Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 223 от 02.11.2023 г., гр. Кюстендил
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и
трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова
касационно административнонаказателно дело № 209 по
описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
директора на Национално
тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) срещу Решение №
221/12.06.2023 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1230/2022 г. по
описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено
издаденото от него Наказателно постановление
(НП) № BG04042022/5800/P8-617/30.09.2022 г. С посоченото наказателно
постановление на Ю.Б.А., с ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 3а от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 1800 лева.
В жалбата е изложено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебното заседание по делото юрисконсулт Д.Р.
– процесуален представител по пълномощие на директора на НТУ към АПИ, поддържа
жалбата и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ю.А. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С писмени
бележки с вх. № 3795/02.10.2023 г. по описа на съда оспорва касационната жалба
като неоснователна.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С
обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление
административнонаказателната отговорност на Ю.А. е
ангажирана за това, че на 23.03.2022
г. в 09:38
часа, по път I-1, км 343+292, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е засечено пътно превозно средство (ППС) влекач, марка и модел
„Волво ФХ”, с рег. № ВР6483СВ,
с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, без заплатена пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
(ЗП). Районният съд е приел от фактическата страна на спора, че посоченото
ППС е установено на 04.04.2022
г. в 01:35 часа
на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата, управлявано от Ю.А., в направление излизане от територията на
Република България. При направената от служители при Агенция
„Митници” справка в Електронната система за събиране на пътни такси е
установено, че на 23.03.2022
г. в 09:38 часа,
по път I-1, км 343+292, в
обхвата на платената пътна мрежа (съгласно Приложение към т. 1 на Решение №
101/20.02.2020 г. на Министерския съвет за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние – тол такса) същото ППС е засечено от
контролно устройство на АПИ да преминава без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Срещу Ю.А. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № BG04042022/5800/Р8-617/04.04.2022
г. за нарушение по чл.
179, ал. 3а от ЗДвП (съгласно посочената норма водач, който управлява ППС
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията
на ЗП, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал
да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията
на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер на 1800
лева). Въз основа на съставения АУАН е издадено
процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният
съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано, но са налице
условията за приложение на чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 9, ал. 2 от
Наказателния кодекс, и е отменил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Същото е правилно като краен резултат, но по различни
от изложените в мотивите му съображения.
Настоящият касационен състав не споделя извода на районния съд за
липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. В хода
на административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на
процесното НП във връзка с описанието на фактическите признаци
на нарушението относно неговия субект. Съгласно чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН в наказателното постановление следва да бъде описано
нарушението и да бъдат посочени обстоятелствата, при които е било извършено. В
случая описанието на противоправното
деяние се свежда до движение на 23.03.2022
г. в 09:38 часа,
по път I-1, км 343+292, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, на ППС (влекач, марка и модел
„Волво ФХ”, с рег. № ВР6483СВ)
с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, без заплатена пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. В наказателното постановление не е посочено, че именно Ю.А. е
управлявал процесното ППС на 23.03.2022
г. в 09:38
часа, за да бъде ангажирана отговорността му по чл. 179, ал.
3а от ЗДвП.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, доколкото е довело
до нарушаване на правото на защита на А.,
поради което представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 221/12.06.2023 г.,
постановено по АНД № 1230/2022
г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.