Решение по дело №397/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 септември 2021 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Цветалина Михова Дочева
Дело: 20203330100397
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                       № 44, 15.09.2021г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

На девети септември                                            две хиляди двадесет и първа година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Даринка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 397 по описа за 2020г. на РРС

 

           Предявен е иск по чл.86 ЗЗД.

           Депозирана е искова молба от “Микро-67“АД, с която молят съда да осъди ответника Кооперация ТПК Мир-Разград да им заплати сумата от 8509.22лв., представляваща законната лихва за периода от 27.02.2017 до 27.02.2020г. върху присъдената вече в тяхна полза главница от 27950лв. съгласно Решение № 38/29.05.2019г.  по т.д.№10/16г. на ОС-Разград. Претендират и за разноските.

           Твърдят, че на 03.04.2009г. са закупили от ответника ТПК „Мир” правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.Разград, ул.„Троян” №1, съставляващ: Поземлен имот с идентификатор 61710.501.26 по КККР на гр.Разград, одобрени със Заповед №РД-18-37/10.03.2008г. на Изп.директор на АГКК-София, с площ от 16333кв.м. по скица, а по нотариален акт за собственост на недвижим имот №176, том 4, дело №2623/16.12.1994г. на РС-Разград, с площ от 14100кв.м., стар идентификатор 26, при съседи: имот с идентификатор 61710.501.32, имот с идентификатор 61710.501.502., имот с идентификатор 61710.501.511, имот с идентификатор 61710.501.501, имот с идентификатор 61710.501.500, ведно с построената в имота МАСИВНА ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА на два етажа с идентификатор 61710.501.26.6 със застроена площ от 1013.00кв.м., състояща се от двадесет и осем стаи и три коридора.

           С Решение №32/23.05.2013г. по т.д.№90/2013г. по описа на РОС била прогласена нищожността на договора за покупко- продажба, само в частта му, касаеща поземлен имот с идентификатор 61710.501.26.

           С Нотариална покана рег.№3078, том 2, №97 от 30.11.2015г. на нотариус Р.Кирилова,връчена на ответника на 14.12.2015г., поискали от него да им възстанови платената по нищожния договор продажна цена в размер на 140000 лева, но без резултат.

          Това мотивирало ищеца да предяви иск по чл.34 ЗЗД за връщане на даденото по нищожната сделка за покупко- продажба на недвижимия поземлен имот-дворно място до размера на 32000лева, въз основа на която на производство пред същия съд било т.д.№10/2016г. По делото е постановено решение, с което съда осъди ответната кооперация да им заплати сумата от 27950лева, представляваща заплатена главница за поземления имот по нищожния договор за покупко-продажба от 03.04.2019г., като съда пропуснал да се произнесе по претенцията им за присъждане на законна лихва. С определение №290/04.09.19г. по т.д.№10/16г. РОС е оставил без разглеждане претенцията на ищеца за допълване на съдебното решение относно претенцията за забава в размер на законната лихва,инкорпорирана във насрещната въззивна жалба. Определението е влязло в сила. С Определение №758/04.11.2019г. производството по въззивната жалба пред Апелативен съд град Варна по в.т.д.№645/2019г. било прекратено, което според ищеца обосновава интереса му от  предявяване на настойщия иск за присъждане на законна лихва върху главница 27950лева за периода 30.01.2017г. до 30.01.2020г. в размер на 8 509.22 лева.

           С Решение №11/09.01.2020г. на AC-Варна, постановено по в.т.д.№645/2019г. било потвърдено Решение №38/29.05.2019г. на РОС по т.д.№10/2016г. С определение №279/07.05.2021г. ВКС е отказал да допусне касационно обжалване на съдебното решение.

            Ответникът ТПК“Мир“ счита иска за недопустим, тъй като въпросът свързан с това дали се дължат претендиралите лихви от ищеца е бил предмет на т.д.№ 10/2016г. С определение по т.д. № 10/2016г., РОС се е произнесъл относно като е оставил без разглеждане искането за присъждане на лихви. В същата насока има и произнасяне по в.т.д. № 645/2019г. на Варненски апелативен съд - Определение №758/04.11.2019г. По отношение на искането има влязъл в сила съдебен акт. Поради, което считат, че иска е недопустим.

           Считат иска и за неоснователен и недоказан по гореизложените твърдения,като правят и възражение за изтекла погасителна давност.

           Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 03.04.2009г. ищецът е закупил от ответника правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.Разград, ул.„Троян” №1, съставляващ: Поземлен имот с идентификатор 61710.501.26 по КККР на гр.Разград, одобрени със Заповед №РД-18-37/10.03.2008г. на Изп.директор на АГКК-София, с площ от 16333кв.м. по скица, а по нотариален акт за собственост на недвижим имот №176, том 4, дело №2623/16.12.1994г. на РС-Разград, с площ от 14100кв.м., стар идентификатор 26, при съседи: имот с идентификатор 61710.501.32, имот с идентификатор 61710.501.502., имот с идентификатор 61710.501.511, имот с идентификатор 61710.501.501, имот с идентификатор 61710.501.500, ведно с построената в имота МАСИВНА ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА на два етажа с идентификатор 61710.501.26.6 със застроена площ от 1013.00кв.м., състояща се от двадесет и осем стаи и три коридора.

           С Решение №32/23.05.2013г. по т.д.№90/2013г. по описа на РОС е прогласена нищожността на този договор за покупко- продажба, обективиран в нот.акт №143/03.04.09г. на нотариус Р.К., само в частта му, относно продажбата на поземлен имот с  идентификатор 61710.501.26 в гр.Разград на ул.Троян №1.

            С решение №16/17.06.16г. по т.д.№72/15г. на РОС е обявена нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №143/03.04.09г. на нотариус Р.К., само в частта относно масивна производствена/промишлена/ сграда на два етажа с  идентификатор 61710.501.26.6 със застроена площ от 1013кв.м., находяща се в имот с идентификатор 61710.501.26. На основание чл.34 ЗЗД Кооперация ТПК Мир е осъдена да заплати на Микро-67 АД заплатената цена по нищожния договор.  

            С решение №22/19.10.18г. по т.д.№138/2017г. е уважена претенцията на ответника по чл.34 ЗЗД за предаването на поземлен имот с идентификатор 61710.501.26.

           На 01.02.2016г. ищецът е предявил против ответника частичен иск  по чл.34 ЗЗД   за 32000лв. от 140000лв. за връщане даденото по нищожен договор. С влязло в сила решение №38/29.05.19г., постановено по делото Кооперация ТПК Мир е осъдена да заплати на Микро-67 АД сумата от 27950лв. заплатена по обявения за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор 61710.501.26, обективиран в нот.акт №143/03.04.09г. на нотариус Р.Кирилова, като е отхвърлил иска за останалата част до 32000лв. С исковата си молба ищецът е претендирал законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска. Съдът не е докладвал тази претенция, нито е постановил съдебен акт. Молбата на ищеца да допълване на съдебното решение е оставена без разглеждане.

           С Нотариална покана рег.№3078, том 2, №97 от 30.11.2015г. на нотариус Р.К., връчена на ответника лично на 14.12.2015г., ищецът е поискал от ответника да му възстанови изплатените суми по нищожния договор за покупко-продажба.

          Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за процесуално допустим. По отношение на претенцията на ищеца за обезщетение за забава в размер на законната лихва не е налице произнасяне от съд, т.е. не е формирана сила на присъдено нещо. С исковата си молба по т.д.№10/16г. на РОС ищецът е претендирал връщане на сумата, ведно със законната лихва, като съдът не е докладвал тази претенция, нито е постановил съдебен акт. Липсата изобщо на произнасяне по нея обосновава интереса на ищеца от предявяването на настоящия иск.

          Разгледана по същество претенцията се явява и основателна.

          Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което е неоснователно. Претенцията е за забава и обхваща последните три години преди предявяването на настоящия иск /27.02.17г.-27.02.20г./, тъй като се касае за периодични платежи.

          Размерът на иска също е установен. Налице е влязло в сила съдебно решение, че ответникът дължи на ищеца сумата от 27950лв. по предявен частичен иск. Действително по делото е приложена нотариална покана до ответника, която е връчена лично на председателя на кооперацията на 14.12.15г. Доколкото в нея липсва индивидуализиране на претендираните суми и с оглед частичната им основателност, съдът намира че ответникът е надлежно поканен да заплати обезщетението за забавата си с връчването на исковата молба, предмет на т.д.№10/2016г. на РОС , което е станало на 22.02.2016г.

          За установяване размера на обезщетението за забава е използван онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва. За автоматичното изчисляване ищецът коректно е въвел главницата и периода, за които се търси обезщетение за забава в размер на законната лихва.

           Предвид основателността на иска, на ищеца се следват и сторените по делото разноски от 580.37лв.

           Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

 

            ОСЪЖДА Кооперация ТПК Мир-Разград, ЕИК *********, представлявана от Председателя Г. А. Г. да заплати на „Микро-67“АД, ЕИК ********** гр.Разград, представлявано от изп.директор М. Д. М. сумата от 8509.23лв./осем хиляди петстотин и девет лева и двадесет и три стотинки/ обезщетение за забава за периода 27.02.17г.-27.02.20г. върху присъдената с решение №38/29.05.19г. по т.д.№10/2016г. на РОС главница от 27950лв., както и сумата от 580.37лв./петстотин и осемдесет лева и тридесет и седем стотинки/ съдебни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: