№ 194
гр. Перник, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720104809 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от АН. Г. С., ЕГН **********, с адрес:
*****, срещу „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439
ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително
изпълнение на сумата 3367,76 лв., представляваща стойност на незаплатена топлоенергия за
периода 01.09.2006 г. до 30.04.2009 г., и сумата 907,96 лв., представляваща лихва за забава
на месечните плащания за периода от 30.10.2006 г. до 13.10.2009 г., за които е издаден
изпълнителен лист от 27.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 5039/2009 г. на РС-Перник и образувано
изпълнително дело № 2456/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяване на
вземанията по давност.
Ищецът излага, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.09.2011 г. по ч.гр.д.
№ 5039/2009 г. на РС – Перник, е образувано изп. д. № 48/2012 г. г. на ЧСИ Соня
Димитрова, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното изпълнително
действие е извършено на 25.06.2016 г. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист е
образувано изп.д. № 2456/2021 г. на ЧСИ Стилиян Бадев, по което са предприети
изпълнителни действия срещу длъжника. Счита, че вземанията са погасени с изтичане на
предвидения в закона петгодишен давностен срок, тъй като вземанията са установени с
влязло в сила решение. По изложените съображения моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк.
1
Софрониева, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че в случая е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.
110 ЗЗД. Сочи, че по силата на Постановление № 3/18.11.1980 г. давността за вземанията е
прекъсната с образуването на изп. д. № 48/2012 г. и е спряла да тече на основание чл. 115,
ал. 1, б „Ж” ЗЗД до отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСТГК на ВКС, от който момент е
започнала да тече нова погасителна давност. Позовава се на Решение № 37/24.02.2021 г. по
гр.д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, според което перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
сторените разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложения по делото препис на изпълнителен лист от 27.09.2011 г., се установява,
че е издаден въз основа на Заповед от 22.10.2009 г. по ч.гр.д. № 5039/2009 г. и Решение №
918/11.11.2010 г. по гр.д. № 1760/2010 г. на РС-Перник, в полза на „Топлофикация –
Перник“ АД, ЕИК *********, срещу АН. Г. С., ЕГН **********, за сумата 3367,76 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.09.2006 г. –
30.04.2009 г., сумата 907,96 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода 30.10.2006 г. – 13.10.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 3367,76 лв. от датата на подаване на заявлението – 22.10.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер
на сумата 198,27 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
От постъпилото писмо с рег. № 1484/25.01.2022 г. на ЧСИ Соня Димитрова се
установява, че изп.д. № 48/2012 г. по неин опис е прекратено с постановление от 18.11.2014
г. и делото е архивирано на 06.12.2014 г., като впоследствие унищожено на 30.12.2020 г.
От постъпилия заверен препис на изп.д. № 2456/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян
Бадев се установява, че е образувано по молба с вх.рег. № 35306/11.08.2021 г. от
„Топлофикация-Перник“ АД срещу АН. Г. С. за вземанията по изпълнителния лист от
27.09.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 5039/2009 г. на РС-Перник. По изпълнителното дело е
изискана справка от ТД на НАП-гр. Перник за дължими публични или държавни вземания
от длъжника, от БНБ за банкови сметки и сейфове, извършени са справки от ДАЕУ за
сключени трудови договори, пенсии и осигурени лица.
На 20.08.2021 г. са изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ АД и „Обединена
българска банка“ АД, получени на 30.08.2021 г., както и до длъжника, получено на
29.08.2021 г., за налагане на запор върху банковите му сметки в посочените банки.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК,
2
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност паричните
суми, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязло в сила съдебно
решение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Съгласно
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години.
С доклада по делото е обявено на страните, че на съда е служебно известно, че
решението, въз основа на което е издаден изпълнителния лист за вземанията, е влязло в сила
на 12.07.2011 г., от който момент е започнал да тече предвиденият в закона петгодишен
давностен срок за съдебно установени вземания.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение до приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е
обявено за изгубило смисъл, приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“
ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителната давност за вземанията се
прекъсва с образуване на изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му. По
делото липсват доказателства за датата на образуване на изп.д. № 48/2012 г. на ЧСИ Соня
Димитрова, поради което, предвид удостоверената от съдебния изпълнител дата на
прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – 18.11.2014 г., съдът приема, че
същото е образувано на 17.11.2012 г. От изложеното следва извод, че давността за
вземанията е прекъсната на 17.11.2012 г. и спряла да тече до прекратяването на делото на
18.11.2014 г., от който момент е започнал да тече предвиденият в закона петгодишен
давностен срок за погасяване на съдебно признати вземания, съгласно постановките на
приложимото към това принудително изпълнение ППВС № 3/1980 г.
Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е
ангажирал доказателства за спирането и прекъсването на давността в периода от 18.11.2014
г. /датата, на която е прекратено изп.д. № 48/2012 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова/ до
11.08.2021 г. /датата, на която е подадена молбата за образуване на изп.д. № 2456/2021 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев/. С оглед изложеното, съдът приема, че петгодишната давност
за вземанията е изтекла на 18.11.2019 г., поради което извършените по изп.д. № 2456/2021 г.
по описа на ЧСИ Стилиян Бадев изпълнителни действия са ирелевантни.
По горните съображения, съдът прави извод, че вземанията са погасени по давност,
поради което предявените искове са основателни и следва да бъде уважени.
3
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените разноски. Съобразно представения списък и доказателства за
извършени разноски, ищецът е сторил такива в размер на 171,03 лв. - държавна такса, и
480,00 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение.
По възражението за прекомерност, направено в отговора на исковата молба, съдът
намира следното:
Съобразно цената на исковете, минималното възнаграждение, определено по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е 529,30 лв., надвишаващо уговореното,
поради което последното не подлежи на редуциране.
Предвид изложеното, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в пълен
размер, възлизащи на сумата 651,03 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че АН. Г. С., ЕГН **********, с адрес: *****, НЕ
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на
сумата 3367,76 лв., представляваща стойност на незаплатена топлоенергия за периода
01.09.2006 г. до 30.04.2009 г., и сумата 907,96 лв., представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.10.2006 г. до 13.10.2009 г., за които е издаден
изпълнителен лист от 27.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 5039/2009 г. на РС-Перник и образувано
изпълнително дело № 2456/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на АН. Г. С., ЕГН
**********, с адрес: *****, сумата 651,03 лв. /шестстотин петдесет и един лева и три
стотинки/ - разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4