№ 42
гр. Пазарджик, 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
в присъствието на прокурора З. Б. И.
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20255220101539 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ и
чл.86 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищците
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от допуснато нарушение на
правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, §1
КЗПЧОС, ведно със законна лихва за забава от 15.07.2022 г. до плащането.
В исковата молба против Окръжен съд – П. с адрес: ***; Апелативен
съд – П. с адрес: ** и Апелативен съд – В.Т. с адрес: **, ищците М. Т. Е. с ЕГН
********** от гр. *; Л. И. Ф. с ЕГН ********** от гр. П., * и Фондация „А**“,
ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. П., *, представляван от
управителя К. В. Б., твърдят, че заедно с други граждани са били ищци по гр.
д. №2512/2011 г. на ОС-П. /продължило като гр.д. №24/2013г. на ОС – С./,
образувано по колективен иск по чл.379, ал.3 ГПК и чл.8 КЗПЧОС, предявен
против Община П. и РИОСВ – П. за осъждане на ответниците да изпълнят
задълженията си за упражняване на ефективен контрол върху чистота на
въздуха в гр. П.. Твърдят, че искът е бил предявен в защита на колективния
интерес на всички физически лица, живеещи в същия град в периода 2007 г.–
1
2011 г. Поддържат, че исковата молба е подадена на 12.09.2011 г., а спорът е
разрешен окончателно на 23.12.2021 г. след проведено триинстанционно
производство, продължило общо 10 години 3 месеца и 11 дни. Намират този
срок за неразумен. Считат, че отговорността за неоправданото забавяне на
делото е на всички ответници, без оглед на техния конкретен принос за
забавянето. Посочват конкретни актове, действия и бездействия на всеки
ответник, които неоправдано са забавили процеса, както следва:
- Двукратно оставяне на исковата молба без движение от страна на ОС -
П., въпреки отстраняването на указанията от страна на ищците;
- Неправилно връщане на исковата молба, довело до производство пред
АС - П. за обжалване на определението на ОС - П. и връщането на делото на
същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, което е
продължило около три месеца;
- Първо открито съдебно заседание по делото в ОС – П. е проведено на
31.05.2012 г. - повече от осем месеца след подаването на исковата молба;
- Период от близо една година, през който всички съдии от ОС - П. се
отвеждат от разглеждане на делото, което е довело до изпращане на делото за
разглеждане в ОС - С.;
- Провеждане на първо открито съдебно заседание пред ОС - С. близо
една година след последното открито съдебно заседание пред ОС - П.;
- Многократно отлагане на делото от ОС – С., а именно: от 11.09.2013 г.
за 06.11.2013 г. - поради това, че делото не е изяснено от фактическа и правна
страна; от 06.11.2013 г. за 22.01.2014 г. - поради това, че липсва заключение по
автотехническата експертиза; от 22.01.2014 г. за 12.03.2014 г. – за събиране на
доказателства, както и още четири пъти - за 14.05.2014 г., 03.09.2014 г.,
02.04.2015 г. и 30.09.2015 г.;
- Постановяване на първоинстанционното решение № 84 от 24.02.2015
г. на ОС-С. повече от три години и шест месеца след подаване на исковата
молба;
- Неправилно оставяне на исковата молба без разглеждане по
отношение на ответника РИОСВ – П., довело до отмяна на
първоинстанционното решение в тази част от АС – П. и връщане на делото за
продължаване на производството, което е приключило с ново Решение № 556
2
от 18.11.2015 г. близо 6 месеца след подаването на въззивните жалби срещу
първото решение;
- Препращане на делото в АС – В.Т. поради отводи на всички съдии от
АС - П. след въззивната жалба на ищците срещу решението на ОС - С. от
18.11.2015 г.;
- Насрочване на открито съдебно заседание от АС – В.Т. седем месеца
след подаване на въззивната жалба (на 12.07.2016 г.), което заседание е
отложено в последствие за 28.09.2016 г. поради връщане на няколко призовки
на присъединени заинтересовани лица - участници по делото;
- Постановяване на въззивното решение на АС – В.Т. пет месеца след
последното заседание и повече от година и два месеца от подаване на
въззивната жалба.
Ищците твърдят, че същественото забавяне на процеса се дължи главно
на масовите отводи на съдии и на продължителните периоди, през които не са
извършвани никакви съдопроизводствени действия.
Поддържат, че бавното правосъдие, продължило много по-дълго от
очакването им за приключване на делото в обичайния 3-годишен срок, им е
причинило морални вреди, изразяващи се в стрес, фрустрация, емоционален
срив, непрекъснато безпокойство и тревожност. Твърдят, че са поискали
обезщетение за вредите от Министерство на правосъдието чрез Инспектората
към ВСС по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, но споразумение не е сключено
поради предложения нисък размер на обезщетението от 650 лв. за всеки от
тях. Затова претендират обезщетение в по-голям размер по специалния исков
ред на ЗОДОВ. Исковете следва да се считат за предявени в евро предвид
настъпилото в хода на производството автоматично превалутиране на суми от
лева в евро на основание чл.11, ал.2 ЗВЕРБ. След трансформирането цената на
всеки иск е 5112.92 евро. Сочат доказателства и претендират разноски.
Ответникът ОС – П. оспорва иска. Отрича да е допуснал неоправдано
забавяне на производството, тъй като същото е особено исково производство
по глава Тридесет и трета от ГПК за разглеждане на колективен иск, което
изисква по-дълга период за подготовка на първото съдебно заседание в
сравнение с общия исков процес. Твърди, че процесуалните действия са
извършвани регулярно и съдът се е произнасял своевременно по исканията на
3
страните, а ако е имало забавяне, то не е било по причина на съда. Поддържа,
че всяко отхвърлено искане на ищците е било съпроводено с предизвикване на
медиен шум и опит за обществен натиск върху съда, както и с изразяването от
страна на ищците на негативни оценки за работата на съда в медиите. Твърди
ответникът, че това поведение на ищците е рефлектирало върху вътрешното
убеждение на съдиите от състава на съда, които последователно са се отвели
от разглеждането на делото в периода 20.11.2012 г. – 29.03.2013 г. Поддържа,
че съдиите са се отвеждали своевременно, а общата продължителност на
отводите не е голяма предвид броя на съдиите и подадената междувременно
жалба за бавност, наложила изпращането на делото в горната инстанция за
нейното разглеждане. Твърди, че тези отводи изцяло се дължат на поведението
на ищците и демонстрираното от тях недоверие в безпристрастността на съда,
за което не са имали основание. Оспорва твърдението на ищците, че от
подаването на исковата молба до първото съдебно заседание са изминали осем
месеца. Твърди, че на 08.03.2012 г. е проведено открито съдебно заседание, на
което са изслушани страните за определяне на кръга от увредените лица. След
това съдът е пристъпил към разгласяване на исковата молба по реда на чл.382,
ал.2 ГПК чрез седем поредни съобщения, публикуване в един местен
ежедневник, който е избран от ищците. Определен е подходящ срок за
присъединяване на други увредени лица към колективния иск. След това
съдът е подготвил първото съдебно заседание, което е насрочил и провел на
31.05.2012 г. Поддържа, че тази процесуална дейност на съда е била донякъде
затруднени от множеството предявени от ищците отводи, които са били
мотивирани единствено от тяхното несъгласие с постановените съдебни
актове.
Ответникът твърди още, че останалите съдилища – ответници по иска
също не са допуснали неоправдано забавяне на делото и посочва
хронологично извършените от тях процесуални действия, както и сроковете
между тях и постановените съдебни актове, които счита за съответстващи на
фактическата и правната сложност на делото и на неговя обем от 17 тома.
Счита, че иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът ОС – С. оспорва иска и твърди, че е разгледал делото в
разумен срок с оглед неговата правна и фактическа сложност. Твърди, че пред
производството пред ОС - С. е започнало на 11.04.2013 г. и в хода на същото са
4
провеждани регулярно съдебни заседания на датите: 11.09.2013 г., 06.11.2013г.,
22.01.2014 г.,12.03.2014 г., 14.05.2014 г. и 03.09.2014 г. На 24.02.2015 г. е
постановено решение по отношение на единия ответник, а спрямо другия
ответник искът е оставен без разглеждане. След оспорване на решението в
тази част пред АС - П. делото е върнато на ОС - С. за произнасяне и по втория
иск, което е станало на 18.11.2015 г. Ответникът поддържа, че общата
продължителност на производството пред ОС – С. в рамките на 2 години, 7
месеца и 4 дни не нарушава изискването на чл.6, §1 КЗПЧОС за разглеждане
на делото в разумен срок. Твърди, че съдебните заседания са насрочвани
своевременно, а допуснатото забавяне при постановяване на решението се
дължи на правната и фактическа сложност на делото, големия обем на
събраните доказателства и участието на множество страни. Счита, че иска
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При условията на евентуалност
твърди, че липсват доказателства за настъпването на вредите, особено по
отношение на ищеца Фондация „А**“, който е юридическо лице. Поддържа,
че размера на претендираното обезщетение е завишен и не съответства на
критерия за справедливост.
Ответникът АС – П. счита исковете за допустими, но неоснователни.
Твърди, че производството е постъпвало общо три пъти в АС – П., като и трите
пъти съдът се е произнесъл своевременно, както следва: по частна жалба от
19.12.2011 г. се е произнесъл на 16.01.2012 г.; по частна жалба от 22.06.2015 г.
се е произнесъл на 17.07.2015 г., а по въззивната жалба от 14.03.2016 г. е
изпратил делото на ВКС за определяне на друг компетентен съд на 10.05.2016
г., след като за по-малко от два месеца всички 29 съдии от състава на АС – П.
са си направили отвод. Счита, че не е допринесъл за забавянето на делото, тъй
като не е допуснал никакво забавяне и не следва да носи отговорност. Освен
това оспорва наличието на причинно - следствена връзка между неговата
съдопроизводствена дейност по делото и настъпването на заявените от
ищците неимуществени вреди, особено по отношение на фондацията. При
условията на евентуалност оспорва размера на обезщетението като
прекомерно завишен и несправедлив с оглед принципа, заложен в чл.52 ЗЗД.
Счита, че предложеното от ИВСС обезщетение в размер на 650 лв. е съответно
на вредите. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло, а евентуално да се
присъди по-малко обезщетение.
5
Ответникът АС – В.Т. твърди, че не е допуснал неоправдано забавяне
на образуваното пред него въззивно производство. Твърди, че производството
по в.гр.д. №239/2016 г. по описа на АС – В.Т. е образувано на 25.05.2016 г.
Било е насрочено съдебно заседание на 12.07.2016 г., което е отложено за
28.09.2016 г. поради нередовното призоваване на част от страните, които не са
открити на известните по делото адреси. За заседанието са били призовани
общо 134 лица. След отстраняването на процесуалните пречки по
призоваването е проведено едно съдебно заседание на 28.09.2016 г. и делото е
обявено за решаване. Решението е постановено на 22.02.2017 г. Ответникът
твърди, че общата продължителност на производството пред АС – В.Т. от 8
месеца и 28 дни не е прекомерна и не води до нарушаване на правото на
разглеждане на делото в разумен срок. Твърди, че единственият процесуален
срок, който не е спазен – този по за постановяване на решението по чл.237 вр.
чл.235, ал.5 ГПК, е инструктивен, а забавянето се дължи на голямата правна и
фактическа сложност на делото, анализът на доказателствата и прецизното
мотивиране на съдебния акт, чийто обем е над 100 страници. Поддържа, че
бързината на процеса не е самоцел, а съдът трябва да намери баланс между
своевременното решаване на делото и необходимото за разкриването на
обективната истина, както и гарантирането правата на участниците в
производството.
Освен това, ответникът оспорва настъпването на заявените от ищците
неимуществени вреди. При условията на евентуалност твърди, че размерът на
претендираното обезщетение е завишен спрямо вредите. Моли исковете да
бъдат отхвърлени, а ако не – да се присъди по-малко обезщетение.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие от
фактическа и от правна страна следното:
Исковете са допустими. Същите са предявени от страни в приключил
съдебен процес при твърдение за допуснато от ответниците нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, в причинна
връзка с което са претърпели неимуществени вреди. Налице са и
предпоставките за допустимост на иска по чл.8, ал.2 ЗОДОВ, което се
установява от писмените доказателства за проведено производство по глава
трета „а“ ЗСВ, образувано по заявление на ищците до Инспектората към ВСС,
по което страните не са постигнали споразумение.
6
Разгледани по същество исковете са частично основателни.
Съгласно чл.6, §1 ЕКЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите
граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е
наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона. Целта е да се гарантира общественото
доверие в правораздаването от една страна и от друга, да се защитят страните
от прекомерно и неоправдано забавяне. При допуснато нарушение на това
право, държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички
причинени вреди съобразно предпоставките и критериите в чл.2б ЗОДОВ.
Съгласно посочената норма, съдът следва да съобрази: общата
продължителност и предмета на производството; неговата фактическа и
правна сложност; поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители; поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи; други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора. Следва да се има пред вид, че при съобразяване на
поведението на властите, се отчита че държавата е длъжна да организира
съдебната си система по такъв начин, че да гарантира, че при осъществяване
на дейността си правозащитните органи ще спазват всички изисквания по чл.6
ЕКЗПЧОС, включително и това за приключване на воденото производство в
разумен срок. Общата продължителност на производството се изчислява като
се съобрази началната дата /която за граждански дела е датата на сезиране на
съда/ и крайната дата на влизане в сила на окончателния акт и се пресметне
съответния период. Съгласно постановките, развити от ЕСПЧ в неговата
практика по приложението на чл.6, §1 ЕКЗПЧОС, дългите периоди на
необяснимо бездействие не могат да се приемат за „разумни“.
Относно нарушението:
Не е спорно и се установява от събраните писмени доказателства, че на
12.09.2011 г. ищците са предявили пред Окръжен съд – П. колективен иск по
чл.379, ал.3 ГПК и чл.8 КЗПЧОС против Община П. и РИОСВ – П. за
осъждане на ответниците да преустановят бездействието и да предприемат
ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на
атмосферния въздух в Община П., като се осигури достигане на нормативно
допустимите нива на фини прахови частици в атмосферния въздух. За
7
разглеждане на иска е образувано гр. д. №2512/2011 г. Исковата молба е
оставена без движение с разпореждане от 19.09.2011г. и отново с
разпореждане от 14.10.2011г. След второто обездвижване на иска ищците са
предявили отвод на съдията-докладчик, който е оставен без уважение с
определение от 26.10.2011 г. С определение от 10.11.2011 г. исковата молба е
върната като нередовна и производството но делото е прекратено. Против
това определение е постъпила частна жалба на 22.11.2011 г. и делото е
изпратено в АС – П., където е образувано гр. д. № 1378/2011 г. С определение
от 13.01.2012 г. на АС - П. определението за връщане на исковата молба е
отменено и делото е върнато на ОС - П. за продължаване на
съдопроизводствените действия. Следва самоотвод на съдията-докладчик от
18.01.2012 г. на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, поради изразени съмнения
от ищците в неговата пристрастност и невъзможността да гарантира
справедлив съдебен процес. Делото е възложено на друг съдия от състава на
същия съд, който с разпореждане от 21.01.2012 г. е пристъпил към размяна на
съдебните книжа с връчване на препис от исковата молба и приложенията на
ответниците. С определение от 31.01.2012 г. колективният иск е допуснат до
разглеждане и е насрочено открито съдебно заседание по чл. 382 ГПК на
08.03.2012 г. за изслушване на страните относно обстоятелствата, които
определят кръга на увредените лица, и начина на разгласяване на предявения
иск. Даден е ход на делото и след изслушване на страните съдът е постановил
искът да бъде разгласен чрез седем поредни съобщения в един местен
ежедневник в периода 15.03.2012 г. - 23.03.2012 г. Определен е срок за
заявяване на участие в производството от други увредени лица, считано от
23.03.2012 г. до 06.04.2012 г. С определение от 09.04.2012 г. съдът е
конституирал като страни още 127 заинтересовани лица, които са подали
заявление за участие по делото, и е насрочил открито съдебно заседание на
31.05.2012 г. На 31.05.2025г. съдът е дал ход на съдебното заседание, като
преди това е оставил без уважение искане за отвод, направено от ищците.
Следващото заседание е насрочено на 20.09.2012 г. На 20.09.2012 г. ищците
отново са предявили отвод на съдията-докладчик, който съдът е отхвърлил.
Проведено е съдебно дирене и делото е отложено за събиране на
допълнителни доказателства на 22.11.2012 г. На 20.11.2012 г. съдията-
докладчик се е отвел от разглеждане на делото с определение, постановено в
закрито съдебно заседание. Последвали са самоотводи на всички съдии от
8
състава на ОС – П. в периода 20.11.2012 г. - 29.03.2013 г., като междувременно
на 18.02.2013 г. е постъпила жалба за бавност от ищците във връзка с която
делото е било в АС – П. до 01.03.2013 г. На 11.04.2013 г. поради
невъзможността на ОС – П. да сформира състав делото е изпратено за
разглеждане и решаване от ОС – С., където производството е продължило като
гр.д. №24/2013 г.
С разпореждане от 18.06.2013г. ОС – С. е насрочил открито съдебно
заседание на 11.09.2013 г. Заседанието е проведено, като е даден ход на
делото, изготвен е доклад и са поставени допълнителни задачи на допуснатите
по-рано експертизи по озеленяване, АТЕ и екологична експертиза. Допусната
е нова счетоводна експертиза по искане на ищците, като делото е отложено за
06.11.2013 г. Междувременно същото е администрирано в закрито заседание
по въпроси, касаещи допълнителни задачи на допуснатите общо четири
експертизи.
На 06.11.2013г е проведено второ открито заседание, на което е прието
едно заключение. По останалите три експертизи не са постъпили заключения.
Допусната е допълнителна експертиза, както и нова /пета/ метеорологична-
климатологична експертиза, след което делото е отложено за 22.01.2014г.
В третото заседанието на 22.01.2014г. са приети заключенията по три
експертизи. По една от тях е допусната допълнителна експертиза по
поставени от ищците въпроси. Не е представено заключение по допуснатата
АТЕ.
Четвъртото съдебно заседание е проведено на 12.03.2014 г. На него е
прието допълнителното заключение. Отново е допусната допълнителна
експертиза. Било е представено заключение по АТЕ, но извън срока по чл.199
ГПК, поради което вещото лице не е изслушано.
Насрочено е пето съдебно заседание на 14.05.2014 г., на което е приета
АТЕ. За пореден път е допусната допълнителна експертиза и делото е
отложено за 03.09.2014г.
На 03.09.2014 г. са приети всички заключения на вещите лица,
приключено е съдебното дирене и делото е обявено за решаване. Решението е
постановено на 24.02.2015 г. С него искът по отношение на Община П. е
отхвърлен, а този срещу РИОСВ - П. е оставен без разглеждане като
9
недопустим. Във втората част решението е обжалвано от ищците с частна
жалба пред АС – П., където на 22.06.2015 г. е образувано в.ч.гр.д. №354/2015 г.
С определение от 17.07.2015 г. решението е отменено в обжалваната част и
делото е върнато на ОС – С. за произнасяне по иска срещу РИОСВ – П.. Съдът
е насрочил открито съдебно заседание на 30.09.2015 г. и на 18.11.2015 г. е
постановил решение по същество. Решението е обжалвано от ищците с
въззивна жалба пред АС - П., въз основа на която на 14.03.2016 г. е образувано
в.гр.д. №163/2016 г. Веднага е последвал отвод на всички съдии от състава
въззивния съд. Поради невъзможността на АС – П. да сформира състав, на
25.05.2016 г. делото е изпратено за разглеждане и решаване в АС – В.Т. на
основание чл.23, ал.3 ГПК, където производството е продължило като в.гр.д.
№293/2016 г. С определение на съда от 06.06.2016 г. е насрочено открито
заседание за 12.07.2016 г. В закрито заседание делото е пренасрочено за
28.09.2016 г., тъй като част от ищците - заинтересовани лица, не са открити за
призоваване на посочените от тях адреси. На 28.09.2016 г. съдебното
заседание е проведено и делото е обявено за решаване. Решението е
постановено на 22.02.2017 г., като с въззивният съд е потвърдил обжалваното
решение.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от 20.04.2017 г.
След нейното администриране делото е изпратено във ВКС на 21.06.2017 г.,
където е образувано гр.д. №2584/2017 г. по описа на ІІІ г.о. На 22.11.2018 г.
касационното производство е спряно до разрешаването на въпроса по кой
процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността
на държавата за вреди, причинени от нарушаване правото на Европейския
съюз, по който е било образувано тълкувателно дело №2/2015 г. на ВКС и
ВАС. Разглеждането на делото е възобновено с определение от 31.03.2021 г., с
което е насрочено открито съдебно заседание на 01.06.2021 г. На това
заседание делото е обявено за решаване. Решението е постановено на
22.07.2021 г. и с него е отменено обжалваното въззивно решение на АС - В.Т.,
вместо което ответниците Община П. и РИОСВ – П. са осъдени да
преустановят бездействието и в 1-годишен срок от влизане на решението в
сила да предприемат ефективни действия за опазване на околната среда и
чистотата на атмосферния въздух в Община П., като се осигури достигане на
нормативно допустимите нива на фини прахови частици в атмосферния
въздух. Последвало е искане на ответниците за тълкуване на решението, което
10
е оставено без уважение. Това процесуално действие не засяга действието на
крайното решение, поради което следва да с приеме, че спорът е разрешен с
постановяването на касационното решение.
От горното е видно, че продължителността на съдебното производство
от подаването на исковата молба на 12.09.2011 г. до окончателното
разрешаване на спора с решението на ВКС от 22.07.2021 г. е 9 години, 10
месеца и 10 дни. От тях разглеждането на делото пред ВКС е било спряно в
продължение на 2 години, 4 месеца и 9 дни.
При тези факти съд приема, че въпреки високата правна и фактическа
сложност на делото подобна продължителност на едно гражданско
производство е прекомерна и не е съобразена с правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок. Съгласно чл.2б, ал.2 ЗОДОВ при
преценката за разумността на срока следва да се има предвид общата
продължителност на производството, поради което времето, през което
разглеждането на делото е било спряно, също е от значение, макар за
спирането да е налице основание.
Освен това, настоящият съдебен състав счита, че прекомерната
продължителност на производството се дължи не само на високата правна и
фактическа сложност на делото, но и на поведението на компетентните
органи. Именно върху съда тежи задължението да организира производството
по начин, че да няма прекомерно дълги процедури, засягащи правата на
страните по чл. 6 ЕКЗПЧОС.
В процесния случай исковата молба е подадена на 12.09.2011 г., а
същинското разглеждане на спора е започнало едва на 11.09.2013 г., когато е
проведено първото съдебно заседание пред ОС – С.. Подготовката на делото
за разглеждане в открито заседание е отнела 2 години, през които са
разрешавани процедурни въпроси, свързани с оставяне на исковата молба без
движение и без разглеждане, многобройни отводи и определяне на
компетентен съд. Забавяне е било допуснато и при решаването на делото от
ОС – С., който е постановил своето решение 5 месеца и 21 дни след
приключването на съдебното дирене. При това съдебният акт е бил
неправилен в една част, което е довело до основателното му обжалване,
частична отмяна и връщане на делото за повторно разглеждане.
Ответникът АС – П. пък не е успял да сформира състав, който да
11
разгледа възивната жалба срещу първоинстанционното решение, въпреки че
преди това два пъти се е произнасял по частните жалби на ищците и ги е
уважил, без да е установил основания за масов отвод на съдиите от състава на
съда. В резултат се е наложило провеждането на още едно производство за
определяне на компетентен съд, което е увеличило общият срок за
разглеждане на делото.
Ответникът АС – В.Т. също е допринесъл за разглеждането на делото
извън рамките на разумния срок, тъй като е постановил решението по
въззивната жалба почти 5 месеца след провеждането на устните състезания.
Другата констатирана причина за голямата продължителност на
процеса е обективна и се дължи на високата правна и фактическа сложност на
делото. Същата се изразява в големия брой на страните /повече от 130
граждани и организации/, множеството допуснати експертизи и тяхната
висока сложност, значителния обем на събраните доказателства и
множеството релевантни факти, които съдът е трябвало да установи и да
обсъди за правилното разрешаване на спора. Правната сложност се дължи още
и на противоречивата съдебна практика по въпроса по кой процесуален ред и
пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за
вреди, причинени от нарушаване правото на Европейския съюз.
Разрешаването на този въпрос чрез тълкувателно дело на ВКС и ВАС е
наложило спиране на производството за продължителен период от 2 години, 4
месеца и 9 дни, през който не са извършвани никакви процесуални действия.
По настоящото дело не са събрани доказателства за проявена от
страните недобросъвестност или злоупотреба при упражняването на техните
процесуални права, която да е допринесла за забавянето. Неоснователни са
възраженията на част от ответниците, че забавянето в голяма степен се дължи
на извънпроцесуалното поведение на ищците, които публично са изразявали
несъгласие с актовете на съда и съмнения в неговата безпристрастност, което
предизвикало масовите отводи да съдиите от ОС-П. и АС-П.. Дори това да е
така, доколкото доказателства в тази посока не са събрани, съдът като
правораздавателен орган е длъжен да разгледа и да реши делото в разумен
срок, дори когато страните не крият недоверието си към него. Не може да се
отнема или да се бави потърсената съдебна защитата само по причина, че
страната се отнася с недоверие към съда. Напротив, именно спрямо
12
недоверчивите граждани съдът дължи в най-голяма степен бърз и справедлив
процес, чрез който да разсее всички неоснователни съмнения в неговата
безпристрастност.
Относно вредите:
В практиката си ЕСПЧ приема наличието на оборима презумпция, че
всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на
неимуществени вреди. Обичайните такива са свързани с обстоятелството, че
за дълъг период от време, лицето е поставено в ситуация да изпитва
притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за справедливост,
страда нуждата от доверие в институциите и сигурността, че те ще си свършат
работата по най-добрия начин така щото да получи търсената защита на
засегнатото субективно право.
В своята практика ВКС приема, че съдебното производство, чиято
продължителност е извън разумния срок, накърнява чувството за
справедливост и доверието в правозащитните органи и поради това, ако са
налице останалите предпоставки на специалната деликтна отговорност,
ищецът има право на обезщетение.
В настоящия случай презумпцията за увреждане на ищците не е
оборена, поради което и доколкото съдът формира извод, че правото на
ищците за разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено от
ответниците, то последните дължат на ищците обезщетение за причинените
неимуществени вреди. Отговорността на ответниците е солидарна, съгласно
изричната разпоредба на чл.4, ал.2 ЗОДОВ.
Относно обезщетението:
При специалния деликт по чл. 2б ЗОДОВ съдът определя
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД.
Прилага се принципа на пълно обезщетение за вредите, причинени от
неразумната продължителност на съдебното производство. Размерът на
обезщетението за морални вреди се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл.52 ЗЗД в смисъла разяснен с ППВС № 4/23.12.1968 г. и
практиката на ВКС - че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана
с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се съобразят от съда, като например: икономическите показатели и
13
стандарт в страната към момента на увреждането, вида на делото, личността
на увредения, общата продължителност на производството и доколко то
надхвърля „разумния“ срок, фактическа и правна сложност на конкретното
дело, ангажираността на страната в съдебното производство, повлияло ли е и
как воденото производство върху начина й на живот, значението на делото за
страната и др.
Следва да се има предвид, че обезщетението не бива да служи за
неоснователно обогатяване и да се отчита, че отсъждане с признаване факта на
увреждащо поведение от страна на държавни органи само по себе си също има
обезщетителен ефект за пострадалите.
В конкретния случай причините за разглеждането на делото извън
разумния срок са комплексни, както беше посочено, като една част от тях са
обективни и не биха могли да бъдат избегнати от ответните съдилища дори
при полагането на дължимата грижа и най-стриктното прилагане на закона.
Обезщетение следва да се определи само за вредите, които произтичат от
неоправданото забавяне на делото поради горепосочените действия и/или
бездействия на ответните съдилища, които се изразяват в продължителната
подготовка на делото за разглеждане в открито съдебно заседание,
невъзможността за сформиране на съдебен състав поради множеството отводи
на съдии, неоснователното връщане на исковата молба, забавянето при
постановяването на съдебните решения, неправилността на някои съдебни
актове, довели до нуждата от инстанционен контрол и връщане на делото за
ново разглеждане. Съдът намира, че описаното поведение на ответниците е
забавило процеса с около две години и половина, което не е особено
съществено на фона на общата продължителност на производството от 9
години, 10 месеца и 10 дни.
Следва да се отчете обаче високата емоционална ангажираност на
ищците към делото поради защитаваната от тях обществена кауза чрез
предявения колективен иск, както и че те са инициаторите на производството,
към което впоследствие са се присъединили и други заинтересовани лица.
Съобразявайки горните обстоятелства съдът счита, че справедливият
размер на обезщетението е 3000 евро за всеки ищец, вкл. фондация „А**“,
макар да се касае за юридическо лице. В своята нова практика ВКС приема, че
юридическите лица могат да търпят неимуществени вреди, както и да
14
претендират обезщетение за репарирането им /вж. решение №206 от
26.03.2019 г. по гр.д. № 5120/17 г., ІІІ г.о.; решение №274 от 18.03.2019г. по
гр.д. № 5120/2017 г., ІV г.о., решение № 29 от 10.03.2020г. по гр.д. №
1690/2019 г., ІV г.о. и др./.
Ответниците дължат и обезщетение за забава в размер на законната
лихва от момента, в който е приключило производството, тъй като към този
момент се преценява самото увреждане. В случая ищците претендират законна
лихва за забава от по късен момент, а именно от 15.07.2022 г., когато
Инспекторатът към ВСС е констатирал допуснато нарушение на правото на
ищците за разглеждане на делото в разумен срок в производството по глава
трета „а“ от ЗСВ. С оглед принципа на диспозитивното начало лихвата следва
да се присади, както е поискана, т.е. от 15.07.2022 г.
По разноските:
При този изход на делото ищците имат право на съдебни разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Разноските на ищците възлизат общо на 30 лв. - внесена държавна
такса. Същите са представлявани от адвокат, но не претендират адвокатско
възнаграждение и не са представили доказателства да са заплатили такова. На
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ държавната такса следва да се присъди в пълен
размер, а на основание чл.11, ал.2 ЗВЕРБ сумата следва да се присъди в евро.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците Окръжен съд – П. с адрес: ***; Апелативен съд
– П. с адрес: ** и Апелативен съд – В.Т. с адрес: **, да заплатят солидарно на
всеки един от ищците М. Т. Е. с ЕГН ********** от гр. *; Л. И. Ф. с ЕГН
********** от гр. П., * и Фондация „А**“, ЕИК: *, седалище и адрес на
управление: гр. П., *, представляван от управителя К. В. Б., обезщетение по
чл.2б ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди от забавеното разглеждане
на гр. д. №2512/2011 г. по описа на ОС-П. /продължило като гр.д. №24/2013г.
по описа на ОС – С./, в размер на 3000 евро, както и обезщетение по чл. 86, ал.
1 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от 15.07.2022 г. до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 3000 евро до предявения размер от
15
5112.92 евро.
ОСЪЖДА ответниците Окръжен съд – П., Окръжен съд – С.,
Апелативен съд – П. и Апелативен съд – В.Т. да заплатят на ищците М. Т. Е.,
Л. И. Ф. и Фондация „А**“ съдебни разноски в размер на 15.34 евро.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
16