Определение по дело №68224/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13476
Дата: 27 март 2024 г. (в сила от 27 март 2024 г.)
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20231110168224
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13476
гр. С., 27.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20231110168224 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК.
По делото e издаденa заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
с която е разпоредено длъжникът Н. А. П. с ЕГН: и адрес: гр. С., ЖК М. 1, бл., вх, ет, ап
общ. Столична, обл. С. (столица) да заплати на заявител К. Е с ЕИК: ... и адрес: гр. С., КВ.Л.
БУЛЧ.В. 51Г, ап.... общ. Столична, обл. С. (столица) сумите 500,00 лева (петстотин лева),
представляваща главница по Договор за кредит Номер: .../....2022 г., ведно със законна лихва
за период от 12.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 71,64 лева (седемдесет и един
лева и 64 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 29.09.2022 г. до
11.12.2023 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева).
Няма данни по делото заповедта да е връчена надлежно на длъжника. С вх. №
75770/07.03.2024 г. е депозирана жалба от длъжника Н. А. П., съдържаща искане по чл. 420
ГПК да бъде спряно незабавното изпълнение на издадената заповед. Направено е искане за
освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал.2 ГПК, дължима за производството по
частната жалба и искане по чл. 95 ГПК за правна помощ. Към жалбата е приложено и
възражение по чл. 4141 ГПК.
Съгласно разпоредбата чл. 419. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) (1) Разпореждането, с
което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в
едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Частната жалба се подава
заедно с възражението срещу заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-8 ГПК, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181
ЗЗД или искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени доказателства.
Възражението в настоящия случай е подадено срещу заповед за изпълнение, издадена въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, поради което няма по силата на закона суспензивен
1
ефект спрямо изпълнението на издадените заповед и изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-9 ГПК, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181
ЗЗД като в случай че длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от
вземането. С изменението на чл. 420, ал. 2 ГПК, извършено със законодателните промени,
обнародвани в ДВ бр. 100 от 2019г. е въведена възможност незабавното изпълнение да бъде
спряно, без да е необходимо обезпечение, когато искането за спиране е подкрепено с
писмени доказателства, че вземането не се дължи; вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител; неправилно е изчислен размерът на вземането по
договор, сключен с потребител.
В настоящия случай обаче в производството по ч.г.д.№ 68224/2023 г. по описа на
СРС, 36 гр. състав не е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, а такава
по чл. 410 ГПК, която не подлежи на незабавно изпълнение. Поради изложеното,
депозираната жалба, имаща характер на искане за спиране по чл. 420 ГПК като недопустима
следва да бъде оставена без разглеждане.
Без уважение следва да бъдат оставени исканията по чл. 83, ал. 2 ГПК за
освобождаване от заплащане на държавна такса (такава по молбата по чл. 420 ГПК не се
дължи).
Искането за предоставяне на правна помощ е неоснователно, с оглед нормата на чл.
24, т. 2 от ЗПрП, предвид процесуалната недопустимост на жалбата по гореизложените
съображения. (в този смисъл определение № 548/05.10.2015 г., ч.гр.д. № 3744/2015 г. на
ВКС, III г.о.).

Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането, обективирано в жалба с вх. №
75770/07.03.2024 г. на длъжника Н. А. П. за спиране на основание чл. 420 ГПК
изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 68224/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. А. П., за предоставяне на правна
помощ, изразяваща се в представителство по ч.гр.д. 68224/2023 г. и искането за
освобождаване от заплащане на държавната такса по жалба с вх. № 75770/07.03.2024 г.,
имаща характер на искане за спиране по чл. 420 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Делото да се докладва след изтичане на срока за обжалване за преценка за
указания по чл. 415 ГПК, предвид депозуранто от длъжника възражение.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3