№ 117
гр. Карнобат, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева И.а
при участието на секретаря Красимира Хр. Недева
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И.а Гражданско дело №
20242130101220 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.
ул***№*** за осъждане на ответника И. И. З., ЕГН: **********, с адрес Д. да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД сумата в общ размер от 320,51 лева, от които 203,93
лв. - дължима главница, 8,71 лева -дължима договорна лихва, 107,86 лв. - дължима
неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. реализирани от заявителя
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, изразяващи се в заплатена по
делото държавна такса. Сумите се претендират като дължими по договор за заем № 919516,
сключен на 26.01.2022г.
В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че на 26.01.2022г. между
"КРЕДИ ЙЕС" ООД (заемодател), от една страна и И. И. З. (заемател) от друга, бил
подписан Договор за паричен заем в размер на 300,00 лв. Заемателят се е задължил да
погаси отпуснатия заем с 15 седмични вноски, всяка от които в размер 30 лв., като първата
падежна дата е била 01.02.2022 г., а последната на 10.05.2022 г. Общата дължима сума, която
е следвало да бъде върната на Заемодателя в посочения период, е била в размер на 450лева.
От така отпусната сума, ответникът е заплатил сума в общ размер на 149,89 лв. С
уточняваща молба ищецът посочва, че със внесената от ответника сума са погасени 96,07 лв.
- главница;10,07 лв. - дължимата договорна лихва и 43,75 лв. - - дължимата неустойка по
кредита.
На 12.01.2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС" ООД, в качеството на цедент, и "Кредит
1
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД бил сключен Договор за цесия, по силата на който „КРЕДИ
ЙЕС" ООД цедирал вземането си по гореописания Договор за паричен заем на "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Съгласно Договора за цесия, „КРЕДИ ЙЕС" ООД
прехвърлило на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за паричен заем, подробно описани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения
Договор за цесия от 12.01.2024 г. било включено и вземането по Договор за паричен заем №
919516, сключен между „КРЕДИ ЙЕС" ООД и И. И. З.. Придобитото от ищеца вземане
възлизало на 320,51лв., които били разпределени за погасяване на главница, договорна лихва
и неустойка по описания по-горе начин.
За извършената цесия ответникът бил надлежно уведомен от ищеца, за което
последният бил упълномощен от цедента „КРЕДИ ЙЕС" ООД. С исковата си молба, ищецът
е направил искане, в случай, че съдът прецени, че длъжникът не е бил уведомен за цесията,
същият да се счита за уведомен с връчване на исковата молба и приложеното към нея
уведомление за извършено прехвърляне на вземанията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище
по иска, не е оспорил представените писмени доказателства и не е ангажирал доказателства,
не е направил доказателствени искания.
Съдът изиска и прие като доказателство към настоящото дело ч.гр.дело № 1036/2024г.
на КбРС.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява. Представя писмено
становище, с което моли предявените срещу ответника искове да бъдат уважени.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.01.2022г. между „Креди Йес“ ООД, като заемодател, и ответника И. И. З. –
заемател, е сключен договор за паричен заем № 272192 по силата на който „Креди Йес“ ООД
е предоставил на ответника сумата от 300,00 лева. Ответникът се задължил да върне на
заемодателя на 15 вноски всяка, от които 21,25 лева, при фиксиран месечен лихвен процент
3,340% и ГПР 49,674%, обща сума на заема с лихвите възлиза на 318,78 лева(л.7). В чл.4 от
договора заемателят е удостоверил с подписа си че е получил сумата от 300,00лева.
Страните по договора са се съгласили заемът да бъде обезпечен от гарант/и
отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2 т.1 от общите условия към договора за заем и с едно
от условията посочени в чл. 6. От ч.гр.дело № 1036/2024г. се установява че ответникът е
обезпечил с ценна книга.
Съгласно чл. 8 от договора, ако заемателят не предостави на заемодателя
договореното в чл.6 от договора обезпечение или същото не отговаря на условията
посочени в чл.10, ал.2 т.1 и т.4 от ОУ заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер
на 131,22 лева, при разсрочено плащане съгласно приложения към договора погасителен
план.
2
В ОУ – чл.10, ал.2 т.1 са поставени множество изисквания, на които следва да
отговаря обезпечението – двама гаранти – физически лица, всяко от които да има нетен
осигурителен доход над 1000лева, да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател
по договор за заем, сключен със заемодателя да няма неплатени осигуровки за последните
две години, да има добро кредитно досие, а т.4 изисква от заемателя да представи банкова
гаранция от лицензирана в БНБ търговска банка за периода от сключване на договора за
заем до изтичане на 6 месеца след падежа, на общата сума за плащане в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора.
Предвидена е в чл. 11, ал.1 от ОУ и еднократна неустойка в размер на 10% от
непогасената главница неизпълнение на задълженията по договора считано от 60-тия ден
след съответната падежна дата.
Съгласно договора - чл.6. т.4 ответникът е издал на 26.01.2022 г. в полза на
заемодателя „КРЕДИ ЙЕС" ООД запис на заповед за сумата от 450,00 лева(вж ч.гр.дело №
1036/2024г. на КбРС).
На 12.01.2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС" ООД, в качеството на цедент, и "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, цесионер, бил сключен Договор за цесия, по силата на който
„КРЕДИ ЙЕС" ООД цедирало вземането си по гореописания Договор за паричен заем на
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Представено е потвърждение за извършената цесия
(л.28 от ч.гр.дело № 1036/2024г.).
Ищецът бил упълномощен от името на цедента да уведоми всички длъжници по
вземанията на „КРЕДИ ЙЕС" ООД за сключения договор за цесия. За настъпилата цесия
ответникът е бил уведомен с писмо с обратна разписка - л.31 от делото.
Признава се от ищеца, че от ответника са постъпили плащания в размер на 149,89
лева, които били разпределени както следва: 96,07 лв. - главница;10,07 лв. - дължимата
договорна лихва и 43,75 лв. - - дължимата неустойка по кредита.
По заявление на ищеца е било образувано ч.гр.дело № 1036/2024г. по описа на РС-
Карнобат, образувано на 15.10.2024г. по заявление на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на
основание заявление по чл.417, ал.1, т. 10 от ГПК срещу ответника И. И. З.. С разпореждане
№ 1449/16.10.2024г. влязло в сила на 06.11.2024г., заповедният съд е отхвърлил заявлението,
което дава основание на ищеца да търси защита на правата си по договора за заем с
предявяването срещу ответника на настоящия осъдителен иск.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Предявените искове са с правно основание по чл.415, ал.3 предл второ във вр. ал.1 т.3
от ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 ал. 1 от ЗЗД.
С новелата на чл.7, ал.3 ГПК /ДВ бр.100/2019г./ изрично е предвидено задължение на
съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на
потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
3
По претенцията за неустойка:
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправната
страна по правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за вредите
от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е
прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна
функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на
виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката
за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на
добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна
по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на
задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато
е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Следва да се отбележи, че клаузата на чл. 8 от процесния договор, регламентираща
задължението на заематела да заплати неустойка е и неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП, поради което също е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Така уговорената
неустойка е във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез
възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на
заема. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че изначално е предвидено неустойката да
се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й – чл.8. Поради това
следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за
добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Налице е и неравноправност по чл. 143,
ал.2 т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Вземането за неустойка не е породено, поради нищожност на клаузата.
Предвид гореизложеното и с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него, в който
смисъл е трайната практика на ВКС( решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. №
3620/2021 г., III г. о., ГК, решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на
4
ВКС, IV г. о и решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о.).
Предвид това претенциите по предявения осъдителен иск по чл.415, ал.3 вр. ал.1 т.3 от ГПК
е основателен до размера на чистата стойност на отпуснатия кредит. Сумата предоставена
като заем на ответника е в размер на 300,00 лева, като от тази сума на приспадане подлежи
внесената от ответника сума от 149,89 лева, която следва да бъде отнесена към дължимата
главница, при което претенцията е основателна за разликата от 150,11 лева, представляваща
дължима непогасена главница. В останалата част претенцията за главница над уважения
размер до претендирания от 203,93 лева следва да се отхвърли, като неоснователна. На
отхвърляне, като неоснователни подлежат и останалите претенции на ищеца за договорна
лихва – 8,71 лева и 107,86 лева – неустойка.
По претенцията за разноски:
В исковото и заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва:
заплатена държавна такса в исковото производство в размер на 125,00 лева и държавна
такса по заповедното производство в размер на 25,00лева. На ищеца не се дължи
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство предвид отхвърлянето на
заявлението по ч.гр.дело № 1036/2024г. по описа на КбРС. Съдът като взе предвид
фактическата и правната сложност на настоящото дело, което приключи в едно с.з., в което
представител на ищеца не се яви определи юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00лева.
Съобразно уваженият размер на претенциите ответникът следва да бъде осъден да
заплати разноски на ищеца в исковото производство в размер на 96,01 лева, а в заповедното
производство в размер на 11,78 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. З., ЕГН: **********, с адрес Д. ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД сумата от 150,11 лева – представяща остатък от дължима главница по
договор за паричен заем № 9199516, сключен между ответника и „КРЕДИ ЙЕС" ООД
сключен на 26.01.2022г., което вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД с договор за цесия от 12.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от
15.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ претенциите
за главница над уважения до претендирания размер от 203,93 лева, договорна лихва в размер
на 8,71 лева и неустойка в размер на 107,86 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. И. З., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД разноски в заповедното и исковото производство в общ размер от
107,71 лева, от които 96,01 лева –разноски в исковото производство и 11,78 лева –разноски в
заповедното производство.
5
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6