№ 4428
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110116667 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т... против Е. С. М., с която са предявени искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от
ЗЗД.
Ищецът „Т... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуването й на
профила на купувача на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес
от водене на установителен иск с постъпилото възражение от длъжника против издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните суми. Моли да се приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 1 013,07 лева (хиляда и тринадесет лева
и 07 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 154,53 лева (сто петдесет и четири лева и 53
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 07.04.2023 г., 19,02
лева (деветнадесет лева и 02 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,73 лева (шест лева и 73
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 07.04.2023 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.О.... Претендира разноски.
Ответникът, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ГПК, в който моли да бъде постигната спогодба с ищеца.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на производството са искове за установяване съществуването на задължение
за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, както и за
мораторна лихва за забава върху главницата. За основателност на иска в тежест на ищеца е
да установи: 1) съществуване на облигационно отношение между страните, 2) изпълнение от
страна на ищеца на задължението да предостави реално на ответника топлинни услуги за
процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност както и 3) изискуемост на
вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. В тежест на ответника и при доказване на посочените
обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление на 24.04.2023 г.,
срещу ответника в полза на ищеца по ч.гр. дело № 21229/2023 г. на СРС, 141 състав, е
издадена заповед за изпълнение за задължения за доставена ТЕ на стойност 1 013,07 лева
(хиляда и тринадесет лева и 07 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 154,53 лева (сто петдесет
и четири лева и 53 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
07.04.2023 г., 19,02 лева (деветнадесет лева и 02 стотинки), представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,73
лева (шест лева и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г.
до 07.04.2023 г.
От представените по делото писмени доказателства се доказа наличието на валидно
правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на ищеца по него – в
процесния период в имота на ответницата е доставена топлинна енергия в претендиран от
ищеца размер. От молба вх. № 238844/22.07.2024 г. на ищеца се установява, че общият
размер на претнедираните суми възлиза на 1400,89 лева към 19.07.2024 г. Сумата обхваща
всички дължими суми по издадената заповед за изпълнение на парично задължение от
28.05.2023 г. по ч.гр.д. № 21229 по описа за 2023 г. на СРС, 141 състав, включително и
дължимата законна лихва до датата на плащането, както и заплатената от ищцовото
дружество държавна такса за заповедното и исковото производство и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. С уведомление вх. № 264920/19.08.2024 г.
ответникът М. представя доказателства за плащане на 1400,89 лв. на 15.08.2024 г. С молба
вх. № 305229/30.09.2024 г. ищецът посочва, че е останал непогасен остатък от главница в
размер на 10,68 лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
С извършеното в хода на исковото производството плащане ответникът е признал
конклудентно основанието и размера на иска, поради което се явява безпредметно
обсъждането на основателността му. С оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът е
длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. Решението на съда следва да отразява фактическото положение
към момента на приключване на устните състезания, отчитайки настъпването на
правопогасяващи факти, в случая плащането на процесната сума. Следователно, към
приключване на съдебното дирене само сумата от 10,68 лв. се дължи като остатък от
главница за доставена топлинна енергия, тъй като останалите суми са платени. Ищецът не
оспорва плащането да е постъпило по сметката. С изявленията на процесуалния
представител на ищеца от открито съдебно заседание от инкорпорирани в молба вх.
56966/18.02.2025 г., плащанията са потвърдени от ищеца.
Съобразно изложеното, предявените искове се явяват частично неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени, поради извършено в хода на делото плащане на всички суми.
2
Следва да бъде присъден само неплатеният остатък от главница за доставена топлинна
енергия в размер на 10,68 лв., както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100 лв. Ответникът не е претендирал
разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т..., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Я... против Е. С. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК.О..., искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, за
признаване на установено, че Е. С. М. дължи на „Т..., сумите 1 002,39 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 154,53 лева (сто петдесет и четири лева и 53 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 07.04.2023 г., 19,02 лева (деветнадесет лева и 02
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 6,73 лева (шест лева и 73 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 07.04.2023 г, за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. София, ж.к.О..., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.05.2023 г. по ч.гр.д. № 21229/2023 г. по описа на СРС, 141 състав, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради извършено плащане на сумите в хода на производството.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т..., ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Я... против Е. С. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ЖК.О..., иск с правно основание с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Е. С. М. дължи на „Т... сумата 10,69 лева, представляваща
остатък от главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 28.05.2023 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 21229/23 г. на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е. С. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ЖК.О..., ДА ЗАПЛАТИ на „Т..., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Я..., сума в размер на 100 лева, представляващи деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3