ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 825
гр. Бургас, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500358 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Р. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес ***.
Обжалвано е като незаконосъобразно разпореждане № 186 от 21.02.2022г.,
постановено по ч.гр.д.№ 51 по описа за 2022 г. на Районен съд - Царево, в частта с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК против М. Ек., гражданин на **, роден на ********** г. в град А., **, с адрес в
**, ***, за солидарно заплащане с дружеството „Лайт Хаус 2“ ООД, на сумата от 24 500 лв.,
представляваща част от адвокатско възнаграждение в общ размер от 60 000 евро по Договор
за правна защита и съдействие №715174, сключен на 22.07.2019 г. в гр. София, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане
на вземането, както и деловодните разноски.
Частният жалбоподател намира за постановеното разпореждане за неправилно.
Сочи, че за определяне на обичайното местопребиваване, трябва да бъдат специално
съобразени обстоятелства от личен и професионален характер, които произтичат от трайната
връзка на лицето с мястото или от намеренията му да създаде такива връзки. Съдът е
следвало да вземе предвид намерението на длъжника да създаде трайни връзки, които
определят град Царево като негово обичайно местопребиваване. Твърди, че още от 2011 г.
той е съдружник в търговски дружества, които са със седалище и регистрация в това
населено място. В качеството му на управител на „Лайт Хаус 2“ ООД закупува недвижим
имот на територията на гр. Царево.
Излага доводи, че адресът в гр. Царево е обявен от длъжника пред Дирекция
„Миграция“ – МВР, въз основа на което му е издадено разрешение за продължително
1
пребиваване на територията на страната. С оглед на това обичайното местопребиваване на
длъжника се определял с намерението му да създаде трайни връзки с мястото. Аргумент за
това се извличал и от разпоредбата на чл.53 от ГПК.
Моли разпореждането да бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на М. Ек.,
като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение за солидарно заплащане
на претендираните суми по отношение на длъжника.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 51 по описа за 2022г. на Районен съд - Царево е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено
от Р. Г. Д., чрез адв. П.Б..
Иска се издаване на заповед за изпълнение против „Лайт Хаус 2“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Царево, кв. „Василико“, ул.
„Опълченска“ №5А, представлявано от управителите Робертино Иванов и Милена
Драганова, и М. Ек., роден на ********** г., гражданин на **, за солидарно заплащане на
сумата от 24 500 лв., представляваща част от договореното адвокатско възнаграждение в
общ размер 60 000 евро по договор за правна защита и съдействие №715174, сключен на
22.07.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателно плащане. Претендират се деловодни разноски, както и
адвокатско възнаграждение в размер на 1122 лв. Към заявлението са приложени
пълномощно, квитанция за внесена държавна такса, договор за правна защита и съдействие
№715174, сключен на 22.07.2019 г. в гр. София, нотариално заверено пълномощно с рег.
№10359/22.07.2019 г., нотариално заверено пълномощно с рег.№10361 и 10362/22.07.2019 г.,
нотариално заверено пълномощно с рег.№10366/22.07.2019 г., възложително писмо от
19.11.2019 и от 26.02.2020 г.
С разпореждане от 15.02.2022 г. е изискано извършване на справка в Търговския
регистър за седалището и адреса на управление на „Лайт Хаус 2“ ООД, както и за
регистриран адрес на територията на страната относно чуждия гражданин М. Ек..
Установено е, че седалището на дружеството е гр. Царево, а М. Ек. е с разрешено право на
продължително пребиваване в Република България до 01.05.2022 г. по реда на Закона за
чужденците в Република България във връзка, с което е заявил адрес в страната в гр. Царево.
С обжалваното разпореждане е уважено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против „Лайт Хаус 2“ ООД с ЕИК *********,
като заявлението е отхвърлено в частта му по отношение на длъжника М. Ек., роден на
********** г., гражданин на **, за солидарно заплащане на сумата от 24 500 лв.,
представляваща част от договореното адвокатско възнаграждение в общ размер 60 000 евро
2
по договор за правна защита и съдействие №715174, сключен на 22.07.2019 г. в гр. София,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателно
плащане, както и деловодните разноски.
Изложени са съображения, че е налице пречка за издаване на заповед за изпълнение
по чл.411, ал.2, т.4 от ГПК. Съгласно чл.23 от ЗЧРБ продължителното пребиваване е с
разрешен срок до една година, като визата за дългосрочно пребиваване дава правото на
чужденеца за многократно влизане на територията на страната в рамките на срока за
нейната валидност. В тази връзка тези обстоятелства не водели до извод, че обичайното
местопребиваване на лицето е на територията на Република България.
Посочва, че обстоятелството, че длъжникът е турски гражданин, има постоянен адрес
в **, развива търговска дейност както в България, така и в **, както и че е упълномощил
други лица да го представляват при осъществяване на търговската му дейност в качеството
му на управител на търговски дружества в България, налагали извода, че турския гражданин
няма обичайно местопребиване в България, което било пречка за издаване на заповед за
изпълнение по чл.411, ал.2, т.4 от ГПК по отношение на този длъжник.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е основателна. Настоящият
съдебен състав не споделя крайния правен извод на първоинстационния съд за
неоснователност на подаденото от частния жалбоподател заявление по чл. 410 ГПК. В тази
връзка следва да се изложат и следните съображения:
Основателни са оплакванията в жалбата, че след като длъжникът има регистриран
адрес в България /което е безспорно/, притежава недвижим имот на територията на страната
и участва в две дружества, регистрирани в България, съдът разполага с правомощия да
преценява дали и къде е неговото обичайно местопребиваване. Съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК
съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в
срока по ал. 1, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не
отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок от съобщението (т. 1); искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави (т. 2); искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това (т. 3);
длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България (т. 4)
и длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на
Република България (т. 5).
От разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК следва, че предпоставка за издаване
на заповед за изпълнение е длъжникът да има формална или фактическа връзка с
територията на Република България: при физическите лица - постоянен адрес или обичайно
местопребиваване в страната, а при юридическите лица - седалище или място на дейност.
Постоянен адрес по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК могат да имат както местните лица,
така и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно
пребиваване в Република България или са получили статут на бежанци (чл. 31, ал. 2, т. 2 от
ЗГР). Останалите чужденци, които пребивават на територията на страната (временно или
постоянно), но нямат издадено разрешение не биха могли да имат постоянен адрес в
Република България (по аргумент от § 1, т. 3 от ЗБЛД). Това обаче не означава, че същите не
3
могат да имат обичайно местопребиваване в България. Съгласно чл. 48, ал. 7 от КМЧП "Под
обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това
място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален
характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му
да създаде такива връзки". Следователно, достатъчно е наличието на посочената в т. 4 на чл.
411, ал. 2 ГПК връзка с територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника – физическо лице по териториален признак.
Заповедният съдът не следи служебно за наличието на предпоставките по чл. 411, ал.
2, т. 4 и 5 ГПК (аргумент от чл. 411, ал. 1 ГПК- съдът извършва проверка единствено на
местната подсъдност).
Налице е и задължителна съдебна практика по въпроса- ТР № 4/2013 г. - т. 3б
(мотиви) „Макар и да са уредени по негативен начин като предпоставки за издаване на
заповедта, обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК по естеството си не подлежат на
проверка преди връчване на вече издадената заповед“). Следва да се отбележи също, че
защитата на длъжника в случай на липса на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК
се осъществява по реда на чл. 423 ГПК.
В конкретния случай от представените по делото доказателства и от данните по
делото става ясно ,че длъжникът Е. още от 2011 година е съдружник в две търговски
дружества, регистрирани на територията на България и със седалище и адрес на управление
гр.Царево,на едното от които е бил и управител .През 2011 година в качеството си на
управител на „Лайт хаус2“ООД същият закупува и недвижим имот на територията на
гр.Царево /вж. представния договор с Общината/. Освен това на територията на гр.Царево
длъжникът се свързва и с адрес – гр. Царево ,ул. „Одринска Тракия „ 26,въз основа на който
му е издадено и разрешение за продължително пребиваване на територията на стрната до
01.05.2022 г. В България М. Ек. е упълномощил и адвокат ,който да го представлява
,включително и по други дела ,образувани против него .Всичко това дава основание да се
приеме ,че Е. е имал намерение и е създал трайни търговски връзки с гр. Царево, където
упражнява търговска дейност като съдружник в две търговски дружества.
Всичко това дава основание да се счита, че длъжникът Е. има трайни връзки с
България, по-специално гр. Царево, произтичащи предимно от професионален характер –
доколкото търговската му дейност като съдружник в български търговски дружества е
свързана с този град.
Затова и настоящият съдебен състав счита, че разпореждането, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. Е., следва да бъде
отменено и делото – върната на районния съд за издаване на заповед за изпълнение
солидарно на длъжника М. Ек. с „Лайт хаус 2 „ООД за претендираните суми.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ разпореждане № 186/21.02.2022 г. постановено по ч.гр.д. №
20222180100051/2022 г. по описа на РС-Царево, с което е отхвърлено заявлението на Р. Г.
Д., ЕГН ********** ОТ ГР. С. ,бул.“А. С. „ № **, партер, за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК солидарно срещу длъжника М. Ек., гражданин на **
,род. на ********** г. в гр. А., с адрес в ** - ***,адрес в Република България-*** за
солидарно заплащане с „Лайт хаус 2“ООД на сумата от 24 500 лв. ,представляваща част от
договорено адвокатско възнаграждение в общ размер от 60 000 евро по договор за правна
защита и съдействие от 22.07.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане, както и сторените съдебни разноски в
заповедното производство в общ размер 1122 лв., ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Р. Г. Д., ЕГН ********** от гр. С. ,бул.“А. С.„ № **,
партер, заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК солидарно срещу длъжника М. Ек.,
гражданин на **, род. на ********** г. в гр. А., с адрес в **- ***,адрес в Република
България-гр.Царево ,кв.“Василико „ул. Опълченска„ № 5А за солидарно заплащане с „Лайт
хаус 2“ООД на сумата от 24 500 лв., представляваща част от договорено адвокатско
възнаграждение в общ размер от 60 000 евро по договор за правна защита и съдействие от
22.07.2019 г. в гр. София,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане ,както и сторените съдебни разноски в заповедното производство в
общ размер 1122 лв.
ВРЪЩА делото на Царевския районен съд за издаване на сочената заповед.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5