Р Е Ш Е
Н И Е № 13
Гр.
Сливен, 29.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито
съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора
Христо Куков
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от
съдия Иглика Жекова КАНД № 193 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1227 по описа на
Районен съд Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от
АПК.
С
Решение № 260093/20.10.2020 г. по АНД № 1227/2020 г. на Районен съд Сливен е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, № 1700678, издаден от ОД на МВР
Сливен, с който на Ж.К.И., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 21
ал. 1 и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182
ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Ж.И., който
го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат твърдения за материална и
процесуална незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Твърди, че липсват доказателства за законосъобразност
на проведената процедура по ограничение на скоростта в процесния участък. По
делото не били ангажирани и доказателства, че е спазено изискването на чл. 8 от
Наредба № 8121з-532/2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Не били събрани и доказателства за спиране или прекъсване на давността, поради
което следвало да се приеме, че тя изтича за срок от три години. Моли съда да
отмени първоинстанционния съдебен акт и потвърдения с него електронен фиш.
В с.з.
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява
се от надлежно упълномощен адв. Ст. Р. ***, който поддържа жалбата и моли съда
да я уважи по посочените в същата основания. Претендира разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се
представлява. В писмено становище оспорва касационната жалба и моли съда да я
отхвърли, като остави в сила първоинстанционното решение, с претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд
писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които е видно следното от фактическа
страна:
На 12.08.2017
г. в 09.12 часа на път I-6 в с.
Калояново, след автобусна спирка в посока гр. Бургас при движение с лек
автомобил Фолксваген Тигуан с рег. № …………. било
извършено административно нарушение за скорост, установено и заснето с АТС „TFR1-M 519“, като водачът на
лекия автомобил управлявал същия със скорост от 91 км/ч при разрешена за населеното
място от 50 км/ч. На основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 3 от
Закона за движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 1700678 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство в размер на 400,00 (четиристотин)
лева на Ж.К.И. (посочен във фиша като собственик, на когото е регистрирано МПС)
за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Към
преписката са представени и приобщени към доказателствата по делото пред
първата съдебна инстанция снимков материал с отразени в същия локация, скорост
на движение на заснетия и идентифициран автомобил, лимит на скоростта, дата и
час (клип № 1454), Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 със срок на валидност 24.02.2020 г., Протокол № 3-45-17 от проверка
на мобилната система за видеоконтрол TFR1-1M № 4835,
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег. №
804р-2795/15.08.2017 г., Докладна записка № 804р-2795/15.08.2017 г., Тестов
клип № 1450/12.08.2017 г. от 08:06 часа.
За да
потвърди Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:
При
постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, нарушението е извършено на посочената
дата и час, както и че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е
всички представени по делото доказателства и всички възражения на
жалбоподателя, в която връзка е направил подробен анализ на относимите
материалноправни и процесуални норми, като е приел законосъобразност
на санкционния акт и е потвърдил същия като такъв.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните
съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка,
като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От
доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен
и категоричен начин, че на 12.08.2017 г. в 09:12 часа в с. Калояново, общ.-
Сливен в посока гр. Бургас при движение с лек автомобил Фолксваген Тигуан с рег. № ……….. настоящият касационен жалбоподател е
извършил административно нарушение за скорост, установено и заснето с АТС
„TFR1-M 519“, като е управлявал автомобила със скорост от 91 км/ч при разрешена
за населеното място от 50 км/ч. Скоростта на движение на процесния автомобил е
отчетена в рамките на населеното място с ограничение на скоростта от 50 км/ч., което
налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в
нарушаване на императива, въведен с чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по
пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите на превозни средства при
управление на автомобила да превишават строго фиксирани стойности на скоростта,
като допустимата максимална стойност на скоростта на движение в населено място
е 50 км/ч. В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал лекия си
автомобил със скорост над допустимата за населеното място е установено по
безспорен и категоричен начин от събраните доказателства, в т.ч. и от приобщения
по доказателствата снимков материал.
В
касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на електронния
фиш, които не се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя доводите в касационната жалба за изтекла давност,
игнорираща възможността за ангажиране на административнонаказателна
отговорност, респ. за изпълнение на наложеното административно наказание. При
преценка на фактите по делото и относимите норми,
касационната инстанция намира, че
институтът на давността действително е приложим и при административните
нарушения и наказания, но същата не е налице в процесния случай. Този правен
институт е уреден в Раздел V, Глава девета „Погасяване на наказателното
преследване и на наложеното наказание” от Наказателния кодекс, чиито норми на
чл. 80 и чл. 81 са приложими субсидиарно по силата на чл. 11 от ЗАНН и към
случаите на административните противоправни деяния. Наказателният кодекс
регламентира два вида давност за престъпленията: давност, която изключва
наказателното преследване (чл. 80 - чл. 81), и давност, която изключва
изпълнението на наказанието (чл. 82). По силата на горецитираното препращане,
предвидената в НК давност следва да се прилага и при административните нарушения,
още повече, че административните нарушения съставляват деяния с по-ниска степен
на обществена опасност от престъпленията. ЗАНН регламентира в чл. 82 единствено
давностен срок за изключване изпълнението на
наказанието. Такъв текст е визиран и в чл. 82 от НК, но доколкото тази давност
е специално уредена в ЗАНН, се прилага разпоредбата на чл. 82 от същия закон. В ЗАНН обаче не е уреден въпросът за погасяване по давност на наказателното
преследване за административни нарушения. В случая, при липса на уредба в ЗАНН,
както се отбеляза по – горе, с оглед чл. 11 от същия закон, приложими са
нормите на чл. 79 - чл. 81 от НК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК,
изтичането на предвидената от закона давност е обстоятелство, което изключва
както наказателното преследване, така и изпълнението на наказанието.
Следователно, изтичането на предвидената от закона давност е обстоятелство,
което на основание чл. 11 от ЗАНН, във връзка с чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК
обуславя и изключване на административнонаказателното
преследване за административно нарушение. Действително, давността като срокове
за изключване на наказателно преследване е уредена в чл. 80 от НК, но нейното
прилагане се регламентира от нормата на чл. 81, в чиято ал. 3 е конкретизиран
срокът, след изтичане на който се изключва наказателното преследване. В жалбата
позоваването на срока по чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК е абсолютно коректно, с оглед
съдържанието на разпоредбата, но този срок от три години, съобразно изискването
на чл. 81 ал. 3 от НК следва да се завиши с една втора с цел законосъобразна
преценка относно датата, на която е изтекла давността, изключваща възможност за
държавна репресия, т.е. за наказателно (административнонаказателно)
преследване. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването
на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член 80. Тъй като
давността е институт на материалното право, същата следва да се определи с
начална дата - датата на извършване (довършване, по арг.
от чл. 80 ал. 3 НК) на нарушението и в разглеждания случай този срок е три
години, съобразно чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК. С прибавяне към този срок на още
една втора (година и шест месеца), при съобразяване с чл. 81 ал. 3 от НК,
следва от датата на извършване на административното деяние до претенцията на
наказващия орган за изпълнение на санкцията да са изтекли четири години и шест
месеца. По делото е установено, че административното нарушение, изразяващо се в
неизпълнение на вменено с норма на ЗДвП задължение, е извършено на 12.08.2017 г.
и считано от тази дата срокът от четири години и шест месеца (представляващ
абсолютната давност, т.е. тази, изключваща възможност за реализиране на
наказателно преследване по чл. 81 ал. 3 от НК, вр.
чл. 11 от ЗАНН) изтича на 12.02.2022 г. И тъй като към настоящия момент при
невлязъл в законна сила санкционен акт от категорията електронен фиш този срок
не е изтекъл, то се явява и неправилно съображението в касационната жалба за
изтекла давност. Съгласно чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК, наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на 3 години, т.е.
касае се за относителна давност, която препятства образуването на наказателно
производство след изтичането на този срок. В случая наказателно производство е
било образувано с издаването на процесния електронен фиш. Абсолютната давност,
изключваща наказателното преследване е уредена от законодателя в чл. 81 ал. 3
от НК и по горните съображения в настоящия случай тя не е изтекла.
Обжалваното
пред настоящата съдебна инстанция решение е подробно, обосновано и съответно
като изводи на всички събрани по делото доказателства. Мотивите на Районния съд
напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо
да бъдат приповтаряни.
Гореизложеното
мотивира настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е
обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е
приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това,
че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение, за което е привлечен към
административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от
Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният
съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и
оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице.
В
атакуваното решение Районен съд Сливен е направил обоснован извод за
законосъобразност на Електронен фиш сер. К № 1700678
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство в размер на 400,00 (четиристотин) лева на Ж.К.И. (посочен във фиша
като собственик, на когото е регистрирано МПС) за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
По
изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
С оглед
изхода на делото, основателна се явява претенцията на ответника по касационната
жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Същото следва да бъде определено в размер на 100,00 (сто) лева и възложено в
тежест на ответната страна.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260093/20.10.2020 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД
№ 1227/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Ж.К.И.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР – Сливен разноски в размер
на 100,00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.