М О Т И В И
към присъда по Н.Ч.Х.Д. № 342/2021 г. по описа на КРС
Производството
по делото е образувано по тъжба от К.А.С. с ЕГН **********, адрес: ***, лично и
със съгласието на майка си С.Г.С., с ЕГН ********** против А. Б.К. с ЕГН **********, адрес: ***
за извършено от последния престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, при фактическа
обстановка, подробно изложена в тъжбата. С тъжбата си К.А.С. е предявил срещу
подсъдимия и граждански иск за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, резултат от престъплението. Неимуществените вреди в тъжбата
са оценени на 3000 лева. Претендират се и сторените по делото разноски.
Подсъдимият
не се признава за виновен по описаното в
тъжбата обвинение и твърди, че при възникналия междусъседски конфликт той е
видял, че тъжителят замахва и прави опит да удари съпругата му и при опита да
хване ръката на тъжителя тя му се приплъзнала и затова е възможно да е попаднала
върху лицето на тъжителя, без да е имал намерението да го удря. Защитникът му
пледира за постановяване на оправдателна присъда, основавайки искането си на
недоказаност на обвинението, както от обективна, така и от субективна страна.
Алтернативно се отправя искане съдът да приеме, че подс. К. е действа в
условията на неизбежна отбрана, тъй като е налице извършено пряко и
непосредствено нападение срещу личността на неговата съпруга.
Тъжителят,
чрез адв. М. поддържа обвинението и иска А.Б.К. да бъде признат за виновен и да
бъде уважен предявения граждански иск.
Съдът
е допуснал по искане на страните събиране на гласни и писмени доказателства.
Районният
съд, след преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства и след тяхното обсъждане както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс.
А. Б.К. и свид. Б. Л., с която К. живеел на семейни начала
често посещавали гр. Кюстендил, като отсядали в дома на родителите Лазарова,
които живеели на адрес: гр. Кюстендил, ул*********. На 10.01.2021г. около обяд С.С. -
майка на тъжителя К.А.С. излязла от апартамента си находящ се в гр. Кюстендил,
ул ул. „Цариградска“ бл.133, вх.Б, ет.4, за да отиде до местния магазин. Тъжителят
чул през прозореца на апартамента разговор на висок тон, при което констатирал,
че подсъдимият обвинявал, че някой от нейното семейство е хвърлил някаква мазна
течност върху предното панорамно стъкло на автомобила му. В следствие на
случилото се С.С. се обадила на съпруга си свид. А. С., който дошъл на място пред
жилищния блок докаран с лек автомобил от свид. В. А.. При срещата на А. С. и подсъдимия отново
възникнал спор за течността изсипана върху автомобила на подсъдимия, при което К.С.
излязъл на улицата и изляла от къщата и свид. Б. Л.. При възникналия спор и размяна
реплики на намиращите се в непосредствена близост горепосочени лица, тъжителят К.С.
би ударен с ръка в областта на лицето от подсъдимия. В този момент А.С. – баща на тъжителя, се обадил на
тел.112, при което пристигнал полицейски патрул от РУ Кюстендил, като са нети
писмени обяснения от всички участници в инцидента.
На
14.01.2021г. тъжителят е посетил лекар в МБАЛ „Д-р Н.Василиев“ гр. Кюстендил,
като е издадено и медицинско свидетелство, копие от което е представено и
прието по делото.
Подадена
е жалба до Районна прокуратура – Кюстендил относно случилия се инцидент, въз
основа на която е образувана пр.преписка с № 160/2021г. С постановление от
05.03.2021г. на Районна прокуратура Кюстендил, преписката е прекратена, поради
факта, че е извършени деяние от частноправен характер.
С
разпореждане на съда от 26.03.2021г. е допусната съдебно-медицинска експертиза,
която да бъде изпълнена от вещо лице д-р В.Н., като същевременно е изискана и
информация от РУ Кюстендил относно това кои служители са посетили сигнал от
10.01.2021г., описан в подадената тъжба и е изискана от Районна прокуратура
Кюстендил преписка с № 160 от 2021г.
В приетата от съда съдебно-медицинска експертиза е видно,
че от наличните материали по делото при процесния инцидент на 10.01.2021г. на К.А.С.
са причинени следните травматични увреждания: кръвонасядане по кожата на лявата
буза в областта на скулата. Описаните травматични увреждания са причинени от
действия на твърди тъпи предмети/по механизма на удари и-или натиск с или върху
такива/ и отговорят да са получени по време и начин, за които се съобщава от
тъжителя – нанесен удар с юмрук в областите на лицето. Травматичните увреждания
са причинили болка и страдание и за пълното възстановяване при благоприятно
протичащ възстановителен процес /като в случая/са необходими около 10-12 дни.
Горната
фактическа обстановка се установява от изложеното в тъжбата и показанията на
свидетелите А. Г. С., В. С. А., Б. П.Л. и П. Д. Л., разпитани в хода на съдебното
следствие, както и от заключението на вещото лице, изготвило
съдебно-медицинската експертиза по делото.
Свидетелят
А. Г. С., баща на тъжителя сочи, че
на 10.01.2021г. бил при В.А.,
другия свидетел по делото, когато около 12.15, 12.20ч. съпругата му се обадила,
че на улицата А. -
комшията, започнал да крещи по нея, да я обижда и да и се заканва. Свидетелят
веднага се прибрал, придружаван от В.
А..
Подсъдимият А.
К.,
като видял, че свидетелят С. се прибирал, започнал да го атакува словесно, със
заплахи, обиди и обвинение, че той и семейството му са хвърляли боклуци по
автомобила му. В този момент синът на свидетеля се появил и се приближил до
мястото на разразяващия се скандал, при което съпругата на подсъдимия започнала
да се кара с него и да се доближава на малка дистанция, при което тъжителят
използвал ръцете си, за да създаде дистанция между него и съпругата на
подсъдимия. В този момент последвал удар с юмрук от страна на подсъдимия спрямо
тъжителя в лявата част на лицето. Други физически съприкосновения не е имало, но
продължили с обидите. Тогава свидетелят се обадил по телефона на 112,
пристигнала полиция и взела писмени обяснения от участниците в случилото се.
Другият
свидетел В. А.
заявява в съдебно заседание, че е бил пряк свидетел на случващото се, но не е
участвал в скандала. Потвърждава казаното от А. Г. С., баща на тъжителя.
В
същото съдебно заседание са разпитани и свидетелите Б. Л., живееща на семейни начала с
подсъдимия и П. Л., баща на Б. Л..
Според
показанията на Б. Л., напрежението между двете страни е
образувано заради конкретно паркомясто пред блока, в който живее тъжителя и
семейството му. В неделя, 10.01.2021г. тя, заедно с подсъдимия, тръгнали с
колата към гр. София, когато започнало да вали и на предното стъкло на
автомобила започнало да се вижда наличието на мазно и бяло вещество по колата,
което ги накарало да се върнат, за да го почистят. В този момент се засекли с
майката на тъжителя и си разменили обиди, тъй като предполагали, че заради
проблемите с паркомястото, те били виновни и хвърлили някакво вещество върху
предното стъкло на автомобила. Свидетелката споделя, че тъжителят тръгвал
заплашително към нея и я блъскал, при което подсъдимия е протегнал ръка, за да
защити приятелката си, но удар не е имало, съответно не е имало и физическо
съприкосновение между страните по делото. Последвало е дърпане, което е
преустановено след пристигане на полицията на място.
Свидетелят
П. Л. изразява мнение, че случилото се е
постановка, защото те отдавна се карали със семейството на тъжителя, защото
баща му паркирал многократно колата си пред тях. Потвърждава казаното от дъщеря
му, като категорично заявява, че подсъдимият е протегнал ръка, за да защити
приятелката си, но удар не е имало, а тъжителят сам се е ударил в ръката на подсъдимия.
В
открито съдебно заседание на 12.07.2021г. е разпитан и Т.Е. – полицейски
служител в РУ Кюстендил, който се е отзовал на сигнала на 10.01.2021г. Заявява,
че в същия ден са получили сигнал за възникнал конфликт между съседи за
паркомясто. Когато е пристигнал на място, конфликт вече не е имало, но е
установено,че е имало зачервяване по лицето на тъжителя, при което последния е
насочен към медицинска помощ. Снети са писмени обяснения и са изготвени
протоколи за предупреждение по чл.65 от ЗМВР.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели, като не
дава вяра единствено на показанията на свидетелите Б.Л. и П. Л. в частта, в която
се твърди, че подсъдимия не е осъществил удар спрямо тъжителя, а последния сам
се е ударил в ръката на подсъдимия. Съдът приема, че е имало агресивно вербално
поведение от страна и на двете страни по делото, което се потвърждава от
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите.
При така описаната по-горе фактическа обстановка, съдът
приема за установено по категоричен начин, че подсъдимият А. Б.К., с ЕГН **********, адрес: *** е осъществил от
обективна и субективна страна всички съставомерни признаци на престъпния състав
по чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 10.01.2021 г. в гр.
Кюстендил пред бл.133 на ул. „Цариградска” е причинил на непълнолетния К.А.С. с
ЕГН **********, адрес: ***, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лявата
скула на лицето лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в кръвонасядане по лицето, по кожата на
лявата буза в областта на скулата.
Непосредствен
обект на посегателство са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и
физическата цялост на личността. Изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие и по своето естество представлява въздействие върху организма на
другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи в
организма. С ППВС № 3/1979г. са изяснени редица въпроси свързани с телените
повреди и тяхната квалификация, като в т.15 е посочено изрично следното: „В
практиката на съдилищата правилно се приема за леки телесни повреди с
разстройство на здравето случаите на наранявания на кожата, насиняване на части
на тялото, счупване на носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания
на крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и
много други“. Указанията на Върховния съд са категорични, че всяко засягане на
анатомичната цялост на тъканите, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК,
независимо от неговия размер е престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Съдът прие за
установено по категоричен начин, че подсъдимият, чрез нанасяне на удар с ръка е
причинил лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в кръвонасядане по кожата на лявата буза в
областта на скулата на К.А.С., което деяние по смисъла на НК би следвало да
бъде квалифицирано, като лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК.
Деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вина - пряк
умисъл, защото е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване. При нанасяне на
ударът с ръка, подсъдимият е съзнавал и е искал да нанесе телесни увреждания на
тъжителя.
За извършеното от подсъдимия Александър Б.К. престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода
до две години или пробация. Доколкото
от престъплението не са причинени имуществени вреди, А. Б.К. не е осъждан /реабилитиран/ и не е освобождаван от
наказателна отговорност, то налице са предпоставките на чл.78а НК, поради което
съдът освободи подсъдимия от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”, в минимално
предвидения в тази норма размер от 1000 лева. При индивидуализацията на размера
на административното наказание съдът отчете, че подсъдимият А. Б.К. е действал след като има данни тъжителят да е търсил
вербален конфликт с жената, с която подсъдимия живее на семейни начала и прие,
че за изпълнение функцията на наказанието по чл.36 НК, както по отношение
генералната, така и по отношение личната превенция е достатъчно същото да бъде
определено в минимален размер.
В хода на производството е предявен и приет за съвместно
разглеждане по делото граждански иск с правно основание чл.45 и 52 ЗЗД, за
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението
неимуществени вреди - болки и страдания.
Видно от приетото за доказано деяние по по чл.130, ал.1 от НК извършено
от подс. Александър Б.К. съдът счете, че са налице всички предпоставки на
деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД. А. Б.К. е причинил на
К.А.С. вреди, причинени са умишлено и подлежат на обезщетяване по правилото на
чл.52 ЗЗД. Причинените вреди имат неимуществен характер, тъй като пострадалият
е търпял болка и страдание за период около 10-12 дни до пълното си
възстановяване.
При преценка относно размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, съдът взе предвид вида и характера на причинените увреждания, както и спецификата
на приетата за доказана фактическа обстановка относно причините и механизма,
довели до причиняване на телесните увреждания. При анализ на изложеното съдът
намира, че справедливо и достатъчно е вредите да бъдат обезщетени със сумата от
1000 /хиляда/ лева, като до пълния предявен размер от 3000 лв. съдът отхвърли
иска като неоснователен. Тъй като отговорността е деликтна, съдът присъди и
законна лихва върху уважения размер на гражданския иск от датата на причиняване
на вредите, считано от 10.01.2021г. до окончателното му изплащане.
На тъжителят бяха присъдени и сторените от него, чрез
неговата майка и законен представител С.Г.С., разноски по водене на делото в
общ размер на 512.00 (петстотин и дванадесет) лева, от които 400.00 лева
адвокатски хонорар, 100.00 лева за вещо лице и 12.00 лева държавна такса за
образуване на настоящото дело.
С оглед изхода на делото, подс. А. Б.К. бе осъден да заплати
по сметка на Районен съд – гр.Кюстендил държавна такса в размер на 50
(петдесет) лева за уважения размер на гражданския иск.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: