РЕШЕНИЕ
№ 15273
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110133531 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД от А.
А. П. срещу Р. Х. Д. за заплащане на сумата 1140,27 лева, ведно със законна
лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане. В
искова молба са изложени фактически твърдения, че паричното вземане
представлява 1/3 от общо задължение за сумата 3420,81 лв. към третото лице
„Т.С.“ ЕАД по Фактура №**********/м.08.2020 г. и Фактура
№***********/м.07.2021 г., което е заплатено изцяло от ищеца. Задължението е
консумативна разноска за отчетен период преди 30.09.2021 г. за недвижим имот в
**********, през който период ответникът е притежавал 1/3 ид.ч. от правото на
собственост върху имота, придобито по наследство от Д.Д.П., починала на
********* г. Пояснява се, че ищецът е съпруг на Д.П., която е друг съсобственик
на имота и наследник на Д.П.; както и че Д.П. е придобила от другите двама
сънаследници отв. Р. и А. Д.и, съответно на 26.08.2021 г. и на 30.03.2022 г.,
техните ид. ч. от правото на собственост. След придобИ.е на имота съпрузите П.
установили, че има непогасени задължения по партидата на имота към „Т.С.“
ЕАД и било отказано да се открие нова на изключителния собственик до
изплащане на старите задължения. Твърди се, че за да се избегнат съдебни дела и
да не се бави нанасянето им в новия дом, ищецът е заплатил сумата 3420,81 лв.,
от които ответникът като съсобственик на имота е следвало да понесе 1/3.
1
Претендира съдебни разноски.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва иска по съображения, че
към датата на твърдяното плащане ищецът е знаел за задълженията на
собственика, плащането „с цел да избегне дължи и сложни съдебни дела“ не е
основателна причина, а единствено начин за сдобИ.е с допълнително средства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От приетите писмени доказателства се установява, че ищецът, съобразно
платежни документи от 09.05.2022 г., е заплатил на третото лице „Т.С.“ ЕАД по
Фактура №**********/м.08.2020 г. и Фактура №***********/м.07.2021 г. сумата
общо 3420,81 лв. за доставка на топлинна енергия за процесния имот, който за
отчетните периоди е бил съсобствен при равни квоти между ответника, Д.П. и А.
Д., на осн. чл. 5, ал 1 от ЗН видно от Удостоверение за наследници от 25.06.2021
г. на Д.Д.П. и приложените нотариални актове. Предвид това ответникът, като
съсобственик на топлоснабдения имот, е имал непогасено парично задължение
към кредитора-третото лице, което ищецът е заплатил. При така установените
фактически положения съдът приема, че с предявения иск ищецът твърди и
доказва, че е престирал на кредитора вместо длъжника, без да е обвързан за
дълга, който изпълнява, и претендира връщане на сумата, с която се е обеднил.
Ищецът не твърди и не доказва за съществуване на конкретно правоотношение с
ответника, въз основа на което да е извършено плащането на дълга на
последното. Поради това следва да се приеме, че искът е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, а не по чл. 74 от ЗЗД, при разглеждане на всички
правопораждащи спорното материално право юридически факти – извършено е
от ищеца, със свои средства погасяване на дълг на ответника, като заплатената
сума не му е възстановена – в този смисъл Решение №50009/25.07.2024 г. по т.д.
№1765/2022 г. по описа на ВКС, II т. о.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че ищецът със свои
средства е погасил задължение на ответника при липса на предшестващо
правоотношение между тях. С погасването на дълга на ответника ищецът се е
обеднил, а ответникът се е обогатил, тъй като се е намалил неговият пасив. При
липсата на правоотношение между страните, явяващо се основание за това
имуществено разместване, следва да се приеме, че обедняването на ищеца е без
основание. Ето защо предявеният иск подлежи на уважение по основание и
размер. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на
подаване на искова молба – 16.06.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането.
2
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца съдебни разноски за сумата общо 965,00 лв. –
платени държавна такса, възнаграждение на адвокат и на особен представител-
адвокат на ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Х. Д., с ЕГН:**********, да заплати на А. А. П., с
ЕГН:**********, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1140,27 лева,
представляваща платено със собствени средства без основание парично
задължение на Р. Х. Д. към „Т.С.“ ЕАД за доставка на топлинна енергия за имот в
гр. София **********, по Фактура №**********/31.08.2020 г. и Фактура
№***********/31.07.2021 г, ведно със законна лихва от 16.06.2023 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р. Х. Д., с ЕГН:**********, да заплати на А. А. П., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 965,00 лева –
съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от Р. Х. Д. по банкова сметка
на А. А. П. с №IBAN:**********, при „Б. ДСК“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3