Решение по дело №4363/2017 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 325
Дата: 20 март 2018 г. (в сила от 9 април 2018 г.)
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20175220104363
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ …./20.03.2018 г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, двадесет и седми граждански състав, в публичното съдебно заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА

 

при секретаря Иванка Панчева, като разгледа гр. дело № 4363/2017 г. по описа на Съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е отрицателен установителен иск от В.И.В. срещу „БЕ ГЕ ФАЙНАНС“ ООД с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 177,00 лева, представляваща главница и изпълняемо право по изп. дело № 20097570400450 (450/2009 г.) по описа на ЧСИ А.А., рег. № 757 от КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 2803/2009г. по описа на РС – Пазарджик.

В исковата молба се излагат твърдения, че „БЕ ГЕ ФАЙНАНС“ ООД е образувало срещу ищцата изп. дело № 450/2009 г. по описа на ЧСИ А.А., рег. № 757 от КЧСИ, за принудително изпълнение на процесната сума, която ищцата е осъдена да му заплати с изпълнителен лист по ч. гр. дело 2803/2009г. по описа на РС – Пазарджик. Изпълнителният лист бил издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение, против която възражение не е депозирано. Поддържа се, че претендираното от ответника парично вземане е погасено по давност, както и на основание чл. 433, т. 8 от ГПК. Пояснява се, че на 10.12.2009 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата, а след тази дата са предприети действия по изпълнението: запор на пенсия на 26.01.2017 г. и наложена възбрана на имот на 02.02.2017 г. Поддържа се, че за времето от 10.12.2009 г. до 26.01.2017 г. е изтекъл предвидения за вземането давностен срок по ЗЗД, като същевременно е настъпила перемция и изпълнителното производство е прекратено ex lege, с оглед липсата на извършени действия по изпълението в срока по чл. 433, т. 8 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба не е постъпил. С Молба вх. № 3487 от 16.02.2018 г. ответникът признава исковата претенция и заявява, че не е станал повод за завеждане на делото, поради което да не му се възлагат съдебни разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, моли съдът да се произнасе с решение, съобразно направеното от ответника  признание на иска, по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК.

РС – Пазарджик, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът „БЕ ГЕ ФАЙНАНС“ ООД  с Молба вх. № 3487 от 16.02.2018 г. е направил нарочно изявление, с което признава така предявения иск В тази връзка, ищецът В.И.В. поиска постановяване на решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК.

Съдът констатира, че не са налице пречки по чл. 237, ал. 3 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска от ответника. Ето защо и с оглед изявленията на страните по спора, съдът постановява настоящото решение при признание на иска от ответника, като съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо за това да излага мотиви.

Ищцата претендира пресъждане на съдебни разноски общо в размер на 363,41 лева, от които: 51,41 лева, платена държавна такса, 12,00 лева, платена такса за препис на изп. дело № 450/2009 г. по описа на ЧСИ А.А., и 300,00 лева, платено адвокатско възнаграждение. В тази връзка, ответникът прави възражение по чл. 78, ал. 2 от ГПК като поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, тоест разноските следва да останат в тежест на ищцата. Съдът намира възражението за неоснователно. Данните по делото сочат, че искът е предявен с оглед висящ изпълнителен процес, образуван от ответника, като за събиране на недължимото вземане са предприети действия по изпълнението през 2017 г., от които длъжникът търпи ограничения. Няма данни към момента на предявяване на иска изпълнителното дело да е прекратено и за това ищцата да е знаела.

Предвид горното, съдът на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК, че В.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „БЕ ГЕ ФАЙНАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ №21В, сумата в размер на 177,00 лева по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 2803/2009г. по описа на РС-Пазарджик, за събирането на която е образувано изп. дело № 20097570400450 г. по описа на ЧСИ А.А., рег. № 757 от КЧСИ.

ОСЪЖДА „БЕ ГЕ ФАЙНАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ №21В, да заплати на В.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 363,41 лева – съдебни разноски пред РС – Пазарджик.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

        СЪДИЯ:

                         Десислава Тодорова