РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Кърджали, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20215140201276 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № ********,
издаден от ОДМВР-Кърджали, с който е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2000лв. на „К.И.“ООД-
Кърджали с ЕИК ******* за извършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1 вр.
чл.638 ал.4 вр.чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ. Жалбоподателят чрез
адвокат счита, че обжалваният електронен фиш за незаконосъобразен и
издаден при неправилно прилагане на материалния закон, тъй като за
деянието бил приложим общия ред за установяване на административно
нарушение по реда на ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да го
отмени изцяло електронния фиш като им се присъдят направените по делото
разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява
и не се представлява. От адвоката на същия е постъпила молба, с която по
същество моли за решение, с което да се отмени изцяло електронния фиш,
както и да им се присъдят направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, не се представлява. Депозирал е писмено становище, с което моли
1
съда да потвърди електронния фиш, а жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. От юрисконсулт е постъпила писмена молба, в която оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди електронния фиш.
Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-
Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното: На 18.06.2021г. в периода от
15.30ч. до 18.00ч. в гр.Кърджали на ул.П.м. до бензиностанция „Е.“ в посока
от завод „О.“ към хотел „И.“ се осъществявал видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера
******* с фабр.№ *******. Същият бил позициониран на ул.П.м. до
бензиностанция „Е.“ в гр.Кърджали, където ограничението на скоростта е от
50 км/ч. за населено място. В 17.49 часа на 18.06.2021г. бил заснет лек
автомобил марка „Ф.Г.“ с рег.№ ********. При обработване на информацията
от заснемането бил проверен статуса на моторното превозно средство, при
което било установено нарушение на Кодекса за застраховането. По този
повод бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на жалбоподателя
„К.И.“ООД- Кърджали в качеството му на собственик, на когото е
регистрирано МПС, било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000лв. за извършено нарушение на
чл.483 ал.1 т.1 вр.чл.638 ал.4 вр.чл.638 ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от КЗ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
приложените по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства- снимка № *******/******* от 18.06.2021г.;
Справка в централна база- КАТ, видно от която собственик на лек автомобил
„Ф.Г.“ с рег.№ ******** е жалбоподателя „К.И.“ООД- Кърджали; Списък от
24.01.2018г.; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо
Средство или Система на датата рег.№ ******* от 21.06.2021г.; Заповед №
2
********/ 06.11.2017г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ ********; Протокол от проверка № *******/ 01.10.2020г.; както и другите
писмени доказателства по делото.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от
ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.
На жалбоподателя е ангажирана административнонаказателна
отговорност за извършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1 вр. чл.638 ал.4
вр.чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ. Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
въвежда задължение да сключи договор за застраховка „Г.о.“ на
автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение.
Неизпълнението на това задължение от юридическо лице се санкционира от
нормата на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ с имуществена санкция от 2000 лева. С ал.4
на чл.638 от КЗ е предвидено, че когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Г.о.“ на автомобилистите, на собственика на моторното
превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. В
конкретният случай наказващият орган с описанието което е направил на
обстоятелствата в обжалвания електронен фиш по никакъв начин не отговаря
на фактическия състав на нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя. Това е така, тъй като не може да се отъждестви
изпълнителното деяние с посоченото във фиша административно нарушение.
Не става ясно какво точно нарушение на Кодекса за застраховането е
установено. Това изписване на обстоятелствата на нарушението препятства и
възможността за проверка възникнало ли е някакво задължение за
жалбоподателя, кога и на какво основание. От изложеното следва извода, че е
налице противоречие между описаната фактическа обстановка и приложената
санкционна разпоредба, което пречи на жалбоподателя да разбере какво
точно нарушение му се вменява. Недопустимо е едва при изписването на
правната квалификация на деянието да се правят изводи за фактите на
извършеното нарушение. По този начин наказващият орган е ограничил в
3
съществена степен и правото му на защита, което от своя страна води до
отмяна на обжалвания електронен фиш, приравнен на наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски
по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производството
пред районния и административния съд страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето
защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено
възнаграждение в размер на 500лв., но от представителя на ответната страна е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението
действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес при интерес от 1000
до 5000лв., възнаграждението е 300лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. В
конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на
500лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2000лв., като делото не представлява фактическа и правна сложност.
4
Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение
надвишава минимално предвидения по Наредбата и с оглед на оказаната
правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на
критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва
да бъде намален до предвидения в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, а
именно до размера от 370лв. Следва да се присъди и заплатената държавна
такса в размер на 6лв. за изготвяне на заверени преписи от жалбата и
доказателствата към нея. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на ОД на МВР- Кърджали, именно
същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да
понесе разноските по делото. Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № ********,
издаден от ОДМВР-Кърджали, с който е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2000лв. на „К.И.“ООД-
Кърджали с ЕИК ******* за извършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1 вр.
чл.638 ал.4 вр.чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР-Кърджали да заплати на „К.И.“ООД- Кърджали с
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.Кърджали кв.В. бл.**
вх.* ет.* ап.**, сумата от 376,00лв., представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5