№ 2517
гр. С, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110167513 по описа за 2021 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу Е. Д. К., с
ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на
главница в размер на 4 317,65 лв. /четири хиляди триста и седемнадесет лева и 65 стотинки/,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 12.07.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 548,07 лв. /петстотин четиридесет и осем лева и 07
стотинки/ за периода от 15.09.2019г. до 30.06.2021 г., главница в размер на 50,45 лв.
/петдесет лева и 45 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
тази сума за периода от 12.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
сумата за цена на услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до 30.06.2021 г. в
размер на 10,05 лв. /десет лева и 05 стотинки/, както и разноски по делото за заплатена
държавна такса в размер на 98,52 лв. /деветдесет и осем лева и 52 стотинки/ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. /петдесет лева/. По така подаденото
заявление било образувано ч.гр.дело № 40861/2021г. по описа на СРС, 25 състав, по което
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповедта е съобщена на Е. Д. К. по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, като е установено, че същата не живее на адреса, регистриран в
ГРАО, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, като
исковата молба е подадена в срок. При така изложените факти и като поддържа, че
ответникът, като собственик на за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к.“Д
1“, бл.51, вх.Б, ет.8, ап.95, аб. № 46395, е потребявала топлинна енергия за посочения
1
период, която не е заплатила, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че същата дължи посочените суми.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от назначения особен представител
на ответника. Не са направени никакви възражения, като в първо съдебно заседание адвокат
Г. К. изрично заявява, че няма никакви възражения и оспорвания.
Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма” ЕООД не оспорва претенциите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
При така разпредЕ.та доказателствена тежест, доколкото не са направени никакви
възражения от ответника, съдът намира, че исковете са основателни. Съображенията за това
са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
2
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Видно от исковата молба, ищецът претендира Е. Д. К. да е собственик на имота,
поради което се явява потребител на ТЕ. От ответника не е направено оспорване на
наличието на право на собственост или друго вещно право. По делото е представен Договор
за продажба на държавен недвижим имот от 04.08.1997г., от който се установява, че Е. Д.
Каменова е закупила процесния апартамент и Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №36 от 13.04.2007г. по силата на който ищцата, вече с добавена фамилия след
сключване на брак, е учредила договорна ипотека върху процесния апартамент №95,
находящ се в гр. С, ж.к.“Д 1“, бл.51, вх.Б, ет.8. Няма данни и твърдения ответницата да се е
разпоредила с имота.
Поради изложеното Е. Д. К. се явява потребител и отговаря за потреблението в имота
за исковия период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26
юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга
периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен
период след процесния.
Oт ответницата не са направени възражения досежно качество и количество на
доставена ТЕ, не е направено възражение за по-малко реално потребление и от
претендираното, нито за неправилно приложение на Наредбата в частта по отношение на
дяловото разпределение, поради което следва да се приеме, че предявения главен иск е
основателен. Не е направено и възражение за изтекла погасителна давност.
Върху главницата от 4 317,65 лв. се дължи законната лихва, считано от датата на
подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК–
12.07.2021г. до плащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
3
топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
Доколкото не е оспорено публикуването на фактурите и не е направено възражение за
липса на забава, предявения иск следва да се уважи.
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, ксто редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
4
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В производството не се спори, че услугата е била извършена,
като не е оспорена и нейната цена, поради което иска следва да се уважи в пълния размер –
таксата се дължи от потребителя, вписан като абонат.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение следва да се
присъди мораторна лихва доколкото не е направено възражение за липса на поставяне на
ответника в забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответника дължи на
ищеца разноски в производството в общ размер от 498,52лв. за заплатена държавна такса,
депозит за назначаване на особен представител /изплатен в размер на 300лв., поради което
останалата част от депозита е свободна за връщане по делото и на разположение на ищеца
по молба за връщане/ и юрисконсултско възнаграждение /при приет размер от 100лв.,
определен в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ/.
Следва да се присъдят в пълен размер и разноските по ч.гр.дело № 40861/2021г. по
описа на СРС, 25 състав.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, предявен от “ф-ма” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № 23Б, против Е. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С, ж.к.“Д 1“, бл.51, вх.Б, ет.8, ап.95, че Е. Д. К. ДЪЛЖИ на “ф-ма” ЕАД сумата 4 317,65 лв.
/четири хиляди триста и седемнадесет лева и 65 стотинки/, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 12.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 548,07 лв. /петстотин четиридесет и осем лева и 07 стотинки/ за периода от
15.09.2019г. до 30.06.2021 г., главница в размер на 50,45 лв. /петдесет лева и 45 стотинки/,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
5
01.06.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума за периода от
12.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на услуга
дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до 30.06.2021 г. в размер на 10,05 лв. /десет
лева и 05 стотинки/, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.дело № 40861/2021г. по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА Е. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к.“Д 1“, бл.51, вх.Б, ет.8, ап.95
да заплати в полза на „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №23Б
направените по ч.гр.дело № 40861/2021г. по описа на СРС, 25 състав разноски в размер на
98,52лв. за заплатена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, както и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК разноски в исковото производство в размер на 498,52лв.
Решението е постановено при участието на „ф-ма” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6