Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Варна, 09.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА,
пети състав в открито съдебно заседание проведено на десети ноември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при
участието на секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия
Димитър Михов административно дело № 322 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
4, ал. 1 и чл.
9б от Закона за местните данъци и такси във вр. с чл. 156
и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.В.И., ЕГН: **********,*** срещу Акт
за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-8339-1/27.11.2019г.,
потвърден мълчаливо от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.
С
жалбата са изложени съображения за необоснованост и неправилност на оспорения
акт, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят
счита, че посочените в оспорения акт имоти не са индивидуализирани по начин, по
който да разбере точно за кои имоти става въпрос. Посочва, че имот с партиден
номер 6305088022010 е продаден на други лица през 2009г. с нотариален акт с
номер от входящия регистър 109, номер от двойно входящия регистър 3363 от
26.02.2009г., Акт Том 9, Акт № 124, поради което не дължи плащане на данък
върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, съответно за 2013г. и
2014г. По отношение на посочените други три имота, жалбоподателя твърди, че
също са прехвърлени на други лица, като към момента на прехвърлянето са
заплатени всички данъци и такси, свързани с имотите. Според жалбоподателя
всички дължими данъци и такси са заплатени в срок. Позовавайки се на разпоредбата
на чл.171, ал.1 от ДОПК, жалбоподателя прави възражение за изтекла погасителна
давност на задълженията.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Местни данъци“
при Община Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата. С депозирана
писмена защита с.д. № 14366/18.11.2020г. намира същата за неоснователна. Счита
оспореният акт за законосъобразен, издаден от компетентен орган, действащ в
рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване изискванията за
форма. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд-Варна, като прецени събраните по делото
доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за установено от
фактическа страна следното:
С
Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-4566/28.12.2015г.
на Д.В.И. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци в общ размер на 4886.66 лева – главница и 917.63 лева лихва. Актът
е оспорен пред директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна с жалба
рег. № МД-Т19006204ВН от 18.10.2019г. С Решение № МД-РШ-037/30.10.2019г. актът
е отменен, като освен посоченият акт за установяване на задължения са отменени
и посочените в решението три акта за установяване на задължения, издадени на
основание информацията от подадените от лицето декларации по реда на чл.14 от ЗМДТ. С решението е указано началникът на отдел „КРД“ да назначи проверка
относно всички посочени в диспозитива на решението недвижими имоти и в
електронната система на дирекцията да се нанесат съответните корекции. Указано
е още, след приключване на проверката да се издаде нов АУЗД съобразно мотивите
от решението и реално притежаваните имоти и тяхната площ. Предвид постановеното
решение е издаден Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-8339-1/27.11.2019г.
предмет на оспорване в настоящото производство, потвърдени мълчаливо от
Директора на дирекция „Местни данъци“
при Община Варна, с който на жалбоподателя са установени задължения за такса
битови отпадъци в размер на 3166.99 лева – главница и 1843.90 лева лихва. Задължението
е установено въз основа на подадените от лицето декларации по чл.14 от ЗМДТ,
подробно описани в оспорения акт.
В производството пред съда от
ответника са представени: декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх. № №
**********/12.12.2006г.; **********/03.07.2007г.; **********/06.06.2008г.;
**********/06.06.2008г.
Представени
са заповеди за определяне границите на районите, в които през процесния период
Община Варна организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, договор относно извършване
дейност по депониране на твърди битови отпадъци.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 11 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти. На основание чл. 15, ал.2 от ЗМДТ при прехвърляне на имота
приобретателят дължи данък върху недвижимите имоти от началото на месеца,
следващ месеца през който е настъпила промяната в собствеността или ползването,
освен ако данъка е платен от прехвърлителя. Съгласно чл.3, ал.2 от ДОПК,
административните актове следва да се основават на действителните факти от
значение за случая, като истината относно фактите се установява по реда и със
средствата, предвидени в ДОПК. В чл.5 от ДОПК е посочено, че органите по
приходите са длъжни служебно да изясняват фактите и обстоятелствата от значение
за установяване на публичните вземания.
Данъка
върху недвижимия имот и задълженията за ТБО представляват публични общински
вземания, както изрично е регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.166 от ДОПК установяването на публичните вземания
се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно данъка
върху недвижимите имоти и вземанията за местни такси, редът за установяването
им е предвиден в чл.4 и чл.9б, ал.2 от ЗМДТ, съгласно който установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването
и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. В производствата по ал.1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчните задължения – на публични
изпълнители /чл.4, ал.3 от ЗМДТ/. По делото не е спорно, че
дейностите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения
на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места за процесните имоти са действително
извършени, поради което съдът не следва да ги обсъжда подробно. От
представените по делото доказателства се установява, че имотите на
дружеството-жалбоподател попадат в територия, за която са организирани услугите
по чл.62 от ЗМДТ - сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
Установено
е, че партида с № 6305088022007, отнасяща се до идеални части от земя и жилище
в местност „Салтанат“ е закрита към дата 06.08.2012г. поради извършена
продажба, като задълженията в акта са относно установено неплатено задължение
за ТБО до посочената дата. Партида № 6305088022008 се отнася до земя с площ 265
кв.м., за притежаваните от И. ½ идеални части, като за имота не са
представени доказателства за продажба. Позоваването на постановление за
възлагане с № на вх. регистър 12450, номер на двойно-входящия регистър 12333 от
22.05.2017г. се отнася до продажбата на
имотите, включени в имотна партида № 6305088022010, за които има подадена
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/16.06.2017г. от Вера Бориславова
Христова, като купувач. Следва да се отбележи, че за този имот са установени
задължения за 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. Т.е. отчуждаването на
имота през 2017г. няма касателство по отношение на установеното задължение.
Данни за извършена продажба на посочените по-горе земя с площ 265 кв.м. няма,
не са представени и доказателства в тази насока. Партида № 6305088022010 се
отнася до земя с площ 47,57 кв.м. и Търговски обект – козметичен салон, с
година на построяване 2006г., с РЗП 153,95 кв.м., находящ се в гр. Варна, район
„Одесос“, *********. Твърденията, че имота е продаден през 2009г. са неоснователни
и не се подкрепят от доказателствата по делото. Продажбата действително е
извършена през 2009г., но по отношение на 65 кв.м. идеални части от същия
поземлен имот с идентификатор № 10135.1504.182 с площ по документи 619 кв.м., а
по кадастрална карта 580 кв.м., находящ се в гр. Варна, *********и магазин,
състоящ се от два обекта, на две нива, като единият обект е първо ниво –
сутерен, с площ 66.30 кв.м., с идентификатор № 10135.1504.182.3.1, а втория
обект е второ ниво партер, с площ 66.30 кв.м. с идентификатор №
10135.1504.182.3.2. Т.е. в случая сделката извършена през 2009г. касае други идеални части от поземления имот,
както и обекти, находящи с в сграда с идентификатор № 10135.1504.182.3, а не
имотите, включени в партида № 6305088022010, намиращи се в сграда с
идентификатор № 10135.1504.182.4. Установява се, че задължението е изчислено
съобразно действащите разпоредби на ЗМДТ, Наредбата на Общински съвет гр. Варна
за определяне и администриране на местните такси, в приложимата редакция към
процесните задължения по години и въз основа на подадената първоначална
декларация по чл.14 от ЗМДТ от страна на задълженото лице.
Настоящият
състав на административния съд намира наведените от жалбоподателя възражения за
изтекла погасителна давност за основателни. Както беше посочено по-горе, с
Решение № МД-РШ-037/30.10.2019г. е отменен Акт за установяване на задължения по
чл.
107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-4566/28.12.2015г.
на Д.И. за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Със същото
решение са отменени още АУЗ № МД-АУ-049/09.04.2013г., АУЗ №
МД-АУ-3735-1/07.04.2017г. и АУЗ № МД-АУ-7702-1/03.07.2018г. В настоящото
производство оспореният акт е издаден след подадена от И. жалба и след Решение
№ МД-РШ-037/30.10.2019г. От съдържанието на оспорения акт е видно, че
установените задължения са за 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. В чл.171,
ал.1 от ДОПК е предвидено, че публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
пред която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.2 от ДОПК,
давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното
вземане или с предприемане на действия по принудителното изпълнение. Ако актът
за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. В случая
производството по установяване на задължения на И. е започнало с издаване на Акт
за установяване на задължения по чл.
107, ал.3 от ДОПК №
МД-АУ-4566/28.12.2015г., отменен с Решение № МД-РШ-037/30.10.2019г., поради
което не е налице спиране или прекъсване на давността. Вземането е погасено
поради изтичането на давностния срок. Жалбата на И. се явява основателна,
поради което оспореният Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-8339-1/27.11.2019г. следва да се отмени.
Водим от горното Административен съд-Варна, пети състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-8339-1/27.11.2019г.
издаден от дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: