира, че следва да
съобрази наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални
усложнения, както и реално извършените действия от процесуалния представител,
изразяващи се в подаване на възражение, по отношение на което законът не въвежда
изисквания за мотивиране или прилагане на каквито и да е доказателства. Не без значение е
обстоятелството, че делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност.
По изложените съображения в полза на адв. С. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 3, 98 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 18131 от 09.10.2025 г. по гр.д. № 9317/2025 г., по описа на
СРС, 151 състав, в частта за разноските, по следния начин:
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ............, да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ..................,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 3, 98 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана на длъжника правна помощ в заповедното
производство по ч.гр.д. № 52044/2024 г. по описа на СРС, 151 състав, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2