Решение по дело №97/2022 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   348                                      14.03.2022 година                        гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,          XXII-ри административен състав,

на осми март                                      две хиляди и двадесет и втора година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Галина Драганова

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 97 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от „Елит жар Бургас“ ООД, представлявано от Г.И.Й., с адрес гр.Бургас, ул.“Оборище“ №85 против Заповед за налагане на ПАМ № 22-0769-000036 от 07.01.2022г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“ за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 06.01.2022г., като са отнети документи –два броя регистрационни табели с № А 4204 НК и СРМПС №*********.

            Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като сочи съществени процесуални нарушение при издаването на процесната заповед- непосочване на фактическите и правните основания за издаването й, непосочване на срока за обжалване, за адресат е посочен управителя вместо собственика –юридическо лице. Иска се съдът да отмени оспорената заповед.            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А., който счита, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Не ангажира доказателства. Не претендира разноски.

            Ответникът – полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“, наложил принудителната административна мярка –не се явява в съдебно заседание. Не ангажира становище. Представя административната преписка.

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

Фактическите основания за издаване на заповедта са следните: На 06.01.2022г., около 09,50ч. в гр.Бургас, по ул.Гладстон лек автомобил Тойота Секвоя с рег.№ А 4204 НК се управлява от Г.И.Й., като водача е без свидетелство за управление на МПС. СУМПС е отнето на 19.08.2020г. във връзка с ЗППАМ №20-0769-001745/19.08.2020г. , издадена на основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП.

За извършеното административно нарушение на Г.И.Й. бил съставен АУАН №001405/06.01.2022г. от полицейския служител Х.Х.. АУАН бил връчен на 07.01.2022г. на Й., който го подписал без възражения.

На основание съставения АУАН №001405/06.01.2022г. и в съответствие с т.1.8 от заповед  №251з-3805/26.08.2021г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, полицейски инспектор в сектор Пътна полиция издал оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 06.01.2022г., като са отнети документи –два броя регистрационни табели с № А 4204 НК и СРМПС №*********.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 07.01.2022г., а жалбата е подадена на 07.01.2022г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-3805/26.08.2021г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. т.1.8 от посочената заповед полицейски инспектор, ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Видно от приложения акт за встъпване в длъжност и заповед за преназначаване УРИ 251з-2140 от 14.06.2017г.  полицейски инспектор В.С. е на длъжност в сектор „Пътна полиция“. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. В заповедта е указан начина и срока за обжалването й. Правилно е посочен и адресата на заповедта, като е вписано че заповедта е съставена против „Елит жар“ ООД с ЕИК *********, който е собственик на управляваното МПС и със законен представител Г.И.Й., управлявал автомобила.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на мотиви на оспорения административен акт, което би било нарушение на изискването за форма по чл.59, ал.2, т.4 и т.5 АПК. В процесния случай административният орган е описал в цялост фактическа обстановка, включваща необходимите фактически основания, с оглед приложимата правна норма. В обстоятелствената част се съдържа датата и мястото на нарушението, както и обстоятелството, че лицето на което е предоставено управлението е без свидетелство за управление, което е временно отнето с издадената ЗППАМ №20-0769-001745/19.08.2020г. на основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП със срок до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. В този смисъл съдът счита, че заповедта е издадена при посочване на фактическите основания.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП, както и на собственик чието МПС е управлявано от лице за което са налице сочените обстоятелства.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС от водач, на който е временно отнето свидетелството за управление. Релевантният за приложението на  чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. Лицето, което е управлявало МПС е с временно отнето свидетелство за управление на основание заповед за принудителна административна мярка № 20-0769-001745 от 19.08.2020г. , връчена на 07.01.2022г. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП посочената заповед подлежи на предварително изпълнение допуснато по силата на закона, поради което е породила своето правно действие веднага след нейното издаване и е налице една от хипотезите на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а именно: управление на моторно превозно средство от водач, на който СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. В случая, административното нарушение е извършено на 06.01.2022г. и доколкото няма данни да е решен въпроса за отговорността, и несъмнено не са изтекли 18 месеца от издаването й, към датата на извършването му лицето е било с временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП свидетелство за управление на МПС. Настоящата инстанция приема, че след като на посочената дата и място водачът е установен да управлява автомобила с отнето вече свидетелство, видно от АУАН №895214 от 19.08.2020г., правилно е прието наличието на предпоставката в приложимата правна норма- свидетелството за управление на водача да е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП. При наличието на тези обстоятелства ПАМ се налага и на собственик, чието МПС е управлявано от лице за което са налице сочените обстоятелства.

В конкретния казус е налице хипотезата-собственото на юридическото лице-жалбоподател МПС е управлявано от лице, което е с временно отнето свидетелство за управление на МПС. Настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото се установяват обстоятелствата попадащи в хипотезата на чл.171 т.2а б“а“ ЗДвП и обуславящи прекратяването на регистрацията на МПС на собственик. Нарушението на водача е констатирано с издаден АУАН, който има обвързваща сила до установяване на противното съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, ПАМ се налага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Отношенията между собственика на автомобила и лицето управлявало автомобила, времето на управление са ирелевантни за прилагане на принудителната административна мярка, тъй като ПАМ имат за цел преустановяване на административни нарушения, а не цел наказване на определено лице. От тази гледна точка принудителните мерки винаги засягат собственика на вещта, независимо от това кой я е ползвал и на какво основание, след като с нея е осъществено нарушението.

При определяне срока на наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при определяне на срок различен от минималния.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява ППС без да е правоспособен, тоест тя има и преустановителен ефект.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административния орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Оспореният административен акт е валиден, издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, съдържащ правни и фактически основание, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Не са направени искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

                                          

                                          Р    Е    Ш    И:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Елит жар Бургас“ ООД, представлявано от Г.И.Й., с адрес гр.Бургас, ул.“Оборище“ №85 против Заповед за налагане на ПАМ № 22-0769-000036 от 07.01.2022г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“ за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от06.01.2022г., като са отнети документи –два броя регистрационни табели с № А 4204 НК и СРМПС №*********.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.

 

                                                       СЪДИЯ: