№ 1139
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20221100501659 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на „Д.А.“ ООД, ЕИК ****, длъжник по изп.д. №
20218380413519 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, срещу
разпореждане от 07.12.2021 г., с което съдебният изпълнител отказал да
намали разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение в размер
на 1 000 лв. и пропорционалната такса по т. 26 ТТЗЧСИ, индивидуализирани
в постановление за разноски от 15.11.2021 г. и покана за доброволно
изпълнение с изх. № 91800/16.11.2021 г. Жалбоподателят поддържа, че
съдебният изпълнител незаконосъобразно не намалил адвокатското
възнаграждение от 1 000 лв., което не било съобразено с чл. 10 на Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не била
налице и фактическа и правна сложност на изпълнителното дело.
Единственото действие, извършено от процесуалния представител на
взискателя, било подаването на молба за образуване на изпълнителното дело,
а вземането било събрано по наложения запор в срока за доброволно
изпълнение. Незаконосъобразно била определена и пропорционалната такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ, която следвало да се начисли само върху събраната сума
по изпълнителния лист, не и върху таксите и разноските по изпълнителното
дело. Моли съда да намали претендирания адвокатски хонорар до размер от
1
200 лв., съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., както и да намали
размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от 2 257.745 лв. на
2 185.75 лв.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – П.М.И., е
депозирал писмени възражения (наречени „отговор на жалба“) по реда на чл.
436, ал. 3 ГПК, с които оспорва жалбата и моли съда да я остави без
уважение.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище
за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7
ГПК). Съгласно разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно решение №
3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по
реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който
се определя размера на задължението на длъжника за разноските
по изпълнението, поради което, и доколкото в случая с атакуваното
разпореждане е налице произнасяне на съдебния изпълнител относно
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съдът приема, че жалбата е
допустима и в тази част.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изп.д. № 20218380413519 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, е
образувано по молба от 15.11.2021 г. на П.М.И., чрез пълномощник адв. Е.И.
от САК, въз основа на изпълнителен лист от 11.11.2021 г., издаден по гр.д. №
57206/2020 г. на СРС, 61 състав, съгласно който „Д.А.“ ООД е осъдено да
заплати на взискателя сумата 24 235.56 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа, ведно със законната лихва от 18.11.2020 г. до
окончателното плащане.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране
на сумите, както и възстановяване на направените разноски в изпълнителното
производство. В нея не е посочен изпълнителен способ, нито е извършено
възлагане на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
С молба от същата дата – 15.11.2021 г., входирана 2 минути след
2
молбата за образуване на делото, пълномощникът на взискателя посочил
изпълнителен способ – запор на вземания по банкови сметки на длъжника в
две банки, както и извършил възлагане на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно от 15.11.2021 г., с
което взискателят упълномощил адв. Е.И. и адв. П.А. да образуват
изпълнително дело при ЧСИ Бъзински и да осъществяват процесуално
представителство и защита. Представен е и договор за правна защита и
съдействие от 15.11.2021 г., сключен между взискателя и адв. П.А., с предмет
образуване на изпълнително дело, представителство и защита. Договорено е
възнаграждение от общо 1 000 лв., от които 200 лв. – за образуване, и 800 лв.
– за процесуално представителство и защита. Удостоверено е плащането на
сумата 1 000 лв. в брой.
На 16.11.2021 г. ЧСИ наложил запори по банковите сметки на
длъжника в две банки и изпратил до длъжника покана за доброволно
изпълнение. Поканата е връчена на 18.11.2021 г. и в нея е посочено
задължение от 24 235.56 лв. – обезщетение за оставане без работа, ведно със
законната лихва, която до момента е 2 455.36 лв., 1 000 лв. – адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, 206.50 лв. - такси по т.т. 1, 2, 5 и 9
от ТТРЗЧСИ, както и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 2 257.75 лв. с вкл.
ДДС.
На 18.11.2021 г. по наложения запор в „ПИБ“ АД по сметка на ЧСИ е
постъпила сумата 28 190 лв., а на 19.11.2021 г. – още 1 980 лв., общо 30 170
лв.
С молба от 23.11.2021 г., подадена в двуседмичен срок от получаване на
поканата, длъжникът поискал от ЧСИ да намали размера на приетия по
делото адвокатски хонорар от 1 000 лв. на 200 лв. съобразно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г., както и да намали размера на пропорционалната такса
по т. 26 ТТКРЗЧСИ по съображения, изложени и в жалбата.
С обжалваното разпореждане от 07.12.2021 г. съдебният изпълнител
отказал да намали адвокатското възнаграждение, тъй като същото било в
минималния размер по Наредба № 1/2004 г., както и отказал да намали
размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като същата била
законосъобразно начислена.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
3
правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на
насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която се
намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални
действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. №
6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със
свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено
в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително
тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в относимата й за спора и сега действаща
редакция) за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е
4
200.00 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лв. - 200 лв., и за вземания над
1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7, а чл. 7,
ал. 2 определя размера на възнаграждението според материалния интерес.
В случая с оглед удостовереното в договора за правна защита и
съдействие от 15.11.2021 г. следва да се приеме, че уговореното
възнаграждение от 1 000 лв. е заплатено изцяло в брой. Съдът намира, че
незаконосъобразно с атакуваното разпореждане съдебният изпълнител е
отказал да намали адвокатското възнаграждение. Приложима в случая е само
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., тъй като единственото
извършено от процесуалния представител на взискателя действие е подаване
на молба за образуване на изпълнителното дело. Посочването в молбата за
образуване на изпълнителен способ, респ. възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, е
условие за нейната редовност - арг. чл. 426, ал. 2 ГПК. Поради това
подаването на втората молба две минути след първата, с която е посочен
изпълнителен способ и е извършено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, е действие по
отстраняване нередовност на молбата за образуване на изпълнителното дело,
а не действие, което да обуславя приложението на т. 2 на чл. 10 от Наредба №
1/2004 г., тъй като не е налице кумулативно изискваното условие от
пълномощника да са осъществени действия с цел удовлетворяване на
вземането. Същевременно на 18.11. и 19.11.2021 г. цялата сума е преведена по
наложения запор, а следователно и за в бъдеще от пълномощника на
взискателя няма да бъдат извършвани действия от рода на посочените в т. 2
на чл. 10 от Наредбата. Не съставлява такова действие и подадената на
01.12.2021 г. молба от пълномощника на взискателя за вдигане на наложените
запори, които след постъпване на сумата съдебният изпълнител е длъжен да
вдигне служебно.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на
взискателя следва да бъде намалено от приетия от ЧСИ размер от 1 000 лв. на
200 лв.
По искането за намаляване на пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ:
Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, пропорционалните такси се събират в
5
процент според материалния интерес. Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ, за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума,
съобразно материалния интерес, като приложима в случая е б. „г“ (за вземане
от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв.). От
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ следва, че пропорционалната такса за
изпълнение на парично вземане се начислява само върху сумите - предмет на
изпълнението, обективирани в изпълнителния лист – именно това е
материалният интерес по изпълнителното дело. Същият извод следва и от
тълкуването на разпоредбата на т. 26 във връзка с т. 20 - 25 от Тарифата.
Адвокатският хонорар е част от разноските по изпълнителното дело и не
представлява част от материалния интерес – от вземането, подлежащо на
изпълнение, поради което, макар да се събира за взискателя, то не
представлява „събрана сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ и върху него не
следва да се начислява пропорционалната такса.
Или в случая, съобразно материалния интерес от 26 690.92 лв.,
определената по реда на т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса възлиза не на
начисления от ЧСИ размер от 2 257.75 лв. с ДДС, а на 2 185.75 лв. с вкл. ДДС,
до който размер същата следва да бъде намалена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Д.А.“ ООД, ЕИК ****, разпореждане от
07.12.2021 г. по изп.д. № 20218380413519 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838
на КЧСИ, с което съдебният изпълнител отказал да намали разноските по
изпълнението за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. и
пропорционалната такса по т. 26 ТТЗЧСИ, индивидуализирани в
постановление за разноски от 15.11.2021 г. и покана за доброволно
изпълнение с изх. № 91800/16.11.2021 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника „Д.А.“ ООД, ЕИК ****, на
взискателя П.М.И., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по изп.д. №
20218380413519 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, както следва: от
1 000 лв. на 200.00 лв. (двеста лева).
6
НАМАЛЯВА дължимата от длъжника „Д.А.“ ООД, ЕИК ****, по
изп.д. № 20218380413519 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ,
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, както следва: от 2 257.75 лв. с вкл.
ДДС на 2 185.75 лв. (две хиляди сто осемдесет и пет лева и 75 стотинки) с
вкл. ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7