Р Е Ш
Е Н И Е
№ І-185 28.07.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1/
Пламена Върбанова
2/ мл.с. Детелина Димова
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 1155 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред
настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано
по въззивна жалба на ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР чрез процесуален представител Татяна
Стойкова-гл.юрисконсулт в при отдел ПНО
при ТДПБЗН-МВР, против Решение № 712/25.02.2020г., постановено по гр.д.№
8899/2019 по описа на Бургаски районен съд,
с което въззивникът е осъден да
заплати на С.Г.Л.,
ЕГН: **********, гр.***, сумата от общо 1 661,68 лв., представляваща нетен
размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд – общо 235,66
часа, получени след преизчисляване с
коефициент 1.143 на положения от него като “Водач на специализиран автомобил той и
пожарникар“ в РС I- “ПБЗН“ Бургас към РД “ПБЗН“ Бургас, за периода от
01.10.2016г. до 30.09.2019г. 1 648 часа
нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва върху нея считано от 18.10.2019г. до
окончателното плащане; сумата 212,35 лв. – обезщетение за
забавено плащане за времето от 01.02. 2017г. до 18.10.2019г., както и
сумата 350 лв. – платено адвокатско възнаграждение;в тежест на Главна дирекция
“Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР са присъдени държавна такса по сметка на РС Бургас в размер на 116,47 лв. и 200 лв. за ССЕ.
Въззивникът
твърди, че
решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както
и е
необосновано.Излагат се подробни и обстоятелствени съображения за това,
че съдът неправилно субсидиарно приложил
в процесния казус разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата,като за това е проследена и нормативната
история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че
според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по
ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово
правоотношение. В допълнение се прави преглед на правната уредба за
обосноваване на твърдението за неприложимост на общата уредба на трудовите
правоотношения към служебните правоотношения на държавните служители, назначени
по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР-полицейски органи и органи на пожарна безопасност и
защита на населението, какъвто бил ищеца.Проследена е нормативната уредба за
заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на
държавните служители в
МВР.Проследена е и нормативната
история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че
според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по
ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово
правоотношение.Това била идеята на законодателя и смисъла на тази норма; иваче
тя би била напълно излишна, тъй като и по КТТ; и по ЗДСл и по ЗМВР и други
специални закони трудът, полаган между 22.00 часа и 06.00 часа бил нощен труд.
Според въззивника ,дори и да се приложи НСОРЗ,то отново не следва да се
удовлетворява претенцията на ищеца, тъй като отношението 8ч./7ч. /т.е. дневен
към нощен труд/ действително е равно на коефициента 1,143 , при което за 7 часа нощен труд работникът
получава възнаграждение като за 8 часа дневен труд- т.е. липсва извънреден труд
по смисъла на чл.143,ал.1 КТ. Сочи, че в този смисъл били мотивите на РС-Велико
Търново по Решение, постановено по гр.д.№ 2283/2019г.Посочени са конкретни
решения на съдилища в РБ, които приемат , че било неприложимо гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР;
доводи за това се съдържали и в писмена
правна консултация на проф.Васил Мръчков.Изтъкват се конкретни съображения и по събраните от
първоинстанционния съд доказателства по делото,каквато е изслушаната пред
РС-Бургас СИЕ,за която се твърди, че
отразявала общия брой часове положен от ищеца нощен труд, без да
държи сметка, че той бил по-голям от този, който е положен по графици за
дежурства.По този начин с постановеното решение съдът присъдил на ищеца в
повече, като не отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него, вече бил
заплатен като извънреден труд.Относно присъдените лихви заявява, че поддържа
становището си, изразено в писмения отговор по исковата молба.Моли отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения иск
бъде отвърлен. Заявява възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
въззивника в случая, че същият ползва адв.защита и моли да се намали до
еднократния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. поради липса на фактическа и
правна сложност по делото.;моли за присъждане на направените по делото разноски
и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли производството да бъде
спряно на основание чл. 229,ал.1,т.4 ГПК до произнасяне с решение на ОД на ВКС
по тълкувателно дело № 1/2020г.
Препис
от въззивната жалба е връчена за писмен отговор на въззиваемия, който чрез
адвокат Румяна Цветкова от БАК предявява
писмен отговор с подробно развити съображения за неоснователност на същата.
Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни
разноски .Заявено е и становище по искането за спиране на производството по
делото , като същото се счита за недопустимо.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради
което е допустима.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн.
чл.
269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.
Като взе пред вид събраните по
делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че
същото е правилно и законосъобразно,като съображенията за това са следните:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Производството по делото е образувано по
искова молба на С.Г.Л. , с която претендира, че
ищецът като държавен служител за периода
01.07.2016 год. до 30.09.2019 год. полагал труд на длъжността „водач на
специализиран автомобил, той и пожарникар“ в Районна служба „Пожарна
безопасност и *** при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР. Поради естеството на работата е
полагал 24 – часови дежурства , които се отчитат на тримесечие.
Ищецът твърди, че за периода от
01.07.2016г. до 30.09.2019г.
положил нощен труд в размер на 1648
часа, който, преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 1884 часа дневен труд;
в резултат на това преизчисление ставало ясно, че ищецът положил извън
установеното работно време извънреден
труд в размер на 236 часа, за което следвало да му се заплати допълнително
сумата в размер на 1650 лева, Освен това ищецът претендира мораторна лихва
върху главницата в размер на 210,94
лева, изчислена от датата на падежа на всяко едно от вземанията до датата на
подаване на иска ва съда; претендират се и съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е
депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск
като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение
намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8
часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба,
съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през
процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е
предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова
продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25
лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца
извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли
се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените
разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че
основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143
в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е
нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия
период липсвала специална уредба за служителите на МВР и основание за
преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложима
Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Ищецът е изменил иска, като е направил увеличение на иска и претендира сумата от 1661,68лева за положен извънреден труд , представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 235,66 часа за процесния период от време
Направено е и увеличение на иска за мораторна лихва от 210,94 лева на 212,35
лева.
По делото е допусната, изготвена и приета като
доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за процесния период ищецът Л. е
положил труд на 206 нощни смени, като са отчетени 1648 часа отработени часове
нощен труд;преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд става 1883,66
часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза
на 235,66 часа, за които не е изплатено възнаграждение. Общият размер на
трудовото възнаграждение за извънреден труд за 235,66 часа възлиза на 1739,34
лева. Лихвата за забава върху сумата от 1661,68 лева, изчислена за всеки месец
поотделно от първо число на по-следващия месец,следващ съответното тримесечие
до датата на завеждане на делото възлиза
общо на 212,35 лева.
С оглед така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между
страните, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).
Следва хронологично да се проследят издадените от министъра на вътрешните работи
и действали Наредби както следва:
За периода от 02.06.2016 г. до
29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59).
С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното относно темпоралното
действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира,
че в рамките на процесния исков период от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. са
действали, както следва: 1) за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016
г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016
г. до 30.06.2019г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.
В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е
налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
Същата се явява доказана и по размер, с оглед данните от приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза,която е оспорена от ответника по
съображения,изложени в писмения му
отговор, които по същество обаче
представляват доводи по приложимото право.Въззивният съд възприема заключението
на вещото лице по делото като
компетентно и обективно дадено. Изрично в заключението си вещото лице посочва,
че изчислена по този начин, дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен
като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1661,68
лева .
Тази сума е дължима от ответната страна, като представляваща
възнаграждение за отчетен извънреден труд вследствие на разликата между
заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като по
този начин исковата претенция се явява и доказана по размер. Видно от експертизата, извършена от вещото
лице Джалева пред РС-Бургас ,лихвата за забава върху сумата от 1661,68
лева,изчислена върху всяка една месечна
сума за положен нощен труд за периода,считано от първо число на
месеца,,последващ крайната дата на плащане до датата на предявяване на иска на
18.10.2019г., е 212,35 лева. На ищеца се дължи и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Както се изтъкна и по-горе,въззивният съд намира, че в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е налице празнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР. Акцентирането на законовите
изменения, направено от въззивника, според настоящия съдебен състав не може да
доведе до извод, че законодателят е целял да постави една група обществени
отношения и работниците и служителите, полагащи труд по служебно правоотношение
в системата на МВР в по-лошо положение от това на останалите работници и
служители. Изрично разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда.
Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и
които биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при
сумирано изчисляване на работното време. Съдебният състав не възприема посочената от въззивника
практика на други равни и по-ниски по степен съдилища в страната, както и счита, че
консултацията от проф. Мръчков излага съображения по приложение на чл. 9, ал. 1
от НСОРЗ.
На следващо място не се спори, че е налице служебно правоотношение по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в
действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ,
бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67,
ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива
и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения
по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба
на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. В цитираните по-горе наредби на министъра на вътрешните работи
безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се
превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време. Но тъй като
размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този състав намира,че
приложение следва да намери Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Съгласно разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Неоснователни са доводите на въззивника, че при приравняване на
положения нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8
часа дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа
нощен труд към 8 часа дневен труд). Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). За работещите на 8-, 12- или
24-часови смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано за
тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен
труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, което не изключва
приложението на общите правила, както и приравняването на нощния труд към
дневния и съответно, не изключва приложение на правилата за заплащане на
извънреден труд. Съгласно чл. 140, ал. 2 КТ нощен е трудът, който се полага от
22,00 ч. до 06,00 ч., а съгласно ал. 1 на чл. 140 КТ нормалната продължителност
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ето
защо съотношението между нормалната продължителност на дневното (8 часа) и
нормалната продължителност на нощното работно време (7 часа) е 1,143.
Възприемането на обратното становище, както се посочи по-горе, би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито
правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните
часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ).
Неоснователни са доводите, че положените от ищеца часове нощен труд следва да
бъде заплатени само с по 0,25 лева на час. На държавните служители в МВР се
изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1
от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. за всеки отработен час през нощта или
за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Тази специална
разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата
на чл. 9, ал. 2, която предвижда при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно
действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за овъзмездяване на
положения нощен труд. Следователно, разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези
разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.
е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил
задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лева за всеки отработен час през нощта.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователен наведения от
въззивника довод за приложимост на действащата в периода 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г. редакция на чл. 9г от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, съгласно която
при сумирано изчисляване на работното време положеният нощен труд не се
превръща в дневен. Подобно възражение се въвежда едва с въззивната жалба, а от
друга страна с цитираната разпоредба се определя начина на регистрация в
Инспекцията по труда на отработените над установената норма за отчетния период
часове работно време. Принципът, който е възпроизведен в разпоредбата, е
наложен от практиката, че в Инспекцията по труда като извънреден труд се
отчитат само действително отработените часове, без да се превръщат нощните
часове към дневни. Разпоредбата касае регистрацията на положен извънреден труд
пред Инспекция по труда, а не че не следва да се превръщат действително
отработените от служителя часове нощен труд през процесния период в дневен.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав приема, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание; явява се доказан по основание и акцесорния иск за мораторна
лихва. От събраните доказателства
–писмени такива и приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, се установяват размерите на всяка от
претенциите- главна и акецсорна такава.
Предвид изложеното
въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил
делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти в
обжалваната част е направил съответните правни изводи, които на основание чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
С оглед изхода на
делото на въззивника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.
78, ал.3 ГПК на въззиваемия следва
да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение. Видно от договор за
правна защита и съдействие /л. 24 на делото/, договореното възнаграждение е в
размер на 350 лева,която сума е платима в брой,удостоверено с издадена за това
фактура/представена е неподписана фактура
№182 от 10.07.2020г./
От въззивната страна е
заявено възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на въззиваемия поради липса на фактическа и правна сложност по делото.С
нарочно писмено становище по делото
адвокат Цветкова като процесуален представител на въззиваемия оспорва
така заявеното възражение;сочи, че предмет на делото били множество обективно
съединени искове,всеки един от които би могъл да бъде предмет на самостоятелно
исково производство и по този начин за всяко от така образуваните дела би могло
да се претендира минимално адвокатско възнаграждение съобразно Наредба
№1/2004г.Тези доводи са неоснователни,тъй като
основанието на исковете, чийто общ размер е претендираната главница, е
едно и също и спорът в настоящето въззивно производство е по приложимото
материално право-т.е.разрешаването на този спор е от значение за
основателността на главния иск,представляващ сбор от множество обективно
съединените искове.В тази връзка следва да се изтъкне и обстоятелството,
че и самият въззивник претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер/ при евентуално уважаване на въззивната
жалба/.
Видно от представеният
договор за правна защита и съдействие,
въззиваемият Л. е упълномощил процесуалния си представител да изготви
отговор на въззивната жалба,какъвто е предявен, както и да осъществи
процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция.
Съгласно нормата на
чл.9,ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/редакция ДВ
бр.45/2020г.,в сила от 15.05.2020г./, за изготвяне на писмен отговор по
въззивна жалба адвокатското възнаграждение не следва да е по-ниско от 300 лева.С
нормата на чл.7,ал.2 ГПК от цитираната
по-горе Наредба е уреден минималния
размер на адв. възнаграждение съобразно цената на иска, който в случая е в
размер на 252,44 лева.В случая съдът намира за основателно възражението на
въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия поради липса на фактическа и правна сложност
по делото,като в тази връзка следва да се отчете вече установената в БОС практика по голям
брой идентични дела.По тези съображения настоящият съд намаля и определя размера на адвокатското
възнаграждение, което въззивника следва да репарира на въззиваемия, в размера от 300 лева.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 712/25.02.2020г., постановено по
гр.д.№ 8899/2019г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи, с
адрес гр. София, ул. Пиротска, № 171А, да
заплати на С.Г.Л.,
ЕГН: **********, гр.***, съдебно-деловодни разноски, извършени пред БОС в
размер на 300лева/триста лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.