№ 1054
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110133313 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът ...., ЕИК ..., е предявил срещу ответника ..., ЕИК ...., осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 684,84 лв., представляваща непогасен
остатък от изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“ по преписка по щета № 470422222268124 за имуществена вреда, причинена
вследствие на ПТП, реализирано на 14.12.2022 г. в г...., по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил марка .... който
при движение реализирал ПТП със спрелия лек автомобил марка ..., застрахован при ищеца,
вследствие на което му нанесъл вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 15.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител адв. А. Т. твърди, че в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм:
на 14.12.2022 г. в г...., водачът на застрахован при ответника лек автомобил марка .... при
движение реализирал ПТП със спрелия лек автомобил марка ..., застрахован при ищеца, и му
нанесъл вреди – счупено огледало. За настъпилото ПТП бил изготвен двустранен протокол
за ПТП от 14.12.2022 г., подписан от двамата водачи, в който водачът на застрахования при
ответника лек автомобил марка .... изрично заявил вината си. По заявление на представител
на собственика на увредения лек автомобил марка ..., за изплащане на застрахователно
обезщетение при ищеца била заведена щета № 470422222268124, извършен бил оглед, ведно
с опис на причинените по автомобила щети, вследствие на което били съставени опис на
претенция и опис-заключение по претенция за определяне стойността на имуществените
1
вреди. Ищецът посочва, че ремонтът и отстраняването на вредите на увредения лек
автомобил бил възложен на доверен сервиз, като размерът на застрахователното
обезщетение, включващ стойността на отстраняването на вредите и извършените ремонтни
дейности, е определен по Фактура № 12000000950/03.02.2023 г., издадена от автосервиз ....
Излага, че с доклад от 07.02.2023 г. ищцовото дружество е одобрило изплащане на
застрахователно обезщетение в размер от 809,72 лв., която сума е преведена по сметка на
автосервиза съгласно платежно нареждане от 08.02.2023 г. По тази причина счита, че спрямо
ответника като застраховател на гражданската отговорност на деликвента в полза на ищеца
е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът посочва, че на 17.03.2023
г. е поканил ответника да заплати регресното вземане, която покана била получена от
последния на 22.03.2023 г. Посочва, че в изпълнение на получената регресна покана
ответникът частично уважил претенцията и заплатил на ищеца сумата от 149,88 лв., като
остатъкът от 684,84 лв. останал непогасен до настоящия момент. По тази причина ищецът
счита, че ответникът му дължи остатъка от регресното вземане в посочения размер и моли
съда да осъди ответника да му го заплати. Претендира разноски. Представя списък по чл.
80 ГПК. Възразява за разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника
чрез юрк. ..., който оспорва иска по размер. Признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите относно лек автомобил марка „..... Не оспорва настъпването 14.12.2022 г.
на процесното ПТП, както и механизма на реализирането му. Не оспорва факта на
изплащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в размер от 809,72 лв., както
и факта на изплащане от страна на ответника на сумата от 149,88 лв. на ищеца, вследствие
от което остатъкът от 684,84 лв. останал неизплатен. Не оспорва обстоятелството, че ищецът
е изпратил регресна покана до ответника за доброволно плащане на сумата от 834,72 лв.,
включваща 809,72 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 25 лв. ликвидационни
разноски, с оглед на което при ответника била образувана щета № **********. Ответникът
излага, че е извършил прихващане на дължими между двете дружества суми до размера на
по-малката, като е одобрил за изплащане по посочената щета сумата от 149,88 лв. Оспорва
наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и нанесените
вреди, описани съгласно представеното с исковата молба опис-заключение по претенция от
16.12.2022 г., по-конкретно оспорва реализирането на посочените в описа като щети - „панел
заден ляв (калник) 3 вр.“ и „предна врата – лява“. Твърди, че тези вреди не са настъпили в
резултат от процесното ПТП – видно от подписания между водачите двустранен протокол
като материална щета било посочено единствено „счупено огледало“. Излага, че при удар в
предната част на лекия автомобил няма как да настъпят посочените в описа щети. С тези
доводи моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Представя списък по чл. 80 ГПК. Възразява за разноските на
насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
2
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 684,84 лв., представляваща непогасен остатък от
изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“
по преписка по щета № 470422222268124 за имуществена вреда, причинена вследствие на
ПТП, реализирано на 14.12.2022 г. в г...., по вина на застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил марка .... ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.06.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411, изр. 2 КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението.
В настоящия случай сочените предпоставки за уважаване на предявения иск съдът
счита за установени от събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 30.11.2023 г., в което
е обективиран проектът за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени
като ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличие на действително и
валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с
ответника ... относно лек автомобил марка „....; наличие на действително и валидно към
датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“, сключен с ищеца .... относно лек автомобил марка ...; изплащане на
застрахователното обезщетение в размер на 809,72 лв. от страна на ищеца в полза на
собственика на увредения лек автомобил /на сервиза, извършил ремонта/.
Безспорно по делото се явява и обстоятелството, а и от приетите като писмени
доказателства, в т.ч., Двустранен констативен протокол за ПТП от 14.12.2022 г., заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, се установява, че на 14.12.2022 г. в г.... е
реализирано процесното ПТП по вина на застрахования при ответника водач на лек
автомобил марка .... който при движение в същата посока, но в различна лента, реализирал
ПТП със спрелия пред него лек автомобил марка ..., вследствие на което му нанесъл
имуществени вреди. Не се спори между страните, а и приетите в тази връзка писмени
доказателства - опис по претенция от 16.12.2022 г., опис-заключение по претенция от
3
16.12.2022 г., възлагателно писмо от 20.12.2022 г., фактура от 03.02.2023 г., доклад по щета,
платежно нареждане от 08.02.2023 г., покана по регресна претенция от 17.03.2023 г., справка
за движения по сметки, сочат, че ищецът е определил в полза на собственика на лек
автомобил марка ..., застрахователно обезщетение в размер от 809,72 лв., заплатил е
посочената сума по сметка на доверен сервиз ..., извършил ремонта на увредения лек
автомобил, като впоследствие ответникът частично е уважил претенцията по щетата и е
възстановил на ищеца сумата в размер от 149,88 лв. въз основа на изпратена регресна
покана.
В настоящия случай спорен по делото е въпросът погасил ли е ответникът дължимото
по заведената щета с извършеното плащане на по-малка от търсената от ищеца сума – 149,88
лв., с оглед релевираното от ответника възражение, че посочените в описа като щети „панел
заден ляв (калник) 3 вр.“ и „предна врата – лява“ не са настъпили в резултат от процесното
ПТП, тъй като видно от подписания между водачите двустранен констативен протокол
материалната щета в резултат от процесното ПТП се изразява единствено в „счупено
огледало“ на лек автомобил марка ..., както и че при удар в предната част на лекия
автомобил оспорените по описа щети няма как да настъпят.
Във връзка с доказване наличието на вида на настъпилите вреди, както и на пряка
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и оспорените от ответника щети по
увредения лек автомобил по делото е прието заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице
С. Д. С..
От констатациите на приетата по делото САТЕ, която съдът кредитира като обективно
и безпристрастно изготвена и обоснована, се установява, че от техническа гледна точка
съобразно представените по документите писмени доказателства, в т.ч., снимков материал
щетите, нанесени по процесния лек автомобил – панел заден ляв (калник) 3 вр., предна врата
– лява и странично огледало – ляво (комплект), е възможно да се намират в причинно-
следствена връзка с механизма на настъпилото на 14.12.2022 г. ПТП. Вещото лице посочва,
че по средни пазарни цени към датата на ПТП – 14.12.2022 г., размерът на щетите възлиза на
918,91 лв., а с включени 25 лв. ликвидационни разноски – 943,91 лв. Според заключението
към датата на ПТП размерът на щетите, изчислен според стойността, необходима за
възстановяването на увредения лек автомобил по средни пазарни цени, като се използват
частите и цени на услуги на поне три неофициални сервиза и се приложат 10% отстъпка за
труд и материали и 15% отстъпка на авточасти и детайли, е за сумата от 849,96 лв., а с
включени 25 лв. ликвидационни разноски – 874,96 лв. Предвид данните по делото и
декларирания в двустранния констативен протокол механизъм описаните вреди по лек
автомобил марка ... – панел заден ляв (калник) 3 вр., предна врата – лява и странично
огледало – ляво (комплект), е възможно да бъдат получени именно при посочения
механизъм на ПТП.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице уточнява, че наличието на
щети на панел заден ляв (калник) 3 вр. и предна врата – лява е видимо от представения по
делото снимков материал, по-конкретно на снимките на лист 17 и лист 18 по делото, на
4
които се вижда една зона на лекия автомобил, където е огъната рамката на касата. Сочи, че
това e протривна зона и е възможно щетите в тази част да се получат от процесния
механизъм.
Съобразявайки констатациите и уточненията на вещото лице и приетите по делото
писмени доказателства, съдът намира възражението на ответника, че посочените в опис-
заключение по претенция № 50-06010-03266/22/16.12.2022 г. щети по лек автомобил марка ...
- „панел заден ляв (калник) 3 вр.“ и „предна врата – лява“, не са настъпили в резултат от
процесното ПТП, за неоснователно по следните причини:
Съгласно чл. 5, ал. 1, изр. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците
в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Такава е хипотезата и в
разглеждания случай, в който органите на МВР нямат задължение и не посещават
местопроизшествието. Следователно, по аргумент от чл. 179, ал. 1 ГПК съставеният от
участниците в ПТП двустранен констативен протокол няма характер на официален
документ, поради което същият не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.
Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните съгласувани изявления за
настъпили факти и обстоятелства. Обстоятелството, че двустранният констативен протокол
не се ползва с материална доказателствена сила, не го лишава от доказателствена стойност
относно удостоверените в него факти - участниците в ПТП, отразената пътна обстановка –
разположението на двата автомобила на пътното платно при настъпване на ПТП, зоната на
удара и видимите щети по двете превозни средства, като доказателствената стойност по
отношение на тези обстоятелства следва да се прецени при съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства.
В настоящия случай, видно от начертаната в приетия по делото двустранен
констативен протокол скица на пътната обстановка в графа 10 превозно средство „А“ (лек
автомобил марка „....) първоначално се е намирало зад спрялото в същата пътна лента
превозно средство „Б“ (лек автомобил марка ...), като при движение в същата посока, но
вече в различна пътна летна с цел да подмине отляво спрелия лек автомобил, водачът на
превозно средство „А“ удря превозно средство „Б“ от лявата му страна, като на скицата е
отбелязана с „Х“ зоната на удара – в предната странична лява част на превозно средство „Б“.
Съгласно графа 11 от протокола видимите щети по превозно средство „Б“ са описани като
„счупено огледало“. В оспорения от ответника документ - опис-заключение по претенция,
освен счупено огледало, по лекия автомобил са установени и следните щети: „панел заден
ляв (калник) 3 вр.“ и „предна врата – лява“, по отношение на които в заключението по САТЕ
се посочва, че е възможно да се намират в причинно-следствена връзка с механизма на
настъпилото на 14.12.2022 г. ПТП. Както се изясни в съдебно заседание при изслушване на
приетата по делото експертиза, оспорените щети са видими от приложения по делото
5
снимков материал – вещото лице уточнява, че ясно личи протривната зона на увредения лек
автомобил, където е била огъната рамката на касата отляво. Ето защо при съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства съдът намира, че при така
изобразеното на начертаната в протокола скица на разположението на двата автомобила в
момента на настъпване на ПТП уврежданията по задния ляв панел (калник) и предната лява
врата на процесния лек автомобил марка ..., са могли да се получат, респ. са в пряка
причинно-следствена връзка с безспорния между страните механизъм на процесното ПТП,
въпреки че същите не са отбелязани като видими щети към момента на съставяне на
двустранния констативен протокол от двамата водачи.
С настъпването на процесното застрахователното събитие, а именно – осъщественото
пътно-транспортно произшествие, при което на застрахования лек автомобил са нанесени
установените по-горе материални щети, за застрахователя по имуществена застраховка е
възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на
претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора
сума, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна, поради което и на основание
чл. 411, изр. 1 КЗ съдът намира, че ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата.
Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от
предмета на имущественото застраховане, като задължението му за репариране на вредите
възниква дотолкова, доколкото застрахованото имуществено благо е повредено/унищожено.
В тази връзка размерът на дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя към
застрахованото по договор за имуществено застраховане лице за повредената вещ се
съизмерява с възстановителната стойност. Същата зависи от това дали застрахованата вещ, в
случая – автомобил, е гаранционен или не, тъй като това пряко е рефлектирало на
решението на застрахователя да сключи договора за застраховка и условията за това. При
настъпило събитие последният дължи на застрахования стойността, необходима за
отремонтиране на превозното средство, ако е частично увредено, по цени на официален
сервиз, ако вещта е в гаранционен срок и от това зависи поддържането на гаранцията за
него, но не повече от застрахователната сума по договора. След изплащане на определеното
по този начин застрахователно обезщетение, застрахователят има право да се суброгира в
правата на застрахования срещу третото лице-деликвент, който е отговорен за причинените
щети, респективно срещу неговия застраховател. Отговорността на застрахователя на
деликвента е функционално обусловена от произшествието и в хипотеза на регрес спрямо
него отговорността му не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от
неговия застраховател по договора за имуществено застраховане на вещта. Той заплаща само
стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на
нейната действителна стойност към момента на застрахователното събитие. Това означава,
че меродавна е не възстановителната, а действителната стойност на вещта, която се определя
от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купена (така и
Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на I ТО на ВКС).
6
Както се установи от заключението на вещото лице, към датата на ПТП – 14.12.2022
г., средната пазарна стойност на увредените детайли и сумата, дължима за тяхното
ремонтиране при влагане на оригинална част (Решение № 225 от 08.02.2022 г. по в. гр. д. №
11425/2021 г. на Софийски градски съд), е в размер на 943,91 лв., която сума включва и
ликвидационните разноски в размер на 25 лв. Предвид изложеното дотук, съдът приема, че
действителният размер на вредата съответства на посочената по-горе сума, следваща от
експертното заключение. При съобразяване с размера на извънсъдебно платената от
ответника сума от 149,88 лв., съдът достига до извод, че следващото се на ищеца регресно
вземане под формата на останалото дължимо и неплатено застрахователно обезщетение за
причинените щети по лек автомобил марка ..., вследствие от процесното ПТП от 14.12.2022
г. и определено по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 794,03 лв. Доколкото размерът
на претендираната сума е по-малък от размера на дължимото се съобразно кредитираното
заключение на вещото лице по САТЕ, то и с оглед принципа на диспозитивното начало (арг.
чл. 6, ал. 2 ГПК) предявената регресна претенция за заплатеното от ищеца в качеството на
застраховател по имуществена застраховка застрахователно обезщетение по преписка по
щета № 470422222268124 се явява основателна за пълния предявен размер от 684,84 лв. и
като такава следва да бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 15.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спорa на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът в производството, който претендира и доказва извършването на
следните разноски: 50 лв. за държавна такса, 200 лв. депозит за изготвяне на САТЕ и 400 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение /съгласно сметка за получени суми и отчет по сметка
на лист 42-43 по делото/. С оглед гореизложеното, на ищеца следва да се присъдят разноски
в общ размер на 650 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., да заплати на ....,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ... на основание чл. 411 КЗ сумата от 684,84
лв., представляваща непогасен остатък от изплатено от него застрахователно обезщетение
по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ по преписка по щета № 470422222268124 за
имуществена вреда, причинена вследствие на ПТП, реализирано на 14.12.2022 г. в г...., по
вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек
автомобил марка .... който при движение реализирал ПТП със спрелия лек автомобил марка
..., застрахован при ищеца, вследствие на което му нанесъл вреди, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.06.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., да заплати на ....,
7
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 650
лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8