№ 54045
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Частно гражданско
дело № 20251110111608 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 410 и сл. ГПК
Правната норма на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК задължава съда да разгледа заявлението и
издаде заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, както и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК следи дали искането не се
основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС
/Решение № 4/2009 г. по т.д. № ***/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. №
****/2007 г., определение № 877 по т.д. № ***/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като
става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение – чл. 8, ал. 2, чл. 9.
Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор
на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Съдът намира, че изброените в допълнителното споразумение допълнителни
такси по своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на
задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да
1
помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по
него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Поради гореизложеното съдът намира, че посоченото допълнително
възнаграждение се явява нищожно поради противоречие с императивна правна норма,
поради което се явява недължимо.
От друга страна, включването на допълнителна неустойка, определена по размер
в договора, която се инкорпорира в погасителната вноска изначално, преди да е налице
неизпълнение, по своя характер представлява допълнително плащане, дължимо от
ищеца, като същото се отразява и на ГПР, макар формално да не е включено в него. На
основание чл. 21 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Наред с горното, съдът счита, че не следва да се издава заповед по отношение
на искането в частност неустойка в размер по- голям от самата главница, доколкото по
този начин определена неустойката губи своята обезпечителна функция и се превръща
в средство за неоснователно обогатяване.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ частично заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по което е образувано настоящото производство, а именно за сумите в
размер на 243,84лева (двеста четиридесет и три лева и 84 стотинки), представляваща
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст за период от
20.11.2024 г. , 748,50лева (седемстотин четиридесет и осем лева и 50 стотинки),
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси за период от
20.11.2024 г. , 500,00лева (петстотин лева), представляваща неплатени такси по тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за
плащане на вноска по договора за кредит за период от 20.12.2023 г. , и други в размер на
80,00 лева (осемдесет лева) на основание чл . 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3