РЕШЕНИЕ
№260041
гр.Добрич,25.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на трети февруари през 2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
2. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.Маргенова в.гр.дело №905 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава
ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№13439/31.07.2020г. от А.И. ***, чрез адв.И.К. и
адв.В. В., и по насрещна въззивна жалба вх.№261502/15.09.2020г. от М.С.Д., ЕГН **********
с адрес ***, Я.С.Д., ЕГН ********** с адрес ***, и Г.С.Р., ЕГН ********** с
адрес ***, трите чрез адв.М.Г., срещу решение №564/06.07.2020г. по
гр.д.№3053/2017г. на ДРС, с което А.И. С.е осъдена да заплати на Г.С.Р., ЕГН **********
с адрес ***, на основание чл.190, ал.2 ЗЗД в качеството на наследник и
заместила по реда на чл.227 ГПК
съобразно наследствените права първоначална ищца по насрещния иск В. Н.
И. с ЕГН ********** *** и припадащата й част от продажната цена на имота,
сумата от 666,67 лева /шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща частичен иск /пълният размер е от 13 125 лева/ от
стойността на намалената с 4 900,86/13 725 ид.части от заплатената цена в
размер на 8 500 лева за процесния имот, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на насрещните искове – 29.11.2012г., до
окончателното плащане, както и сумата от 910,81 лева /деветстотин и десет лева
и осемдесет и една стотинки/, представляваща частичен иск /пълният размер е от
7 875 лева/ от стойността на намалената с 4 900,86/13 725 ид.части от
заплатената цена за процесния имот в размер на 8 500 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на насрещния иск – 29.11.2012г.,
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от присъдените 910,81
лева до претендираните 1 500 лева.; на Я.С.Д.,
ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.190, ал.2 ЗЗД в качеството на
наследник и заместила по реда на чл.227 ГПК
съобразно наследствените права първоначална ищца по насрещния иск В. Н.
И., ЕГН ********** и припадащата й част от продажната цена на имота, сумата от
666,67 лева /шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща частичен иск /пълният размер е от 13 125 лева/ от стойността на
намалената с 4 900,86/13 725 ид.части от заплатената цена за процесния имот в
размер на 8 500 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на насрещния иск – 29.11.2012г., до окончателното плащане; на М.С.Д.,
ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.190, ал.2 ЗЗД в качеството на
наследник и заместила по реда на чл.227 ГПК
съобразно наследствените права първоначална ищца по насрещния иск В. Н.
И. с ЕГН ********** *** и припадащата й част от продажната цена на имота,
сумата от 666,67 лева /шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща частичен иск /пълният размер е от 13 125 лева/ от
стойността на намалената с 4 900,86/13 725 ид.части от заплатената цена в
размер на 8 500 лева за процесния имот, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на насрещните искове – 29.11.2012г., до
окончателното плащане.
А.И. С.обжалва решението в
осъдителните части. Намира същото за немотивирано, тъй като съдът не се
произнесъл по наведените от нея доводи и аргументи; неоснователно
преквалифицирал насрещните искове по чл.190 ал.2 от ЗЗД, тъй като се искало
връщане на продажната цена , а не обезщетение; неоснователно подменил
действителната фактическа обстановка, направил тълкуване различно на изразената
от страната воля, мотивирал изводи в противоречие с извършеното уточнение на
петитума на ИМ, разгледал искове, предявени с нередовна искова молба предвид
липсата на внесена държавна такса. Предявените като насрещни искове по чл.42
ал.1 от ГПК и чл.190 от ЗЗД счита за недопустими, тъй като договорът за
покупко-продажба не е развален по надлежния ред, не се счита за развален и по
силата на съдебното решение на ДОС с което е уважен иск за собственост на трето
лице, а обезщетение за неизпълнение можело да се търси едва след развалянето
му, респ. упражняването на правата на купувачите за връщане на даденото с иск по чл.42 от ЗЗД е преждевременно. Предявените
вземания намира и за недоказани по размер, тъй като производството за
установяване на действителната продажна цена на недвижимия имот е прекратено с
решение по в.гр.д.№62/2016г.на ДОС. Договорът за продажба произвел частично
вещно-правния си ефект, поради което купувачите не можели да искат връщане на
продажната цена в пълен размер. Иска отмяна на решението, отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
Г.С.Р. обжалва решението в
отхвърлителната му част за горницата от 910.81лева до 1 500лева. Според нея и
подалите насрещна жалба ведно с нея Я.С.Д.
и М.С.Д. неправилно съдът приел, че цената на договора е 8 500лева при наличие
на съдебно установяване с решение по гр.д.№2178/2012г. на ДРС , че действителната
продажна цена е в размер на 63 000лева.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен
отговор по насрещната жалба на Г.С.Р., Я.С.Д.
и М.С. е подаден от А.И. С., с доводи за нейната неоснователност, приетият от
ДРС размер на продажната цена бил правилен, тъй като решението на ДРС, с което
е признато за установено по отношение на В. Й., че уговорката за продажната
цена от 8 500лева е недействителна, било обезсилено и производството прекратено.
Жалбите са
депозирани в срока по чл.259 от ГПК и чл.263, ал.2 от ГПК, отговарят на
изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.
Добричкият окръжен
съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания и с оглед на тях и събраните по
делото доказателства , съобразно правомощията си по
чл.269 от ГПК за служебна преценка на валидността на обжалвания акт, приема, че
обжалваното решение не отговаря на изискванията за валидност на съдебното
решение по
следните съображения: .
Гр.д.№3053/2017
г. на ДРС е образувано след обезсилване с решение №169/22.06.2016г. по
в.гр.д.№62/2016г. на ДОС на решение №53/16.07.2014г. по гр.д.№ 2178/2012г.
на ДРС, допълнено с решение №
81/06.11.2015г. по гр.д.№ 2178/2012г. на
ДРС, за разглеждане на искове по чл.42 ал.1 от ЗЗД и по чл.190,във връзка с чл.189 от ЗЗД, предявени
срещу А.И. С.за осъждането и да заплати на В. Н. И. с ЕГН **********, починала
в хода на делото и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по
закон/деца/ Г.С.Р., Я.С.Д. и М. С.Д., сумата
от 2000 лева, част от вземане в общ
размер от 39 375 лева, представляваща припадащата й част от
продажната цена по договор за
покупко – продажба от 24.09.2008 год., и за осъждането и да заплати на Г.С.Р.
сумата от 1500 лева, част от вземане в общ размер от 7 875 лева, представляваща припадаща й се
част от продажната цена по договора за покупко – продажба от 24.09.2008 год.
Двете ищци са
заявили осъдителни претенции съответно за сумата от 2000 лева /частичен иск от вземане в общ размер от
39 375 лв. за връщане на
припадащата се на В. И. част от продажната цена по договора за покупко – продажба от 24.09.2008 год. / и
за сумата от 1500лева /частичен иск от вземане в общ размер от 7 875 лв. за връщане
на припадащата се на Г.С.Р. част от
продажната цена по договора за
покупко – продажба от 24.09.2008 год./ като дадени при първоначална липса на
основание по частично нищожен договор,
сключен с нотариален акт №66, том VІІІ, рег. №12288, дело №739/2008 г. на
нотариус с рег. №*** в регистъра на Нотариалната камара, вписан с вх. рег. №***
год. на Службата по вписванията – Добрич, наред с претенции за симулативност на уговорката
за продажната цена по договора в размер от 8 500 лева като прикриваща
уговорката за заплащане на продажна цена в размер от 63 000 лева, с молба рег.№ 22784/29.11.2012 г., като насрещни такива в процеса по гр.д.№
2178/2012г. на ДРС, образуван за
прогласяване недействителността на договор за продажба на собствения на В. Й. В.
недвижим имот ,като сключен от негово
име от пълномощник А.И. С.без представителна власт, евентуално като
противоречащ на добрите нрави поради
договаряне от пълномощника му с купувача в негова вреда, и за
ревандикация на същия имот.
С влязло в
сила решение №53/16.07.2014г. и решение №81/06.11.2015г. по гр.д.№2178/2012г.
на ДРС договорът за покупко-продажба от 24.09.2008г. е обявен за недействителен
по отношение на В. Й. В. за
8824.14/13725 идеални части от имота поради липса на представителна власт и
потвърждаване. Със същото решение по отношение на Г.С.Р., Я.С.Д. и М.С.Д. е
признато за установено, че В. Й. В. притежава 8824.14/13725 идеални части от
правото на собственост върху апартамента, придобити от него по време на брака
му с А. С., но чрез трансформация на негово лично имущество. За продажбата на
останалите 4900.86/13725 идеални части също поради липса на
представителна власт и потвърждаване, след обезсилване на
отхвърлителното първоинстанционно решение в тази част, производството е
прекратено с решение №169/22.06.2016г. по в.гр.д.№62/2016г. на ДОС.
С решение
№53/16.07.2014г. и решение №81/06.11.2015г. по гр.д.№2178/2012г. на ДРС са били
уважени предявените срещу А.И. С.исковете по чл.26 ал.2 от ЗЗД и чл.17 от ЗЗД,
че уговорката за продажната цена по договора в размер от 8
500 лева е относително симулативна и прикрива уговорката за заплащане на
продажна цена в размер от 63 000 лева.
С решението
по гр.д.№ 2178/2012г. на ДРС насрещните претенции
на В. Н. И. и на Г.С.Р., заявени с молба рег.№ 22784/29.11.2012 г. са разгледани и уважени изцяло, като В. Й. В.
и съпругата му А.И. С., като негов задължителен необходим другар, са осъдени да
им заплатят претендираните суми на основание чл.55 ал.1 пр.І-во
от ЗЗД.
С
определение № 99/12.02.2016 г. по
в.гр.д.№62/2016г. на ДОС, въззивната инстанция е указа на ищците ,че осъдителните им искове по
чл.55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД са нередовно заявени поради наличие на противоречие между
обстоятелствената част на насрещната искова молба, съдържаща твърдения, сочещи на правен интерес да се
търси защита срещу определено лице и петитума, насочен срещу друго лице, което
налага излагане на допълнителни твърдения във връзка с пасивната легитимация, респективно
уточняване на петитума чрез насочване на
претенцията срещу надлежен ответник.
С поправена искова молба рег.№
3680/26.02.2016 год. е извършено уточнение на петитума, че заплатената продажна цена подлежи на връщане
в случай на съдебно отстранение от недвижимия имот /от част от него/ от А.И. С., продала чужд имот без представителна власт. В
условията на евентуалност е заявена
претенция срещу първоначалния ответник В. Й. В. и А.И. С.за солидарното им
осъждане да върнат продажната цена по договора от 24.09.2008 год., като основание за възникване
на солидарността е посочена разпоредбата на чл. 32 ал.2 от СК.
При това
уточнение, приемайки, че районния съд се е произнесъл не по предмета на спора и извън обхвата на търсената защита срещу
конкретно лице, е обезсилил и прекратил производството по претенциите на двете
ищци по отношение на В. Й. В..
Приемайки, че надлежна страна е А.И. С., спрямо
която обаче е разгледана претенция с правно основание по чл.55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД за връщане на
даденото при първоначална липса на
основание по нищожен договор , а не предявените за дължимо от действалия без
представителна власт пълномощник обезщетение
по чл.42 ал.1 от ЗЗД и за връщане на даденото на отпаднало основание
поради евикция по чл.190, във връзка с
чл.189 от ЗЗД, въззивният съд е обезсилил и върнал за произнасяне по предявения
иск срещу А. С.
Междувременно,
в хода на настоящото производство, с решение по гр.д.№4435/2017г. на Добричкия
районен съд, е допусната съдебна делба на имота, предмет на договора за
покупко-продажба от 24.09.2008г. като е прието, че съсобствеността понастоящем
се свеждат до 8824.14/13725 идеални части за В. Й. В., а останалите 4900.86/13725 идеални
части се притежават от наследниците на купувачката и съпруга й - съделителките Г.С.Р.,
Я.С.Д. и М.С.Д..
Претендираното
от настоящите ищци право на вземане за платена цена по договор за продажба на
недвижим имот срещу А.И. С. е отчасти срещу пълномощник без представителна
власт/чл.42, ал.1 от ЗЗД/ и отчасти срещу лице, продало чужд имот/ чл.190,във връзка с чл.189 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1 ЗЗД мнимият представител дължи
обезщетение за вреди на третото добросъвестно лице и както приема ВКС в своята
практика, постановена по реда на чл.290 ГПК тази негова отговорност е специален
състав на деликтна отговорност. В този случай, на обезщетение подлежат всички
вреди, причинени на третото добросъвестно лице, които са пряка последица от
извършените от мнимия представител недобросъвестни действия. За купувача по
неизпълнен договор за продажба /и в случай, че няма интерес от частично
изпълнение/, съществуват възможности да го развали изцяло /чл. 189 ЗЗД във
връзка с чл. 191, ал. 1 ЗЗД; чл. 190, ал. 1 ЗЗД/, или да запази договора
частично, като иска намаляване на цената на продаденото чрез връщане на
разликата между заплатената цена и реално дължимата продажна цена, както и да
бъде обезщетен за вредите / чл. 190, ал. 2 ЗЗД/. Целта на разпоредбите на
чл.189 и сл. от ЗЗД е да предотвратят неоснователното обогатяване и разместване
на блага.
Осъдителни
претенции на купувачката и наследника на съпруга и в случая са насочени срещу А.И.
С. като действал без представителна власт пълномощник, който следва да отговаря
по правилото на чл.42, ал.1 от ЗЗД за платена цена по договор за продажба на 8824.14/13725 ид. части от недвижимия имот
и по правилото на чл.190, във връзка с чл.189 от ЗЗД като продавач за платена цена
по договор за продажба за останалите
4900.86/13725 идеални части, отчасти принадлежащи на трето лице.
На фона на
изложеното, диспозитивът на атакуваното решение не съдържа разбираем отговор по
претенциите на купувачката и наследника на съпруга и срещу ответницата -продавач
на имот, който отчасти принадлежи на трето лице и пълномощник без
представителна власт за друга част от имота. Изложените от районния съд формални съображения, обосноваващи извода му за
приложимостта на материалноправната норма на чл.190, ал.2 от ЗЗД в първата
хипотеза -за намаляване на цената поради частична евикция, за отговорността на
ответницата като пълномощник-бивш съпруг, действал без представителна власт за
размера над 4900.86/13725 идеални части, за изпълнение на договора в тази
част/осъществено вещно правното действие на договора в тази част/, възникнало
субективно право на обезщетение за частична евикция, са неясни до степен на
неразбираемост на изразената воля. Диспозитивът на съдебното решение за
намаление на цена - първата хипотеза на чл.190 ал.2 от ЗЗД, не кореспондира с
извода за възникнало право на обезщетение за това, че не са станали собственици
на 8 824.14/13 725идеални части. Не е ясно и как съдът е стигнал до извода
относно размера на отговорността на ответницата. Обжалвания акт, разгледан в своята цялост като единство
от мотиви и диспозитив, не дава яснота относно действителната воля на съда по предмета на спора, поради което въззивният съд го счита за нищожен..
С оглед изложеното и на
основание чл. 270, ал. 1 от ГПК следва
да бъде прогласена нищожността на решение №564/06.07.2020г. по
гр.д.№3053/2017г. на ДРС и тъй като делото не подлежи на прекратяване, същото
следва да се върне обратно на Районен съд-Добрич
за разглеждането му от друг състав на съда.
При този изход на въззивното
производство, въззивният съд не следва да се произнася по отговорността за разноски, тъй като не е налице произнасяне
по съществото на спора, а само по валидността на атакуваното решение. По
отношение на отговорността за разноски във настоящото въззивно производство
следва да се произнесе Добричкия районен съд при
новото разглеждане на делото и постановяване на решение по съществото на спора.
Воден от горното, Добричкият
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение
№564/06.07.2020г. по гр.д.№3053/2017г. на Добрички
районен съд.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.