РЕШЕНИЕ
№ 702
гр. Добрич, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена П. Колева
при участието на секретаря Диана Й. Д.
като разгледа докладваното от Албена П. Колева Гражданско дело №
20213230101902 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.422 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД от „Теленор
България” ЕАД срещу Р. Н. Д. ЕГН ********** за установяване на вземания
– предмет на заповед за изпълнение , издадена по ч.гр.дело N 1741/2020г. на
РС Добрич за сумите: - 498,51 лв. - незаплатени такси и ползвани услуги по
Договор за мобилни услуги; -123,54 лв. - предсрочни изискуем остатък по
Договор за лизинг и 150,57 лв. - дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Обстоятелства, на които се основа иска и възраженията на ответника:
Твърдения на ищеца: Между ответницата и Теленор България
ЕАД/преди „Космо България Мобайл“ЕАД/ са сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги № ...от 04.08.2015г. за мобилен номер .....;
Договор за мобилни услуги № ....от 15.05.2017г. за мобилен номер ....със
стандартна абонаментна такса 9,99 лв. с вкл.ДДС/ 8,32 лв. без ДДС/;
Допълнително споразумение № ....към договор за мобилни / фиксирани
услуги и Договор за лизинг от 15.05.2017г. за мобилен номер ..... с нов
абонаментен план с месечна абонаментна такса от 30,99 лв. с ДДС/25,82
лв. без ДДС/ и предоставено мобилно устройство ..... на стойност 473,57
лв. с вкл.ДДС лизингова цена.
1
Ответникът оспорва обстоятелствата по иска-предоставени по
договорите услуги.
Правни доводи на страните:
Ищецът претендира вземания срещу ответника по описаните договори и
издадени фактури.
Ответникът оспорва вземанията по основание и размер.
Между страните няма признати права и обстоятелства;
Спори се: дължими ли са претендираните суми на соченото от ищеца
основание - описаните в исковата молба договори.
Ищецът трябва да докаже:1/ наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните по описаните в исковата молба
договори;2/обстоятелството, че е изправна страна по договорите /анекси към
тях/; 3/предоставените услуги и тяхната стойност;4/ предаване на мобилното
устройство при условията на описаните в исковата молба лизингови
договори.
По делото са събрани писмени доказателства. Прието е като
неоспорено заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.
След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по
делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Факти:
С исковата молба са представени: Договор за мобилни услуги № ....от
04.08.2015г. за предпочетен номер ....с абонаментен план Резерв Старт -10,99
лв. месечно; Договор за мобилни услуги №....от 15.05.2017г. за предпочетен
номер .....с абонаментен план Стандарт – 9,99 лв. на месец ; Договор за лизинг
от 15.05.5017г. за мобилно устройство ..... с цена 473,57 лв. и предпочетен
номер .....; Общи условия , 5 бр. фактури.
Заключение на вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза:
Осчетоводени са при ищеца вземания към ответника по фактури с
№№: 1/ ..../01.08.2018г.,2/№..../01.09.2018г., 3/ № ..../01.10.2018г., 4/№
..../01.11.2018г. и 5/ № ..../01.12.2018г., на обща стойност 772,62 лв. към датата
на заявлението по чл.410 ГПК-04.06.2020г.
Фактурите обхващат отчетен период 01.07.2018г. – 31.10.2018г.
Потребените за този период услуги съгласно условията по договорите за
мобилни услуги са обща стойност 416,26 лв., от които след погасяване на 0,11
лв. е останало незаплатено задължение към ищеца в размер общо 416,15 лв.,
от които:
-340,88 лв. с ДДС по фактура № ..../01.08.2018г. за отчетен период от
01.07.2018г. до 31.07.2018г. /340,99лв.-0,11 лв./;
-44,87 лв. по фактура № ..../01.09.2018 за отчетен период от
01.08.2018г. до 31.08.2018г.;
-44,87 лв. по фактура № ..../01.10.2018г. за отчетен период от
01.09.2018г. до 30.09.2018г.;
-14,47 лв. в отрицателен размер по кредитно известие №..../01.11.2018г.
2
за отчетен период 01.10.2018г. – 31.10.2018г.
Длъжникът е извършвал плащания на паричните си задължения за
месечни абонаментни такси, еднократни такси и потребени услуги, за
периодите преди първите процесни фактури.
По Договора за лизинг от 15.05.2017г. дължимите от ответника суми
възлизат на 205,90 лв. общо-4 лизингови вноски по 20,59 лв. и 123,54 лв. за
оставащите за срока 6 месечни вноски по 205,90 лв.
Правни изводи: По делото се доказва по безспорен начин наличие на
валидно облигационно правоотношение между страните по Договор мобилни
услуги № ...от 04.08.2015г. ; Договор за мобилни услуги №...от 15.05.2017г. и
Договор за лизинг от 15.05.2017г. с Допълнително споразумение към него.
Установените вземания от ССчЕ се дължат от ответника в размерите ,
посочени от вещото лице:съответно 416,15 лв. за предоставени мобилни
услуги и 205,90 лв. лизингови вноски, общо 622,05 лв.спрямо осчетоводени
772,62 лв. Разликата от 150,57 лв. /772,62 лв. – 622,05 лв./ представлява
претендираната договорна неустойка.От своя страна сумата 150,57 лв. се
формира като сбор от 125,61 лв. за номер ....и 24,96 лв. за номер .....
Неустойката се претендира поради прекратяване на правоотношението,
а размерът се формира като сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси за номер ...без ДДС /3 по 8,32 лв./ и като сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номер ...без ДДС /3 по 25,82 лв./ и добавената
разлика от 48,15лв. между стандартната цена без отстъпка на .... и
дължимата обща преференциална цена по Договора за лизинг от 15.05.2017г.
Клаузата за претендираната неустойка и по двата договора /за мобилни
услуги и лизинг/ е нищожна, тъй като е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции- Тълкувателно решение
№ 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, т.4.
В решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС е разяснено, че уговорка в договор за финансов лизинг, че при
предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от
прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има характер на
неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна,
поради противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема
на главното задължение, което обезпечава. Процесната уговорка за заплащане
на неустойка в размер на сумата на стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти, оставащи до изтичането на срока на договора,
преценена към възникване на задължението, обуславя извод за противоречие
с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото
главно задължение. Следва да се посочи, че размера на вредата на мобилния
оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата) до края
на срока на действие на договора, създава само илюзорно право на
прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т.е. същата е и
неравноправна и на това основание пак нищожна./ така Решение
С прекратяване на договора от потребителя търговецът разполага с
възможност да предостави услугата на друг потребител, от който да
3
реализира пропуснатата печалба, като ползването на същата услуга от
предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за
компенсаторна неустойка по двата договора не е породила валидно
задължение в тежест на ответника.Нищожността на неустоечната клауза
изключва възникването на претендираното въз основа на нея вземане за
неустойка, като съдът счита за ненужно да обсъжда наличието на останалите
факти, включени във фактическия състав на процесното вземане. Ето защо
предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни. Следва да се
отбележи, че искането да се присъди неустойка в редуциран размер на 3
месечни абонаменти вноски не променя изводите на съда. Нищожна клауза за
неустойка не поражда права и задължения, което изключва възникването
вземане за неустойка в намален размер.
Предвид изложеното искът за неустойка в общ размер от 150,57 лв.
подлежи на отхвърляне.
Уважени ще бъдат исковете за сумите 416,15 лв. за предоставени
мобилни услуги и 205,90 лв. лизнгови вноски , общо 622,05лв.
На основание чл.78,ал.1 ГПК предвид изхода на спора съдът присъжда
разноски в полза на ищеца в размер на 873,55 лева общо, от които 75 лева ДТ;
300,55 лв., 249 лв. – депозит особен представител и 249 лв. – депозит вещо
лице.Съответно се присъждат сторените заповедното производство разноски
в размер на 300,55 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.
Ответникът претендира разноски, но такива не е сторил.
Възнаграждението на особения представител е изплатено от внесения по реда
на чл.47,ал.6 ГПК авансов депозит и друго не му се следва.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Н. Д. ЕГН
********** село Д., общ.Б., че ДЪЛЖИ на „Йеттел България“ЕАД ЕИК
********* гр.С., представлявано от М.С. и Д.К.К. /преди „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК *********/ следните суми - предмет на Заповед за
изпълнение № 714 от 29.07.2020г. , издадена по ч.гр.дело № 1741/2020г. по
описа на РС Добрич: -416,15 лв./четиристотин и шестнадесет лева 15 ст./ -
общ размер на парични задължения за предоставени мобилни услуги по
фактури за отчетен период 01.07.2018г. – 31.10.2018г., както следва: - 340,88
лв. с ДДС по фактура № ..../01.08.2018г. за отчетен период от 01.07.2018г. до
31.07.2018г. /340,99лв.-0,11 лв./;-44,87 лв. по фактура № ..../01.09.2018 за
отчетен период от 01.08.2018г. до 31.08.2018г.; -44,87 лв. по фактура №
..../01.10.2018г. за отчетен период от 01.09.2018г. до 30.09.2018г. при 14,47
лв. в отрицателен размер по кредитно известие № .../01.11.2018г. за отчетен
период 01.10.2018г. – 31.10.2018г. и 205,90 лв./ двеста и пет лева 90 ст./-
общ размер на дължими лизингови вноски по Договор за лизинг с
допълнително споразумение от 15.05.2017г. заедно със законната лихва от
датата на заявлението 02.06.2020г./ дата на депозиране пред РС Б.- дата
пощенско клеймо/, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД по
отношение на сумата от 150,57 лв. /сто и петдесет лева 57 ст./ - договорна
4
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за телекомуникационни
услуги от 04.08.2015г. и договор за лизинг от 15.05.2017г. с допълнителни
споразумения към тях.
ОСЪЖДА Р. Н. Д. ЕГН ********** село Д., общ.Б. ДА ЗАПЛАТИ на
„Йеттел България“ЕАД ЕИК ********* гр.С., представлявано от М.С. и
Д.К.К. /преди „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК *********/ по банкова
сметка сторени разноски по гр.дело № 1902/2021г. по описа на РС Добрич в
размер на 873,55 лева общо / осемстотин седемдесет и три лева 55 ст./ , от
които 75 лева ДТ; 300,55 лв., 249 лв. – депозит особен представител и 249 лв.
– депозит вещо лице, както и сторени разноски по ч.гр.дело № 1741 по описа
на ДРС за 2020г. в размер на 300,55 лв./ триста лева 55 ст./ - адвокатско
възнаграждение и 25 лв./ двадесет и пет лева/ - държавна такса.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5