Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 27.02.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на двадесет
и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 16340 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба с вх.№ 2010/30.10.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******срещу
Постановление от 14.10.2019 г. за приети по изп.дело № 20197850400307 разноски
по описа на ЧСИ Л.М., с което СИ след направено възражение е намалил приетите
разноски за адвокатски хонорар от 350 лв. на 300 лв.
Частният жалбоподател излага, че определеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно, дори след направеното възражение за
намаляването му, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност
и единственото действие на процесуалния представител на взискателя е депозиране
на молба за образуване на изп.дело, поради което моли възнаграждението да бъде
намалено до минималния размер, установен от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Претендира разноски, в това число юрк.възнаграждение.
Взискателят
по изпълнителното дело, чрез процесуалният й представител адв. К.Б., счита
жалбата за неоснователна с подробно изложени съображения по същество.
В приложените
по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени съображения
за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските са доказани
по размер и основание и същите са дължими, като счита, че поддържането на
жалбата се явява безпредметно, доколкото с молба от 18.11.2019 г. взискателят
се е съгласил размера на адвокатското възнаграждение да бъде намален на 230 лв.
Софийски
градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20197850400307 на
ЧСИ Л.М., с рег. № 785 е образувано по молба на Г.П.К., ЕГН ********** и с
Изпълнителен лист издаден на 23.03.2019 г. от САС на основание Съдебно решение
по ч.гр.д. № 2495/2018 г. на САС, ТК, 9 с-в срещу длъжника Т.С. ЕАД за сумата
от 10 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е
приложен договор за адвокатско възнаграждение, както и вносна бележка, от които
е видно, че взискателят е договорил и заплатил по банкова сметка ***.дружество сумата
от 350 лв.
В изпратената до длъжника Покана за доброволно изпълнение
от 01.10.2019 г., е посочено, че задължението по изпълнителното дело е в общ размер
на 553,82 лв., от които: 10 лв. – присъдени разноски, 5,91 лв. – такси за
издаване на изп.лист, 350 лв. – разноски по изп. дело, 187,91 лв. – такси по
ТТР към ЗЧСИ, от които т. 5 включва и 3 броя връчване на съобщения за
прекратяване на делото – до страните и вдигане на запор, дължими към 11.10.2019
г.
Длъжникът е депозирал възражение с вх. № 1841/11.10.2019 г.
срещу определените разноски в ПДИ, като е поискал намаляване на адв. хонорар на
230 лв., от които 200 лв. за образуване на делото и 30 лв. върху материалният
интерес.
На 14.10.2019 г. е постъпило становище от взискателя, с
което той се съгласява адв. хонорар да бъде намален до размер на 300 лв.
С обжалваното постановление от 14.10.2019г., адв. хонорар
е намален на 300 лв.
С молба вх. № 2067/06.11.2019 г. взискателят е поискал
намаляване на адв. хонорар до размера на 280 лв.
Със съобщение с изх. № 2268/06.11.2019 г., е съобщено на
длъжника, че адв. хонорар се намалява до размера 280 лв.
С Молба вх. № 2199/18.11.2019 г. взискателя излага довод
с оглед на бързина и процесуална икономия, приетите разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат намалени до минималните размери, съгласно Наредба № 1
от 09.06.2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело - а именно 200
лева за образуване и 30 лв. върху материалният интерес.
На длъжника е връчено съобщение с изх.№ 2366/18.11.2019
г., в което се намалява адвокатския хонорар на 230 лв., и съответно таксата по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Подадената
жалба е недопустима поради липсва правен интерес за жалбоподателя от водене
на настоящето дело, а той е задължителна процесуална предпоставка за
законосъобразното провеждане на производството.
Видно от събраните по делото доказателства, след връчване
на поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/, длъжникът и настоящ жалбоподател е
депозирал възражение с вх. № 1841/11.10.2019 г. срещу определените разноски в
ПДИ, като е поискал намаляване на адвокатския хонорар на 230 лв., от които 200 лв.
за образуване на делото и 30 лв. върху материалният интерес.
С молба от 14.10.2019г. взискателят изразява съгласието
си адвокатският хонорар да бъде намален до размер от 300 лв., поради което с
постановление от 14.10.2019 г., същият е
намален до този размер.
Срещу това постановление е подадена настоящата жалба с
вх. № 2010/30.10.2019 г., но впоследствие с молба с вх. № 2067/06.11.2019 г.
самият взискател е поискал от ЧСИ да уважи първоначалното възражение на
длъжника, направено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и да намали адвокатското
възнаграждение да размера от 280 лв.
Със съобщение с изх. № 2268/06.11.2019г., ЧСИ дава
указания по администрирането на Жалба с вх. № 2010/30.10.2019 г., като посочва,
че адв. хонорар се намалява до размера 280 лв.
С Молба с вх. № 2199/18.11.2019 г. взискателят заявява,
че приетите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до
минималните размери, съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004г., за минималните
размерни на адвокатските възнаграждения за образуване и процесуално
представителство по изпълнителното дело - а именно 200 лева за образуване и 30
лв. върху материалният интерес.
На длъжника е връчено съобщение е изх. № 2366/18.11.2019
г., с което е уведомен, че адвокатския хонорар е намален на 230 лв.
С оглед на установеното към момента на разглеждане на
настоящата жалба е налице валидно разпореждане на ЧСИ, по силата на което
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на взискателя вече
е в размер на 230 лв., до който размер жалбоподателя е искал от съда да намали
същото. Предвид това и на основание чл. 235 от ГПК съдът намира, че не е налице
правен интерес от разглеждането на настоящата жалба.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 2010/30.10.2019 г.,
подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 14.10.2019 г., постановено по
изпълнително дело № 20197850400307 по описа на ЧСИ Л.М. с рег. № 785 и район на
действие СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване в едноседмичен
срок от съобщаването му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.