Решение по дело №229/2023 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 196
Дата: 26 юли 2023 г.
Съдия: Галина Николова
Дело: 20233620100229
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Нови пазар, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20233620100229 по описа за 2023 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от
ГПК искове.
Предявена е искова молба от „Стик Кредит“ АД гр. Ш., съдържаща обективно
съединени искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 1278/22г. на НпРС срещу
ответницата за сумите: 400 лв.- главница; 62,63 лв. договорна лихва за периода от *** г.до
24.04.2021г.; 67,44 лв. мораторна лихва за забава за периода от 24.04.2021 г. до 21.12.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 21.12.2022
г.Исковете са с правна квалификация, както следва: иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от
ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 400лв. главница; 2/ иск по чл.415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 62,63 лв. договорна лихва за периода
от *** г.до 24.04.2021г.; 3/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от
ЗЗД за сумата от 67,44 лв. мораторна лихва за забава за периода от 24.04.2021 г. до
21.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
21.12.2022 г. Исковете са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване,
съгл. чл. 210, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че с договор за потребителски кредит №*/* г. между него, като
кредитодател и ответника, като кредитополучател, за сумата от 400лв. със срок на
погасяване от 8 месеца при ГЛП от 36,00 % и ГПР от 42,58 %. Кредитополучателят бил
запознат с ОУ към договорите за потребителски кредит. Съгласно издаден РКО на
ответника е платена договорената сума. Ищецът твърди, че ответника не е платил нито една
от договорените суми, съгласно погасителния план. Съгласно чл. 19 от договора, ако
потребителят е в забава с повече от 1 вноска, дължи цялата сума по договора и той става
предсрочно изискуем. Ищецът сочи, че ответника не е изплатил задълженията си по
договора. Ищецът сочи, че освен главницата от 400 лв.- главница; 62,63 лв. договорна лихва
за периода от *** г.до 24.04.2021г.; 67,44 лв. мораторна лихва за забава за периода от
24.04.2021 г. до 21.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
1
заявлението в съда – 21.12.2022 г.
От назначения на ответника особен представител е постъпил писмен отговор, с който
оспорва представените по делото документи, поради това, че не били представени в 1
оригинал, респ. заверени от пълномощника на ищеца. Оспорва подписа на
кредитополучателя върху документите „заявление“, „договор за потребителски кредит“ и
„погасителен план“. Оспорва подписването на разходен ордер от ответника по делото.
Оспорва претенцията за разноски по делото, основана на представения договор за правна
защита и съдействие, тъй като липсва документ, удостоверяващ извършеното плащане.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено
от фактическа и правна страна следното:
По приложеното ч. гр. д. № 1278/22г. на НПРС, по което е издадена заповед за
изпълнение № 593/21.12.2022 г. срещу ответника за сумите от 400 лв.- главница; 62,63лв. -
договорна лихва за периода от *** г.до 24.04.2021г.; 67,44 лв. -мораторна лихва за забава за
периода от 24.04.2021 г. до 21.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.12.2022 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
основание чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е
указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта
за изпълнение срещу посочения длъжник в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
и дължимата държавна такса.
От представените по настоящето дело доказателства се установява, че ответницата по
делото е сключила с представител на ищцовото дружество „Стик кредит“ АД договор за
потребителски кредит №*/* г. По повод изразените съмнения от особения представител на
ответницата за авторството на подписа на кредитополучател в договора, както и този за
получил сумата в разходния касов ордер №* от *** г.
От заключението на назначената съдебно графологична експертиза се установява с
категоричност, че подписите в договора за потребителски кредит №* от *** г. и в РКО за
получил сумата са на ответницата К. А. М..
По силата на сключения договор на ответницата е предоставен кредит в размер на
400лв., който тя да погасява за срок от 8 месеца по 89,14лв., съгласно погасителен план.
Съгласно договора годишния процент на разходите е 42,58% и ГЛП – 36,00% са включени в
размера на месечната вноска. Неразделна част от договора е погасителен план за
изпълнението му. Посочената в погасителния план сума включва и заплащането на
неустойка, дължима на основание чл. 23, т. 2 от общите условия. Заявителят сочи, че
ответницата е в пълно неизпълнение задълженията си по договора, поради което и след
изтичането на неговия срок, същия е поискал издаването на заповед за изпълнение. От своя
страна ответницата, на която е възложена доказателствената тежест за доказване на
извършените от нея плащания по договора, респ. неговото изпълнение и пълно погасяване
не представя доказателства за плащанията си.
От горното, съдът намира, че е налице неизпълнение от страна на ответницата на
паричното й задължение, съгласно условията на договора, по смисъла на чл. 79 ЗЗД.
Задължението на ответницата е парично и на основание чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
Съгласно договора е уговорено заплащането на договорна лихва в размер на 36 % и
ищецът претендира такава в размер на 62,63 лв. договорна лихва за периода от *** г.до
24.04.2021г.
Ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 67,44 лв. мораторна лихва за
забава за периода от 24.04.2021 г. до 21.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 14.12.2022 г.
Съдът намира, че преди да прецени дали поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответницата, претендираните от ищеца суми се дължат, така както
са присъдени по заповедта за изпълнение, то следва да се извърши преценка дали договорът
2
за потребителски кредит отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложими
съгл. чл. 24 ЗПК. Това следва от разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК, вменяваща на съда
служебното извършване на преценка за наличието на неравноправни клаузи в договорите с
потребителите.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Сключеният между страните договор за потребителски кредит, отговаря на
критериите на чл. 9 ЗПК, а от своя страна ищецът притежава качествата на кредитор по
смисъла на чл. 9, ал.4 ЗПК, който е сключил договора с физическо лице, което по см.на §13,
т. 1 от ДР към ЗЗП е потребител.
Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна - чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съдът намира, че
договорът съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗПК, които се изразяват в
следното: На първо място самият договор за потребителски кредит е бланков и не съдържа
конкретни условия относно предоставянето на кредита и условията за неговото погасяване.
Единственото конкретно условие в него е посочването на размера на кредита, съгл. чл. 1, в
размер на 400 лв. Всички условия относно договора за кредит са посочени в Приложение №
1 към договора, което съгл. чл. 2 е неразделна част от него. Приложение № 1 към договора,
от делото не съдържа всички изискуеми елементи от съдържанието на договора за
потребителски кредит, съгл. чл. 11, ал.1, т. 7 и т. 9а, относно общия размер на кредита и
условията за усвояването му и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а. На следващо място, погасителния план съдържа невярна информация
относно задължителното съдържание по т. 9 и т. 10 от чл. 11, ал.1 ЗПК, относно лихвения
процент по кредита, както и относно годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно ПМС
№ 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения е определен годишния размер на законната лихва
за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Предвид на това, че ОЛП на БНБ момента на сключване на договора е
бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент, то нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК
означава, че ГПР не може да е повече от 50%.
Съгласно посоченото в чл. 27 от договора, при неизпълнение на условието по чл. 17
от договора, потребителят дължи неустойка, в размер на 0,9% от усвоената сума за всеки
ден без предоставено обезпечение. В погасителния план тази неустойка е начислена към
дължимата главница и договорна лихва и общия формиран размер на погастителната вноска
по кредита е 89,14 лв. Чрез използване на кредитен калкулатор, достъпен на интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html#imgl се установява, че годишния лихвен
процент при плащане на всички посочени суми, при плащане на месечна погасителна
вноска от 89,14 лв. при размер на кредита от 400лв. и неговото погасяване на 8 месечни
вноски е в размер на 180 %, а Годишния процент на разходите (ГПР): 435%. Това води до
обща стойност на дължимото по договора за кредит в размер на 713.12 лева, при което
оскъпяването за срока на кредита е 78.28%. Този размер на ГПР многократно надвишава
допустимия по закон ГПР, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и не отговаря на посоченото в чл.
3
10 от договора, че същия е в размер на 42,58 %.
От горното, съдът приема, че клаузата относно действителния ГПР е недействителна,
а доколкото същия надвишава максимално допустимия размер от 50%, същата е и нищожна
по смисъла на чл. 19, ал. 5 ЗПК. Това надвишаване на тези разходи е било предвидено от
самия заемодател и е в негова полза. Това увеличение на ГПР нарушава правата на
потребителя, като води до значително неравенство на престациите по договора за заем.
Посочването в договора за заем на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна и
следователно измамна информация относно общите разходи по заема, и е проява на
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО /Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава
или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на
сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф
1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Същото
се отнася и до посочения в договора годишен лихвен процент, т.е договорна лихва, която
съгл. чл. 10 от договора е в размер на 36%, а в действителност се оказва, че е 180%.
От това следва, че посоченото в договора относно лихвения процент и ГПР не
отговаря на действителността, доколкото посочената в договора неустойка увеличава
значително техния размер. Тази неустойка не е за неизпълнение на договорното задължение
за срочно и в пълен размер плащане на вноската по кредита, а за неизпълнение на
наложеното от ищеца условие за даване на обезпечение.
От горното следва, че посоченото в договора за кредит, относно условията за лихва и
годишен процент на разходите не съответства на действително установеното и с това се
явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.1, и ал.2, т. 3, 5 и 19 ЗЗП, доколкото не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поставя изпълнението
на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение
зависи единствено от неговата воля, задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. Посочените в договора клаузи, не са уговорени
индивидуално и като такива са нищожни, поради което и не подлежат на изпълнение. Те от
своя страна, не води до цялостна нищожност на договора на основание чл. 146, ал. 5 ЗЗП,
който би могъл да се прилага и без тях.
Предвид горното, съдът приема:
По иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата
от 400лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда
– 21.12.2022 г.поради това, че по делото не се събраха доказателства за извършвани от
ответницата плащания, то същия е основателен и доказан изцяло и следва да се признае
спрямо него, че вземането на ищеца за посочената сума, съществува.
По иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от
62,63 лв. - договорна лихва съдът приема, че същия се основава на неравноправна клауза и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от
67,44 лв. мораторна лихва, съдът извърши служебна проверка за размера на законната лихва,
чрез електронен калкулатор за лихви на НАП, от която се установи, че претендираната
лихва по размер отговаря на такава върху главницата от 400 лв. за посочения период, поради
което искът е основателен и доказан и следва да се уважи.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
4
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство. По исковото производство ищецът е заплатил дължимите
разноски в общ размер на 1729 лв., от които 125 лв. за държавна такса, 1200 лв. за
адвокатски хонорар, 4 лв. банкови такси и 400 лева депозит за назначаване на особен
представител на ответницата.
Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответницата се представлява от назначен особен представител на разноски на ищеца.
Относно разноските по чл. 78 ГПК.
Претенциите на ищеца за разноски са частично основателни, пропорционално на
уважената част от исковите претенции, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК.
От предявените искове в общ размер на 530,07 лв., уважени са тези в общ размер на
462,63 лв. Пропорционално на уважените от съда искове и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца за разноски по исковото
производство сумата от 1504,23 лв., като за разликата над този размер до поисканите 1729
лв. следва да се отхвърли.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати и направените разноски по
назначаването на съдебно графологическа експертиза, които възлизат на 187,45 лв., по
сметка на РС-Н..
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът по исковото производство следва да се
произнесе и по искането за разноски, направени по заповедното производство. Съгласно
издадената заповед № 593/21.12.2022 г., присъдените вземания са в общ размер от 530,07 лв.
и за тях са присъдени разноски за ДТ от 25 лв. и за адвокатско възнаграждение от 400 лв.
Съразмерно уважените искове от направените по заповедното дело разноски, следва
да се присъдят такива за държавна такса от 21,82 лв. и се отхвърли за разликата до 25 лв., а
за адвокатски хонорар следва да се присъдят 349,11 лв., като се отхвърлят за разликата до
400 лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК
вр. 79, ал.1 от ЗЗД, спрямо К. А. М. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., ул. „Я.“ №*, че
вземането на „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр.
Ш., пл. „О.“ №*, представлявано от управителя С.Н.Т., за сумата от 400 лв. (четиристотин
лева) главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 21.12.2022 г. до
окончателното й изплащане, присъдена по Заповед за изпълнение № 593/21.12.2022 г. по
ч.гр.д. № 1278/2022г. на НПРС на основание договор за потребителски кредит №*/* г.,
СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК
вр. 86, ал.1 от ЗЗД, спрямо К. А. М. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., ул. „Я.“ №*, че
вземането на „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр.
Ш., пл. „О.“ №*, представлявано от управителя С.Н.Т., и с пълномощник адв. *** от АК *,
за сумата от 67,44 лв. (шстдесет и седем лева четиридесет и четири ст.) мораторна лихва за
забава за периода от 24.04.2021 г. до 21.12.2022 г., присъдена по Заповед за изпълнение № №
593/21.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1278/2022г. на НПРС на основание договор за потребителски
кредит №*/* г., СЪЩЕСТВУВА.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. 86 от ЗЗД, на „СТИК -
КРЕДИТ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. Ш., пл. „О.“ №*,
5
представлявано от управителя С.Н.Т. срещу К. А. М. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш.,
ул. „Я.“ №*, за установяване на съществуването на вземането за сумата от 62,63 лв.
(шестдесет и два лева шестдесет и три ст.) договорна лихва за периода от *** г. до
24.04.2021г., която е присъдена по Заповед за изпълнение № 593/21.12.2022 г. по ч.гр.д. №
1278/2022г. на НПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК К. А. М. с ЕГН ********** от гр. Н., обл.
Ш., ул. „Я.“ №*, ДА ЗАПЛАТИ на „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление – гр. Ш., пл. „О.“ №*, представлявано от управителя Х.М.Т., направените по
делото разноски в размер на 1504,23лв. (хиляда петстотин и четири лева и двадесет и три
ст.), като отхвърля искането за разликата до 1729 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК К. А. М. с ЕГН ********** от гр. Н., обл.
Ш., ул. „Я.“ №*, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Н. сумата от 187,45 лева (сто осемдесет и
седем лева и четиридесет и пет ст.) разноски по назначаването на съдебно графологичедска
експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС К. А. М. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., ул.
„Я.“ №*, ДА ЗАПЛАТИ на „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление – гр. Ш., пл. „О.“ №*, представлявано от управителя Х.М.Т., сумата от 21,82 лв.
(двадесет и един лева осемдесет и две ст.), като отхвърля за разликата до 25 лв., както и за
адвокатски хонорар в размер на 349,11 лв. (триста четиридесет и девет лева и единадесет
ст.), като се отхвърля за разликата до 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. №
1278/2022 г. на НПРС.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар:_______________________
6