Определение по дело №14667/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3382
Дата: 12 февруари 2018 г. (в сила от 30 юли 2018 г.)
Съдия: Златка Николова Чолева
Дело: 20161100514667
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                             №……….., гр.С., 12.02.2018год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІІ “в” състав, в закрито заседание, проведено на  дванадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година , в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                         ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                           Мл.съдия Велизар Костадинов

Като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева ч.гр.дело № 14667 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

            Съдът е сезиран с молба на процесуалния представител на насрещната страна по жалбата и взискател в изпълнителния процес С. Н. Ц. – адв.Е.К.  от 27.02.2017г. – за изменение на постановеното по делото определение от 22.02.2017г.  в частта на разноските. Молителката твърди, че съдът е  пропуснал да се произнесе  с определението по изрично заявеното от нея с отговора на жалбата искане за  присъждане на разноските по делото, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Ето защо, заявява искане за допълване на определението с присъждане на направените от нея  разноски в съдебното производство, дължими й с оглед изхода на делото.

Насрещната страна по молбата – трето за изпълнителния процес лице,  „А.“ ЕООД заявява становище за неоснователност на молбата. Поддържа, че Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не предвижда дължимо такова за подадено възражение срещу частна жалба. Счита, при условията на евентуалност, че ако съда прецени , че разноски се дължат на молителката, то те не могат да надвишават тези, предвидени по Наредбата за изготвяне на частната жалба- от 200лв., поради което поддържа възражение за прекомерност на заплатеното от молителката адвокатско възнаграждение от 390лв.

 

Насрещната страна по молбата- длъжник в изпълнителния процес Л.Д.Д.- не заявява становище.

 

            Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени доказателствата по делото,  приема за установено следното:

Искането по чл.248 от ГПК се явява допустимо, като заявено в срока по чл.248,ал.1 от ГПК и от легитимирана страна.

По съществото на искането:

С постановеното по делото определение от 22.02.2017г. съдът е оставил без разглеждане, като недопустими,  двете жалби, с които е сезиран, подадени от длъжника в изпълнителния процес Л.Д.Д. и третото за изпълнителния пороцес „А.“ ЕООД срещу въвод във владение, извършен на 17.08.2016г. по изп.дело № 20168380403185 по описа на ЧСИ М.Б.. С определението съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното с отговорите на жалбите искания на взискателя /молител в настоящото производство/  за присъждане на направените разноски в  съдебното производство, който пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл.248  от ГПК.

 При горния изход на делото /на недопустимост на жалбите/ и в съответствие с общото правило по чл.78,ал.3 от ГПК, /приложимо както за исковия, така и за изпълнителния процес/, насрещната страна по частната жалба С. Н. Ц. има правото на разноски, направени от нея в настоящото съдебно производство. Направените от  С.Ц. разноски за настоящото съдебно производство представляват заплатени адвокатски възнаграждения за изготвяне на два писмени отговора - по двете жалби на длъжника и третото лице, в размер на по 396лв. /за всеки отговор/ с включен ДДС.  Тези разноски се дължат на С.Ц. от жалбоподателите, съгласно нормата на чл.78,ал.3 от ГПК. Ирелевантен за дължимостта на разноските е фактът, че в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е предвидено изрично минимално такова за изготвяне на отговор по  жалбата срещу действието на съдебния изпълнител. Както вече бе посочено по-горе в мотивите , дължимостта на тези разноски следва от общата разпоредба на чл.78 от ГПК. Посочената нормативна непълнота, произтичаща от непрецизната формулировка на чл.10,т.5 от Наредба № 1/2004г., на която насрещната страна по молбата по чл.248 от ГПК – „А.“ ЕООД се позовава, има правно значение само в хипотезата на заявено възражение по чл.78,ал.5 от ГПК. В случаите, при които съдът намери за основателно това възражение, посочената нормативна непълнота следва да се попълни чрез корективно тълкуване на разпоредбата  на чл.10,т.5   от Наредба № 1/2004г. Доколкото при изготвянето на частната жалба и отговора по нея се касае за упражняване на реципрочни права на защита на насрещните страни  срещу едно и също действие /акт/ на съдебния изпълнител, съдът приема, че минималните размери на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор по жабата са идентични на тези, предвидени за дължими по жалбата.  В конкретния случай възражение по чл.78,ал.5 от ГПК е заявено само от насрещната страна по молбата по чл.248 от ГПК-  „А.“ ЕООС. Съдът намира възражението за основателно. Като съобрази, че процесуалните действия на пълномощника на взискателя-насрещна страна по частната жалба, се изчерпват единствено с изготвянето на писмен отговор на жалбата и с оглед гореизложените мотиви, относно корективното тълкуване на нормата на чл. 10,т.5 от Наредба № 1/2004г., намира, че заплатеното от молителката в настоящото производство адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на жалбата на „А.“ ЕООД следва да бъде намалено до минимума от 200лв., а с включен ДДС, съгласно пар.2“а“ от Наредбата- от 240лв. От насрещната страна по молбата по чл.248 от ГПК – Л.Д. не е заявено възражение по чл.78,ал.5 от ГПК, поради което същият дължи в пълен размер направените от С.Ц. разноски от 396лв.- адвокатско възнаграждение.

            Воден от горните   мотиви, Софийски градски съд

 

                                                  О П Р Е Д Е Л И:

 

         ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК определението от  22.02.2017г., постановеното по ч.гр.дело № 14667/2016г. по описа на СГС, ІV”в” състав, в частта за разноските, като го ДОПЪЛВА , както следва:

ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, Л.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на  С. Н. Ц., с ЕГН *********, със съдебен адрес: ***  – сумата от 396лв.  - разноски по делото.

 

ОСЪЖДА  „А.“ ЕООД , с ЕИК *******, със съдебен адрес:*** да заплати на С. Н. Ц., с ЕГН *********, със съдебен адрес: ***  – сумата от 240лв.  - разноски по делото.

 

Определението  подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен  съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.