Номер 124529.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100501853 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, срещу Решение № 2274 от 10.06.2020 г. по
гр.д. № 1563/2020г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че И. Т. Т. , не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД сумата от 1792.52 лева, начислена като корекция за ползване на ел. енергия
за периода от 20.08.2018 г. до 27.11.2018 г. по фактура № **********/06.12.2019 г.
издадена за кл.№ ********** и аб. № **********, с административен адрес на обекта на
потребление – гр. Варна, кв. „Изгрев“ № 184, ап. 2 и въззивното дружество е осъдено да
заплати на ищеца сумата от 477 лева, представляваща разноски по делото, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Излагат се
съображения, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството
доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия,
дължима на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. Според въззивника абонатът
дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното и на
основание договорното правоотношение между страните и установената неправомерна
намеса в тарифната схема на СТИ. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за
реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено
от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано,
вследствие на софтуерно претарифиране на електромера. Невъзможността за установяване
на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от
1
извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Отправя искане за
отмяна на решението на ВРС и вместо него постановяване на друго, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата И. Т. Т. оспорва доводите, изложени в нея и поддържа други, с
които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се
потвърди.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от И. Т. Т. , с претенция да бъде прието за
установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, сумата от 1792
лева., представляваща стойност на начислена ел. енергия за минал период от 3008.2018 г. до
27.11.2018 г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, к.к. Изгрев№ и за което
вземане е издадена фактура №********** от 06.12.2019 г.
В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на доставяна от ответника ел.
енергия, в посочения имот. Получил е уведомление от ответното дружество за извършено
проверка на СТИ в обекта му, при която е констатирано неточно измерване на
консумираната електроенергия, поради което е коригирана сметката му за използвана
електроенергия, като е начислена процесната сума. Оспорва това количество да е било
реално потребено от него, както и да е налице основание за плащане на неговата цена.
Твърди, че основанието послужило за начисляването му- чл. 50 ПИКЕЕ е неприложимо.
Оспорва процедурата, по която е извършена корекцията и констатациите, съдържащи се в
съставения при проверката протокол. Искането отправено до съда е за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-
Про Продажби” АД, с който се оспорва предявения иск. Твърди, че процесната сума в
случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени
показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи
на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са
обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. В резултат на
извършена техническа проверка, е установено, че в невизуализиран регистър има показания
за отчетена електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса
в софтуера на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия
отразява точното количество електроенергия. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
2
Жалбата, инициирала въззивното произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са
предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира
сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след
корекция) електроенергия за периода от 30.08.2018 г. – 27.11.2018г . за обект с кв.№
********** и аб.№ 01011101539 и дали отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия е реално
потребена от абоната за процесния период.
Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет
продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има качество потребител на ел. енергия по
смисъла на ЗЕ.
От представения по делото констативен протокол № 1105124/27.11.2018 г. се
установява, че служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са извършили техническа проверка на
електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е
демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е монтиран нов.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№ 2409/30.11.2018 г. при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема
на електромера. Електромерът не отговоря на метрологичните характеристики, не отговоря
на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, не съответства на техническите
изисквания.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставена
справка от 05.12.2019 г. за начисление на електрическа енергия в размер на дневна ел.
енергия в размер на 9068.22 kWh за периода от 30.08.2018 г. до 27.11.2018 г., в която е
посочено, че корекцията е извършена на основание допустимо отклонение според класа на
точност на СТИ. За стойността на това количество е издадена фактура № ********** от
06.12.2019 г., на стойност 1792.52 лева. Не е спорно между страните, че сумата по
процесната фактура не е заплатена от абоната на дружеството.
За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано
заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което
3
електромерът е бил с унищожена пломба, като е добавен елемент чужд за схемата, в
следствие на което измервателното устройство е отмитало само 19.96 % от преминаващата
през него ел. енергия. Начислени са служебно 9068 kWh енергия в период от 90 назад от
датата на проверката. От заключението още се установява, че така начислената енергия може
технически да премине през устройството за измерване, без да бъде отметена от него.
Спорът пред първоинстнанционния съд е правен и се свежда до това, дали
дружеството въззивник има право да извършва корекция на задълженията при установено
неправомерно въздействие върху техническото измервателно средство.
Според първоинстанционния съд, страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на електрическа
енергия при общи условия, по силата на който ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т.
2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката за описания в исковата молба
обект на потребление. Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за
енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на
ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от
Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за
търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от
председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са
регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление
(корекция) на количеството електрическа енергия.
С решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г.) са отменени. С решение на ВАС № 2315/21.02.2018г., потвърдено с
решение №1369/08.11.2018г., са отменени ПИКЕЕ и в частта на чл.48-чл.51. По аргумент от
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените
разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е
извършена на 27.11.2018 г. – след тяхната отмяна.
С оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената
4
законова делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ,
уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ,
въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към
датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за
корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме,
че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен
свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват
наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са
налице основания за извършеното преизчисление.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., доказателства за
които са представени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2274/10.06.2020г., постановено по гр.д. № 1563/20 г. на
ВРС .
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати
на И. Т. Т. от гр.Варна, кв. „Изгрев“ № № 1, вх. А, ет. 3, ап. 6, сумата от 400 /четиристотин/
лева – разноски направени във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5