Решение по дело №19/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е с правно основание чл.463 от ГПК.

Образувано е по повод наименована от депозиралият я длъжник „О” , Г., частна жалба, имаща характер на жалба против извършено по изпълнително дело № * по описа на ЧСИ с рег.№ *, разпределение. В жалбата се твърди, че на 30.08.2012 г. ЧСИ съставил протокол за разпределение на събрана по изпълнителното дело сума от 337 896,01 лв. + 1 179,13 лв. или общо 339 075,14 лв. с ДДС, постъпила от публична продан на движима вещ и парични средства от запор на банкова сметка. В протокола ЧСИ бил отразил, че на основание чл. 456 от ГПК, съгласно получено удостоверение изх. № */05.06.2012 г. на ТД на НАП С. - ГДО, като взискател по право била присъединена държавата. В този аспект жалбодателят твърди, че съгласно чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползвали вземанията на държавата, извън тези по т. 2 от същия чÙен, поради което дължимите от „О" данъци и задължителни осигурителни вноски към държавата се ползвали от посочената привилегия и евентуални задължения към нея се погасявали преди тези на хирографарните кредитори. Твърди се също, че към датата на съставянето на протокола за разпределение „О” , по данни на ТД на НАП София - ГДО, дължало сумата от 1 102 300,82 лв.,значително повече от разпределената й сума от 30 646.36 лв. С оглед изложеното, жалбодателят моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени изцяло направеното разпределение съгласно Протокол от 30.08.2012 г. по изп.дело № *, съставен от ЧСИ Р. С. с рег. № * на КЧСИ, с Р. на действие: ОС -К., като незаконосъобразно. Жалбодателят прилага писмено доказателство – заверено копие от Акт за прихващане или възстановяване № */ 15.08.2012 г. на НАП,ТД „ ГДО”, Г., ведно с три броя справки.

По делото е постъпило становище от първоначалния по смисъла на чл. 457, ал.3 от ГПК взискател по изпълнителното дело - „С. Ф. Б. Е., с. Г., О.. В становището се излагат доводи за недопустимост на депозираната от длъжника жалба.

Окръжният съд в кръга на своите правомощия по повод депозираната жалба и извършената проверка, установи следното:

На 03.05.2012 г. по молба на взискателя „С. Ф. Б. Е., с. Г., О., придружена с изпълнителен лист от 25.04.2012 г., издаден по ч.гр.д. №*/2012 г. въз основа на заповед № */25.04.2012 г. на КРС е образувано изпълнително дело № * по описа на ЧСИ с рег.№ * на КЧСИ против длъжниците „О” , Г., „И. Х.” , Г., И „С.-С. Ш. Е. Ф.” , Г.. Изпълнителното дело има за предмет удовлетворяване на парично вземане, което видно от прочита на цитирания изпълнителен лист е дължимо солидарно от тримата длъжници в размер на 500 000 евро, представляваща част от цялото вземане в размер на 978 350 евро, ведно със законна лихва, считано от 23.04.2012 г. до изплащане на сумата, както и 37 640.78 лв., представляваща разноски по делото , от която 19 558.30 лв. за държавна такса и 18 082.48 лв. за адвокатско възнаграждение. В процеса на производството по реда на чл.456 от ГПК са присъединени и други кредитори на длъжника „О” , Г..

На 04.05.2012 г., с Искане за издаване на документ № *И0006132, ЧСИ е изискал от Национална агенция за приходите информация на основание чл.191, ал.4 и чл.74, ал.1, т.4 от ДОПК относно длъжника „О.” . По делото е постъпило Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. №*/04.05.2012 г. и от прочита му се установява, че по актуални на Териториална дирекция „ГДО”, Г. към 04.05.2012 г., данни, „О.” , Г., има задължения, произтичащи от данък върху представителните разходи, ведно с изтекли лихви в размер на 830.44 лв., данък върху социалните разходи по ЗКПО, предоставяни в натура, ведно с изтекли лихви в размер на 11 910.14 лв., данък върху разходите за превозни средства, ведно с изтекли лихви в размер на 625.47 лв. и главница и лихва по ИД № */12 г. в размер на 18 952.48 лв., т.е. общо в размер на 32 318.53 лв. Второто удостоверение носи изх.№ */05.06.2012 г., и от прочита му се установява, че по актуални на Териториална дирекция „ГДО”, Г. към 05.06.2012 г., данни, длъжникът „О.” , Г., има задължения по ИД№ */12г. в размер на : главница – 30 002.66 лв. и лихва -643.70 лв. На 06.06.2012 г. ЧСИ е изпратил на длъжника „О.” , получено от последния на 11.06.2012 г. , съобщение за дължимост към ТД на НАП-София на публично задължение в общ размер от 30 646.36 лв.

С протокол от 30.08.2012 г., ЧСИ с рег. № 812 на КЧСИ е извършил разпределение на постъпила от публична продан и по банков път сума в общ размер от 339 075.14 лв. по следния начин: т.1 – такса по т.26 от Тарифата къв ЗЧСИ – 0.00 лв.; т.2, т.3, т.4 и т.5 - за обикновени такси по Тарифата към ЗЧСИ /1430.00лв./,с ДДС върху обикновените такси / 286.00лв./, допълнителни разноски /62.10лв./ и разноски на взискателя по принудителното изпълнение/41 304.65лÔ./ – всички по реда на чл.136, т.1 от ЗЗД; т.6 - за издължаване на ДДС по чл.131 от ЗДДС /56 316.00лв./ – по реда на чл.136, т.2 от ЗЗД ; т.7 – за присъединените взискатели по трудово-правни дела /47 664.93лв./ - по реда чл.136, т.5 от ЗЗД ; т.8 - за присъединения взискател държавата, съгласно удостоверение изх.№ *36090/05.06.2012 г. на ТД на НАП София- ГДО, за пълно изплащане на сумата в размер на 30 646.36 лв. –по реда на чл.136,т.6 от ЗЗД; т.9- оставащата сума от 161 365.10 лв. при дължима сума 20 591 004.86 лв. е разпределена съразмерно за първоначалния взискател и присъединените взискатели /извън тези по т.7/ при коефициент К=0.*********. С протокола е насрочено предявяването на извършеното разпределение за дата 05.09.2012 г. от 17.00 часа. За насроченото предявяване са връчени писмени уведомления на длъжниците, първоначалния взискател и присъединените взискатели. На длъжника „О.” , Г. уведомлението е връчено на 03.09.2012 г. чрез юрисконсулт М. На присъединения по право взискател държавата,в лицето на Териториална дирекция на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители”- София, уведомлението е връчено на 03.09.2012 г.

Видно от приложения по делото протокол за предявяване на разпределение такова се е провело на 05.09.2012 г., като длъжникът „О.” е бил представляван от юрисконсулт М.

Към жалбата, предмет на настоящото производство са приложени писмени доказателства - заверено копие от Акт за прихващане или възстановяване № 1204028/15.08.2012 г. на НАП,ТД „ ГДО”, Г., ведно с три броя справки, от прочита на които се установява, че актът е изготвен и връчен на длъжника в изпълнителното производство „О.” , Г., на 15.08.2012 г. и с него е установено, че изискуемото вземане е в размер на 1 107 856.81 лв. ,че има сума за възстановяване в размер на 5 555.19 лв.,има прихваната сума от 5 555.19 лв. и остатък за прихващане или възстановяване в размер на 460.54 лв.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Жалбата, стояща в основата на настоящото производство е депозирана в срок по смисъла на чл.462, ал.2 от ГПК. Безспорно към момента на предявяване на разпределението – 30.08.2012 г. постъпилата сума от 339 075.14 лв. не е била достатъчна да удовлетвори взискателите и на основание чл. 460 от ГПК, ЧСИ е пристъпил към извършване на разпределение на сумата, съобразно разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. Разпределението е акт на съдебния изпълнител и предполага повече от един взискател по същото изпълнително дело и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. Безспорно тези предпоставки са били налице. От процесуална гледна точка за предявяването на извършеното разпределение на сумите всички страни по делото - длъжниците, първоначалния взискател и присъединените взискатели са били надлежно уведомени. И всъщност единствения довод развит в депозираната от длъжника „О.” пред надлежния съд жалба е този, че ЧСИ е извършил незаконосъобразно разпределение на събраните от принудителното изпълнение суми, защото не е присъдил на присъединения взискател държавата, в лицето на Националната агенция за приходите дължимият се от „О.” пълен размер на публичните задължения, който не бил 30 646.36 лв., а възлизал на 1 107 856.81 лв. За да отговори на така изложения довод, настоящият съд съобрази следното : по силата на разпоредбата на чл.191, ал.3 от ДОПК, държавата винаги се смята присъединен взискател за дължимите й се от длъжника срещу когото са започнали принудителни действия по реда на ГПК, публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, като за целта последният изпраща съобщение на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. В този аспект по делото е установено, че ЧСИ още на 04.05.2012 г. при образувано на 03.05.2012 г. изпълнително производство е изпратил на основание чл.191, ал.4 и чл.74, ал.1, т.4 от ДОПК, писмено искане № 900И0006132 до Национална агенция за приходите за предоставяне на информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му обезпечителни мерки, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнало принудителното изпълнение. НАП още на 04.05.2012 г. /изх. №*14457 на Териториална дирекция „ГДО”, Г./, преди да е изтекъл законовия 14-дневен срок за това, е дал исканата информация, като е посочил, че размерът на публичните задължения на длъжника О” , Г., към 04.05.2012 г. , възлизат на 32 318.53 лв. , от които задължения, произтичащи от данък върху представителните разходи, ведно с изтекли лихви в размер на 830.44 лв., данък върху социалните разходи по ЗКПО, предоставяни в натура, ведно с изтекли лихви в размер на 11 910.14 лв., данък върху разходите за превозни средства, ведно с изтекли лихви в размер на 625.47 лв. и главница и лихва по ИД № 241/12 г. в размер на 18 952.48 лв. Нещо повече по делото е постъпило и второ удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх.№ *36090/05.06.2012 г., съдържащо информация, че по актуални на Териториална дирекция „ГДО”, Г. към 05.06.2012 г. данни, длъжникът „О.” , Г., има задължения в размер на 30 646.36 лв., от които главница – 30 002.66 лв. и лихва -643.70 лв. по ИД № */2012 г. На 06.06.2012 г. ЧСИ е изпратил на длъжника „О.” , връчено му на 11.06.2012 г., съобщение за дължимост към ТД на НАП-София на публично задължение в общ размер от 30 646.36 лв. Т.е. в хода на тези констатации се установява, че до извършване на процесното разпределение на ЧСИ е бил съобщен от НАП размерът на публичното задължение на длъжника „О.” от 30 646.36 лв.

Действително към жалбата, стояща в основата на настоящото производство са представени писмени доказателства, установяващи друг размер на публичните задължения на длъжника, но такъв размер по предписания законов ред не е бил съобщен на ЧСИ до извършване на разпределението. По делото отсъстват данни, и че приложеният акт е влязъл в сила към 30.08.2012 г. Още повече, че както беше посочено за предявяването на така извършеното разпределение присъединеният по право взискател държавата чрез Териториална дирекция на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители”- София, е била надлежно уведомена на 03.09.2012 г. и същата не се е възползвала от правата си по реда на чл.462, ал.2 от ГПК да оспори дължимият й се размер на публичното задължение на длъжника.

Или казаното води до извода, че депозираната от „О.” , жалба се явява неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.

И само за изчерпателност, неводеща до промяна на формулирания вече правен извод, следва изрично да се посочи, че настоящият състав споделя съдебната практика, обективирана в решение № 394/21.04.2009 г., постановено по гр.д. № 610/2008 г. на ІІІ ГО на ГК на ВКС, досежно обстоятелството, че длъжникът има интерес от предявяване на собствени, но не и на чужди права, и че евентуална незаконосъобразност на разпределението досежно правото на присъединения взискател държавата, не накърнява интересите на длъжника в това производство.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „О.” , със седалище и адрес на управление Г., б.Б. № *, ЕИК *, със съдебен адрес: гр.С. , ул. „В.” № *, офис *, адв. Л.Г., жалба против извършено по изпълнително дело № * по описа на ЧСИ с рег.№ * разпределение, обективирано в протокол от 30.08.2012 г.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274 от ГПК, пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.