№ 21433
гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря Ц. Б. Т.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20221110106523
по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „.” ЕАД с ЕИК ., иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу А. П. Г. с ЕГН **********, Р. Ф. Г. с ЕГН
********** и А. П. Г. с ЕГН ********** /в качеството им на наследници на П. И. Г./, за
осъждане на посочените да заплатят сумите 4166,16 лева главница, начислена за
топлоенергия за периода 01.05.2018г. – 01.04.2020г. за потребление в имота ап. 90, находящ
се в гр. . както и 956,66 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 24.01.2022г., също
сума за дялово разпределение 47,35 лева от 01.01.2019г. до 01.04.2020г., ведно с мораторна
лихва 10,65 лева за периода 03.03.2019г. – 24.01.2022г. Сумите твърди ищецът, че се дължат
в следните квоти: 4/6 части за Р. и по 1/6 част за А. и А., конкретно за Р. Г.: 2777,44 лева
главница топлоенергия, 637,77 лева мораторна лихва върху нея, 31,57 лева главница дялово
разпределение и 7,10 лева мораторна лихва върху нея, а за А. и А. Г.и всеки от тях
поотделно: 694,36 лева главница топлоенергия, 159,44 лева мораторна лихва върху нея, 7,89
лева главница дялово разпределение и 1,78 лева мораторна лихва върху нея – всички за
горните периоди. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на
исковата молба и разноски в настоящото производство.
Ответниците, чрез особен представител адв. Ст. А., подават отговор в законния срок, с който
оспорват иска с подробно изложени съображения и възражения, включително за изтекла
погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „.“ ЕООД с ЕИК ., не изразява
становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този
1
абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата
нормативна уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
От писмените доказателства се установява, че за процесния обект ап. 90 в гр. . е
осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи
условия, надлежно публикувани във вестник „.“, в сила от 11.07.2016г.
Тъй като първоначално делото е заведено срещу П. И. Г., починал на 02.03.2018г., видно от
представеното Удостоверение за наследници изх. № 4398/04.08.2022г. са конституирани
като ответници фигуриращите в него живи наследници: Р. Ф. Г. – съпруга на починалия, А.
П. Г. – дъщеря на починалия и А. П. Г. – внук на починалия и син на П. П. Г. /починал през
2017г./.
Видно от Данъчна декларация от 2018г. А. П. Г. е декларирала, че в този
апартамент живее тя, Р. Ф. Г. и А. П. Г. – ответниците по делото.
По писмените доказателства установяват данни, че има Договор от 01.11.2007г. между
ищеца и третото лице – помагач за извършване на дялово разпределение по чл. 139 от ЗЕ
при общи условия – л. 23-25 от делото.
Установява се договорна връзка и между Етажната собственост, част от която е и ап. 90 на
посочения адрес, и дружеството, осъществявало дяловото разпределение – Договор от
20.09.2009г. – л. 17-18 от делото.
По приетата СТЕ се установява, че топлинната енергия е доставяна съгласно утвърдените
нормативи, измервателните уреди са в изправност и са били проверявани редовно.
Технологичните разходи са приспаднати. Взети са предвид начислените плащания само за
процесния период, възлизащи на 1303,19 лева главница.
Приетата ССЕ дава заключение, че сметките и разпределените стойности са начислявани
надлежно и редовно. В процесния период няма плащания. Има обаче разминаване по
документи и по петитум. В заключението се посочва, че се дължи главница за топлинна
енергия общо 1263,38 лева и мораторна лихва върху нея 263,01 лева. До този извод вещото
лице е стигнало, изследвайки документите именно на ищеца за процесния период, като се
вземат предвид изравнителните сметки. Главницата и мораторната лихва за дялово
разпределение съвпада с претендираната – 47,35 лева главница и 10,65 лева лихва.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Имало доставка на топлоенергия, навеждат се общи
аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано е, че обектът,
собственост на ответната страна в процесния период е топлоснабден, надлежно е
2
присъединен към мрежата на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не
са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за
отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са
плащани. По размер съдът приема посочения от ССЕ като дължим, а именно 1263,38 лева и
мораторна лихва върху нея 263,01 лева, като в този размер исковете подлежат на уважаване,
а за горницата – на отхвърляне. Съобразно дяла на всеки от ответниците се дължи както
следва: за Р. 4-6 части, или 842,25 лева главница и 175,34 лева мораторна лихва, а за А. и А.
– всеки по 1/6 част, конкретно: 210,56 лева главница и 43,83 мораторна лихва. Сумите за
дялово разпределение са основателни в претендирания размер и съотношение.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан по размер.
Настоящият състав счита, че простото позоваване на това възражение не го прави конкретно
и доказано – няма нито поискани доказателства в тази посока, нито опит да се посочат по
размер. С оглед на диспозитивното начало съдът не събира доказателства вместо страните,
съдът правораздава, а не калкулира. Ето защо като недоказано възражението подлежи на
отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция разноски се дължат на ищеца съобразно
частичната основателност. От приложения списък съдът приема за извършени разноски
общо в размер на 1816,09 лева /без да се включва държавна такса по заповедното
производство 207,23 лева, тъй като такова няма/, от които по съразмерност се дължат 555,40
лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Р. Ф. Г. с ЕГН
**********, с адрес: гр. . ет. 8, ап. 90, ДА ЗАПЛАТИ на „.“ ЕАД 4/6 части от вземането,
конкретно сумите: 842,25 /осемстотин четиридесет и два лв. и 25 стотинки/ лева главница,
ведно със законната лихва считано от 10.02.2022г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъденото до пълно предявения размер от 2777,44 лева
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, също 175,34 /сто седемдесет и пет лв. и 34 стотинки/ лева
мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019г. – 01.04.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъденото до пълно предявения размер от 637,77 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, по-нататък да заплати 31,57 /тридесет и един лев и 57 стотинки/ лева
главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва считано от 10.02.2022г. до
окончателното й изплащане, както и 7,10 /седем лв. и 10 стотинки/ лева мораторна лихва
върху нея за периода 03.03.2019г. – 24.01.2022г.
3
ОСЪЖДА по искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД А. П. Г. с ЕГН
**********, и А. П. Г. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. . ет. 8, ап. 90, всеки от тях
поотделно 1/6 от вземането, или конкретно сумите от по: 210,56 /двеста и десет лв. и 56
стотинки/ лева главница, ведно със законната лихва считано от 10.02.2022г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъденото до пълно
предявения размер от 694,36 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН, също 43,83 /четиридесет и три
лв. и 83 стотинки/ лева мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 24.01.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъденото до пълно предявения размер от 159,44 лева
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, по-нататък 7,89 /седем лв. и 89 стотинки/ лева главница дялово
разпределение, ведно със законната лихва считано от 10.02.2022г. до окончателното й
изплащане и 1,78 /един лев и 78 стотинки/ лева мораторна лихва за периода 03.03.2019г. –
24.01.2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответниците А. П. Г., Р. Ф. Г. и А. П. Г. за
изтекла погасителна давност като НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. П. Г. с ЕГН **********, Р. Ф. Г. с ЕГН
********** и А. П. Г. ДА ЗАПЛАТЯТ на „.“ ЕАД сумата 555,40 /петстотин петдесет и пет
лв. и 40 стотинки/ лева разноски по съразмерност.
Решението е постановено при участието на „.“ ЕООД с ЕИК ., и адрес: гр. София, ул. „Проф.
Г. Павлов“ № 3, като трето лице помагач на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4