№ 253
гр. Плевен, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Г. К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от Г. К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20254400600841 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
С присъда № 15/30.IХ.2025 г. постановена по НОХД № 116/2025 г.
Левченски районен съд е признал подсъдимата Г. Б. М. за невинна в това, че за
периода месец декември 2022 до месец февруари 2024 г. в с. ***, област
Плевен, като осъдена с влязло в сила решение по гр.д. № 451/2019 г. по описа
на Окръжен съд, да издържа свои низходящи – Ф.Р.Н., родена 2016 г. и Й.Р.Н.
родена 2016 г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече
от две месечни вноски – 15 месечни вноски, общо в размер на 4200 лв., като я
оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 184, ал. IVот НК.
Недоволен от така постановената присъдата е останал представителят на
прокуратурата, който в законовоустановения срок я протестира пред
настоящата инстанция. В депозираният протест са изложени доводи, че
съдебният акт е неправилен и необоснован. Посочени са твърдения, че
изводите на съда, касаещи въпроса за вината на подсъдимата не отговарят на
доказателствата по делото и са следствие от неправилно извършен техен
1
анализ.
Предвид на изложеното прокуратурата моли въззивния съд да отмени
обжалваната присъдата и да постанови друга, с която да признае М. за
виновна по повдигнатото й обвинение по чл. 184, ал. IV от НК.
Представителят на подсъдимата в съдебно заседание изразява становище, че
присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде
потвърдена.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Протестът е допустим, но по своята същност неоснователен.
За да постанови протестираната присъда съдът е приел за установена
фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивния съд,
поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново.
Тя почива на доказателствените материали по делото и въз основа на нея
първоинстанционният съд е достигнал до верни правни изводи.
Неоснователни са оплакванията на представителя на държавното обвинение за
липса на прецизен анализ на доказателствените източници от страна на
въззивната инстанция. Това е така, защото при внимателния прочит на
материалите по делото се установява, че решаващият съд е анализирал
внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени
средства, като е подходил при оценката им с нужната критичност и
обективност. Налице е вярна интерпретация на доказателствените източници,
които не са тълкувани превратно. Районният съд е анализирал е всестранно,
обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени
средства, поради което не може да бъде отправен упрек, че не е формирал
вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона.
Правилно и в съответствие с принципите за устност, непосредственост и
публичност е проведено обстойно съдебно следствие от страна на решаващия
съд.
В рамките на установените факти законът е приложен правилно.
Необoснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато
фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания
доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани в
необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка направена
2
от страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава грешка не е
налице. Не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се във
формиране на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена основа.
Изложените в протеста възражения във връзка с анализа и интерпретацията на
доказателствата и с кредитирането на доказателствените източници не
намират опора в материалите по делото. Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани и
отговарящи на доказателствата фактически изводи, касаещи липсата на
авторството на деянието. Даден е точен и ясен отговор от страна на
първоинстанционния съд защо не се приема тезата изложена от страна на
прокуратурата по време на съдебното следствие, че ответницата по протеста
съзнателно не е изплащала дължимата от нея издръжка.
При извършване на анализ на доказателствата събрани по делото,
районният съд е отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства,
му дават основание да приеме, че не налице авторство и съставомерност на
деянието извършено от страна на подсъдимата. Аргументирал се защо дава
вяра на показанията на свидетеля Р.Н. прочетени на основание чл. 284, ал. V от
НПК, както и защо частично кредитира и взима под внимание обясненията на
подсъдимата. По отношение на фактологията по делото въз основа на
безпротиворечивите доказателства районния съд е извел правилни,
обосновани, законосъобразни еднозначни констатации, че се касае за
наличието на доказателства установяващи липсата на субективна страна от
страна на подсъдимата за извършване на престъпление по чл. 183, ал. ІV от
НК.
В хода на въззивното производство се установява, че версията на
подсъдимата, изводима от обясненията й, че не е имала обективна възможност
да полага труд, нито е имала доходи, които да й дадат възможност да изплаща
дължимата издръжка, тъй като е отглеждала три други свои малолетни деца е
подкрепена от събраните доказателства, като по този начин разколебава
обвинението. Безспорен са фактите, че дължимата по съдебното решение
издръжка е била изплащана от Община Левски на основание Наредбата за
определяне на реда за изплащане от държавата на присъдената издръжка и
бащата е бил на работа в чужбина с цел осигуряване на средства за издръжка
на семейството. Тези обстоятелства съчетани с факта, че подсъдимата е
полагала грижи на три свои малолетни деца, безспорно налага извода за липса
3
на субективен елемент в извършването на деянието по чл. 183 от НК. Той
напълно се подкрепя от въззивната инстанция, тъй като законодателят е
инкриминирал, като престъпление по чл. 183 от НК, всяко неизпълнение на
задължение за изплащане на издръжка, за което е осъдено дадено лице, тогава
когато деецът е бил във възможност да изпълнява своето задължение, но
съзнателно не го е сторил.
При извършване на служебната проверка от страна на настоящата
инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати
съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и
връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради
което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15/30.IХ.2025 г. постановена по НОХД №
116/2025 г. на Левченски районен съд, като правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4